№ 10321
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110168305 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: **********, за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1350,90 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот с адрес: **********, аб. № ***, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, 186,63 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
21.07.2022 г., 38,60 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, и 8,41 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 41213/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 1350,90 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
1
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 38,60 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 186,63 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 21.07.2022 г., и обезщетение за забава в
размер на 8,41 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2022 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът С. Г. П. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че за периода до
08.12.2020 г. не е бил в облигационни отношения с ищеца, доколко е придобил имота с
договор за дарение, но дарителят Иванка Пейчева Колева си е запазила правото на
ползване върху процесния имот и последната дължи цената на доставената топлинна
енергия. Твърди, че след смъртта на майка си на 08.12.2020 г. е направил отказ от
нейното наследство, поради което не отговаря за нейното задължение. Сочи, че след
смъртта на майка си подал заявление до ищеца за смяна на титуляра на партидата, въз
основа на което му дали бизнес партньор номер **********, инсталация ********** и
договорна сметка **********, започнали издаването на фактури на негово име, които
той заплащал регулярно. Сочи, че ищецът едновременно издавал фактури по неговата
сметка, и по тази на починалата му майка, и с настоящата искова молба претендират
повторно заплащане на фактурите. Поради изложеното моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 56, том ІII, рег. № 7805, дело № 49 от 18.05.2018 г. се
установява, че ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот,
представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. 23а, вх.
А, ет. 2, който имот дарителят Иванка Пейчинова Колева е придобила на 25.01.1984 г.,
видно от приложения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ. Дарителят
Иванка Пейчева Колева е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху имота.
Представено е заявление от 30.03.2021 г., с което ответникът е уведомил ищеца
за смъртта на майка си Иванка Пейчева Колева, както и за направен отказ от негова
страна отказ от наследство и заявил промяна на партидата за доставка на топлинна
енергия на негово име.
По делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 145, том I, рег. № 7555, дело № 131 от 19.05.2021 г., от който се установява, че
на същата датата ответникът е продал Апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, бл. 23а, вх. А, ет. 2 на трето лице.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
1293/29.12.2020 г., Иванка Пейчева Колева е починала на 08.12.2020 г. и е оставила
единствен наследник по закон – ответникът С. Г. П..
От представеното съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 65231/2020 г. по
описа на СРС се установява, че ответникът е подал молба за отказ от наследството на
наследодателя му Иванка Пейчева Колева, който отказ е вписан в особената книга под
№ 6/05.01.2021 г.
Представените е Договор № 284/27.08.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „Орехова гора“, бл. 23А, вх. 1 и третото
неучастващо в делото лице „Термокомплект“ ООД за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 22.07.2002 г., както и Договор № Д-0-64 от
2
03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Термокомплект“ ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
По делото са представени общи фактури и справка за потребените количествата
топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и изравнителни сметки и
констативни протоколи за извършени отчети, изготвени от ТЛП.
Представена е справка за задължение за процесния апартамент към 14.03.2023 г.,
заедно с касова бележка от същата дата за сумата от 2,90 лв., касова бележка за сумата
от 11,62 лв., разписка от 03.06.2021 г. за сумата от 511,28 лв., разписка от 23.06.2021 г.
за сумата от 267,77 лв., фактура № ********** от 30.06.2021 г. за сумата от 36,35 лв.,
касови бележки за сумата от 2,15 лв. и за сумата от 33,07 лв. от датата 23.07.2021 г.,
изравнителна сметка за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., касова бележка за
заплащане на сумата от 37,08 лв. за годишно изравнение.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
1684,97 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, както и равните
месечни вноски – 1350,90 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва,
считано от датата на изпадане на ответника в забава до 21.07.2022 г. – 186,68 лв.
Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.06.2019 г.
до 30.11.2020 г. е 38,60 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 31.07.2019 г.
– 21.07.2022 г. е в размер на 8,91 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за
топлинна енергия само за периода 01.12.2020г. – 30.04.2021 г., която е в размер на
850,52 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 21.07.2022 г. е в размер на
73,24 лв. След приспадане на кредитните известия на стойност (-) 406,10 лв.,
дължимата сума за топлинна енергия за този период е 444,42 лв., а лихвата е в размер
на 38,26 лв. Вещото лице е посочило, че с издадените кредитни известия са
сторнирани сметките на Иванка Пейчева Колева по вече издадени фактури от
м.12.2020 г. до м. 03.2021 г. и същите са префактурирани на името на ответника.
Вещото лице е посочило постъпилите плащания от страна на ответника, като след
приспадане на платените суми неплатеното задължение за топлинна енергия е в размер
на 407,34 лв., като дължимата лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2022 г. е в
размер на 35,76 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
3
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и докато
съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява
правомощието да я ползва. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за
разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността на собственика на
топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на
ползване по някой от способите, уредени в ЗС. В случая от представеното по делото
удостоверение за наследници се установи, че вещният ползвател – Иванка Пейчева
Колева е починала на 08.12.2020 г., следователно вещното право на ползване върху
имота е прекратено и от този момент е възникнало качеството потребител на топлинна
енергия за собственика – ответника С. Г. П.. По делото беше установено, че същият е
единствен наследник на вещния ползвател Иванка Пейчева Колева, но се е отказал от
нейното наследство, поради което и не отговоря за задълженията на своя наследодател.
Въз основа на изложеното ответникът отговоря за разноските за отопление на
собствения му имот след 08.12.2020 г., който е първият момент, в който реално е могъл
да упражнява правото си на собственост в пълен обем, включително да упражнява
правото да ползва имота.
Следователно облигационната връзка между ищеца и ответника е възникнала на
08.12.2020 г. и предвид заявения отказ от наследство, същият дължи цената на
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
4
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като
безспорен и ненуждаещ се от доказване, а именно, че за процесния период от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в имота на ответника е доставена топлинна енергия на
стойност 1350,90 лв. Предвид изложеното по-горе относно момента на възникване на
облигационната връзка между страните по делото, а именно от 8.12.2020 г., то
ответникът дължи цената за доставената топлинна енергия единствено за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2021 г., която според заключението на ССчЕ е в размер на 407,34
лв., която сума е дължима на основание годишното изравнение и в нея не са включени
платените от ответника суми по фактури преди изравнението. Т.е. вещото лице е взело
предвид извършените от ответника плащания, за които същият е представил писмени
доказателства, като видно от заключението на ССчЕ с направените плащания са
погасявани сумите по прогнозните фактури. Следователно предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен до размера на 407,34 лв., а в останалата част до
пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, която съгласно заключението на ССчЕ за периода от 15.09.2021 г. до
21.07.2022 г. е в размер на 35,76 лв., до който размер се явява основателна исковата
претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 186,63 лв.
подлежи на отхвърляне.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
5
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2021 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 10,75 лв.,
следователно по 2,15 лв. на месец, но същите са изцяло погасени от ответника.
Следователно предявеният иск се явява изцяло неоснователен, поради което следва да
се отхвърли.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 31,69 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 22,84 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 79,81 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 148,16 лв.
6
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, но
същият не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: **********
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 407,34 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот с
адрес: **********, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до
окончателното й погасяване и 35,76 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.07.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 41213/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: **********, за установяване на вземане
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
над 407,34 лв. до пълния предявен размер от 1350,90 лв. дължима главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес:
**********, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.07.2022 г. до
окончателното й погасяване, за сумата над 35,76 лв. до пълния предявен размер от
186,63 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.07.2022 г., за сумата 38,60 лв. неплатена цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване, и за сумата 8,41 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 31.07.2019 г. до 21.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 41213/2022 г. по описа
на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 22,84 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 148,16 лв.– разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7