Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и втори юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора Загорова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 1613 по описа
на съда за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Х.Т.И. срещу Софийски районен съд, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2б, ал.3
от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 25 050 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода
от 26.10.2018 г. /когато е подадена исковата молба до СРС/ до окончателното решаване
на делото от СРС, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка от нарушение
на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр.дело № 96196/2018 г. по
описа на СРС, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 26.10.2018
г. предявил иск пред Софийски районен съд, пред който било образувано
гражданско дело № 69196/2018 г., като към датата на предявяване на исковата
молба, повече от две години и три месеца, няма дори насрочване на съдебно
заседание по делото. Твърди, че СРС безпричинно бавел и върнал исковата молба,
но с определение № 186/06.01.2020 г., ч.гр.д. № 5745/2019 г., СГС отменил
определението за връщане на исковата молба, относно претендираните с нея
имуществени вреди. Въпреки това бездействието на ответника продължило. Твърди
се, че по делото се сменили неизвестно защо четирима съдии, което естествено
забавило делото, а всеки от тях измислял нови указания, вече четвърта
календарна година подред, вместо с едно изчерпателно указание да изчерпи всички
предварителни въпроси, като последният докладчик по делото безпричинно изискал
документи, налични в архивата на СРС /данни за дати на съдебни заседания по
наказателното дело на СРС, по което ищецът е оправдан/, или изисква вече
представени по делото документи /данни за здравословно състояние, въпреки че по
делото пред СРС е представен ЕР на ТЕЛК/.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответника на 18.03.2021 г., депозиран чрез
процесуалния му представител Н.с пълномощно, приложено към отговора.
Ответникът счита иска за
допустим, но го оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Поддържа, че Софийският районен
съд е един от най-натоварените в страната съдилища. Твърди се липсата на данни,
които да сочат, че е налице забавяне, което да се дължи на поведението на СРС
при разглеждането на гр.д. № 69196/2018 г. по описа на съда, 165 състав.
Поддържа се, че с определение № 47697/20.09.2019 г., влязло в законна сила на
22.01.2020 г. гр.д. № 69169/2018 г. е частично прекратено. На следващо място с
Определение № 20235309/26.10.2020 г. производството по делото е прекратено и в
останалата си част, като исковата молба е върната, поради неотстраняване на нередовносите. Към момента това определение не е влязло в
сила. Поддържа се, че съдът нееднократно се е произнасял с разпореждания и е
оставял без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовности. Твърди се, че ответният съд е действал изцяло
в съответствие с процесуалния закон, като с поведението си не е предизвикал и
допринесъл за времетраенето на производството. Нещо повече съдът е положил
необходимата грижа при разглеждане на делото и предоставил нееднократно
възможност на ищеца да отстрани нередовностите по
исковата молба и поради което тези му действия не следва да се приемат за
забава и за нарушаване на разглеждане на делото в разумен срок. Поддържа
недоказаност на претендираните вреди. Твърди липсата на пряка причинна връзка
между претендираните вреди и поведението на ответника. Твърди разумна
продължителност на делото. При условията на евентуалност твърди завишеност на претенцията.
В съдебно
заседание ищецът поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с
което да го уважи изцяло. Подробни съображения излага в писмени бележки по
делото. Поддържа, че на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като в производството не е представляван от такъв.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител, изразява становище в хода по
същество чрез представена по делото писмена молба.
Контролиращата
страна СГП чрез своя представител прокурор Загорова в съдебно заседание оспорва
исковата претенция като неоснователна и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Поддържа съображенията посочени в отговора на ответника.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 26.10.2018
г. по искова молба на Х.Т.И. срещу Прокуратурата на Република България в
Софийски районен съд е образувано гр.д. № 69196/2018 г. по описа на СРС, 165
състав.
До
06.11.2018 г. не са извършвани съдопроизводствени действия, като на същата
дата-06.11.2018 г. ищецът чрез своя процесуален представител депозира молба с
искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
С
разпореждане от 20.12.2018 г. съдията-докладчик е разпоредил да се изиска от
СРС, 45 състав препис от Решение по гр.д. № 9891/2012 г. Препис от решението е
изпратен по делото на 13.02.2019 г., а на 20.02.2019 г. СРС е постановил
Определение № 47697, с което е прекратил производството по делото с оглед
наличието на влязло в сила съдебно решение между същите страни, на същото
основание и за същото искане. Така постановеното определение е обжалвано от
ищеца с частна въззивна жалба вх.№ 5041854/11.03.2019 г. Във връзка с указания
на съда за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лв., жалбоподателят-ищец е
депозирал молба вх.№ 5065270/12.04.2019 г. с искане за освобождаване от
държавна такса. Това искане е уважено с определение на съда от 19.04.2019 г. и
на 22.04.2019 г. частната въззивна жалба е изпратена за произнасяне по
компетентност от Софийски градски съд, където е образувано ч.гр.д.№ 5745/2019
г. по описа на СГС, по което въззивният съд се е произнесъл с Определение № 186
от 06.01.2020 г., влязло в сила на 22.01.2020 г., с което е отменил
определението на съда само в частта, в която е прекратил производството по
делото относно претендираните имуществени вреди.
