Р Е Ш Е Н И Е
05.06.2019 Дупница
Номер
Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
31.05. 2019
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане
докладваното от
Гражданско 1950 2018
дело № по
описа за г.
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, чрез
юрисконсулт Д.А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул.
"Васил Левски" №114, етаж Мецанин, е предявило срещу Д.Ф.К., ЕГН **********,***,
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца по договор за кредит № 405964 от 25 юли 2016 г. във връзка с договор
за гаранция от 25 юли 2016 г.: 1935.47 лв. – главница; 393.24 лв. - договорна
лихва за периода от датата на първа вноска 24 август 2016 г. до 20 юли 2017 г.
– датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането -
60 лв.; такса за гаранция - 1337.96 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница - 96.34 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 21 юли
2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законна
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените разноски.
Ищецът
твърди, че на 25.07.2016 г. между „Фератум България" ЕООД -кредитор и Д.Ф.К.
– кредитополучател, е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ договор за
кредит № 405964, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните
системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронния подпис, Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България" ЕООД и неговите клиенти. Кредитополучателят е
декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР,
както и тези посочени в Общите условия; удостоверил е, че е получил, запознат е
и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и
Тарифа на „Фератум България" ЕООД.
Съгласно
договор за кредит № 405964 от 25 юли 2016 г., на ответника е отпуснат кредит в размер на 2000 лева,
който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора, в размер на 460 лева, за срок от 360 дни.
На
25.07.2016 г. между Д.Ф.К. и „Фератум Банк" ЕООД – гарант, е сключен
договор за гаранция с № 405964, по силата на който гарантът се задължава в
полза на кредитора по описания договор за кредит да гарантира изпълнението на
задълженията на кредитополучателя, за които отговаря солидарно с последния.
Кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията в размер на 1540 лв.
Д.Ф.К. не
е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество – гарант. „Фератум Банк" ЕООД е погасило дължимата сума в пълен
размер и е встъпило в правата на кредитора.
Съгласно чл.10
(т.1-т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и
не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната
падежна дата, се начислява такса, в зависимост от просрочието, която в
конкретния случай е в размер на 60 лв. и представлява административна такса за
събиране на вземането.
На
1.12.2017 г. е сключен договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017 г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и „Фератум Банк"
ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По
договора за кредит ответникът е извършвал плащания в размер общо на 333.33 лв.,
поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 3823.01 лв., от
които главница: 1935.47 лв., договорна лихва: 393.24 лв. за периода от датата
на първа вноска 24 август 2016 г. до 20 юли 2017 г. – датата на последната
вноска, административна такса за събиране на вземането: 60 лв., такса за
гаранция: 1337.96 лв., мораторна лихва върху непогасената главница - 96.34 лв.
за периода от датата на настъпване на забавата - 21 юли 2017 г. до 17 май 2018
г. - дата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.
За защита
на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1035/2018 г.
по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя
са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като
неоснователен поради липсата на доказателства за сключването на договора за
кредит и условията по него, както и за сключването на договора за гаранция. Не
са представени доказателства и за заплащането на задължението от гаранта, за
включването на процесния договор в цесията, за уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С исковата молба е представена разпечатка, озаглавена „информация за заявка за кредит“ с номер 405964, дата на заявката 23.07.2016 г., посочен IP адрес, от който е подадена заявката, параметри на заявката, лични данни на заявителя Д.Ф.К.; относно начин за получаване на заема е посочено „банкова сметка“, *** на банкова сметка; ***, от който на 25.07.2016 г. се сочи, че е потвърдено получаването на заема.
С допълнителна молба ищецът е представил договор за кредит № 405964 от 25 юли 2016 г., сключен между „Фератум България" ЕООД и Д.Ф.К. с размер на кредита 2000 лева, лихва в размер на 460 лева /лихвен процент 49, 11 %/, ГПР 40, 61 %, с уговорено връщане на 12 погасителни вноски по 205 лв., както и погасителен план към договора. Съгласно чл.6 от договора, за неуредените в него отношения между страните се прилагат Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум България" ЕООД. В чл.5 е предвидено обезпечаване на договора с поръчителство, като е представен и договор за гаранция от същата дата между Д.Ф.К. и „Фератум Банк" ЕООД – гарант, с уговорена такса за поръчителството в размер на 460 лв. И в двата договора се съдържа съгласие на Д.Ф.К. предоставеният му код за потвърждение от дружеството, представляващ електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП, да има силата на саморъчен подпис.
