Решение по дело №13955/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13848
Дата: 12 юли 2024 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110113955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13848
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110113955 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
поради изтекла погасителна давност сумата от 369 лева, представляваща главница, сумата от
129,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2004г. до
15.06.2005г., сумата от 320,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.08.2004г. до 19.05.2011г., сумата от 428,74 лева, представляваща законна лихва за периода
от 25.10.2011г. до 17.03.2023г., сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 24350/2011 г. по описа на СРС, 77-ми
състав и е образувано изп.д. № 20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
Ищецът поддържа, че срещу него в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
била издадена заповед за изпълнение от 14.06.2011г. по гр.д. № 24350/2011г. по описа на
СРС, 77-ми състав, както и изпълнителен лист от 14.09.2011г. Въз основа на изпълнителния
лист на 25.10.2011г. дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД подало молба за
образуване на изпълнително производство и било образувано изп.д. № 8541/2011г. по описа
на ЧСИ Неделчо Митев. На 12.06.2012г. съдебният изпълнител бил наложил запор върху
вземане на ищеца по банкова сметка, но вземането не било събрано поради липса на
средства. На 15.05.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било прехвърлило
вземанията на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, били извършвани проверки и
насрочвани описи, но не били осъществени изпълнителни действия и делото било
прекратено поради перемпция. На 25.04.2018г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД образувал ново изпълнително дело срещу ищеца, по което няколко пъти бил
1
насрочван опис на движимо имущество, но не бил осъществен, не били налагани запори,
възбрани или други способи за принудително изпълнение. С оглед на това ищецът твърди,
че вземанията по заповедта за изпълнение били погасени с изтичане на петгодишната
погасителна давност, която започнала да тече от 04.06.2012г. и била изтекла на 04.06.2017г.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че на 25.10.2011г. било образувано
изп. дело 8541/2011, като в молбата за образуване било обективирано възлагане на чл. 18
ЗЧСИ, което подробно аргументира, че прекъсва давността. На 01.03.2012г. били изходирани
запорни съобщения, а на 02.07.2013г. - изпратено съобщение за опис на движими вещи, като
описът бил насрочен за 01.08.2023г. Излага подробни твърдения и цитира съдебна практика
съгласно която насрочването на опис, прекъсвало давността. На 24.08.2015г. сочи, че е
депозирана молба за конституиране на нов взискател / настоящият ответник, с оглед сключен
договор за цесия/, в която също било обективирано възлагане на чл. 18 ЗЧСИ. На
30.10.2015г. било изпратено съобщение за опис на движими вещи, на 18.12.2015г. -
депозирана молба за опис на движими вещи, на 13.06.2017г. - депозирана молба за
извършване на справка за трудови договори и налагане на запор, на 27.09.2017г. - депозирана
молба за справка БНБ с искане за налагане на запор, на 13.02.2018г. - входирана молба за
опис на движими вещи. Излага, че на 25.04.2018г. е депозирана нова молба за образуване на
изп. дело. Сочи, че на 18.10.2018г. е изходирано съобщение за опис на движими вещи, на
17.06.2019г. - депозирана молба за опис на движими вещи, на 11.02.2020г. -входирана молба
за справка БНБ и насрочване на опис за движими вещи. На 06.11.2020г. била изходирана
призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи. На 12.02.2021г.
била входирана молба за изп. действия, справки и насрочване на опис. На 07.07.2022г. била
входирана молба за справки БНБ с искане за налагане на запори и насрочване на опис на
движими вещи. С оглед изложено счита, че давността е прекъсвана многократно. Излага, че
за прекъсването на същата не е от значение дали изп. способ е успешен. Сочи също и че ако
по изп. дело е настъпила перемпция и взискателят поиска извършването на нови действия,
то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни новия способ, а следва да образува
новото искане в ново изп. дело, като дори да не е образувано ново изп. дело, искането
прекъсвало давността. Излага, че от образуване на изп. дело 8541/2011 г. на 25.10.2011г. до
26.06.2015г. / дата на постановяване на ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. 2/2013/ давност не е текла,
доколкото приложение намирало ППВС 3/18.11.1980г. От 26.06.2015г. започнала да тече нова
давност, респ. датата на която би следвало да се погаси вземането сочи, че е 26.08.2020г.,
като в тази връзка отбелязва и че следва да се съобрази периода на извънредното положение
в страната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С влязло в сила разпореждане от 06.11.2023г. съдът е върнал исковата молба,
подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в частта по предявените
отрицателни установителни искове за недължимост поради изтекла погасителна давност на
сумата от 160,68 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, сумата от 100 лева,
2
представляваща юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство и сумата
от 48 лева, представляваща такси по изпълнението.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите преписи от изпълнителни
дела се установява, че срещу Росен И. В. е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело №
24350/2011г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, както и че
въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20118410408541
по описа на ЧСИ Неделчо Митев и изп. дело № 20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо
Митев, както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Също така от съдържанието на приобщените изпълнителни дела се установява, че
към датата на образуване на настоящото производство не са налице погасени чрез
изпълнение, плащане или прихващане вземания по издадения изпълнителен лист.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира
следното.
Видно от съдържанието на изпълнителния лист, процесните вземания са установени с
влязла в сила на 14.09.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. №
1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
3
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282
от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г.
о., ГК
В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №20118410408541
по описа на ЧСИ Неделчо Митев се установява, че същото е образувано по молба от
25.10.2011г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с която е поискано да бъде
образувано изпълнително дело срещу Р. И. В. въз основа на изпълнителен лист от
14.09.2011г. по ч.гр. дело №24350/2011г. по описа на СРС. С молбата на основание чл. 18
ЗЧСИ са възложени всички действия на съдебния изпълнител. Към молбата е приложен
изпълнителен лист от 14.09.2011г., издаден по гр. дело № 24350/2011г. по описа на СРС, 77-
ми състав, с който е разпоредено Р. И. В. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД сумата от 369 лева- главница въз основа на договор за кредит от 19.06.2004г., 129,15
лева- възнаградителна лихва за периода от 15.07.2004г. до 15.06.2005г., 320,43 лева,
мораторна лихва за периода от 13.08.2004г. до 19.05.2011г. и законна лихва от 09.06.2011г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева, разноски по делото. С разпореждане от
25.10.2011г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като е разпоредил да се
изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се изпратят искания за справки до
съответната дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП,
Служба по геодезия, картография и кадастър, Общинска служба „Земеделие“, както и да се
изпрати покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 16.11.2011г.
На 04.06.2012г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Централна
Кооперативна Банка“ АД.
На 02.07.2013г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 01.08.2013г.
На 24.08.2015г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която
е посочено, че на 15.05.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „БНП
4
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Направено е
искане на основание чл. 429 ГПК да бъдат конституирани като взискател в качеството им на
цесионер, както и да бъдат превеждани суми по банкова сметка, посочена в молбата. На
следващо място на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Уточнено е, че към датата на прехвърляне на вземането същото е в общ размер от 1313,18
лева, от които главница 369 лева, договорни лихви в размер на 129,15 лева, законна лихва
468,03 лева и разноски в размер на 347 лева. На 11.09.2015г. е постъпила молба от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е представена обратна разписка за получено
уведомление от длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. С постановление от
30.10.2015г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател по делото „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД и производството е прекратено по отношение на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
С разпореждане от 30.10.2015г. е насрочен опис на движимо имущество на Р. В. на
20.11.2015г.
На 18.12.2015г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която
е поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се на
адреса на длъжника.
На 13.06.2017г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която
е поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника, находящи на домашния му адрес.
На 27.09.2017г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която
е поискано да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ за разкрити банкови
сметки на името на длъжника, като при наличие на такива- да бъде наложен запор с цел
обезпечаване на вземането.
На 13.02.2018г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която
е поискано да бъде извършен опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи
се в дома на длъжника.
С постановление от 29.03.2018г. съдебният изпълнител е прекратил производството
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 24.04.2018г. оригиналът на изпълнителен лист от
14.09.2011г., издаден по гр. дело № 24350/2011г. по описа на СРС, 77-ми състав е върнат на
представител на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
От приобщения препис от изпълнително дело № 20188410401397 по описа на ЧСИ
Неделчо Митев се установява, че същото е образувано по молба от 25.04.2018г., подадена от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано ново
изпълнително дело, да бъде извършена справка в НОИ за наличие на сключени трудови
договори, да бъде извършена справка в БНБ за наличие на банкови сметки на името на
длъжника и да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“
ЕАД. С молбата на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да
5
извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
С разпореждане от 25.04.2018г. е насрочен опис на движимо имущество на Р. В. на
30.11.2018г.
На 17.06.2019г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е
поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
На 11.02.2020г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, с която е
поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи на длъжника.
На 12.02.2021г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, с която е
поискано да бъде пристъпено към принудително изпълнение като бъде насрочена дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника по
делото.
С разпореждане от 20.07.2021г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо
имущество на Р. В. на 07.09.2021г.
На 07.07.2022г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е
поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движимите вещи на длъжника.
На 17.02.2023г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтнс БГ“ ЕАД, с която
е поискано да бъде насрочена дата за извършване на опис, оценка и публична продан на
движими вещи на всички длъжници по делото.
С разпореждане от 10.10.2023г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането за трудово възнаграждение на Р. И. В..
На 21.12.2023г. е постъпила молба от Р. В., към която е приложена обезпечителна
заповед и определение за спиране на изпълнителното производство. С разпореждане от
22.12.2023г. съдебният изпълнител е спрял изпълнението по изпълнителното производство
на основание чл. 432, т. 1 във вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.
Видно от гореизложената хронология, за периода от датата на влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК /14.09.2011г./ до датата на налагане на допуснатото
по настоящото дело обезпечение чрез спиране на изпълнението /22.12.2023г./ не е налице
период от пет последователни години, в който давността да не е била прекъсвана на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. От 02.07.2013г. /датата на насрочване на опис на движими
вещи на длъжника/ до 24.08.2015г. /датата, на която е постъпила молбата по чл. 429 ГПК, в
която е обективирано възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/ е налице период от повече от две
последователни години, през които не са искани и не са предприемани действия по
принудително изпълнение, поради което първото по ред изпълнително дело
№20118410408541 по описа на ЧСИ Неделчо Митев е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.07.2015г. т.е. след приемането на Тълкувателно
6
решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК. За заварените като висящи от цитираното
тълкувателно решение производства по принудително изпълнение, погасителната давност
започва да тече от датата на постановяване на решението – 26.06.2015г.
За периода от 26.06.2015г. до 22.12.2023г., обаче, не е изтекла петгодишната давност за
процесните вземания. Това е така, защото давността е била прекъсвана многократно с
подадени от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД молби от 18.12.2015г., 13.06.2017г.,
27.09.2017г., 13.02.2018г., с които е поискано предприемането на конкретни действия по
изпълнение, както и с последващите действия по образуване на ново изпълнително дело и
подадените по него молби с искания за извършване на изпълнителни действия от
17.06.2019г., 11.02.2020г., 12.02.2021г., 07.07.2022г. и от 17.02.2023г. Както беше уточнено
по-горе, независимо от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона поради
перемпция на изпълнението, подадените от кредитора молби, с които иска от съдебния
изпълнител предприемане на действия по изпълнение прекъсват давността, тъй като
съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме и е без значение за погасителната давност
дали ще стори това в рамките на същото или на новообразувано изпълнително дело. Както е
изяснено с цитираното Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСТГК на ВКС, всяко ново
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. Доводът на ищеца, че поисканите с молбите
мерки не били приложени и не били платени дължимите такси по изпълнението не водят до
различен извод, тъй като съобразно мотивите на тълкувателното решение, не прекъсват
давността само тези молби, които съдебният изпълнител е върнал като нередовни. В
случаите като настоящия, в които взискателят е подавал молби за предприемане на
изпълнителни действия, а съдебният изпълнител не ги е изпълнявал, нито е давал указания
на взискателя за отстраняване на нередовности, давността се прекъсва от датата на подаване
на молбите.
Считано от датата на последното прекъсване – 17.02.2023г. до датата на налагане на
обезпечението чрез спиране на изпълнението – 22.12.2023г. /след което давност не тече,
защото ответникът няма възможност да изпълнява/ давността за процесните вземания не е
изтекла.
С оглед на гореизложеното, погасителната давност за процесните вземания не е
изтекла, поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, която следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост-4“, бл. 411, вх. 2, ет. 5, ап. 14, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Р. И. В. не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД поради изтекла погасителна давност сумата от 369,00 лева,
представляваща главница, сумата от 129,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 15.07.2004г. до 15.06.2005г., сумата от 320,43 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 13.08.2004г. до 19.05.2011г., сумата от 428,74 лева, представляваща
законна лихва за периода от 25.10.2011г. до 17.03.2023г., сумата от 125,00 лева,
представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
24350/2011 г. по описа на СРС, 77-ми състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 411,
вх. 2, ет. 5, ап. 14, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8