Междувременно
докато делото е било в СГС, със Заповед № АС-346/18.09.2019 г.,
председателстването на 165 състав в Първо гражданско отделение на СРС, считано
от 18.09.2019 г. е възложено на друг съдия.
Делото е
върнато в СРС на 07.02.2020 г. С Разпореждане № 92489/19.05.2020 г. исковата
молба е оставена без движение за уточняване на какъв вид разходи за транспорт (цена на билети за автобус или влак, или разходи за гориво) претендира, откъде докъде е пътувал и на кои дати, както
и какъв е точния размер на претенцията му.
Междувременно
със Заповед № АС-235/01.07.2020
г., председателстването на 165 състав в Първо гражданско отделение на СРС,
считано от 01.07.2020 г. е възложено отново на друг съдия.
Препис от
разпореждането на съда от 19.05.2020 г. е връчено редовно на ищеца на
19.07.2020 г. и в срок на 27.07.2020 г. е подадена уточнителна
молба, с което дадените указания на съда са изпълнени.
Със Заповед
№ АС-235/01.07.2020 г., председателстването на 165 състав в Първо гражданско
отделение на СРС, считано от 18.09.2020 г. е възложено отново на друг съдия,
който с Разпореждане № 169205/02.08.2020 г. повторно е оставил исковата молба
без движение с указания до ищеца да посочи конкретните дати на които е пътувал
без да препраща към документи, налични или не по делото, както и да посочи
точния размер на претенцията. Препис от
това разпореждане е връчено на 01.10.2020 г.
Междувременно и за четвърти
пореден път със
Заповед № АС-374/18.09.2020 г., председателстването на 165 състав в Първо
гражданско отделение на СРС, считано от 18.09.2020 г. е възложено отново на
друг съдия.
С молба от
06.10.2020 г. с копие до Инспектората, ищецът е поискал от СГС да определи срок
на СРС за администриране на подадената още на 26.10.2018 г. искова молба и да
прекрати бавенето на делото. С разпореждане на СГС от 08.10.2020 г. молбата е
изпратена по компетентност на СГС. На 08.10.2020 г. ищецът подава идентична
молба, която с разпореждане от 09.10.2020 г. е изпратена на СГС, където е
образувано ч.гр.д.№ 10886/2020 г. по описа на СГС, по което молбата е
отхвърлена с Определение № 262512/16.10.2020 г. Делото е върнато на СРС на
22.10.2020 г. След връщане на делото, новият съдия-докладчик (четвърти по ред) с
Определение № 20235309/26.10.2020 г. е прекратил производството по делото на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, поради неотстранени в срок от ищеца нередовности на исковата молба, за които му били дадени
указания от съда.
По делото няма данни дали това
определение е влязло в сила, доколкото от 10.02.2021 г. делото се намира по
молба за бавност в СГС, където е образувано ч.гр.д.№ 1780/2021 г., по което до
момента няма произнасяне.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът предявява иск
за обезщетение за вреди по висящо производство, с твърдението, че същите
са му причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
Настоящият съдебен
състав намира, че искът е допустим и е предявен от лице, което притежава
материално-правна легитимация,
чиито права и задължения се засягат
пряко от производството по гр.д. № 69196/2018 г. по описа на СРС, 165 състав.
По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните
органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство,
може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково производство
да претендира обезщетяването на нанесените му вреди.
Нормата предоставя самостоятелен
ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на
държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Критериите въз основа на които съдът прави
преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими
стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно установената практика
механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок
е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това
се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на наказателното производство. Разумният характер на
производството се определя в зависимост от обстоятелствата по делото и предвид
критерии, утвърдени в съдебната практика, по-специално сложността на делото,
поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи. По тази последна
точка, залогът на спора за заинтересованото лице също се отчита.
Съдът намира, че така предявения
иск е основателен по следните съображения:
За начало на гражданските
производства се приема като правило сезирането на съответния съд-в случая това
е датата 26.10.2018 г., когато в СРС е депозирана исковата молба, въз основа на
която е образувано процесното дело и приключва, когато решението стане
окончателно.
От 26.10.2018 г. и към настоящия
момент, производството по делото не е приключило. Касае се за не сложно дело и
казус, по които има обилна съдебна практика. Налице е забава в действията на
съда по администриране на исковата молба. Първото действие на съда след
подаване на исковата молба е на 20.12.2018 г., т.е. около два месеца след
подаването й, а още два месеца по-късно на 20.02.2019 г. незаконосъобразно
прекратява производството по делото в частта на предявената претенция за
имуществени вреди за извършени транспортни разходи, установено с влязло в сила
определение на въззивния съд. За периода от 25.04.2019 г. до 07.02.2020 г.
забавата не може да бъде възложена в тежест на ответния съд, тъй като делото е
било по частна въззивна жалба в друг съд, поради което и за съдията-докладчик
не е било фактически възможно да извършва каквито и да било действия по делото.
След връщане на делото в СРС на
07.02.2020 г. законосъобразно, но в неразумен срок (повече от три месеца след връщането, но близо една години и седем месеца от
подаване на исковата молба), на 19.05.2020 г. са дадени
указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Според настоящия
съдебен състав указанията на съда са изпълнени, като в уточнителна
молба от 27.07.2020 г. ищецът е посочил, че претендира транспортни разходи за
билети за придвижване с влак от гр.Пирдоп до гр.София и обратно. Изрично е
посочил, че датите на които ищецът е пътувал са датите на проведените съдебни
заседания по н.о.х.д. № 4588/2011 г. по описа на СРС, 105 състав и в.н.о.х.д.№
3273/2011 г. по описа на СГС, НО, 11 състав, без да ги посочва, което очевидно
не е могъл да стори при липсата на тези дела и не приобщаването им към
доказателствата по делото, като в тази връзка още с исковата молба ищецът е
заявил доказателствено искане за изискването на тези дела, поради което
неправилно в разпореждането си от 02.08.2020 г. съдът е посочил, че ищецът
следва да посочи конкретни дати, а не да препраща към документи. Датите са
посочени по начин, достатъчен да бъдат конкретизирани след приобщаване към
доказателствата по делото на водените наказателни дела. Когато за изпълнение
указанията на съда е необходимо да бъдат събрани доказателства, то и при
изрично искане от страната за събирането им, съдът не може да я задължи да
изложи твърдения без да се е произнесъл по искането за допускане на
доказателства, въз основа на които ищецът би могъл да конкретизира фактите и да
поясни исковата си молба, което би могъл да стори и в първото по делото съдебно
заседание, доколкото не се касае за въвеждане на нови факти и обстоятелства, а
само за доуточняване на такива, които вече са въведени като твърдения с
исковата молба. Не е било необходимо и изрично отново да посочва цената на своя
иск, защото тя е посочена-500 лв. И точно защото разпореждането от 02.08.2020
г. е съдържало незаконосъобразни указания, то незаконосъобразно е и
определението на четвъртия по ред съдия-докладчик по делото, с което е
прекратил производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК, което към
момента не е влязло в сила. Отделно от това и до момента по делото няма
произнасяне по заявеното искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване на ищеца от внасяне на дължимата държавна такса в размер на 10
лв., по което искане ищецът още с исковата си молба надлежно е представил
декларация по образец и писмени доказателства в подкрепа на искането си.
Или в заключение в продължение на
две години, осем месеца и 12 дни, съдът не се е произнесъл по искането на ищеца
за освобождаване от държавна такса, не е решил въпроса с редовността на
исковата молба и е постановил незаконосъобразни актове, с което безспорно е
причинил неразумна забава в разглеждане и решаване на делото, което не се
отличава с висока степен на сложност, нито правна, нито фактическа. Следва да
се отбележи, че още при постъпване на исковата молба в съда и при една
задълбочена и прецизна предварителна проверка на исковата молба от
съдията-докладчик по делото, въпросът с редовността на исковата молба е могъл
да бъде успешно и безпроблемно разрешен още с постъпването на делото в първоинстанционния
съд, а не близо две години след това.
Администрирането на исковата
молба и дейността на съда по проверка на редовността на исковата молба,
продължила две години, осем месеца и 12 дни, определено не уважава изискването
за разумен срок.
Следва да се отбележи, че за този
период от две години, съдиите-докладчици по делото са се сменяли многократно
/четири пъти/, което също в известна степен е довело до забавяне на делото, с
оглед различните виждания на всеки един от съдиите за редовност на исковата
молба и с оглед различния стил и метод на работа.
ЕСПЧ обаче постановява, че
многократните смени на съдията, не могат да оневинят държавата, която е
отговорна за осигуряването на добре организирано правораздаване. На следващо място
и на възражението на ответника за претовареност на Софийски районен съд, следва
да се отговори отново с практиката на ЕСПЧ, съобразно която „хроничното
претоварване с дела“ също не оправдава прекомерно продължителни производства.
Държавата следва да вземе
навременни и ефикасни мерки за справяне с този проблем и да организира
съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко
дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни,
държавата, респ. – процесуалните ѝ субституенти не могат да бъдат
освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок
На следващо място, наличието или
липсата на нарушение зависи също и от това дали общата дължина на
производството е прекомерна или не, както и от това какъв е залогът на делото
за лицето. С други думи, отделни забавяния могат да бъдат толерирани, стига
общата продължителност на производството да може да се приеме за разумна, с
оглед на всички критерии, следващи от практиката на ЕСПЧ.
Значимостта на интереса за страната
обикновено е свързан с предмета на делото, като от практиката на ЕСПЧ може да
се направи изводът, че дела по трудови и равняващи се по ефекта си на трудови спорове,
особено такива за отмяна на уволнение или на освобождаване от пост; дела за
пенсии; дела за осиновяване; дела за упражняване на родителски права или за лични
контакти с деца; дела на тежко болни хора, особено ако предметът им е свързан с
тяхната болест; дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни
увреждания, за трудова злополука, за насилие от страна на полицията или за
незаконно задържане; дела, засягащи гражданско състояние; наказателни дела, при
които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ следва да се разглеждат по-бързо и с предимство, а в някои случаи и в
особено кратки срокове. Завишеният интерес от бързото решаване на делото може
да се дължи и на външни фактори, като например инфлация, която води до обезценяване
на иска, или напреднала възраст на лицето.
Предметът на процесното дело не е
измежду примерно посочените, поради което не е изисквал по-завишено внимание от
страна на ответната страна. В този смисъл забавата в разглеждане на делото, не
би могла да обоснове завишен размер на претендираното обезщетение.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди ще следва да бъде уважен
като основателен.
По размера на предявения иск:
Съобразно практиката на ЕСПЧ
(решение от 10.02.2011 г. по делото R. v. Bulgaria по
жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото V. v. Bulgaria
по жалба № 1849/08), както и практиката на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г. по
гр. д. № 924/2019 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 306/18 от 22.10.2019 г. по
гр. д. № 4482/2017 г. на IV-то ГО на ВКС), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по
отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство; каквито в
случая не се претендират, а относно неимуществените вреди съществува силна,
макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди
изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се
търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило
извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и
на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на
делото. В случая от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства
за оборване на тази презумпция.
Предвид горното и съобразно критерия
за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, справедлив размер на обезщетение
според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 1000 лв., до който размер
предявеният иск се явява основателен. Този размер е достатъчен да репарира
претърпените от ищеца обичайни неимуществени вреди, като съдът го присъжда в
минимален размер, доколкото от доказателствата по делото не се установяват
други вреди над обичайните, поради което претендираният
размер се явява прекомерен.
Така мотивиран настоящият съдебен
състав намира, че искът ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен над
присъдения размер от 1000 лв. до пълния претендиран от 25 050 лв.
По разноските:
Ищецът е
освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не е
правил разноски в производството и такива не му се присъждат.
Още с
исковата молба ищецът е направил изявление, че адвокат И. ще го представлява
безплатно в настоящото производство, поради което и на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокат И. адвокатско възнаграждение в размер определен, съобразно материалния
интерес от 25050 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения-1281,50 лв. От тази сума
и съобразно уважената част от иска в размер на 1000 лв., на адвокат И. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 51,17 лв.
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение, но
възражението на ищеца е основателно, че такова не се дължи, доколкото и в
настоящото производство ответникът не е представляван от юрисконсулт.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, гр. София,
бул. “******да заплати на основание чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ на Х.Т.И., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адвокат С.Т.И. сумата от 1000 лв. /хиляда лв./,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди,
вследствие от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр. дело
№ 96196/2018 г. по описа на СРС, 165 състав в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска-08.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за разликата над сумата от 1000 лв.
до пълния претендиран размер от 25 050 лв.
ОСЪЖДА Софийски районен съд, гр.София,
бул.“******да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
адвокат С.Т.И.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 51,17 лв. /петдесет и
един и 0,17 лв./, съответно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: