Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 08.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора ............................................, като разгледа
докладваното от съдия Христова а.х.д. № 92/2021г. по описа на Административен
съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ).
Административното дело е образувано по жалба на М.Г.М.
с ЕГН ********** и посочен постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, подадена
против Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/959/ППС/29.12.2020г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” (ДСП) Луковит, с която на жалбоподателката е отказано
отпускане на целева помощ за изработване, покупка на ортопедични обувки.
Първоначално жалбата е подадена до Административен съд
Плевен, където е образувано адм. дело №65/2021г. С последователни определения,
постановени в закрити съдебни заседания, всички съдии от Административен съд
Плевен са се отвели от разглеждане на делото. Поради горното административното
дело е изпратено на Върховния административен съд за определяне на друг
компетентен съд, който да разгледа жалбата на М.. С Определение
№3504/17.03.2021г., постановено по адм. дело №2324/2021г., ВАС е определил за
компетентен съд Административен съд Ловеч, на който съд е изпратил делото за
разглеждане и произнасяне.
След извършеното в Административен съд Ловеч случайно
разпределение на делото, за докладчик по образуваното в съда адм. дело
№92/2021г. е избран съдия Мирослав Вълков, който също си е направил отвод от
разглеждането му. При последвалото случайно разпределение, за докладчик е
избран настоящият съдия.
В жалбата си М. излага, че след оспорване на мълчалив
отказ е получила процесната заповед и иска отмяната й като незаконосъобразна
поради постановяването й в несъответствие с материалния закон и при липса на
мотиви. Доводите за противоречие със закона са, че въпреки отмяната на ЗИХУ и
ППЗИХУ, изискванията в Приложение №2 към чл.68, ал.1 от ЗХУ са същите като в
отмененото Приложение №7 към ППЗИХУ, оспорващата отговаря на тези изисквания,
представила е протокол от ЛКК и никъде в новия закон не е регламентирано
условие за представяне на нов протокол от лекарска комисия, издаден след
обнародването на ЗХУ. Счита, че отказът е формален и немотивиран, тъй като не е
посочено на кои точно изисквания не отговаря тя, а при действието на новия
закон със същия протокол е получила целева помощ за 2019г. за изработване на
ортопедични обувки, излага доводи за немотивираност и на индивидуалната оценка.
Моли след отмяната на заповедта да се задължи органът да й отпусне полагащата й
се целева помощ.
В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява. В писмена молба поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта, като
излага доводи по същество за правото й да получи помощните средства.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. В придружителното
писмо към преписката не ангажира становище по жалбата, а излага съображения за
неправилно издадена предходната заповед от 2019г. и че медицинският протокол на
лицето не отговаря на медицинските изисквания в Приложение №2 за отпускане на
ортопедични обувки – отново без да се конкретизира на кои точно изисквания не
отговаря.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производството пред ДСП Луковит е
започнало на основание депозирано от оспорващата заявление-декларация по чл.20,
ал.1 от ЗХУ вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/959 от 14.12.2020г. (л.30) за отпускане на финансова
подкрепа – целева помощ за изработване на ортопедични обувки. Към
молбата-декларация М. е приложила изискуемите документи – медицински протокол
от специализирана ортопедо-травматологична ЛКК, писмено задание, фактура и протокол
по чл.70, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗХУ – ППЗХУ (л.52, л.31 и л.32).
По случая на 29.12.2020г. била изготвена индивидуална
оценка (л.40) от социален работник в ДСП Луковит, който след като извършил
преценка на обстоятелствата и посочил изрично, че лицето е представило
медицински протокол на ЛКК № 1090/15.11.2017г., издаден от ДКЦ „Света София“
ЕООД, приел, че за заявителката има установена потребност от ползване на ПСПСМИ
– ортопедични обувки, дал заключение за предоставяне на целева помощ за
изработване, покупка и ремонт на ПСПСМИ, като посочил, че лицето не е
представило медицински протокол на ЛКК съобразно Приложение №2 от ЗХУ.
На същата дата, на която била изготвена индивидуалната
оценка – 29.12.2020г., била издадена и оспорената в настоящото производство
заповед на Директора на ДСП Луковит (л.33), с която на жалбоподателката било
отказано отпускане на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на ортопедични
обувки от №25 с микропореста гума до
От ответника са представени по делото и предходните заповеди
за отпускане на ортопедични обувки по заявления на М.М.. От преписката се
установява, че на оспорващата със Заповед № ЗИХУ42/Д-ОВ-ЛТ/207 от 30.07.2018г. на
Директора на ДСП Луковит е била отпусната целева помощ в размер на 190 лв. за изработване,
покупка и ремонт на ортопедични обувки от №25 с микропореста гума до
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок предвид материалите по
делото – с разпореждане от 26.03.2021г., съдът е изискал от административния
орган доказателства за датата на връчване на обжалваната заповед. В изпълнение
на разпореждането по делото са постъпили заверени копия от доказателства,
установяващи изпращане с пощенска пратка на заповедта на адреса на жалбоподателката
в с. Бежаново и връщане на пратката с отбелязване, че последната не желае да я
получи. В заявлението обаче изрично е посочен адрес в Плевен, на който да бъде
изпратена заповедта, и на който адрес същата няма данни да е изпращана. Доказателства
за последващо изпращане на заповедта до М.М. на някой от двата адреса не са
ангажирани от административния орган. Видно от жалбата, по която е образувано
делото, М. е посочила, че е получила Заповед
№ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/959/ППС/29.12.2020г. на Директора на ДСП Луковит на
13.01.2021г. От данните по делото е видно, че на 08.01.2021г. заповедта не е
била доведена до знанието на жалбоподателката, тъй като от жалбата й, подадена
чрез директора на ДСП Луковит до Административен съд Плевен, вх.
№1102-94М-00-0044/11.01.2021г. се установява, че М. е обжалвала мълчалив отказ
на директора на ДСП Луковит да се произнесе по заявлението й за отпускане на
целева помощ за изработване на ортопедични обувки. Броен срока най-рано от тази
дата – 08.01.2021г., жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок,
изтичащ на 22.01.2021г., петък, присъствен ден. Жалбата е подадена по пощата с
дата на пощенското клеймо 20.01.2021г. и е постъпила в дирекцията на
21.01.2021г.
Отделно от горното, съгласно чл.25, ал.5 от ЗХУ,
заповедите по ал.1 (каквато е процесната) се обжалват по реда на АПК, т.е. или
по административен ред пред горестоящия орган, или директно пред съда. В случая
жалбоподателката е избрала втората възможност. В оспорената заповед е посочено,
че подлежи на обжалване само по административен ред пред Директора на РДСП
Ловеч, но не и пред Административен съд Ловеч. Във връзка с това поради
непосочването на съда като орган, пред който може да се обжалва акта, съгласно
чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца, в която
хипотеза жалбата също е подадена в срок.
Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя
на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като
адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен
съд съгласно определението на ВАС, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Безспорно е, че И.П.Б. при издаване на процесната
заповед е заемал длъжността Директор на ДСП Луковит, на когото съгласно чл.25,
ал.1 от ЗХУ са предоставени правомощия за произнасяне по искания за отпускане
на целеви помощи по чл.69, т.2 от закона. По делото са представени
доказателства за отсъствие на титуляра на 29.12.2020г. и за заместването му от началник
отдел ИОХУСУ – заповед за ползване на платен годишен отпуск от И.П.Б. от
22.12.2020г. до 31.12.2020г. вкл. и заместването му от началника на отдел
ИОХУСУ Т.П.Г. (л.75-76). Поради изложеното съдът намира, че заповедта е
издадена от териториално и материално компетентен орган, при условията на
заместване, при което заместващият изпълнява в пълен обем функциите на
отсъстващия административен орган по издаване на заповеди като процесната.
Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от
нейния издател. При издаването й съдът не установи допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, такива не се и твърдят в
жалбата. Основателно е обаче оплакването на оспорващата, че заповедта не
съдържа мотиви за постановения отказ. Макар и формално да е посочено, че
медицинския протокол на ЛКК от 15.11.2017г. не отговаря на Приложение №2 към
чл.68, ал.1 от ЗХУ, съдът не може да приеме това за наличие на мотивиран отказ.
На първо място следва да бъде отбелязано, че към чл.68,
ал.1 от ЗХУ няма Приложение №2, както е посочил АО. Такова Приложение №2 има към
чл.68, ал.1 от Правилника за прилагане на
ЗХУ, но не и към закона. Следователно дори и формално мотивът за отказ в
оспорената заповед е необоснован поради липсата на правна норма, мотивираща
основанието му.
Ако се приеме, че органът е имал предвид Приложение №2
към чл.68, ал.1 от ППЗХУ, то формалното посочване, че медицинският протокол на
ЛКК не отговаря на приложението, се приравнява на практика на липса на мотиви.
В заповедта или в индивидуалната оценка не е посочено на кои точно изисквания
или условия на това приложение не отговаря протоколът. С горното съществено е
нарушено правото на защита на адресата на заповедта, както и е ограничена
възможността съдът да осъществи адекватен контрол за законосъобразност на акта.
Неспазването на изискването за форма на акта поради неизлагане на мотиви е
абсолютно нарушение на чл.59 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна на
оспорената заповед.
Съдът след съвкупна преценка на приобщените по делото
доказателства намира, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с
приложимите материалноправни разпоредби.
Правото на хората с увреждания да получат финансова
подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка
по чл.20, е регламентирано от законодателя в чл.68, ал.1 от ЗХУ. Съгласно чл.69
от ЗХУ, финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два
компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането; 2.
целеви помощи съобразно вида на увреждането. По силата на чл.72, т.1 от ЗХУ в
приложимата редакция, целевите помощи по чл.69, т.2 се предоставят за осигуряване
на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по
утвърдени стандарти за качество.
Условията за получаване на помощта са законово
установени в чл.73 от ЗХУ в приложимата редакция. Съгласно ал.1 от тази норма, хората
с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл.61, ал.1, получават
целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл.72, т.1, с изключение
на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната
здравноосигурителна каса. За получаване на целева помощ по ал.1 е необходимо
лицето да представи медицински документ, издаден от лекарските консултативни
комисии, ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ необходимостта от помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, съобразно
конкретните нужди на човека с увреждане – ал.2 от същата норма.
В правилника за прилагане на закона са конкретизирани
видовете целеви помощи, условията за отпускането им и необходимите документи за
това. По силата на чл.68, ал.1 от ППЗХУ, в случаите по чл.73 от ЗХУ
медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински
документи за предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия, за които хората с увреждания с установена потребност,
съобразно вида на увреждането и индивидуалната оценка на потребностите, ползват
целевата помощ, са посочени в приложение № 2.
В т.3а „Ортопедични обувки, изработени по поръчка“ от
Приложение №2 „Медицински условия, експлоатационни срокове и необходими
медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и
медицинските изделия, за които хората с увреждания ползват целева помощ“ към
чл.68, ал.1 от ППЗХУ, са регламентирани следните условия и изисквания:
- Медицински условия за отпускане: Скъсяване на долен
крайник с 5 и повече см и/или при тежки деформации и липса на части на ходилото
(с изключение на плоскостъпие), които не позволяват използването на обикновени
обувки.
- Необходими документи:
1. Медицински протокол от специализирана
ортопедо-травматологична ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК.
2. Писмено задание на квалифициран медицински
специалист или на лице с подходяща професионална квалификация, с което се
определят специфичните проектни характеристики на изделието и предназначението
му за употреба от конкретен пациент, за което той носи отговорност, съгласно §
1, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
- Експлоатационен срок:
Един чифт с право на един ремонт за една година (два
чифта с право на два ремонта за две години) за останалите правоимащи лица.
При сравнение със съответните текстове от отменения
ППЗИХУ се установява, че всички изисквания и условия за отпускане на целева
помощ за ортопедични обувки са останали непроменени, като са идентични и в
отменения правилник, и в ППЗХУ. Единствено се различава номерацията на самите
норми – в ППЗИХУ (отм.) тези условия и изисквания са установени в т.3а от
Приложение №7 към чл.40, ал.1, докато в новия нормативен акт са в т.3а от
Приложение №2 към чл.68, ал.1 от ППЗХУ.
Административният орган не оспорва обстоятелството, че
М.М. е лице с увреждане по смисъла на закона и че същата отговаря на
медицинските изисквания за отпускане на целева помощ – ортопедични обувки. В
изготвената от ДСП Луковит индивидуална оценка това изрично е потвърдено –
дадено е заключение, че М. има установена потребност и необходимост от
предоставяне на целева помощ.
В случая единственото основание, което може да се
презюмира от лаконичния мотив за отказ на органа е, че медицинският протокол на
ЛКК следва да е издаден при действието на ЗХУ и ППЗХУ, т.е. че издадените при
действието на ЗИХУ и ППЗИХУ медицински документи не изпълняват изискванията на Приложение
№2 към чл.68, ал.1 от ППЗХУ.
Съдът намира това тълкуване на закона от
административния орган за неправилно.
И при действието на стария закон, и сега медицинските
условия за отпускане на помощта са еднакви – скъсяване на долен крайник с 5 и
повече см и/или при тежки деформации и липса на части на ходилото (с изключение
на плоскостъпие), които не позволяват използването на обикновени обувки. От
приложения по делото медицински протокол на ЛКК безспорно се установява, че
оспорващата отговаря на това условие – има деформирани и болезнени коленни
стави, ограничени движения, изместване на стъпалата и завъртане на петата
навътре, силна палпаторна болка в преден ходилен отдел в областта на
метатарзалните кости с омазоляване, оточни интерфалангиални стави. Медицинските
специалисти са дали заключение, че поради изразените деформитети на ходилата и
многопосочна нестабилност на долните крайници, значително намаляваща опорната
им функция, лицето се нуждае от ортопедични обувки с цел подобряване на походката.
Неслучайно и в изготвената от ДСП Луковит индивидуална оценка е прието, че за
заявителката има установена потребност от ползване на ПСПСМИ – ортопедични
обувки, и е дадено заключение за предоставяне на целева помощ за изработване,
покупка и ремонт на ПСПСМИ. Очевидно е, че органът не се е съобразил с това
заключение, без да обоснове отказа си.
При действието на двата нормативни акта еднакви са и документите,
които правоимащото лице следва да представи съобразно конкретния казус – медицински
протокол от специализирана ортопедо-травматологична ЛКК и писмено задание. В
случая оспорващата е представила тези документи, като протоколът на ЛКК
неправилно е приет от АО за неотносим като неотговарящ на изискванията на
Приложение №2. Не е посочено обаче в заповедта на кое изискване не отговаря –
не е издаден от компетентна ЛКК, медицинската диагноза не обосновава отпускане
на целевата помощ, или нещо друго. От протокола на ЛКК е видно, че същият е
издаден от специализирана ортопедична ЛКК, диагнозата в него съответства на
потребността от използване на ортопедични обувки и такива са предписани, и
именно в тази връзка по същия този протокол две поредни години е отпускана
исканата целева помощ на заявителката, включително и през 2019г. при действието
на ЗХУ и ППЗХУ.
Еднакъв е експлоатационния срок на изделието и в двата
случая – една година, като в случая безспорно този срок е изтекъл. През 2019г.
ортопедични обувки са отпуснати на М. през м. август, а ново
заявление-декларация същата е подала през м. декември 2020г.
Следователно при изпълнението и на трите предпоставки
по т.3а от Приложение №2 към чл.68, ал.1 от ППЗХУ, в процесния казус са налице
необходимостта и условията за отпускане на исканата целева помощ на
заявителката, както правилно е прието и в индивидуалната оценка, и отказът на
административния орган освен немотивиран се явява и необоснован и
незаконосъобразен.
Освен всичко изложено дотук, Директорът на ДСП Луковит
не е съобразил и императивната разпоредба на чл.70, ал.6 от ППЗХУ. Съгласно
нея, заповедите за отпускане на целеви помощи за медицински изделия по т.1, 2,
3а, 3б, 4, 6 и 7 от приложение №2 към чл.68, ал.1 след изтичането на
експлоатационния срок се издават въз основа на първоначалните медицински
документи, удостоверяващи потребността от тях. Процесният случай е именно в
тази хипотеза – изтекъл експлоатационен срок на отпуснатите през 2019г.
ортопедични обувки. Първоначалният медицински документ е представения от
жалбоподателката Протокол на ЛКК № 1090/15.11.2017г., издаден от ДКЦ „Света
София“ ЕООД, в който е предписана необходимостта от използване на ортопедични
обувки, и незаконосъобразно органът не е приложил чл.70, ал.6 от ППЗХУ, а е
отказал отпускане на помощта поради несъответствие на протокола на ЛКК с
Приложение №2.
Недоумение буди и факта, че в придружителното си писмо
на л.27 по адм. дело № 65/2021г. на АС Плевен органът в отговор на съдебно
разпореждане е посочил, че М. не е подавала през 2019г. в ДСП Луковит заявление
за отпускане на ортопедични обувки. По настоящото дело обаче от административния
орган са представени заверени копия на заявление-декларация на жалбоподателката
от 28.08.2019г., по което със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/442/ППС от 03.09.2019г.
на Директора на ДСП Луковит й е била отпусната целева помощ в размер на 190 лв.
за изработване, покупка и ремонт на ортопедични обувки. Това потвърждава
формалния подход на административния орган, който дори не е извършил дължимата
проверка в изпълнение на съдебен акт.
В съответствие с горните мотиви съдът обективира и
крайния си извод по спора – съобразно доказателствата по делото се установява,
че са налице материалноправните основания за отпускане на заявителката на
исканата финансова подкрепа за целева помощ за изработка, покупка и ремонт на ортопедични
обувки.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискването за форма
и при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта, която
преследва закона, поради което са налице основания за отмяната й. Тъй като естеството
на оспорения акт не позволява решаването на въпроса по същество от съда,
преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне
по заявлението-декларация на М. при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ
и чл.173, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/959/ППС от 29.12.2020г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Луковит, с която на
жалбоподателката е отказано отпускане на целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на ортопедични обувки.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” Луковит за ново произнасяне по подаденото от М.Г.М. с ЕГН **********
заявление-декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ вх.№ ЗХУ-ИО/Д-ОВ-ЛТ/959 от 14.12.2020г.
при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: