Решение по дело №70/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 96
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Десислава Благоева Табакова
Дело: 20237110700070
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 96     

гр. Кюстендил, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                          ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

с участието на секретар: Антоанета Масларска и в присъствието на прокурора: Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 70/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „П.с.“ ЕООД, ***, срещу решение № 13 от 23.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1144/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление № 10-2200077/19.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кюстендил.

В касационната жалба се сочат доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По същество на жалбата касаторът излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си и моли да се отмени обжалваното решение.

Ответната страна оспорва жалбата, твърди неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно.

Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от  АПК и от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното наказателно постановление на дружеството жалбоподател, за нарушение по чл. 52, ал. 1 вр. с чл. 46, ал. 1, предл. 2  от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кюстендил, на 16.07.2022 г. по работните места и на 29.07.2022 г. по документи в строителен обект „Поставяне на хидроизолация“ на покрива на сградата на гара Бобов дол – площадката на „Мини Бобов дол“, собственост на „Маг“ ООД, гр. София било установено, че контактната мрежа, преминаваща в близост до металната козирка на ремонтираната сграда от североизточната й страна е под напрежение 25 kv. Установено е, че дружеството жалбоподател в качеството му на работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работниците Н. М. и Р. М., които са извършвали монтаж на улуци от североизточната страна на покрива на сградата, като за работните места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска не е предприел необходимите мерки – не е поставил установените знаци за безопасност и не е приложил средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони.

За да постанови оспореното решение, Районен съд - Дупница е приел, че касаторът е извършил установеното с АУАН № 10-2200077/03.08.2022 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление № 10-2200077/19.09.2022 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кюстендил нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 вр. с чл. 46, ал. 1, предл. 2  от Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, при което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е санкционирал дружеството. Въззивният съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление, като е изложил и мотиви, които са обосновали извода и за размера на наложената имуществена санкция на минимума, предвиден в правната норма.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано и правилно при кредитиране на събраните писмени и гласни доказателства, в мотивите си въззивният съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение. Конкретно установяване на обстоятелствата свързани с извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на свидетелските показания, които съпоставени със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение, както обосновано е приел в мотивите си районният съд.

При наличието на безспорни доказателства, установяващи извършено нарушение, касаещо безопасните условия на труд, т.е. живота и здравето на работниците, обоснован е изводът, че в случая законосъобразно наказващият орган е наложил имуществена санкция за установеното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на производството пред въззивния съд, от събраните писмени и гласни доказателства не е доказано противното и не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е постановил своето мотивирано решение.

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на районния съд, свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като не счита за необходимо отново да ги повтаря, като отбелязва, че размера на наложената имуществена санкция е на минимума предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното административно нарушение. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. Доводите в касационната жалба относно твърдените съществени нарушения на процесуалните правила не се подкрепят от събраните в производството писмени доказателства.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Дупница за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания за отмяната му.

При този изход на спора в полза на ответника за осъществената му правна защита в касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, съгласно чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правна помощ  и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 23.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 1144/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА „П.с.“ ЕООД, *** да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кюстендил, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: