№ 195
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Розалия Кр. Шейтанова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 10/21.03.2022 г. по НЧХД № 487/2021 г., Районен съд -
Асеновград, IV н.с., е признал подсъдимия Б.И.Д., за виновен в това, че на
12.07.2021 г. в с.Избеглии общ.Асеновград, е причинил на Й. М. П., с ЕГН
**********, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК, изразяващо се в две разкъсно-контузни рани на главата в ляво,
кръвонасядане на устната лигавица в ляво, охлузване по десния глезен – лека
телесна повреда, поради което и на основание чл.130, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от
НК го осъдил на наказание “Пробация”, включващо пробационните мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр. **********, за срок от 6
месеца, с периодичност на явяване и подписване – два пъти седмично, на
основание чл.42а, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от НК, и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, на основание чл.42а,
ал.3, т.1, вр. ал.2, т.2 от НК.
С посочената присъда, подс. Б.И.Д. е осъден да заплати на частния
тъжител, сумата от 3 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК, от които за причинените
1
му две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата – 1 500 лева, за
кръвонасядания на устната лигавица в ляво – 750 лева и охлузване на десен
глезен – 750 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на увреждането 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Направените по
делото разноски са присъдени на подсъдимия Б.И.Д., като освен това, той е
осъден да заплати и държавна такса в размер на 120 лева върху уважения
размер на гражданския иск. Има произнасяне по вещественото доказателство.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна
жалба от подс.Б.Д., чрез неговия защитник адв.К.Т., който я намира за
неправилна и незаконосъобразна и настоява за отмяната й, последвана от
оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Навеждат се и
доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, с позоваване на
обстоятелството, че подсъдимият е реабилитиран, което не е взето предвид от
първоинстанционния съд. В допълнение към въззивната жалба се излагат
подробни съображения в подкрепа на заявеното искане.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от защитника.
Повереникът на частния тъжител – адв.Д.Х., изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли атакуваната с нея
присъда на районния съд, да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Претендира се заплащане на разноски за въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция,
правилността на постановената присъда във връзка с направените
оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от
НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:
Частният тъжител Й. М. П. живее постоянно в село И.. Подсъдимият
Й. М. П. /според въззивната инстанция очевидно става въпрос за
техническа грешка, тъй като е ясно, че подсъдим по делото всъщност е
Б.И.Д./ живее в град **********. Същият притежава и къща с двор в село
И., която е разположена срещу къщата с двор на частния тъжител. На
12.07.2021 г. частният тъжител Й.П. стоял на двора в къщата си, когато
около 22,00 часа видял, че съседът му – подсъдимият Б.Д., излязъл на
2
улицата и започнал да го обижда. Казал му: „Ти пак ли си спрял колата на
улицата, че да ми пречи”. В този момент, автомобилът на частния
тъжител бил спрян на тротоара пред дома му, без изобщо да пречи на
движението. Подсъдимият Б.И.Д. продължил да ругае и говори на висок тон
на частния тъжител, като последният дори не му опонирал. Изведнъж,
както говорил на висок тон, подсъдимият Б.Д. опитал да влезе в двора на
частния тъжител през входната външна врата, но не успял, защото тя
била заключена, при което той я прескочил и влязъл в неговия двор, замахнал
и го ударил с юмрук в лицето. Частният тъжител от този удар загубил
равновесие и паднал на земята по гръб, а, подсъдимият Б.Д. му нанесъл още
няколко удара, което било видяно от съпругата на частния тъжител –
свидетелката Д.В.П., към края на действията на подсъдимият дошла и
съседката им - свидетелката С.И.У., първата от която излязла от виковете
и шума, а втората дошла от къщата си, чувайки викове и шум. В това време
съпругата на частния тъжител – свидетелката Д.П. вечеряли вътре в
къщата им, когато чула силен удар, наподобяващ отчупване на парче от
къщата. Казала на сина си М., който е по рождение с увреждания, че баща
му е паднал по стълбите. Синът на частния тъжител първи излязъл навън и
видял баща си проснат на земята, лежащ по гръб на ламарината за
водомера до входната врата. Виждайки това, започнал да крещи и се върнал
в къщата при майка си – свидетелката Д.П.. Когато свидетелката Д.П.
излязла от къщата на двора, видяла съпруга си – частния тъжител Й.П., да
лежи на земята по гръб, на ламарината за водомера до входната врата, а
подсъдимият Б.Д. да е върху него и да го бие с юмруци. Докато подсъдимият
Б.Д. биел частният тъжител Й.П., последният дори не мърдал, дори и
когато подсъдимият го биел с юмруци по главата, бедрото и го е ритал от
лявата страна, легнал върху него. След това подсъдимият Б.Д. хванал
частния тъжител за гушата, при което частният тъжител Й.П.
продължавал да лежи без изобщо да окаже каквато и да било съпротива.
Свидетелката Д.П. започнала да вика за помощ, синът им М. също започнал
да вика неистово за помощ и да крещи от страх. След това свидетелката
Д.П. позвънила на телефон 112. В това време дошла наблизо живущата
съседка - свидетелката С.У., която видяла подсъдимия Б.Д. да бие частния
тъжител. След като подсъдимия Б.Д. чул, че се вика полиция, станал,
отишъл до входната врата на двора, отключил я сам с ключа, който стоял
3
от вътрешната страна на вратата и излязъл. Свидетелката Д.П. вървяла
след него. Тя дори отишла до автомобила на подсъдимия Б.Д., който
започнал да набира на телефона си някого, след което казал на
свидетелката Д.П., че ще ги оправи всичките и потеглил с автомобила си,
тип жълто такси, по посока центъра на селото. Съседката на частния
тъжител – свидетелката С.У. пък, по време на инцидента си седяла в къщи,
гледала телевизия при отворен прозорец, когато чула шум от изтропване на
ламарина, след което чула сина на частния тъжител М., да вика за помощ.
Веднага изтичала навън и намерила частния тъжител проснат на земята на
двора, върху ламарината на входната врата по гръб, а в този момент
подсъдимият Б.Д. го видяла как излиза от входната врата на двора, като си
отключил сам вратата, тъй като ключът бил в бравата. Когато частният
тъжител станал, бил замаян, бил ударен видимо в лявото око и устата.
След като подсъдимият Б.Д. си тръгнал, нямало и минута след това дошъл и
кметът - свидетеля Р. и свидетелят Г.П., които по пътя се разминали с
неговия автомобил. И двамата свидетели сочат, че подсъдимият Б.Д. е бил
сам в автомобила и че е управлявал по посока на центъра на селото. След
като подсъдимият си тръгнал с таксито, около час и нещо по - късно дошла
полиция, а подсъдимият Б.Д. дошъл с двама негови приятели - свидетелите
А. и И.. По време на побоя който подсъдимият Б.Д. нанасял върху частния
тъжител Й.П., на двора си, бил и съседът им – свидетелят Г.П., който чул
зверски викове, наподобяващи някой, който е ранен и се дере. Заслушал се
около минута – две и познал сина на частния тъжител – М., който е болно
дете с увреждания, като познал, че това е той. Когато свидетелят Г.П. чул
гласа на частния тъжител Й.П., който казвал да викнат полиция, отишъл в
дома им, като разстоянието между двете къщи е около 150 метра.
Отивайки на място, свидетелят Г.П. заварил синът на частния тъжител
да трепери, също и съпругата на частния тъжител – свидетелката Д.П.,
както и съседката им С.У.. Свидетелят Г.П. видял, че самият частен
тъжител бил с кръв по челото и устната. Той казал на свидетеля Г.П., че е
нападнат от неговия комшия - подсъдимият Б.Д., който живее отсреща.
