РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б въззивен
състав, в публичното заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 5345 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано въз основа на депозирана въззивна
жалба от срещу Решение № 267912/07.11.2019 г., постановено по ГД № 53587 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, I ГО, 33 състав, с което е признато за установено по отношение
на ответника С.М. В., че ищецът Р.С.Д., е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1531, находящ се в гр. София, район Красна поляна,
местност “******, въз основа на осъществено давностно владение, и ответницата е
осъдена да предаде владението на 80 кв. м. от имота, както и в частта, с която
ответницата е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне незаконна жилищна
сграда с площ от 40 кв. м., находяща се в посочения недвижими имот, която пречи
на ищеца да упражнява правото му на собственост.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответникът – С.М. В.. В депозираната въззивна жалба се излагат съображения, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,
като не е установил релевантната фактическа обстановка. В тази насока се
възразява, че е игнориран регулационния статут във времето на поземлен имот с
идентификатор 68134.1198.1011, съответстващ на УПИ 1147 от кв. 378 по плана на
гр. София, част от който е процесният поземлен имот, и неправилно са ценени
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства.
Посочва се, че съдът не е съобразил депозираната от ответника молба от
13.03.2019 г. и въведено с нея възражение за придобивна давност на реална част
от недвижим имот, като посоченото възражение липсва и в проекта за доклад,
което е рефлектирало върху определяне на правната рамка на спора. Навеждат се
твърдения, че неправилно съдът е кредитирал показания на свидетели за
наследствено присъединяване на владение, доколкото ищецът е изложил съображения
за конкретен придобивен способ – давностно владение.
Възразява се, че обжалваното решение е и необосновано, доколкото липсват мотиви
досежно годността на изготвената СТЕ. От фактическа страна се навеждат
твърдения, че поземлен имот с идентификатор 68134.1198.1011 към 2012 г. е бил
част от процесния имот. Същият бил собственост на седем човека, като ищецът не
бил от тях, респ. същият не е могъл да осъществява фактическа власт върху него.
Посочва се, че след 2012 г. ищецът се е самонастанил в този имот и е обособил
реална част от този имот като самостоятелен поземлен имот – процесният такъв. В
тази насока се навеждат съображения, че е недопустимо придобиването по давност
на реална част от недвижим имот – както по реда на ЗУТ, така и по реда на ЗТСУ.
Възразява се, че от страна на съда не е съобразено, че кадастралните планове
нямат непосредствено отчуждително действие. С оглед
изложеното, се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени. Претендират се извършените по делото разноски.
В хода на въззивното производство, на 24.12.2019 г.
ищецът Р.С.Д. е починал. С оглед изложеното, с Определение № 20402/22.01.2020
г., постановено по делото, на основание чл. 227 от ГПК на мястото на същия са
конституирани неговите наследници – Б.Р.Д., М.Р.Д., Д.Р.Д.
и Р.Р.Д..
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
наследниците на Р.Д., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се
излагат съображения за валидност, допустимост и правилност на
първоинстанционното решение. Посочва се, че на база на събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин,
че ищецът, починал в хода на процеса, е бил собственик на процесния недвижим
имот. Посоченото се удостоверявало и с констативен нотариален акт за
собственост № 139, т. 3, дело № 1501/2014 г. на нотариус с района на действие –
Софийски районен съд. Правилно, според въззиваемите, първостепенният съд е
приел, че ответникът носи доказателствената тежест за оборване констатациите на
нотариуса, като от същия не е проведено доказване на оспорването. Досежно изложеното
във въззивната жалба за невъзможността да се придобие реална част от недвижим
имот, се посочва, че на стр. 4 от постановеното решение, съдът е изложил
подробни мотиви за неоснователност на възражението на жалбоподателя. С оглед изложеното,
правилно съдът достигнал до извод, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот въз основа осъществено давностно владение от 1975 г. до датата на
предявяване на исковите претенции. По отношение на предявения иск с правно основание
чл. 109 ЗС, се излагат съображения, че по делото са събрани доказателства за
наличието на правото на собственост на ищеца, както и че ответникът е извършил
действия, които пречат на упражняването на правото му на собственост, а именно
построяване на незаконна сграда в имота. Посочва се, че съдът не е следвало
служебно да събира доказателства, а е следвало жалбоподателката
да оспори приетото в хода на първоинстанционното производство заключение по
допуснатата СТЕ. С оглед изложеното се претендира потвърждаване на първоинстанционно
решение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Поради това, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната
жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Р.С.Д.
срещу С.М. В., с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.1531, находящ се в гр. София, район Красна поляна, местност
„******, ведно с находящата се в имота жилищна сграда
с идентификатор 68134.1109.1531.1, ответницата да бъде осъдена да предаде
владението върху 80 кв. м. от имота на ищеца и да бъде осъдена да премахне построената
от нея незаконна сграда в имота с площ от 40 кв. м.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е
собственик на процесните имоти от 1975 г., от който момент живее в жилищната
сграда. Твърди, че ответницата се е самонастанила в имота и започнала да
изгражда незаконен строеж – къща. С оглед последното, същата била задължена от
Община Красна поляна да премахне незаконния строеж, но посоченото не било
извършено. В незаконно построената сграда живеела ответницата и ползвала без
основание около 130 кв. м. от имота, в който била построена сградата. По този
начин същата пречила на ищеца да упражнява правото си на собственост.
Впоследствие, предявения иск е изменен, като е посочено, че ответницата е
ползвала 80 кв. м. от процесния недвижим имот.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата С.Р.. Такъв е постъпил на 27.03.2017 г., след
изтичане на едномесечният срок за отговор – на 24.03.2017 г.
С оглед изложеното от ответницата е поискано
възстановяване на срока за отговор на исковата молба, като впоследствие от
нейния процесуален представител е депозиран отговор на искова молба. С
Определение № 216/18.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 4360/2018 г. на
ВКС, срокът за отговор на исковата молба е възстановен.
С депозирания отговор на искова молба ответницата
оспорва установяването на правото на собственост на ищеца върху процесните
недвижими имоти, доколкото не са приложени доказателства за същото, а
единствено констативен нотариален акт от 05.05.2015 г. Независимо от същия, в
отговора на исковата молба е отразено, че ответницата владее и ползва имота от
2013 г., когато е построила масивна сграда. Отделно от изложеното, процесният
недвижим имот представлявал част от имот с идентификатор 68134.1109.1011, който
бил собственост на седем лица, между които и Л.М.. Същият сключил с ответницата
предварителен договор от 28.05.2015 г. досежно 50/3468 ид.
част, като същата владяла и ползвала имота от 2005 г. С оглед изложеното се
оспорва правото на собственост на ищеца и се възразява, че ответницата е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на осъществено
давностно владение.
С молба вх. № 5043563/13.03.2019 г. по описа на
Софийски районен съд, депозирана от ответницата, отново се оспорват предявените
искови претенции, както и констатациите на нотариуса, обективирани в
констативния нотариален акт. Посочва се, че недвижимият имот,
предмет на нотариалния акт, е имал седем собственика, които са упражнявали правата
си върху общия имот, като към 2012 г. ищецът не е бил сред тях. След тази
година, същият се самонастанил в имота и успял да се снабди с констативен
нотариален акт досежно имот с идентификатор 68134.1109.1531. Посочва се, че
съдът следва да извърши преценка доколко тази реална част представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, съобразно устройствените закони.
С постановеното първоинстанционно решение, съдът е
приел по отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че ищецът
е придобил собствеността върху процесния недвижим имот въз основа на оригинерно придобивно основание – давностно владение. В
тази насока бил представен констативен нотариален акт, който следвало да се
обори от ответника, но такова доказване не било проведено. Навеждат се
съображения за неоснователност на наведеното възражение, че е налице забрана за
придобиване на реална част от имот, доколкото процесният имот бил обособен като
такъв със заповед на Изпълнителния директор на АГКК, в сила от 25.06.2015 г. Предвид
изградената в имота сграда, която съдът е приел за незаконна, са изложени съображения за основателност на
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.11.1949 г., обективиран в нотариален акт № 20, т. 10, дело
№ 1942/1949 г. на нотариус с район на действие – Софийски окръжен съд /л.163/,
се установява, че С.М.е прехвърлила на С.Я.празно място от 333 кв.м., находящо
се в землището на гр. София, местността Коньовица.
От Удостоверение за наследници на С.Д.Я.изх. №
000845/15.02.2012 г. на Столична Община /л. 173/, се установява, че същият е
починал на 25.06.1956 г., като е оставил за наследници: съпругата си – А.Я./починала
на 15.12.1989 г./, и пет деца – С.Д., В.Д., Р.Д. /ищецът в настоящото
производство/, А.Д. и Ц.А.С.. А.Д. е починала, като е оставила за наследници
седем деца – П.М., Т.С., А.С., А.А., С.С., Ц.А.и Е. А./починал на 15.02.1974 г./. Ц..Д. е починала
на 18.12.2011 г., като е оставила за наследници четирите си деца – Т.Д., А.М., А.И.и
М.С..
По делото е представен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение от 05.05.2015 г.,
вписан под акт № 74, т. LVII, дело №
17901/2015 г. на Служба по вписванията гр. София /л. 4/, от който се
установява, че ищецът е признат за собственик на дворно място, съставляващо
поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1109.1531, находящ се в гр. София,
район „Красна поляна“, местност „Факултета“, ул. „******, съставляващ поземлен
имот част от № 1147 от кв. 378 по плана на гр. София, местност „Факултета“,
ведно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с проектен
идентификатор 68134.1109.1531.1.
От представения предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 1 ЗЗД от 28.07.2015 г.,
сключен между Л.В.М.в качеството му на продавач и ответницата в качеството ѝ
на купувач, с нотариална заверка на подписите рег. № 23426/28.07.2015 г. /л.
112 – 113/, се установява, че продавачът се е задължил да прехвърли на
ответницата 50/3468 ид. части от поземлен имот с пл.
№ 1147, находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, кв. Факултета“, съставляващ
имот с идентификатор 68134.1109.1011, ведно с построената в имота къща, за
сумата от 1000 лева, със срок за сключване на окончателен договор – до
30.09.2015 г. В чл. 3.3 от договора е посочено, че продавачът се задължава да
предаде имота в състояние, годно за ползване, като имотът ще бъде освободен и
владението ще се предава в деня на подписване на настоящия договор. Продавачът
се легитимирал като собственик на поземлен имот с пл. № 1147, находящ се в гр.
София, район „Красна поляна“, кв. „Факултета“ въз основа на договор за замяна
на недвижим имот срещу движима вещ от 19.12.2011 г., обективиран в нотариален
акт № 53, т. CXLIII, дело № 36814/2011 г. на
Служба по вписванията гр. София /л.116/.
От Заповед № РА-30007/07.01.2016 г. на Директора на
Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община /л. 198/, се
установява, че е наредено на ответницата да премахне незаконен строеж – полумасивна постройка на две нива с външно еднораменно стълбище с идентификатор 68134.1109.1531.1,
находяща се в гр. София, район „Красна поляна“, кв. Факултета, ул. „******.
По делото е прието заключение по допусната СТЕ,
изготвена от в. л. инж. Ю.П./л.148 – 150/, от което се установява, че в
процесния имот, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1531,
източно от сграда с идентификатор 68134.1109.1531.1 е построена втора сграда,
неотразена в кадастралната карта. За територията има влязъл в сила ПУП,
съгласно който сградите попадат частично в улица. Предвид изложеното същата е
невъзможно да е изградена със строителни книжа. Същата е изградена преди
29.09.2009 г. Вещото лице посочва, че към 05.05.2015 г. имот с идентификатор
68134.1109.1531 е проектен, но към посочената дата не е влязло в сила
изменението. Последното е влязло в сила на 25.06.2015 г.
В хода на въззивното производство е изготвена СТЕ от
в. л. инж. А.Р. /л.73 – 75/. Вещото лице, след извършен оглед на имота, е
установило, че процесният имот представлява част от имот с идентификатор
68134.1109.1531. За територията има влязъл в сила ПУП с Решение № 25 и протокол
№ 24/30.03.2001 г., като част от имота и двете сгради попадат в улица. Съгласно
ПУП, поземленият имот не представлява УПИ. Част от него попада в улица, а по
останалата част от 174 кв. м. не отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване
на самостоятелен обект на правото на собственост.
Настоящият съдебен състав кредитира и двете изготвени
заключения по допуснатите СТЕ, доколкото са изготвени с необходимите знания и
умения и са обосновани. И двете заключения са категорични, че двете сгради са
изградени в имот, предвиден по ПУП за улица. С оглед изложеното липсва и
противоречие в констатациите на двете вещи лица.
По делото са разпитани четирима свидетели – Д.Д., С.К., В. Н.и Асен Р..
Свидетелят Д.си спомня, че познава ищеца от 1985 г.,
като същият живеел в кв. Факултета, на ул. *******в къща, наследствена от
неговите родители. Дворното място било около 340 – 350 кв. м., като било
оградено с мрежа, която ищецът бил поставил. В мястото имало и построена къща
от около 15 години, в която живеела ответницата.
Свидетелят К.посочва, че познава ищеца от 40 години,
като същият живеел в кв. Факултета. Свидетелят бил посещавал дворното място,
като същото било оградено. Преди ищеца, в имота живеели неговите родители.
Свидетелят Н.си спомня, че познава ответницата от
дете. През 2004 г. – 2005 г. тя построила къща в място, съседно до неговото.
През 2015 г. започнали кавги по повод къщата. До нейната къща имало друга,
между които имало проход. Имотът не бил ограден изцяло, ищецът го затворил, но
от къщата на ответницата се минавало. Имотът се намирал на ул. Метохия. Ищецът
имал ограда, за да влиза с колата си.
Свидетелят Р. *** от около 25 – 30 години. Познавал
ответницата от дете. Същата си построила къща през 2005 г. и от този момент
живеела там. Тя била с адрес ул. „305“. Баща й имал къща на ул. Метохия. Къщата
на баща й и тази, която ответницата построила били различни, но били в един
двор.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи следните материалноправни
предпоставки, а именно: 1) че е собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.1109.1531, находящ се в гр. София, район Красна поляна, местност „******,
въз основа на осъществено давностно владение; и 2) че ответникът осъществява
фактическата власт върху имота, без да има валидно правно основание. Ответникът
следва да установи основанието, на което владее имота.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит въз основа на давностно владение от 05.05.2015 г., вписан под акт №
74, т. LVII,
дело № 17901/2015 г. на Служба по
вписванията гр. София, като в документа имотът е обективиран с проектен идентификатор.
Действително, както е посочено в постановеното първоинстанционно решение,
съобразно задължителни указания на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по
т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт се ползва с легитимиращи
действие досежно принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила съдебно
решение. За оборването на тази доказателствена сила е необходимо пълно обратно
доказване. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се
докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за
доказване се носи от оспорващата страна – в случая ответника.
Доколкото ответникът противопоставя възражение, че
липсва възможност за придобиване на процесния имот по давност, предвид
обстоятелството, че същият не отговаря на нормативните изисквания за това,
следва да се разгледа въпросът дали имотът съставлява самостоятелен обект на
правото на собственост.
Действително, същият е заснет в кадастралната карта с
идентификатор 68134.1109.1531. Съобразно разясненията на т. 4 от Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, одобрените по
реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е регламентирал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за
вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото.
Ищецът претендира, че е придобил имота по давност в
периода от 1975 г. до датата на предявяване на исковите претенции. Същият се позовава на изтекла в негова полза
10-годишна придобивна давност.
Видно от доказателствата по делото, вкл. документите
от нотариалното дело, по което е издаден посоченият констативен нотариален акт
от 05.05.2015 г., ПИ № 1147 от кв. 107, 103, 104 и улица,
м. „Факултета“, част от който е 68134.1109.1531, е възстановен със Заповед №
РД-57-930/06.1994 г. на Кмета на град София на основание чл. 1 от ЗВСОНИ на
наследниците на Е.И.К.и Е.И.С., с което е прекратено правото на собственост на
държавата върху имота по силата на посочения чл. 1 от ЗВСОНИ. Съгласно разпоредбата
на чл. 86 от ЗС до изм. с ДВ, бр. 31 от 1990 г., не може да се придобие по
давност на вещ, която е държавна(
социалистическа собственост). Т. е. предвид
посочената забрана, от 1975 г. до 1990 г. ищецът не е могъл да придобие
процесния имот по давност.
С чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ са въведени две правила: че
изтеклата давност преди влизане в сила на разпоредбата не се зачита и че от
влизане в сила на нормата започва да тече нова давност. Тези две правила изцяло
покриват съдържанието на института на прекъсване на давност, защото именно при
прекъсване на давността настъпват тези правни последици. Следователно с
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ се въвежда самостоятелна и специална
хипотеза на прекъсване на давността, съществуваща наред с общите хипотези за
прекъсване на давността, уредени в чл. 116 от ЗЗД, към която разпоредба
препраща чл. 84 от ЗС. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно
действие, защото заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Именно поради
това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната
давност, която започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид
на давността, текла до прекъсването й. Когато заличената придобивна
давност е обща, то след 22.11.1997 г. започва да тече нова обща давност. В този
смисъл Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. по тълк.
д. № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Иначе казано, в разглеждания случай е налице
пречка в полза на ищеца да тече придобивна давност досежно процесния имот и до 22.11.1997 г.
След тази дата, предвид ограниченията по чл.59 от ЗТСУ (отм.) и чл.200, ал.1
от ЗУТ, реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места
могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на
изискванията за минимални размери за площ и лице / чл. 19 ЗУТ/.
От приобщеното в хода на въззивното производство
заключение по СТЕ, се установява, че процесният имот представлява част от имот
с идентификатор 68134.1109.1531. За територията има влязъл в сила ПУП с Решение
№ 25 и протокол № 24/30.03.2001 г., като процесния имот не представлява УПИ, част
от него попада в улица, а останалата част от 174 кв. м. не отговаря на
изискванията на ЗУТ за обособяване на самостоятелен УПИ. Но доколкото по делото липсват данни за проведена
отчуждителна процедура по отношение на частта от
процесния имот, попадаща в улица, не следва да се приема, че площта на
процесния имот е намалена с частта под улица.
От приетите по делото скици и от заключението на СТЕ
не е видно процесният имот ( реална част от имот № 1147), да граничи с улица, т.е. не се установява да отговаря
на изискването за лице по чл.19, вр. чл.14, ал.3, т.1 ЗУТ.
Процесния имот със сегашен идентификатор 68134.1109.1531, макар
да отговаря на изискването за площ, не отговаря на изискването за лице, при което за него и след 22.11.1997 г. до
датата на посочения констативен нотариален акт – 05.05.2015
г., а и до момента на предявяване на исковата претенция, е налице пречка за
придобиване по давност поради наличието на пречките по чл. 200 от ЗУТ. Налага
се извод за липса на възможност ищецът да придобие процесния недвижим имот въз
основа на осъществено давностно владение в периода от
1975 г. до 2015 г., както и до датата на подаване на исковата молба, поради
наличието на законова забрана за това, съобразно изложеното по-горе.Ето защо легитимиращото
действие на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит въз основа
на давностно владение от 05.05.2015
г., вписан под акт № 74, т. LVII, дело № 17901/2015 г. на Служба по вписванията
гр. София, следва да се счита оборено при условията на пълно обратно доказване,
респ. установено е по делото несъществуването на признатото от нотариуса в
полза на ищеца право.
Предвид обсъдените пречки ищецът да придобие процесния
имот на основание давностно владение, безпредметно е
да бъде разглеждан по същество въпросът дали в исковия период същият
действително е упражнявал владение върху имота.
С оглед изложеното и постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено, в частта, с която ищецът Р.С.Д., е признат за собственик
на поземлен имот с идентификатор 68134.1109.1531, находящ се в гр. София, район
Красна поляна, местност „******, въз основа на осъществено давностно
владение, както и в частта, с която ответницата е осъдена да предаде владението
на 80 кв. м. от имота, като вместо него следва да бъде поставено друго, с което
искът с правно основание по чл. 108 от ЗС бъде отхвърлен в цялост.
По предявения
иск с правно основание чл. 109 от ЗС:
Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, негаторният иск,
като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимо
пълноценно ползване на вещта /имота/, според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. Касае се за иск за защита на собствеността,
но отрицателен, като установяването на собствеността на ищеца е от значение за
основателността на предявения иск.
В настоящия случай, доколкото несъмнено се установи,
че ищецът е в невъзможност да придобие собствеността върху процесния обект въз
основа на осъществено давностно владение, доколкото същият не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, то не е налице и елемент от
фактическия състав на нормата на чл. 109 от ЗС, а именно: установяване ищецът
да е собственост на същия. С оглед изложеното и предявеният негаторен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК правно на разноски както в
производство пред първата инстанция, така и във въззивното производство има
единствено въззивникът ответник.
В
хода на първоинстанционното производство, ответникът се е представлявал от адв.
В.Ц. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) при осъществена
безплатна правна помощ, видно от Договор за правна защита и съдействие от
07.02.2019 г. /л.137/. С оглед изложеното, следва в полза на адв. Ц. да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство, определени в размерите по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ), съобразно цената на предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.
109 от ЗС. Цената на предявения ревандикационен иск,
видно от приложената по делото данъчна оценка - л. 38, възлиза на сумата в
размер на 7555,60 лева. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата /ред. ДВ. бр.
41/23.05.2017 г./, минималният размер на дължимото възнаграждение при цена на
иска от 5000 лева до 1000 лева възлиза на сумата в размер на 580 лева + 5 % за
горница над 5000 лева, респ. в настоящия случай на сумата в размер на 707,80
лева. Предвид липсата на определена цена по иска по чл. 109 от ЗС, съдът
определя такава в размер на 1000 лева, поради което следва в полза на адв. Ц.
да бъде присъдена и сумата в размер на 300 лева съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата. В заключение дължимите разноски в полза на адв. Ц. за първоинстанционното
производство възлизат на сумата в размер на 1007,78 лева.
Досежно
въззивното производство, отново е представен Договор за правна защита и
съдействие от 04.12.2019 г. – л. 11, от който се установява договорено осъществяване
на безплатно процесуално представителство на жалбоподателката
от адв. Ц.. Предвид липсата на изменение на Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждение към датата на сключване на договора, то в полза на
адв. Ц. следва да бъде присъдена и сумата в размер на 1007,78 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
В
полза на самата ответница се дължат и извършени разноски за заплатена СТЕ в
размер на 200 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд разноските в
настоящото производство, а именно сумата в размер на 201,12 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
267912/07.11.2019 г., постановено по
ГД № 53587 по описа за 2016 г. на Софийски
районен съд, I ГО, 33 състав, с което е признато за установено
по отношение на С.М. В., ЕГН **********, че Р.С.Д.,
ЕГН **********, починал в хода
на процеса – на 24.12.2019 г., заместен от своите наследници
М.Р.Д., ЕГН **********, Д.Р.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д.,
ЕГН **********, е собственик на
недвижим имот с идентификатор 68134.1109.1531, находящ
се в гр. София, район „Красна поляна”, местност „******А, с площ от 345 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ поземлен
имот част от № 1147 от кв.
378 по плана на гр. София,
местност „Факултета”, при съседи поземлени
имоти с идентификатори
68134.1109.1532, 68134.1109.1022, 68134.1109.1009, 68134.1109.1002 и
68134.1109.1004, на основание
изтекла придобивна давност,
с което ответницата е осъден да предаде
владението на ищеца на реална
част от 80 кв. м., колорирана
в син цвят в заключението на вещото лице по
СТЕ от 04.09.2019 г., която владее без правно
основание, както и с което ответницата е осъдена да премахне
незаконна сграда с площ от 40 кв. м., построена в имота
на ищеца с идентификатор 68134.1109.1531, находящ
се в гр. София, район „Красна поляна”, местност „******А, с площ 345 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ поземлен
имот част от № 1147 от кв.
378 по плана на гр. София,
местност „Факултета”, при съседи поземлени
имоти с идентификатори
68134.1109.1532, 68134.1109.1022, 68134.1109.1009, 68134.1109.1002 и
68134.1109.1004, и която му
пречи да упражнява правото си на собственост,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса – на
24.12.2019 г., заместен от своите наследници М.Р.Д., ЕГН **********,
Д.Р.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********, срещу С.М. В.,
ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 108 от ЗС ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.Д., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот с идентификатор 68134.1109.1531, находящ
се в гр. София, район „Красна поляна”, местност „******А, с площ от 345 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ поземлен
имот част от № 1147 от кв.
378 по плана на гр. София,
местност „Факултета”, при съседи поземлени
имоти с идентификатори
68134.1109.1532, 68134.1109.1022, 68134.1109.1009, 68134.1109.1002 и
68134.1109.1004, на основание
изтекла придобивна давност, И ЗА ОСЪЖДАНЕ на
С.М. В., ЕГН **********, да предаде
на Р.С.Д., ЕГН **********, починал
в хода на процеса – на 24.12.2019 г., заместен от своите
наследници М.Р.Д., ЕГН **********, Д.Р.Д., ЕГН **********,
Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********, владението
на реална част от 80 кв. м., колорирана в син
цвят в заключението на вещото лице
по СТЕ от 04.09.2019 г., които владее без
правно основание.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса – на
24.12.2019 г., заместен от своите наследници М.Р.Д., ЕГН **********,
Д.Р.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********, срещу С.М. В.,
ЕГН **********, иск с правно
основание по чл. 109 от ЗС за осъждане
ответницата да премахне незаконна сграда с площ от
40 кв. м., построена
в имота на ищеца с идентификатор
68134.1109.1531, находящ се
в гр. София, район „Красна поляна”, местност „******А, с площ от 345 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ поземлен
имот част от № 1147 от кв.
378 по плана на гр. София,
местност „Факултета”, при съседи поземлени
имоти с идентификатори
68134.1109.1532, 68134.1109.1022, 68134.1109.1009, 68134.1109.1002 и
68134.1109.1004, и която му
пречи да упражнява правото си на собственост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Р.Д., ЕГН **********,
Д.Р.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********, в качеството им на
наследници на Р.С.Д., ЕГН **********,
починал в хода на процеса – на
24.12.2019 г., ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. В.З.Ц. от САК, със служебен адрес:
***, офис 18, сумата в общ размер на
2015,56 лева (две хиляди и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА на ответницата С.М. В., ЕГН **********,
от които сумата в размер на 1007,78 лева – възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, и сумата в размер на 1007,78 лева – възнаграждение по гр. д. № 53587/2016 г. на Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.Р.Д., ЕГН:
**********, Д.Р.Д., ЕГН **********, Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********,
в качеството им на наследници на
Р.С.Д., ЕГН **********, починал в хода
на процеса – на 24.12.2019 г., ДА ЗАПЛАТЯТ на
С.М. В., ЕГН **********, сумата в размер
на 200 лева (двеста лева), представляваща
разноски в настоящото производство за заплатен депозит по изслушаната СТЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.Р.Д., ЕГН **********, Д.Р.Д., ЕГН **********,
Р.Р.Д., ЕГН **********, и Б.Р.Д., ЕГН **********, в
качеството им на наследници на Р.С.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на Софийски градски съд, в полза на бюджета на ВСС, сумата в размер на
201,12 лева (двеста и един лева и дванадесет стотинки), представляваща дължима
държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.