Представен
е договор за цесия от 01.12.2017
г. между „Фератум Банк"
ЕООД /цедент/ и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД – цесионер, в предмета на който е включено и процесното вземане, видно от
приложението към договора; пълномощно от „Фератум Банк" ЕООД за уведомяване от ищеца на длъжниците за цесията;
уведомление до ответника за извършената цесия.
В хода на производството са представени
доказателства и за извършено прехвърляне на процесното вземане с договор от 03.05.2019
г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД.
Приложено е ч.гр.д. № 1035/2018 г. по описа на ДнРС, по което са дадени
указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за
спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на
прехвърляне на вземането – 01.12.2017 г., задължението на кредитополучателя
възлиза общо на 2626, 67 лв. /предвид дължимата сума по договора за
поръчителство, различна от претендираната/, от които: 2000 лв. – главница; 126,
67 лв. – договорна лихва; 460 лв. – такса гаранция; 40 лв. – такса за събиране
на кредита. Обезщетението за забава върху главницата за периода 21.07.2017 г. –
28.05.2018 г. възлиза на 213, 20 лв.
Относно твърдяното заплащане след
изтичането на срока на договора за кредит общо на сума в размер 333, 33 лв.
вещото лице сочи, че не му е предоставена информация за дати на плащанията и
начин на погасяване. В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че му е
предоставена единствено счетоводна справка за дължими суми; не са му
предоставени документи, удостоверяващи получаването на сумата по кредита от
ответника, както и заплащането на
дължимите суми от гаранта.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1035/2018 г. по описа
на РС – Дупница. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза
на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит,
предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да
върне посочената в договора сума; размера на претендираната сума за договорна
лихва, такса и лихва за забава; сключването на договора за гаранция и
изпълнението на задължението на гаранта.
По
делото не е спорно, че договорът за кредит и договорът за гаранция са сключени
по реда на чл.6 от ЗПФУР, т.е. като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние. Поради това по делото са представени разпечатани на хартия копия от
електронните документи, съставляващи посочените договори.
Независимо от указаното по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че
ищецът не сочи доказателства за сключването на договора за кредит, не са
представени Общите
условия за предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „Фератум
България" ЕООД, към които препраща договора за кредит. Поради това не е
установено спазването на процедурата за сключване на процесния договор от
разстояние, твърдяна в исковата молба.
На следващо място, договорът за заем /кредит/ е реален и
поражда действие с предаването на сумата на заемателя. Независимо от указаното
по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че ищецът не сочи доказателства за предаването на
сумата по договора, не са ангажирани доказателства в тази насока. Представената
с исковата молба разпечатка, озаглавена „информация за заявка за кредит“ е частен документ, който не е подписан от ответника и няма доказателствена
стойност относно отразеното потвърждаване на получаването на заема; въпреки
соченото, че заемът се получава по банкова сметка, ***. От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза също не се установява предаването на
заемната сума. Поради това по делото не е установено получаването на сумата по
кредита от ответника.
Претенцията на ищеца е основана на твърдяно изпълнение на
задължението на ответника от поръчителя въз основа на сключения договор за
гаранция. Независимо от указаното по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че ищецът не
сочи доказателства за изпълнението на задължението на гаранта, по делото не са
събрани доказателства за извършено плащане от поръчителя на кредитора на
дължимите от ответника суми по договора за кредит.
Неустановяването на посочените обстоятелства обуславя
отхвърлянето на предявения иск, като съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид прехвърлянето на
спорното право в хода на процеса.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК ********* /действащо като процесуален субституент на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* след прехвърлянето
на спорното право с договор за цесия от 03.05.2019 г./ за признаване
за установено по отношение на Д.Ф.К., ЕГН **********, че дължи на ищеца по
договор за кредит № 405964 от 25 юли 2016 г. във връзка с договор за гаранция
от 25 юли 2016 г. следните суми: 1935.47 лв. – главница; 393.24 лв.
- договорна лихва за периода от датата на първа вноска 24 август 2016 г. до 20
юли 2017 г. – датата на последната вноска; административна такса за събиране на
вземането - 60 лв.; такса за гаранция - 1337.96 лв., мораторна лихва върху
непогасената главница - 96.34 лв. за периода от датата на настъпване на
забавата - 21 юли 2017 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението,
както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на дължимите суми.
Решението е постановено при участието на встъпилото трето лице – помагач на страната на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: