№ 7536
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110152056 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен
адрес гр. ххх, чрез адв. Д. М., срещу „К Т“ ЕООД, ЕИК ххх, с адрес гр. ххх,
искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите от сключен между страните договор за паричен
заем №94183/27.04.2022г., предвиждащи заплащане на такси за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лева и
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лева,
поради противоречие със закона.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
№94183/27.04.2022г. в размер на 1000 лева с краен срок на погасяване 12
месеца, считано от 14.05.2022г., при уговорена възнаградителна лихва в
размер на 10% годишно и ГПР в размер на 11,14%. Съгласно т.3 от договора
на ищцата били начислени две такси всяка в размер на по 708,48 лева или
общо 1416,96 лева – едната за експресно разглеждане на документи, а другата
за изготвяне на индивидуално предложение. Излагат се доводи, че така
уговорените такси противоречат на императивни правни норми, поради което
са нищожни. Ищцата поддържа, че така посочените такси следвало да бъдат
включени в ГПР, съобразно чл.19 от ЗПК и невключването им е нарушение на
1
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, а при съобразяване на размера им, същите
многократно надхвърляли максимално допустимия размер, предвиден в чл.19,
ал.4 от ЗПК. Не ставало ясно за какви конкретни действия се дължат тези
такси, съответно липсвали доказателства такива действия да са извършени от
ответната страна. В случай, че се приемело, че таксата се събира във връзка с
усвояването и управлението на кредита, същата противоречала на
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Дейностите по разглеждане на
документите и изготвяне на предложение били свързани със задължението на
кредитора по чл.16 от ЗПК, като начисляването на такса за това прехвърляло
финансовата тежест от изпълнението на това задължение върху длъжника.
Били налице основания за недействителност на целия договор с оглед
съзнателно погрешното посочване на ГПР, което следвало да се тълкува като
неизпълнение на задължението за посочване на ГПР. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на
клаузите от сключения между страните договор за кредит, предвиждащи
заплащане на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 708,48 лева и за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 708,48 лева, поради противоречие със
закона. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „К Т“ ЕООД, чрез пълномощника адв. М. П., е подал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
между страните и сключен процесният договор за заем. Излага доводи, че на
ищцата е предоставена на хартиен носител в ясна и разбираема форма на
български език информация във формата на Стандартен европейски
формуляр и са предоставени разяснения относно правата и задълженията по
договора, както и по какъв начин са формирани лихвата и ГПР по договора.
Такива разяснения били предоставени на ищцата и в устна форма. Условията
по договора за заем били уговорени индивидуално и ищцата можела да влияе
върху тях, като в договора за заем била отразена редакцията, която страните
са приели за окончателна. Ответникът имал право да начислява и получава
такси във връзка с договора за кредит и това не противоречало на ЗПК. Тези
такси не влияели да ГПР, не го увеличавали и не представлявали
действия/такси, свързани с усвояването на кредита. Заплащането на
посочените такси било предвидено само ако кредитополучателят изрично е
2
заявил, че желае да се ползва от предоставените услуги, какъвто бил
настоящият случай. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски. Оспорва качеството на ищцата на
материално затруднено лице във връзка с направеното искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем
№94183/27.04.2022г., по който ответникът е предоставил на ищцата заем в
размер на 1000 лева. С договора в тежест на ищцата са начислени такса за
експресно разглеждане на заявка за одобрение на заем в размер на 708,48 лева
и такса за изготвяне на индивидуално предложение в размер на 708,48 лева. В
договора е посочено, че общата сума за връщане възлиза на 2472 лева, в
която са включени изготвяне на индивидуално кредитно предложение и
еднократна такса за експресно разглеждане на заявка, разсрочени с
дължимите месечни вноски, като в случай, че заемателят заплаща всяка
дължима вноска преди или на датата на падежа, общата сума възлиза на 2124,
лева.
Съдът намира, че клаузите от сключения между страните договор,
предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на заем и на такса за индивидуално предложение са нищожни на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът
посочените такси, поради което и на това основание уговорките се явяват
нищожни. На следващо място начисляването на такса за индивидуално
предложение влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции.
На следващо място посочените такси несъмнено се явяват разход по
3
кредита и е следвало да бъдат включени в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Поради изложеното предявените искове за прогласяване нищожността
на клаузите от сключения между страните договор, предвиждащи
начисляване на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, се
явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 80 лева.
Пълномощникът на ищцата адв. Д. М. е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. М. е предоставил на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 400 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по искове с правно основание
4
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени от С. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.
ххх, съдебен адрес гр. ххх, чрез адв. Д. М., срещу „К Т“ ЕООД, ЕИК ххх, с
адрес гр. ххх, на клаузите от сключен между страните договор за паричен
заем №94183/27.04.2022г., предвиждащи заплащане на такси за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 708,48 лева и
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 708,48 лева,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К Т“ ЕООД, ЕИК ххх, с
адрес гр. ххх, да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. ххх, съдебен
адрес гр. ххх, чрез адв. Д. М., разноски по делото в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „К Т“ ЕООД, ЕИК ххх, с
адрес гр. ххх, да заплати на адвокат Д. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
ххх, сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена на ищцата С. Н. П. безплатна правна помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5