№ 1816
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500606 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. № 91386/13.11.2024г. от Д. Л.
К., ЕГН********** с постоянен адрес гр. Варна, **********, срещу Решение
№ 3823/29.10.2024г., постановено по гр.д.№ 20243110101779 по описа за
2024г. на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта, с която съдът ИЗМЕНЯ
размера на присъдената издръжка с решение №2185 от 04.07.2022 г. по гр.д.
№12569/2021 г. по описа на РС - Варна, влязло в законна сила на 14.09.2023 г.,
като ОСЪЖДА Д. Л. К., ЕГН********** с постоянен адрес гр. Варна,
********** да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата А. Д. К.,
ЕГН********** и В. Д. К., ЕГН**********, чрез тяхната майка и законен
представител В. И. В., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, *********, в
размер на по 700 /седемстотин/ лева за всяко дете, считано от 13.02.2024 г., с
падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за изменение
или прекратяване на издръжката, в ЧАСТТА за сумата над 500лв. до
присъдения размер от 700лв.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът е
определил общата издръжка за децата, като е включил извънкласни
занимания, които не са съгласувани с бащата. Посочил е, че към същата
1
следва да се причислят и сумите, заплащани от майката за детегледачка на
децата, но те са били част от размера на издръжката в предходното дело,
поради което не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 150 от
СК. Счита, че не са изследвани надлежно и в пълнота доходите на майката и е
определен прекомерен размер за общата издръжка за всяко дете от 1200лв.
Възразява и срещу начинът на разпределение на общата издръжка между
страните, като сочи, че майката е делегирала изцяло задълженията си по
гледане на децата на детегледачката. Сочи, че по вина на майката не се
изпълнява режима на личен контакт на бащата с децата.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочената част и да отхвърли иска за изменение на издръжката за разликата
над 500лв. до присъдения размер от 700лв.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че е изминал
дълъг период от време от постановяване на издръжката и нуждите на децата
са нараснали с оглед възрастта им. Твърди, че извънкласните занимания на
децата са по тяхна инициатива, а бащата не е заинтересоват от развитието им
и техните нужди. Навежда твърдения за наличие на заболяване у детето А.,
поради което същото е претърпяло три операции, за които разходите са поети
от майката. Посочва, че бащата освен издръжката не заплаща други средства
за децата, като единствено изключение е еднократна сума от 500 лв.,
заплатена в хода на процеса. Твърди, че доходите на бащата надвишават тези
на майката, както и че същият притежава недвижимо имущество,
работоспособен е и няма други деца.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Няма направени доказателствени искания.
2
По делото е постъпила и ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 15368/18.02.2025г. от
Д. Л. К., ЕГН********** с постоянен адрес гр. Варна, **********, срещу
Определение № 634/16.01.2025г., постановено по гр.д.№ 20243110101779 по
описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 26 състав, с което съдът ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 96615/29.11.2024г., подадена от Д. Л. К., чрез адв.
Р. М., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото
решение в частта за разноските.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно определение. Излага се че съгласно разпоредбата на чл.
26, ал. 1 от ГПК страни в процеса по граждански дела са лицата, от чието име
и срещу които се води делото. Посочва, че децата се представляват в процеса
от тяхната майка и законен представител, поради което заплатеният по
договора за правна защита и съдействие от 14.12.2023г. от В. И. В. адвокатски
хонорар лично, а не в качеството й на законен представител на двете деца, не
може да се приеме като такъв, заплатен от страна в процеса, следователно не
следва да бъде присъден като разноски по делото.
В отговора се излага, че определнието на ВРС е правилно и
законосъобразно, като се споделят мотивите на съда, че макар в договора за
правна помощ и съдействие от 14.12.2023г., приложен по делото, да не е
посочено, че майката на децата В. И. В. е сключила договора в качеството й на
майка и законен представител на децата, безспорно от предмета на договора в
т. I става ясно, че договорът е сключен с процесуалния представител адв. Д. В.
именно във връзка с иска с пр. осн. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 от СК за
изменение на присъдения размер на месечна издръжка по гр.д. №
21213110112569 по описа на Варненски районен съд. Отделно сочи, че
ответната страна не е възразила срещу представителната власт на адв. Д. В.
спрямо децата в процеса.
Съдът намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е
допустима за разглеждане.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх. №
91386/13.11.2024г. от Д. Л. К., ЕГН********** с постоянен адрес гр. Варна,
**********, срещу Решение № 3823/29.10.2024г., постановено по гр.д.№
20243110101779 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 26 състав и
ЧАСТНА ЖАЛБА вх. № 15368/18.02.2025г. от Д. Л. К., ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Варна, **********, срещу Определение №
634/16.01.2025г., постановено по гр.д.№ 20243110101779 по описа за 2024г. на
Районен съд – Варна, 26 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 19.05.2025год. от 9.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговорите на ВЖ и ЧЖ.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4