Решение по дело №328/2024 на Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Решение №114 от 10.06.2024г. постановено по АНХД
№ 328/2024г. по описа на Районен съд – П..

Производството е образувано въз основа на постановление на РП-П., с
което е повдигнато обвинение срещу лицето З. Н. С., роден на /дата на
раждане/ в /населено място/, с постоянен и настоящ адрес в /населено място/,
ЕГН **********, за престъпление по чл.191, ал.1 НК, за това, че, като
пълнолетно лице (З. Н. С. е навършил 18 годишна възраст на 08.07.2022г.),
без да е сключил граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от
женски пол, ненавършилата 16 годишна възраст - В.Д.К., ЕГН :**********,
като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и
субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато
обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в
минимално предвидения от законодателя размер-1000 лева.
Обвиняемият се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от
редовно упълномощен защитник - адв.Я. от АК-Б., който не оспорва
фактическата обстановка. Изразява становище, че престъплението е доказано
по безспорен начин. Иска обвиняемият да му бъде наложено
административно наказание Глоба в минимален размер.
По делото е приложено досъдебно производство №314ЗМ-529/2023г. по
описа на РУ - П. на основание чл.378, ал.2 НПК. Адвокат Я. и подзащитният
му изразиха становище, че не оспорват фактите изложени в постановлението
на РП – Б., ТО – гр. П. и не държат на разпита на свидетелите, като и двете
страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при
постановяване на решението, без да се събират други такива.
Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, установи за безспорно от фактическа страна следното:
Обвиняемият З. Н. С., е със средно образование и работи като строител в
"С.Г." ЕООД, безработен, неосъждан и живее в собствена къща на два етажа
със съпругата си и двете си деца в с.К., общ.П., ул."В.Т." №***. Именно това
е съпругата при и повод която е и настоящото производство.та на родителите
си в гр. П. на ул."З." №***. Роден е на /дата на раждане/ в /населено място/, а
свидетелката В.Д.К., родена на ***г. е непълнолетна, като е навършила 14
годишна възраст на 19.09.2020 г.. От съвместното си живеене двамата имат
две деца-Н. на 1г. и 9 месеца и С. на 1 месец-роден на 29.08.2023г..
В Дирекция социално подпомагане отдел „Закрила на детето“ в гр. П. е
извършена проверка, с резултати отразени в социален доклад, които
материали са докладвани на РП-Б., ТО-П. и е възложена на РУ-П.
1

предварителна проверка. При приключила проверка прокурор при РП-Б. е
постановил постановление от 20.12.2023г., като е образувано ДП №314ЗМ-
529/2023г. по описа на РУ - П. . В хода на същото са проведени разпити на
свидетелите Г. Б., В.К., А.М., Т.П., С.Л., изготвен е социален доклад. На
29.03.2024 г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 191,
ал. 1 от НК е привлечен З. Н. С., като постановлението му е предявено на
04.04.2024 г., като на същата дата е проведен и разпит без присъствието на
защитник.
Установена е следната фактическа обстановка :
Обвиняемият З. Н. С. и свидетелката В.Д.К. се познавали от доста време.
Първоначално двамата започнали да изпитват взаимни симпатии и да се
харесват, но след известно време отношенията им се задълбочили, поради
което обвиняемият, макар и да бил наясно с възрастта на К., а именно, че е
непълнолетна/ненавършила 16 годишна/ през месец март 2021г. й предложил
да заживеят на семейни начала в къщата на родители му в /населено място/.
Свидетелката К. приела. Не се възпротивили и родителите на двамата. На
01.03.2021г.. двамата заживели на семейни начала в къщата на родителите на
обвиняемия в /населено място/ Към този момент обвиняемият бил
непълнолетен (ненавършил 18години), а свидетелката К.. също била
непълнолетна (навършила 14 годишна възраст, но ненавършила 16годишна).
Родителите на обвиняемия им предоставили самостоятелна двуетажна къща в
с.К., ул."В.Т." №***. Заживели на семейни начала като семейство. В това се
включвали всички признаци на семейно общуване - в едно домакинство,
включително и полово общуване. Не след дълго К. родила две деца.
Съжителството им продължава и към настоящия момент.
В момента на заживяване на семейни начала /09.07.2022г./свидетелката
К. била непълнолетна-навършила 14 годишна възраст, но ненавършила 16
годишна. Обвиняемият е навършил пълнолетие на 08.07.2022г. и
заживяването на семейни начала като пълнолетно лице, следва се приеме от
следващият ден-09.07.2022г-датата на която вече е бил пълнолетен.
От изложената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото
доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с
деянието си обвиняемия С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
От обективна страна деянието се изразило в осъществено от обвиняемия
С. от 09.07.2022г. в /населено място/, община П., като пълнолетно лице (З. Н.
С. е навършил 18 годишна възраст на 08.07.2022г), без да е сключил
граждански брак е заживял на съпружески начала с лице от женски пол,
ненавършилата 16 годишна възраст- В.Д.К..
Изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване на
семейни начала без да има сключен граждански брак с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст.Обвиняемият е създал трайни отношения с
2

В.Д.К. характеризиращи се със съвместен живот в едно домакинство,
включващи всички признаци на семейно общуване.Свидетелката К. е
заживяла доброволно на съпружески начала с обвиняемия, без да бъде
принуждавана по никакъв начин и така заживяването е осъществено със
съдействащо поведение на пострадалата.
От субективна страна е налице пряк умисъл.Обвиняемият С. е
пълнолетно и вменяемо лице.Съзнавал е общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици, но въпреки това
е искал и целял тяхното настъпване. Обвиняемият С. е съзнавал, че е заживял
на съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст -свидетелката
В.Д.К..
Пред разследващия орган обвиняемия С. разказва за случая като разпита
е проведен в присъствието на защитник.
Престъплението се доказва от признанието на обвиняемия С.,
показанията на свидетелите Г. А. Б., В.Д.К.,А.Г.М., Т.А.П., С.И.Л. и социален
доклад от Дирекция социално подпомагане, отдел «Закрила на детето».
Според съда в производството по безспорен начин бе установено и
доказано извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, т.е.
изпълнителното деяние на престъплението се осъществило чрез заживяване
на съпружески начала с непълнолетно лице от женски пол и в настоящия
случай осъществяването му е установено по несъмнен начин от всички
събрани по делото гласни доказателства.
Жертва на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК може да бъде само
физическо лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст.
Съгласно разпоредбите на СК брак може да сключи лице, което е навършило
18 годишна възраст, като от това правило е налице едно изключение,което
позволява да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16 годишна
възраст ако важни причини налагат това с разрешение на районния съдия по
постоянния адрес на лицето. Предвид на посоченото не може да бъде сключен
граждански брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал.1 НК се
осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо
съжителство между субекта на престъплението и жертвата, която не е
навършила 16-годишна възраст. По своята същност това съжителство
наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при
сключването на граждански брак.
Втората особеност на престъплението от обективна страна е, че
заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст се осъществява със съдействащо поведение от
жертвата, като теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол
участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения,
произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол,което
3

е пълнолетно.
В настоящия казус подсъдимият осъществява изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК от неустановена дата и въпреки че знаел
за нейната възраст, че е непълнолетна, през м.март 2021г. обвиняемият е
предложил на свидетелката да заживеят заедно, т.е. съзнава свойството и
значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. И двамата -
обвиняемият и непълнолетната са демонстрирали официално връзката си в
обществото. Те са общували и полово помежду си. Като в резултат от това си
съжителство, което продължава и до момента те имат общи две деца, поради
което деянието извършено от обвиняемия е съставомерно по текста на чл.
191, ал. 1 НК. Крайния момент на осъществяване на този престъпен състав е
навършването на 16-годишна възраст на пострадалата, приемайки рождената
й датата именно -***г., който към настоящия момент е настъпил, но към
момента на предлагането на съвместното съжителство 2021г. е била на 15
години.
По своята същност престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е формално
престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат
установени изискуемите от разпоредбата фактически отношения -заживяване
на съпружески начала, като законът не предвижда други последици.
Ненавършената 16 - годишна възраст на едно лице, законодателят приема
за достатъчна обстоятелство за обосноваване на висока степен на обществена
опасност и криминализиране на деяние като процесното, заради
недостатъчната психическа и полова зрялост на такова лице, без да се изисква
настъпването на други съставомерни последици от такова съпружеско
заживяване. В този смисъл възраженията на защитата за липса на обществена
опасност, поради липса на вредни последици от процесното деяние, което е и
формално такова, съдът приема за неоснователни. На следващо място,
действително на съдът са известни специалните обичаи на ромската общност
и встъпването в брачни отношения преди навършване на пълнолетие, но
доколкото хората от тази общност живеят в пределите на Р България, те са
длъжни да се съобразят с наложените правила, ред и закони в тази държава,
особено такива създадени за защита на деца и ненавършили пълнолетие лица.
В тази връзка, законодателят е приел с нормата на чл. 6 от СК, че в Р
България брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години и само
по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и
лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по
постоянния адрес на лицето. До навършване на 16-годишна възраст
законодателят приема, че едно лице не може да встъпва в брак и съответно да
бъде в брачни /съпружески отношения/, заради недостатъчната негова
психическа, физическа и емоционална зрялост на същото да встъпи и бъде в
такива отношения. Ето защо, грижите на пълнолетният към ненавършилият
16 - години съпруг, също нямат никакво отношение към обществената
опасност на такова деяние, нито пък могат да обосноват декримнализирането
му заради занижена степен на обществена опасност и в този смисъл и тези
4

възражения на защитата, съдът намира за неоснователни. При тези
обстоятелства съдът не споделя и възражението на защитата маловажност на
случая и приложението на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като процесното
престъпление нито се отличава с малозначителност на обществените
последици, нито пък може да се приеме, че не е обществено опасно в
сравнение с други инкриминирани деяния от същият вид.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл -
обвиняемият пълнолетно и вменяемо лице ясно е съзнавал обществоопасния
характер на деянието и е искал и целял настъпването на престъпните
последици. Последният е знаел добре, че заживява с лице, което не е
навършило 16-годишна възраст, а именно, че пострадалата е на 15 години,
тъй като свидетелката е споделила с него на колко години е в момента. Ето
защо обвиняемият е съзнавал, че свидетелката не е навършила 16 годишна
възраст, предвиждал е да заживеят на съпружески начала и е искал това да се
случи, като двамата са го реализирали от началото на неустановена дата на
лятото на 2021г.
Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат
нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения,както и тези свързани
с развитието на подрастващите.
Причина за извършване на престъплението е желанието на обвиняемия
да осигури пострадалата до себе си като негова жена.
При определяне вида и размера на наказанието,което следва да бъде
наложено на обвиняемия, съдът намира, че са налице основанията за
приложение на чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За да бъде приложен
чл.78а НК лицето следва да бъде пълнолетно ; за деянието да се придвижда
наказание Лишаване от свобода до три години,когато е умишлено-в случая за
престъпление по чл. 191, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
“Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация, както и „обществено
порицание” и същото е умишлено; няма причинени имуществени щети от
деянието, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност към датата на извършване на престъплението. Тези предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност са налице.
Предвид на изложените съображения съдът освободи обвиняемия от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба” в
размер на 1000 лева. При определяне размера на наказанието, което следва да
се наложи на обвиняемия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, неговата обществена
опасност. Съдът счита, че в казуса е налице превес на смекчаващите вината
на обвиняемия обстоятелства, поради което определи наказанието в
минималния му предел. Като такива съдът отчете - чистото му съдебно
минало, младата възраст на обвиняемия, липсата на криминална
обремененост, признанието, съдействащото поведение на обвиняемия,
5

обстоятелството, че същият продължава да живее със свидетелката В.К. на
съпружески начала, като от брачното си съжителство имат родени две деца,
за което се грижат двамата, но именно обвиняемият е единственият който
осигурява финансите на семейството. Съдът не отчете отегчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства.
Съдът определи глобата в минималния размер предвиден от законодателя
в разпоредбата на чл.78а НК отчитайки тежкото материално положение на
обвиняемия – обвиняемият единствен в семейството работи , живее в дома на
родителите си.
По делото няма направени разноски, които да бъдат възложени в тежест
на обвиняемия.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	114
Дата:	10 юни 2024 г. (в сила от 26 юни 2024 г.)
Съдия:	Сузана Емилова Полизоева

Дело:	20241230200328
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 май 2024 г.

Решение по дело №328/2024 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите