Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.05.2016г.
Софийски градски съд, ГО, ІV
„А” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети февруари две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като
разгледа докладваното от съдия Петкова
гр. д. № 16230 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Ц.Т.Р.
срещу решението на СРС, 58 ми състав от 05.01.2015г. по гр.д.№ 26879/2009г., с
което е извършена по реда на чл. 353 ГПК делбата на допуснатите с решението от
13.05.2011г. имоти между съделителите Р., Б.Г., А.К. и А.К., като в дял и
изключителна собственост на Р. е поставено застроено дворно място в с. Д.,
съставляващо имот №433.5; в общ дял и собственост
на А.К. и А.К. е поставен апартамент № *, гр.*****************, а в дял и
изключителна собственост на Б.Г. са поставени движими вещи – гоблени; осъдени
са съделителите за съответните суми за уравнение на дяловете, както и за
държавни такси по иска за делба.
Въззивникът Р. обжалва
решението с довод, че избраният от съда способ за извършване на делбата е
неприложим. Съсобствеността следвало да бъде прекратена чрез изнасяне на
имотите на публична продан, евентуално за движимите вещи – чрез теглене на
жребие, тъй като разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН нямала императивен характер, а
публичната продан била основен способ за извършване на делбата. Не било съобразено
от първоинстанционния съд обстоятелството, че не всички съделители били
съсобственици във всички допуснати до делба имоти, а необосновано
било изключено приложението на чл. 345 ГПК. С тези доводи се иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което делбата бъде извършена
чрез изнасяне на имотите на публична продан или евентуално да бъде извършено
разпределение само на движимите вещи.
Въззиваемите Б.Г., А.К. и
А.К. оспорват жалбата.
Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
В отговор на оплакванията по жалбата излага следното:
Публичната продан по чл. 348 ГПК не е основен,
а субсидиарен способ за ликвидиране на съсобствеността. При съответните предпоставки
тя намира приложение ако делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 352 ГПК вр. с чл.347 и чл.350 ГПК; липсват
или са неоснователни възлагателните претенции по чл. 349 ГПК и не е възможно
разпределение по чл. 353 ГПК т.е. публичната продан е единствената алтернатива
за извършване на делбата, когато приложението на другите начини е невъзможно.
Този извод кореспондира на прогласения от нормата на чл. 69, ал.2 ЗН основен
принцип за извършване на делбата, съгласно който при разпределението на делбеното
имущество всеки от съделителите следва да получи дял в натура, а неравенството
в дяловете се изравнява в пари.
В настоящия казус е възможно извършване на
делбата по реда на чл. 353 ГПК, което изключва приложението на чл. 348 ГПК.
Съображенията на съда за този извод са следните:
Съгласно т.13 от ППВС 4/64 , за
да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК е необходимо от имотите, предмет
на делбата, да могат да се съставят дялове за всички съделители. Това условие е
налице по делото – сънаследниците са трима, а допуснатите до делба имоти са
повече от три ( два недвижими имота и множество движими вещи), като фактически
образуват три дяла – всеки от недвижимите имоти по един дял и всички движими
вещи – отделен дял. Действително, както твърди
жалбоподателят, в апартамента дял има и А.К., който не е сънаследник и
съответно няма права в останалите делбени имоти. Делът на К. обаче не е
индивидуален, а се притежава от него при условията на СИО с наследницата А.К..
Последната е придобила правата, определени като квота в СИО, по време на брака
си с К. чрез прехвърлянето им с възмездна сделка от друг съделител –
сънаследник Б.Г.. В такава хипотеза – когато съсобствеността е възникнала по
наследяване и продажба на наследствени права, като продажбата е извършена между
съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак - не възниква комбинирана съсобственост и е
допустимо съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите или части
от тях по колена. В този смисъл е даденото разрешение с решение
№144/11.07.2014г. по гр.д.№7209/2013г., І ГО на ВКС. Ето защо, съделителят К.,
който не притежава индивидуален дял от апартамента, не променя броя на
съделителите, между които следва да се разпределят имотите. Той остава три,
защото съсобствениците се групират в три групи.
Направеното
пак във връзка с участието на съделителя К. оплакване по жалбата за неспазване
на разпоредбата на чл. 345 ГПК е неоснователно. Делбата се допуска по реда на
чл. 345 ГПК, ако е съществувала съсобственост с
участието на трети лица преди смъртта на наследодателя и по наследство
съделителите са придобили само идеалната част от имота, която е притежавал техният
наследодател. Ако наследодателят приживе е притежавал правото на собственост
върху целия имот и след смъртта му трети лица, извън кръга на
наследниците-съделители са придобили право на собственост върху идеална част от
имота, хипотезата на чл.345 ГПК не е налице. Съделителят К. е придобил права и
то в неделима съпружеска имуществена общност със сънаследник след смъртта на
общия наследодател, а последният не е притежавал нито един от делбените имоти в
съсобственост с трето лице (съпругата му Б.
Г. не е такова трето лице по смисъла на чл. 345 ГПК). По тази причина делбата на апартамента не е била допусната при това условията на чл.345 ГПК, поради което н и спазването им не е основание да бъде извършена.
Изискването за разпределение на
съсобствените имоти и за получаване на дял в натура от всеки съделител касае
цялата делбена маса до изчерпването й т.е. всички допуснати до делба имоти, а
не само част от тях, които могат да се разпределят и изнасяне на публична
продан на останалите. В тази връзка неоснователно се иска от жалбоподателя да
бъде извършено разпределение само на движимите вещи, а недвижимите имоти да
бъдат изнесени на публична продан. В случая всички допуснати до делба имоти
фактически представляват три дяла – апартамента, застроеното дворно място и
движими вещи. Когато броят на имотите, както и на фактически обособените
дялове, съответства или е по-голям от броя на съделителите, както в казуса,
делбата следва да се извърши чрез теглене на жребие, а ако това е невъзможно
или много неудобно - по реда на чл. 353 ГПК така, че всеки от съделителите да получи дял в натура, а неравенството на
дяловете да се уравни парично. Безспорно е по делото, че тегленето на жребие е
невъзможно по смисъла на т. 5 на ППВС 7/73г., защото допуснатите до делба имоти
са различни по вид и стойност, а делът на съделителите във всеки от тях е
различен. Освен това, съделителят К.
притежава в неделима съсобственост със съделителката К. дял единствено от
апартамента. Това обстоятелство също следва да бъде отчетено ако не като
изключващо, то като създаващо изключително неудобство за теглене на жребий, тъй
като жребият би допуснал К. да получил в
дял (макар и заедно със съпругата си) имот, в който не притежава право на
собственост т.е. би създал значителни имуществени спорове между съделителите. Неудобство
от тегленето на жребий по смисъла на т.5 от ППВС 7/73 създава и
обстоятелството, че върху апартамента съделителката Б.Г. има запазено вещно
право на ползване, учредено й от съделителите Костови, и фактически го
упражнява, а пък последните са поели задължението да я гледат и издържат.
Когато броят на имотите е равен
или по – голям от броя на съделителите и
е невъзможно или неудобно тегленето на жребий, делбата се извършва по
реда на чл.353 ГПК. По възможност имотите се групират така, че всеки съделител
да получи еднакви или близки по количество, вид и стойност вещи, но липсата на
такава възможност не променя способа за извършване на делбата. При два
недвижими имота и множество движими вещи, групирането им в три дяла – по един
за всеки недвижим имот и един за всички движими вещи - е единственото възможно,
при което се спазва принципът на чл.69, ал.2 ЗН за равноправие между
съделителите. Неравенството, създадено от нееднородността на имотите и от
различната им стойност, следва да бъде компенсирано в пари, както предвижда
разпоредбата на чл. 69, ал.2 ЗН.
Спазени са и критериите за
разпределение на допуснатите до делба имоти между съделителите. Освен
големината на дела, такъв критерий е и реалното ползване на имота. При
съобразяване с тях, като е отчел, че съделителката К. има най – голям дял в
апартамента (1/6 индивидуална собственост и 4/6 при условията на СИО), а
съделителката Г. държи всички допуснати до делба движими вещи и никой от другите
съделители няма претенции за тях, първоинстанционният съд законосъобразно и
справедливо е поставил в дял на Костови апартамента, в дял на Г. – гоблените, а
за въззивника е останало застроеното дворно място в с.Д..
С оглед изложеното, като намира
оплакванията по жалбата за неоснователни и като отчита, че в жалбата няма
оплаквания касателно размера на паричните уравнения, при непроменена пред
настоящата инстанция фактическа обстановка, въззивният съд следва да потвърди
решението за извършване на делбата.
Така мотивиран,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 58 ми състав от 05.01.2015г. по
гр.д.№ 26879/2009г.
Решението подлежи на обжалване
при условията на чл. 280, ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: