Решение по дело №4144/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2523
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20221110204144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2523
гр. С., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20221110204144 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от КР. Д. К. срещу електронен фиш серия К №
5342227, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Жалбоподателят сочи, че издаденият фиш е незаконосъобразен, като
подробно привежда аргументи в посока на твърдяното. Прилага копия от
документи в подкрепа на тезата си. Моли съда да отмени издадения
електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Писмено жалбата се поддържа от процесуален представител на
жалбоподателя по аргументи от нея и допълнително наведени такива, с
искане за отмяна на процесния фиш. Претендират се разноски в размер на
300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Не изнася
1
писмено съображения в посока подкрепа на тезата си.
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 15.06.2021 г. в 11.13 часа в гр.С., бул.“Ц. ш.“, № 86, до магазин „М.“, с
посока на движение отб ул.“Ал.М.“ към ул.“П.К.“, при ограничение на
скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, е засечена
скорост на движение на МПС лек автомобил марка „П. К. с дизел”, рег. №
******. Отчетената скорост на движение е 114 км./ч., при грешка в измерване
на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава 80 км./ч., т.е. констатирано е
превишение на разрешената скорост от 34 км./ч. Техническото средство, с
което е установено движението с превишена скорост, е видеорадарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Gordon M2 № от ДР В-46.
Същото е одобрено и вписано в регистър. Към инкриминираната дата
собственик на посочения автомобил е А. Ме.ов А.ов. В саморъчно попълнена
декларация същият е заявил, че на инкриминираната дата автомобилът е бил
управляван от КР. Д. К., прилагайки копие от свидетелство за управление на
МПС на името на последния.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане
на глоба в размер на 400 лева на собственика на автомобила /анулиран/ и
впоследствие – на жалбоподателя - за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба;
справка от Български институт по м.логия, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване; регистър на одобрените за използване типове средства
за измерване /извадка/; протокол от проверка № 06-С-ИСИС/ 21.02.2020 г.;
заповед за компетентност, снимков материал, справка първоначална
регистрация на МПС. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната
фактическа обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от
2
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
При нарушение, установено и заснето с техническо средство, съгласно чл.
189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (фикцията по чл.189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Издаденият по отношение на собственика на МПС, при
управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи
на анулиране, когато се установи конкретното физическо лице, фактически
водач на същото, към датата и на мястото на нарушението. В случая такива
данни са посочени по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Същевременно, от
приложени по делото копия от документи, в частност от удостоверение от
12.05.2022 г. на 03 РУ-гр.Варна, присъствена форма на „К. г.“ ЕООД за м.юни
2021 г., график за работа за периода 01.06.2021 г. – 30.06.2021 г. на „К. г.“
ЕООД, жалба до СРП от 23.03.2022 г., се установява, че на инкриминираната
дата по инкриминираното време жалбоподателят е изпълнявал трудовите си
функции в соченото дружество, като в предишен период /на дата18.02.2015 г./
след посещение във фитнес-зала същият констатирал липсата на портмоне,
съдържащо личната му карта и СУМПС, за което сигнализирал органите на
реда - по случая е заведена преписка № ЗМ 360/ 2015 г. по описа на 03 РУ-
3
гр.Варна. В този смисъл, не се събират доказателства по делото,
жалбоподателят да е автор на процесното нарушение. На следващо място,
електронния фиш е издаден в нарушение на чл. 189, ал. 4 от ЗАНН. Този
текст регламентира специален ред и е изключение от общите процедурни
правила за административнонаказателното производство, поради което
следва да са налице всички предпоставки за прилагане на това изключение. В
електронния фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е била 80
км. /ч, ограничена с пътен знак В-26, като не е посочено къде се е намирал
посоченият знак, на какво разстояние от него е била поставена системата, на
какво разстояние действа ограничението – тоест схема и описание на пътния
участък с цел установяване безспорно на извършеното нарушение.
С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.
По делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и
съдействие. Представен е ДПЗС от 17.06.2022 г. за договорено и внесено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. С оглед изискванията на
чл. 8, ал. 1, т. 1.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300.00 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, затова следва да се присъди
възнаграждение в упоменатия размер.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5342227, издаден от СДВР, с който за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на КР. Д. К. сума в размер на 300.00 лв.,
представляваща разноски за сторено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. град в
4
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5