Определение по дело №16759/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13851
Дата: 24 март 2025 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20251110116759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13851
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116759 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. И. С. с която
предявяват установителни искове за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, издадени от РС – град
Пазарджик. Основанието, което се сочи е, че съдът в Пазарджик, и изобщо Българският съд
не е компетентен да се произнесе по спора, възникнал вследствие на договора за заем,
обезпечен с договор за ипотека, поради уговорено приложимо право и уговорена подсъдност
на споровете, възникнали от договора – от съдилищата на Литва.
Ищецът твърди, че се намира в договорни отношения с ответника – кредитор.
Представена е декларация по чл.83 ГПК, която обуславя извода на съда, че искането
по чл.83 ГПК е основателно.
СРС намира, че делото е подсъдно на Районен съд – град Пазарджик, поради
следното.
От служебно изготвена справка е видно, че постоянният и настоящ адрес на ищцата е
в рамките на съдебния район на Районен съд – град Пазарджик. Съгласно разпоредбата на
чл.117, ал.2 ГПК, споразумението по подсъдността по иск на потребител поражда действие
само ако е сключено след възникване на спора.
Разпоредбата на чл.113,ал.1 ГПК предвиди местна подсъдност на исковете на и
срещу потребители да се предявяват по настоящ адрес на потребителя, а ако липсва настоящ
адрес, то същият иск следва да се предяви по постоянен адрес на потребителя. Съгласно
§ 13,т.1 ПЗР на ЗЗП, "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност“.
Предвидената подсъдност по спорове, уредена в разпоредбата на чл.113 ГПК
следва да се тълкува съобразно целта на закона като уреждаща местната подсъдност на
1
всяко исково производство, развиващо се между потребител и търговец/доставчик, както и
по отношение на всеки иск, с който се цели установяване на наличие или липса на
потребителско правоотношение, на право или задължение във връзка с него или относно
точното им изпълнение (арг. опр. 95/05.02.2010 г. -ч. т. д. 70/2010 г. -ІІ т. о., опр.
802/02.03.2011 г. ). С иска по чл. 270, ал. 2 ГПК потребителят цели да установи по
отношение на търговеца/доставчика липсата на валиден съдебен акт, решаващ възникналия
между тях потребителски спор и определящ със сила на пресъдено нещо правата и
задълженията на страните по него, да постигна отпадане на силата на пресъдено нещо на
влязлото в сила решение (опр. 58/16.02.2022 г. ч. гр. д. № 400/2022 г. -ІV г. о.). С иск за
нищожност на влязла в сила заповед за изпълнение / такива твърдения е изложила самата
ищца в исковата молба – че не е подала възражение, в срока затова, ищцата цели
установяване на липса на валиден съдебен акт, въз основа на който акт срещу нея се
осъществява принудително изпълнение. Следователно, предявеният иск е за защита на
правата на потребител, защото основанието за издаване на заповедта произтича от договора,
сключен с потребител, и за него се прилага специалната местна подсъдност на чл.113 ГПК.
В производството по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК на потребителя, който е по- слабата страна в
правоотношението, следва да се гарантира улеснена възможност за защита на правата му и
достъп до съд, изразяваща се в разглеждане на спора от съда там, където е неговият настоящ
адрес.
Сочената разпоредба въвежда легална дефиниция на понятието „потребител“, като
съдът намира, че ищецът, страна по соченото правоотношение, е и „потребител“ по
смисъла на чл.113,ал.1 ГПК.
Хипотезата, при която следва да се обоснове подсъдност на СРС, е ако
принудителното изпълнение се осъществяваше от съдебен изпълнител в рамките на този
съдебен район. Тук е моментът да се посочи, че и принудителното изпълнение се
осъществява в рамките на съдебния район на РС – Пазарджик.
Ето защо, производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на РС –
Пазарджик, след освобождаване на ищцата от държавна такса.
При тези мотиви, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищцата от заплащане на държавна такса.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№167592025г. по описа на СРС и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Районен съд – град Пазарджик
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от получаване му от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3