Частният тъжител казал на свидетеля Г.П., че подсъдимият го е нападнал
докато е бил в къщи със семейството си, бил е ударен и повален на земята,
след това ритан, като след като синът му и съпругата му са започнали да
пищят и като чул, че е станало въпрос за полиция, подсъдимият Б.Д.,
4
избягал. Когато свидетелят Г.П. отишъл в двора на частния тъжител,
съпругата на последния вече е била извикала полиция и линейка. Свидетелят
Г.П. изчакал няколко минути, за да ги успокои, като в този момент дошъл и
кмета на селото – свидетелят Й.Р.. След това свидетелят Г.П. се прибрал.
Докато свидетелят Г.П. вървял към къщата на частния тъжител,
провокиран от неистовите викове на сина му М., по улицата видял
подсъдимия Б.И.Д., който управлявал жълтият си автомобил тип такси по
улицата, в посока центъра на селото, като бил сам в автомобила.
Свидетелят Г.П. има камери, които след като се прибрал прегледал и се
уверил, че действително се е разминал по улицата с подсъдимия и неговата
жълта тип такси кола, като е бил сам в нея. Така се уверил, че това, което
лично е възприел, е записано и на камерите му. Кмета на село И. –
свидетелят Й.Р. пък отишъл у частния тъжител, който му се обадил по
телефона и му казал, че са го набили, или пребили, като свидетелят Р. чул по
телефона неистовият писък на сина му, при което преценил, че този писък е
реакция на страх. Веднага взел колелото си и тръгнал към дома на частния
тъжител. На центъра видял автомобила тип такси на подсъдимия Б.Д., с
който свидетелят Р. се разминал. Свидетелят Р. видял, че подсъдимият Д. е
сам в автомобила си. Отивайки в дома на частния тъжител, свидетелят Р.
видял, че по главата на същия има кръв. След това съпругата на частния
тъжител се обадила на телефон 112 и изчаквали полиция и линейка. В това
време подсъдимият Б.Д., докато чакали, се върнал с лекия си автомобил,
като този път бил с още двама човека – свидетелите И. и А.. В момента, в
който свидетелят Р. отишъл в дома на частния тъжител, там били той,
синът му М., съпругата му Д., свидетелят Г.П. и свидетелката С.У.. Докато
чакали да дойде полицията, частният тъжител казал на свидетеля Р., че
подсъдимият Б.Д. е прескочил оградата и го ударил по главата с някакво
желязо, от което частният тъжител паднал на земята, върху шахтата за
вода, а в това време подсъдимият продължил да го бие с юмруци и ритници.
Това се случило в двора на частния тъжител, като външната врата била
заключена, затова оградата била прескочена от подсъдимия. Свидетелят Р.
забелязал, че по частния тъжител имало кръв по челото и охлузване на
лявата буза. Подсъдимият Б.Д. се е карал с частния тъжител няколко пъти
преди това, но не бил посягал до го удря до този момент. От години
двамата обаче имали проблеми във връзка с ползването на улицата за
5
паркиране на автомобила на частния тъжител. В 22:02:54 и 22:02:32 часа
са постъпили две телефонни обаждания от Д.П., която е съобщила за
случая, които са регистрирани в системата на телефон 112. В РУ на МВР –
Асеновград, е постъпил сигнал на 12.07.2021 г. за времето от 22:06 часа, за
между съседски скандал за парко място в село И., на ул. ”****” № **, като
адреса е посетен от автопатрул АП № 954, а за случая е изготвена докладна
записка. На място са отишли полицейските служители Г. и Я., които са
изготвили докладна записка, от която е видно, че същите на 12.07.2021 г. са
били изпратени от ОДЧ до село И., на улица „***” № ** по сигнал за между
съседки спор и последвал скандал, като при отиване на мястото на скандала
същият вече е бил приключил. Полицейските служители провели разговор с
лицето, подало сигнала – Д.П., която им заявила, че по-рано същата вечер е
чула как мъжът й – частния тъжител Й.П., се кара със съседа им –
подсъдимият Б.Д. /тук районният съд е акцентирал на ЕГН на двамата
участници в събитията, но е посочил едни и същи цифри и за двамата -
ЕГН **********, което е преодолим технически пропуск/, и излизайки от
къщата си вижда как Д. прескача пътната врата, влиза в двора им и удря с
юмрук съпругът й – частния тъжител Й.П.. Всичко това се разиграло много
бързо и докато тя звънне на телефон 112, Д. е излязъл от двора им и си е
тръгнал, като по време на случката, Д. е бил сам. Били съставени протоколи
за предупреждение на частния тъжител и на подсъдимия. Подсъдимият
Б.Д., след като напуснал двора на частния тъжител отишъл в Асеновград и
взел свидетелите А. и И., на които се обадил около 22:29 минути, което е
видно от приложените разпечатки от техните мобилни телефони и справка
за неговия такъв. С тези двама свидетели той се върнал в село И., където
представил същите, че са били с него в момента на инцидента. Връщането е
след час и нещо със същия този автомобил в село И., когато там вече е била
полицията, заедно с двамата негови приятели – свидетелите Г.А.И. и С.С.А..
Първият ползвал към тази дата мобилен телефон с № *******, който видно
от справка на Теленор се води на името на В.Н.И., а вторият ползвал към
тази дата мобилен телефон с номер ******** – собственост на Н.С.А.. От
разпечатките на тези два мобилни телефона, ползвани от двамата
свидетели Г.И. и С.А. се установява, че на 12.07.2021 г. за времето на
инцидента в село И., от 22:14 часа до 22:41 часа, посоченият мобилен
телефон е ползван от клетка в Асеновград, блок ***, квартал ***, ул.
6
„*********”. Мобилен телефон № *******, който се води на името на
В.Н.И., но се ползва от свидетеля Г.А.И., по време на инцидента в село И., на
12.07.2021 г. за времето от 22:11 часа до 22:59 часа, е ползван от клетка в
Асеновград, ул. „**********” **.
Възприето е заключението на изготвената по делото съдебно –
медицинска експертиза, съгласно което на Й. М. П. е било причинено: две
разкъсно – контузни рани по главата в ляво, кръвонасядане на устната
лигавица в ляво, охлузване по десния глезен. Механизмът на причиняване на
уврежданията е процеса на въздействие на травмиращият предмет върху
тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Най
– общо, уврежданията по тялото на П. са причинени от действието на
твърд тъп предмет. В конкретния случай, описаните травматични
увреждания могат да бъдат причинени: 1. Въз основа на локализацията и
характеристиката на травматичните увреждания по лицето на П., може
да се направи извода, че те са причинени от твърд, тъп предмет с
ограничена повърхност – например човешка ръка. 2. Уврежданията по
десния долен крайник могат да бъдат причинени както от удари с ритници,
така и при самото падане върху земната настилка. Описаните разкъсно –
контузни рани се преценяват като разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания
са причинили болка. В резултат на причинените травматични увреждания,
пострадалия е претърпял обичайни за този вид увреждания болки, които
следва да са били леки до умерени по характер. Същите следва да са били
най – силни по своя интензитет непосредствено след причиняване на
уврежданията и следва да са изчезнали напълно с приключването на
оздравителните процеси, което обичайно е в рамките на около 2 седмици,
при нормален ход на възстановителните процеси.
За да приеме за установени така описаните факти, съдът е ползвал
показанията на свидетелите Г.П., Й.Р., С.У. и Д.П., приобщените писмени
доказателства, и изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. Не са кредитирани обясненията на подсъдимия. Не са
кредитирани и показанията на свидетелите Г.И. и С.А., които са прогласени
за лъжливи. Показанията на свидетелите полицейски служители – П.Я. и
А.Г. са останали извън полезрението на районния съд.
7
Фактите са установени правилно, като за това са ползвани годни
доказателствени източници. При описанието на фактите, съдът е възприел
подход да пресъздаде показанията на всеки един от разпитаните, което в
известна степен създава съмнение какво всъщност се приема за установено,
но доколкото е посочено кои показания се игнорират, то може да се направи
извод и какво точно е прието за установено.
Съдът е направил скромен анализ на събраните доказателства, откроил е
очерталите се противоречия между някои от свидетелските показания,
респективно между обясненията на подсъдимия и някои свидетелски
показания, като е посочил кои от тях възприема, и защо отхвърля другите.
Предвид така описаното за установено, районният съд е направил извод,
че с действията си подс.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, като включил в осъдителния диспозитив всички причинени на
тъжителя телесни увреждания.
Крайният извод на районния съд е правилен и законосъобразен, но не и
досежно вида на всички причинени телесни увреждания на пострадалия, а от
там и за характера на телесната повреда. Макар и да е декларирал, че
възприема и ползва заключението на изготвената СМЕ спрямо пострадалия,
съдът напрактика не се е съобразил с това заключение, съгласно което двете
разкъсно-контузни рани по главата в ляво се преценяват като
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите травматични увреждания – кръвонасядане на устната
лигавица и охлузване на десния глезен са причинили болка. Предвид това
е следвало да се отграничи кое увреждане какъв резултат е причинило, след
което всички увреждания, за които е налице фактическо обвинение да се
подведат под нормата на чл.130, ал.1 от НК, като двете по-леки увреждания,
които обуславят сами по себе си приложимост на чл.130, ал.2 от НК, да се
вземат предвид при определяне на наказанието, а респективно и при
решаване на въпросите на гражданския иск. В този смисъл Постановление №
3/27.09.1979 г. на Пленума на ВС, т.18 – „...Когато с деянието се причиняват
на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания е налице
едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат. ... Наличието на няколко еднакви или различни по характер
увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на
8
деянието.“, както и Решение № 99/27.02.2013 г. на ВКС по н.д. № 83/2013 г.,
III н.о. – „...Всички увреждания следва да попаднат под квалификацията на
чл.130, ал.1 от НК, но фактическото обвинение не следва да се ограничава
само до тази телесна увреда, която притежава квалификация, а следва да
съдържа и всички останали увреждания /които, ако я нямаше по-тежката
квалификация, биха попаднали под тази на чл.130, ал.2 от НК/“. В този
смисъл, проверяваната присъда ще следва да бъде прецизирана.
Възраженията на защитата по съществото на спора са
неоснователни.
Безспорно е установено, че на инкриминираната дата, подсъдимият е
влязъл без покана в двора на тъжителя, прескачайки дворната ограда на имота
му и воден от стремеж за саморазправа, свързан с начина на паркиране от
страна на пострадалия, му нанесъл телесните увреждания, констатирани при
последвалия преглед в медицинско заведение и охарактеризирани с приетата
СМЕ. Обстоятелствата по нанасяне на ударите, причинили уврежданията,
едно от които попадащо в хипотезата на чл.130, ал.1 от НК, се установяват,
както от приложеното писмено доказателство – СМУ № 709/13.07.2021 г.,
издадено след проведен преглед на тъжителя на сутринта след инцидента,
ползвано и от експерта по СМЕ, така и от показанията на свидетелката Д.П.,
възприела лично част от действията на подсъдимия, нахлул в двора им
вечерта на 12.07.2021 г. Последиците от нанесените удари са възприети от
отишлите на място свидетели Г.П., Й.Р. и С.У. – привлечени от виковете за
помощ от към двора на пострадалия. Св.У. потвърждава и обстоятелството,
че подсъдимият е бил в двора на тъжителя и за да излезе от там, сам си е
отключил дворната врата, което тя лично възприела. Твърденията, че
подсъдимият е бил придружен от двама свои познати – свидетелите Г.И. и
С.А., както и че той е нападнат от тъжителя, а не обратното, се опровергават
както от показанията на свидетелите Г.П., Й.Р., С.У. и Д.П. – всички даващи
информация за присъствието/оттеглянето от мястото на инцидента
единствено на подс.Д., така и от данните за местонахождението на мобилните
апарати, ползвани от свидетелите И. и А., сочещи, че тези двама свидетели
всъщност не са били в населеното място, където е възникнал инцидента към
момента на развитието му – обаждането към единния телефон 112 е малко
след 22ч., като св.П. заявява, че е пристъпила към него веднага, след като
9
възприела случващото се на двора им, в съставеното СМУ по случая е
отразено, че по данни на тъжителя, побоя е нанесен около 22ч., при което
твърдението, че конфликта е възниклал около 21-21.30ч. за когато нямало
данни къде се намират свидетелите, ангажирани като такива от подсъдимия, е
неотносимо. Двамата свидетели се появяват в с.И., заедно с подсъдимия в по-
късен момент - след пристигането на място на полицейския екип, съставен от
свидетелите П.Я. и А.Г., чиито показания въззивният състав на съда ползва.
Предвид това, свидетелските показания на Г.И. и С.А. – приятели на
подсъдимия и в този смисъл заинтересовани от изхода на делото, като
недостоверни и изолирани, правилно са игнорирани, но
първоинстанционният съд е отишъл по-далеч и ги е обявил за лъжливи,
каквито правомощия няма. Дали става въпрос за лъжесвидетелстване се
решава след съответно повдигнато обвинение от страна на компетентната
прокуратура и наличие на постановен и влязъл в сила съдебен акт
потвърждаващ това, като е недопустимо съдебен орган да надхвърля
правомощията си, и без повдигнато пред него обвинение, да взема становище
по съставомерността на действията на разпитани по делото свидетели.
Оплакването на защитата относно позицията на районния съд за
неприложимост на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, е основателно.
Единственият мотив изложен от районния съд, за да откаже
приложението й е, че тази разпоредба веднъж вече е прилагана спрямо
подсъдимия. На фона на прокламираното от съдебния състав от първата
инстанция становище, залегнало и в протокола от съдебно заседание от
23.02.2022 г., за съблюдаване единствено на задължителната съдебна
практика, съдът всъщност не се е съобразил именно с такава, досежно
въпросите по възможността за повторно приложение на чл.78а от НК. Както
отдавна е изяснено в практиката – Постановление № 7/85 г. на Пленума на
Върховния съд, няма пречка за следващо приложение на института на
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, при положение, че е изтекъл срок по-дълъг от 1 година от
плащането на наложената при предходно приложение на този текст Глоба.
Нещо повече – с ТР по т.д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС , е разрешен
въпроса с повторното приложение на чл.78а от НК и в случаите когато
глобата при предходно приложение на разпоредбата не е платена. Въпреки
10
това, без изобщо да изследва въпроса с плащането на Глобата, наложена на
подсъдимия по реда на чл.78а от НК през 2005 г. /оказва се платена още
тогава, видно от извлечението за направен банков превод, представено от
защитата/, районният съд, след като признал подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, пристъпил към
определяне на наказание Пробация. В случая, са налице всички предпоставки
за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК – подсъдимият е пълнолетен,
наказанието, предвидено за престъплението, умишлено такова, е Лишаване от
свобода до 2 години или Пробация, подсъдимият се счита за неосъждан, тъй
като през 2017 г. е настъпила реабилитация за единственото му осъждане в
миналото по НОХД, а относно прилагането спрямо него на чл.78а от НК през
2005 г. е налице плащане на наложената тогава глоба, веднага след влизане в
сила на съдебния акт, от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени щети. Предвид това, ще следва присъдата на районния съд да се
измени по отношение наказването, като се отмени в частта, с която е
наложено наказание Пробация и подсъдимият бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание Глоба. При определяне
размера на глобата, въззивният съд отчита наличието на смекчаващо
отговорността обстоятелство – чисто съдебно минало, и отегчаващо такова –
причиняване и на две по-леки наранявания, наред с увреждането, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като
намира, че наказанието следва да е ориентирано малко над минималния
предвиден размер, а именно в размер на 1 500 лева, което се явява съобразено
и с данните за личността на подсъдимия, имущественото му положение и
извършеното от него, при което този размер се явява максимално справедлив
и съответен на проявата.
Основателно е оплакването на защитата и от завишения размер на
присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Районният съд е уважил предявената претенция изцяло в размер на 3 000
лева, като разпределил 1 500 лева от сумата за вредите, претърпени от
увреждането, причинило две разкъсно контузни рани на главата в ляво и по
750 лева за вредите от уврежданията, причинили съответно кръвонасядане на
устната лигавица в ляво и охлузване на десния глезен. Съобразявайки данните
за конкретните болки и страдания преживени от тъжителя – в приетата по
11
делото СМЕ подробно е обяснено, какво е причинено и как е протекъл
възстановителния период, и обстоятелството, че само двете разкъсно
контузни рани на главата в ляво, обуславят квалификация на деянието по
чл.130, ал.1 от НК, въззивният състав на съда намира, че принципа на
справедливостта при определяне на обезщетения за неимуществени вреди ще
се яви спазен при присъждане на 900 лева обезщетение за вредите от това
увреждане. За разликата до пълния предявен размер от 1 500 лева за тези
вреди, гражданският иск ще следва да бъде отхвърлен като прекомерно
завишен, а що се отнася до останалата част от гражданския иск – за
обезщетяване на вредите от кръвонасядане на устната лигавица в ляво и
охлузването на десния глезен, причинили болка, с претенция за заплащане на
1 500 лева общо за тях – по 750 лева, то в тази част гражданският иск, който
се явява допустим, доколкото вредите са пряка и непосредствена последица
от извършеното деяние, с което са причинени различните по вид леки телесни
увреди, също е прекомерно завишен, поради което и отчитайки всички
обстоятелства относно конкретно претърпените болки, свързани с тези
увреждания, въззивният съд намира, че най-справедливо би било за тях да се
присъди обезщетение от по 300 лева, а до пълния предявен размер от 1 500
лева и в тази част, иска ще следва да се отхвърли. В този смисъл, присъдата
ще следва да се измени и в гражданско-правната й част. Размера на
дължимата държавна такса ще следва да се намали пропорционално на
намаления размер на присъденото обезщетение – от 120 на 60 лева.
Подсъдимият ще следва да бъде осъден да заплати на тъжителя и направените
от последния разноски във въззивното производство в размер на 800 лева.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната
присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й,
Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се измени в посочените
по-горе части, а в останалата част – да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 и т.4
от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/21.03.2022 г. постановена по НЧХД № 487/2021
12
г., по описа на Районен съд-Асеновград, IV н.с., в наказателно правната й част
като изменя осъдителния диспозитив, с който подсъдимият е признат за
виновен и му е наложено наказание, в следния смисъл – подсъдимия Б.И.Д. е
причинил на Й. М. П. две разкъсно-контузни рани на главата, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и
кръвонасядане на устната лигавица вляво и охлузване по десния глезен,
причинили болка – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ИЗМЕНЯ Присъда № 10/21.03.2022 г. постановена по НЧХД № 487/2021
г., по описа на Районен съд-Асеновград, IV н.с., в гражданско правната й част
като НАМАЛЯВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени
вреди от общо 3 000 лева на общо 1 500 лева, от които 900 лева за причинени
неимуществени вреди в резултат на причинените две разкъсно-контузни рани
на главата в ляво и по 300 лева за вредите от причинените кръвонасядане на
устната лигавица в ляво и охлузване на десен глезен, като в останалата част
до пълния предявен размер от общо 3 000 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск
като прекомерно завишен.
НАМАЛЯВА размера на присъдената държавна такса върху размера на
гражданския иск от 120 лева на 60 /шестдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.И.Д. да заплати на частния тъжител Й. М. П.
направените от него разноски във въззивното производство в размер на 800
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13