№ 14808
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Б К
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20231110113981 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.07.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Б К
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 13981 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Ю.” АД, с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „В..”, бул.”О..” № .., представлявано от Д Б Ш и М И
В, против М. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „..“ №.., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 455,79 лв. – мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до
16.11.2021 г., сумата от 228 лв. – такси и разноски за периода от 19.11.2020 г. до 16.11.2021 г.,
дължими по договор за кредит № .. от 28.01.2020 г., претендират се направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал
заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. №..7326/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява исковата
си претенция. Също така твърди, че на 28.01.2020 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № .., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 9 493,12 лв., при договорена лихва, такси и комисионни. Излага твърдения, че на
17.11.2020 г. ответницата преустановила плащането на дължимите вноски и считано от
17.12.2020 г. изпаднала в забава, поради което ищецът обявил кредита за предсрочно
изискуем, обявление за което било връчено на ответника на 12.10.2021 г. Излага подробни
твърдения за размера на дължимите лихви и такси. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда
да уважи исковите претенции, като основателни и доказани, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
М. И. Г..
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415
ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 33
от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. №..7326/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
10.12.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която М. И. Г., ответница в настоящото
производство, е осъдена да заплати на “Ю.” АД сумата от 7 182,24 лв. за главница по
2
извлечение от счетоводните книги на “Ю.” АД към 16.11.2021 г., съставено въз основа на
договор за кредит № .. от 28.01.2020 г., сумата от 573,77 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 17.12.2020 г. до 12.10.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 155,12 лв. от общо
направените разноски в размер на 168,80 лв., представляващи платена държавна такса. С
разпореждане от същата дата съдът е отхвърлил искането на заявителя за издаване на
заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от 455,79 лв. – мораторна лихва за периода от
17.12.2020 г. до 16.11.2021 г., за сумата от 228 лв. – такси и разноски за периода от 19.11.2020
г. до 16.11.2021 г., както и за сумата от 630,47 лв. – адвокатско възнаграждение.
Разпореждането е влязло в сила на 14.01.2022 г. По повод на дадени от съда указания, в
предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил
осъдителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № .. от 28.01.2020 г. се установява, че “Ю.” АД е предоставило на М.
И. Г. кредит в размер на 9 493,12 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне
кредита в срок до 17.01.2023 г. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
301,44 лв., а последната – от 301,32 лв., по включен в договора погасителен план. Договорът
за потребителски кредит е сключен при общи условия, при изготвена методология.
От представения заверен препис от покана, отправена от кредитора до ответницата се
установява, че е в забава от 17.11.2020 г., като е останала задължена за сумата от общо
7 465,94 лв., от която: сумата от 7 182,24 за главница, сумата от 247,70 лв. – договорна лихва
и сумата от 36 лв. – такси, като кредиторът е поканил длъжника да плати дължимите суми в
7-дневен срок от получаване на поканата.
Като доказателства по делото са приети искане за отпускане на кредит, бордеро за
усвояване на отпуснатия кредит и извлечение от сметката на ответницата.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 28.01.2020 г. е бил
усвоен кредит от в размер на 9 493,12 лв., като с кредитно нареждане е била преведена от
ищеца по сметка на ответницата. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните
книги на ищеца – 16.11.2021 г. неплатените суми по процесния договор са сумата от 7 182,24
лв. – главница, сумата от 573,77 лв. – възнаградителна лихва за периода от 17.12.2020 г. до
12.10.2021 г., сумата от 455,79 лв. – мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до
16.11.2021 г. На 17.11.2020 г. ответницата е преустановила плащанията на дължимите вноски
по главница, а на 17.12.2020 г. и за лихва, като е изпаднала в забава. Вещото лице също така
установява, че към 29.03.2024 г. няма извършени плащания по договора за кредит от
ответницата, като общо дължимата сума е в размер на 8 439,80 лв., от която: сумата от
7 182,24 лв. – главница, сумата от 573,77 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 455,79 лв. –
наказателна лихва, сумата от 72 лв. – такси и сумата от 156 лв. – разходи за уведомяване.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
3
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
кредит № .. от 28.01.2020 г. се установява, че между “Ю.” АД и ответницата е възникнало
облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си
основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между
страните. Не се спори, че Ю.” АД е предоставило на ответницата кредит в размер на
9 493,12 лв. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи
условия, породил е своето правно действие, ответницата е платила част от дължимата сума.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно договора от 28.01.2020 г., същият е сключен като срочен за 36 месеца с
падеж на първата вноска на 28.01.2020 г. и падеж на последната вноска – 17.01.2023 г. Към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.12.2021 г. не е изтекъл крайният
срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от
потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по
клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост и уведомяването на длъжника.
Съобразно с чл. 14 от процесния договор при непогасяване в уговорения срок на една
или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем.
Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при
условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са
настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване
на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на
някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с
практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира,
че клаузата на чл. 14 от договора е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще получи
целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без такова
ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде
уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
С предявяване на исковата молба ищецът е направил изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като препис от исковата молба е бил връчен на ищеца на
01.11.2023 г., на която дата ответницата е узнала и за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а
4
именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което
дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата 21.05.2024 г.
е настъпил падежът на последната погасителна вноска. От събраните по делото
доказателства и от заключението на вещото лице се установява, че ответницата е платила
първите 10 вноски по погасителен план.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 455,79 лв. – мораторна
лихва за периода от 17.12.2020 г. до 16.11.2021 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 от същия
член обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира
претенцията за заплащане на лихва за забава за основателна върху размера на просрочената
главница към датата на обявяване на предсрочната изискуемост и връчване на препис от
исковата молба, когато е изтекъл крайния срок за погасяване на кредита. Съгласно чл. 9 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерски съвет. Така договорената лихва за забава не противоречи на закона. От
заключението на вещото лице се установява, че дължимата лихва за забава за процесния
период възлиза на 455.79 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да
бъде изцяло уважена.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 228 лв. – такси и разноски
за периода от 19.11.2020 г. до 16.11.2021 г., съдът намира следното:
В чл. 5 от процесния договор са уговорени дължимите от потребителя такси и
комисиони, както следва: 100 лв. за разглеждане на искането за отпускане на кредит и
сумата от 3,50 лв. – месечна такса за обслужване на разплащателната сметка. От
заключението на вещото лице се установява, че за общият размер на начислените такси по
кредита са 290 лв., от които : сумата от 218 лв. е платена от потребителя и остава дължима
сума от 72 лв.
В чл. II.19 от общите условия са посочени таксите и комисионите, които се
начисляват по предоставените потребителски кредити. В чл. II.19.5 от общите условия са
предвидени други такси, посочени в конкретния договор за потребителски кредит, подписан
между страните, а в чл. II.20 от общите условия е договорено, че таксите по чл. II.19 е
посочен в тарифата на банката и в конкретния договор за потребителски кредит, подписан
между страните. В процесния договор видът и размерът на дължимите такси от потребителя
са ясно посочени в чл. 5 от договора. По делото не беше представена тарифа от ищеца, по
силата на която на ответницата е била начислена такса в общ размер от 156 лв. за извършени
разходи за уведомяване. Ето защо съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл.
154 от ГПК ищецът не доказа основанието, на което е начислил такса от 156 лв. Отделно от
5
това съдът намира, че извършените от кредитора разходи следва да бъдат доказани, а в
конкретния случай по делото не се представиха доказателства за извършени от ищеца
реални разходи по уведомяване на длъжника, като разходи за отправяне на покани и други,
като не се доказа и основанието, на което са направени, а още по-малко в обстоятелствената
част на исковата молба подобни твърдения не са наведени. Ето защо и с оглед на
гореизложеното претенцията за заплащане на такси и разноски за процесния период за
сумата над 72 лв. до първоначално претендирания размер от 228 лв. следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съобразно с т. 12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да
разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 10,56 лв. от общо направените разноски в размер на
13,68 лв., представляващи платена държавна такса. За пълнота следва да се отбележи, че
последната сума е образувана като разлика между платената държавна такса и присъдения
размер при издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК, съразмерно на уважената част от иска.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 323,61 лв. от общо направените разноски в
размер на 386,32 лв., от които: сумата от 86,32 лв. – платена държавна такса и, сумата от 300
лв. – платено възнаграждение за вещо лице. Ищецът има право и на разноски за адвокат, но
доколкото в исковото производство не са представени доказателства за извършени разноски
такива не следва да бъдат присъдени.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „..“ №.., ДА ЗАПЛАТИ на
“Ю.” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В..”, бул.”О..” №
.., представлявано от Д Б Ш и М И В, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от
ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗПК сумата от 455,79 лв. /четиристотин петдесет и пет лева
и седемдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 16.11.2021
г., сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/ – такси за периода от 19.11.2020 г. до 16.11.2021 г.,
дължими по договор за кредит № .. от 28.01.2020 г.,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разноски за сумата над 72 лв. до първоначално претендирания размер от 228 лв. /двеста
двадесет и осем лева/.
ОСЪЖДА М. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „..“ №.., ДА ЗАПЛАТИ на
6
“Ю.” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В..”, бул.”О..” №
.., представлявано от Д Б Ш и М И В, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 10,56 лв. /десет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени
по делото разноски в производството по гр.д. №..7326/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА М. И. Г., с ЕГН **********, от гр. София, ул. „..“ №.., ДА ЗАПЛАТИ на
“Ю.” АД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, район „В..”, бул.”О..” №
.., представлявано от Д Б Ш и М И В, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 323,61 лв.
/триста двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: .., BIC:
BPBIBGSF, открита в “Ю.” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7