Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………..….…./……….…….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното
от мл. съдия Кунева,
възз. гр. д. № 898 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 2065/05.04.2019 г. на М.М.Р., чрез
адв. Х.Х. срещу решение № 65/12.03.2019 г. по гр.д. № 1257/2017
г. на РС Провадия, с което се възлага
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на
Е.М.Х., ЕГН **********,
дворно място, находящо се в
с. Медовец, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващо УПИ ХІ-29 в кв. 6, по
плана на с.Медовец, общ.Дългопол, с площ по нотариален акт № 3, том І, дело №
14/1965г. 900 кв.м., а по кадастрална карта 1122 кв.м., с идентификатор по
действаща кадастрална карта № 501.35, ведно с построената в имота къща, при граници на дворното място: от
две страни улици, УПИ Х-28 и УПИ ХІІ-30 на
стойност 10 692 лева при задължение за уравняване на дяловете на
останалите съделители и се отхвърля искането на М.М.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** възлагане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на същия процесен имот.
В жалбата се излага, че решението на районния съд е
неправилно, с доводи за незаконосъобразност, поради
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
неправилно съдът е приел, че сънаследницата Е.Х. е живеела трайно в имота към
датата на откриване на наследството и не е притежавала друго жилище. Сочи, че е
бил възпрепятстван да ангажира доказателства, че той е живеел в имота и се е
грижел за наследодателя до смъртта му, но и твърденията на Х. не отговаряли на
действителното положение. Намира за неправилен изводът на първоинстанционния
съд, че е ирелевантно обстоятелството, че в хода на процеса след отправяне на
възлагателната претенция спрямо делбения имот, съделителката се е разпоредила с
имот притежаван в СИО в полза на дъщеря й. Настоява, че показанията на
допуснатите свидетели се опровергават от събраните по делото доказателства и не
следва да се ценят в процеса. Моли се за отмяна на решението и изнасяне на
имота на публична продан.
В открито
съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител адв. Х., поддържа
изложените в жалбата доводи и претендира отмяна на решението. Настоява, че с
извършеното разпореждане в хода на процеса останалите съделители са поставени в
неравностойно положение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните по
жалбата страни Е.М.Х., Я.М.Р.,
Ф.М.Р., М.М.Г., М.М.М., М.Р.М.. В открито съдебно заседание въззиваемите не се явяват и не се
представляват. Депозирана е писмена молба от 17.06.2019 г., в която се излага
становище по същество на спора и се моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Настоява, че правата на останалите съделители чрез
извършеното дарение на нейн имот не са накърнени, тъй като няма друг съделител,
който да отговаря на условията на чл.349 от ГПК.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е за делба във фазата по извършването.
С влязло в законна сила решение № 133/29.05.2018г.
е допусната делба на дворно място,
находящо се в с. Медовец, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващо УПИ ХІ-29 в
кв. 6, по плана на с.Медовец, общ.Дългопол, с площ по нотариален акт № 3, том
І, дело № 14/1965г. 900 кв.м., а по кадастрална карта 1122 кв.м., с
индентификатор по действаща кадастрална карта № 501.35, ведно с построената в
имота къща, при граници на дворното
място: от две страни улици, УПИ Х-28 и УПИ ХІІ-30, между съделителите и при
квоти по 1/7 идеални части за всеки от
съделителите.
Съделителят Е.М.Х. е направила искане
за възлагане в дял на съсобствения имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК
поради това, че е живяла в него към момента на смъртта на наследодателя и не
притежава друго жилище.
Съделителят
М.М.Р. от своя страна също е заявил претенция за възлагане
в дял на съсобствения имот, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК поради това, че
е живял в него към момента на смъртта на наследодателя.
Настоящият съдебен състав
на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и
от представената по делото справка от службата по вписванията и съобразно
направеното в съдебно заседание пред първа инстанция от 20.02.2019 г. от
процесуалния представител на въззивника изявление, се установява, че М.М.Р. притежава недвижим
имот, представляващ апартамент № 40, с площ от 42,18 кв.м., находящ се в гр.
Варна, бул. Република, бл. 320, вх. 3, на първи жилищен етаж.
Липсва спор между страните, а и видно от
справката от службата по вписванията към РС-Провадия, приложена на л. 120 от
делото, че на 22.01.2019 г. Е.М.Х. и Х.М.Х. са дарили на Зинеб Х.М.-Филипова
дворно място с идентификатор 47620.501.197 с площ от 1048 кв.м., находящо се в
с. Медовец, общ. Дългопол, ведно с построените в него жилищна сграда със
застроена площ от 50 кв.м. и лятна кухня с площ от 20 кв.м.
С
декларация от 16.01.2019 г., приложена на л.113 от делото, Е.Х. е заявила, че
не притежава друго жилище на територията на с. Медовец или друго населено място
в Р. България.
От заключението по допуснатата
съдено-техническа експертиза, кредитирано от настоящия съдебен състав като
обективно и компетентно дадено, съобразно специалните знания, които вещото лице
притежава, се установява, че процесният имот е реално неподеляем съобразно
квотите на страните. Посочена е пазарната стойност на имота към момента на
изготвяне на заключението в размер на 10692 лева.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Х.Ш. и Х.О., от които се
установява, че от 2000 година Е.Х. е живее в къщата в с. Медовец, като се е
грижела за баща си преди да почине. Свидетелстват, че Х. ***, поради което се
наложило да си наемат квартира в града, но се прибирала на село през почивните
дни. Сочат, че М.Р. преди е живеел в с. Медовец в къщата, но от около 2000 г.
живее в жилището си във Варна, като е работил и в Германия.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до въпроса налице ли са предпоставките за
възлагане на имота по отношение на съделителя М.Р. и допустимо ли е възлагане
на недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделител, който се е
разпоредил в хода на процеса със свой собствен недвижим имот.
Съобразно чл. 69 от ЗН при
извършване на съдебната делба всеки от сънаследниците следва да получи своя дял
в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността след допускане на делбата
се прекратява посредством теглене на жребий (чл. 352 от ГПК), чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на
чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан (чл. 348 от ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 348
от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от
дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за
ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките
за извършване на делбата посредством някой от останалите, предвидени в закона
способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за
извършване на делбата на неподеляем недвижим имот. Правото да се иска публична
продан може да се упражни от всеки съделител и не се погасява по давност.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че допуснатият до
делба недвижим имот е реално неподеляем с оглед притежаваните от съделителите
части от собствеността. При съобразяване техническите данни и характеристики на
имота, както и други релевантни обстоятелства за формиране действителната цена
на имота е определена и пазарна стойност на имота.
По аргумент от разпоредбата на
чл. 349, ал. 4 от ГПК процесуална преклузия за предявяване на искането за
възлагане на неподеляемия имот настъпва в първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението за допускане на делбата.
В настоящия случай в
законоустановения срок М.Р. и Е.Х. са релевирали искане за възлагане на
неподеляемия имот, което се преценява от настоящия съдебен състав за допустимо
с оглед фазата на производството.
За основателността на претенцията по чл.
349, ал. 2 от ГПК следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
предмет на делбата да е неподеляем жилищен имот, съделителят, който претендира
възлагане в дял да е живял в делбеното жилище към момента на откриване на
наследството и да не притежава друго жилище.
Съгласно второто изречение на чл. 349, ал. 2 от ГПК когато няколко
съделители, отговарящи на условията за възлагане на делбения имот, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена. От тази разпоредба следва извода, че съдът следва да
разгледа на първо място дали всеки от предявилите възлагателна претенция
съсобственици отговарят на условията за възлагане.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът достигна до извода, че въззивникът М.Р. не отговаря на
изискванията за възлагане на делбения имот. По делото не са ангажирани
доказателства, че същият е живял в имота към момента на откриване на
наследството, а дори напротив събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като непосредствени, последователни и незаинтересовани от
изхода на спора, опровергават това негово твърдение. Освен това липсват данни,
които да оборват достоверността на показанията на свидетелите О. и Ш., поради
което съдът им дава вяра. Същите еднопосочно свидетелстват, че Р. е напуснал
родния си дом около две хилядната година
и се е преместил да живее в гр. Варна, където притежава жилище.
По тези съображения, съдът намира претенцията на съделителя Р. за
възлагане на делбения имот за неоснователна, поради което подлежи на
отхвърляне.
Възлагателната претенция на Е.Х. от друга страна се преценява от
настоящия състав за основателна.
Преценката за наличие на фактите и тяхното
подвеждане под конкретна правна норма за уважаване на заявената претенция се
разглежда от съда след приключване на устните състезания, като на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид всички правнорелевантни
за претендираното право факти, включително и тези, настъпили след предявяване
на искането, но от значение за спорното право.
За установяване на предпоставката, залегнала в нормата на чл. 349, ал. 2
от ГПК – съделителят да е живял в делбеното жилище, е необходимо доказването на
трайно фактическо състояние, продължително във
времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел
използването му по предназначение.
Съгласно ангажираните гласни доказателства - показанията на О. и Ш.,
които съдът кредитира по изложените по-горе съображения, се установи, че от
около 2000 г. до смъртта на наследодателя Х. е живяла в къщата в с. Медовец с баща
си. Фактът, че е работила в друго населено място не опровергава факта, че
същата преимуществено се е установила да живее в имота и го е възприемала като
свой дом. Следователно, една от предпоставките за уважаване на възлагателната
претенция е установена категорично по делото.
С Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС,
което не е загубило действие с новата законодателна уредба, е даден отговор на
въпроса относно заложеното от законодателя изискване съделителят да не
притежава друго жилище, както и относно преценката за злоупотреба с право в случай, че преди или по време на делбения процес предявилият възлагателна претенция се е разпоредил с жилищен имот.
Съгласно даденото разрешение ако съделителят отговаря на всички условия на
чл. 288, ал. 3
ГПК (отм. сега чл. 349, ал. 2) и
няма заявена друга възлагателна претенция, извършеното разпореждане е
неотносимо към спора и не
е пречка за уважаване на възлагателната му претенция. В случай, че има друга заявена такава и всеки един от съделителите отговаря на условията за
възлагане, то извършеното разпореждане на имот или части от него от единия
съделител не може да се квалифицира като злоупотреба с права, тъй като
създаденото отрицателно условие за възлагане не влияе на преценката по
създадената конкуренция - основание за предпочитание е предложената по-висока
цена за имота.
В случая, не е спорно между страните, че в хода
на делбения процес на 22.01.2019 г. Е.Х. се е разпоредила със свой жилищен
недвижим имот, притежаван в режим на СИО със съпруга й Х.Х. в с. Медовец. Това
обстоятелство, в контекста на даденото от върховния съд тълкуване, не може да
се счете за злоупотреба с право при релевиране на възлагателната й претенция,
тъй като, както се установи, няма друг съделител, който да отговаря на
условията за възлагане на делбения имот. С извършената дарствена сделка не се цели създаване на по-благоприятни условия при
конкуренция на възлагателните
претенции, доколкото ако имаше друг съделител, който да
отговаря на условията по чл. 349, ал. 2 от ГПК – да е живял в наследствения
имот (какъвто в случая въззивникът не е), относим за решаващите изводи за
възлагане би бил критерия „предложена по-висока цена“. Целта на възлагането на съсобствен имот е да се съхрани наследственото
имущество и същото да остане в патримониума на най-близките родственици. Поради това оплакванията в жалбата, че останалите съделители са поставени
в неравностойно положение са неоснователни.
По тези съображения, като съобрази, че
съделителката Е.Х. е живяла в наследствения имот и към датата на приключване на
устните състезания не притежава друго жилище, съдът намира, че имотът следва да
й се възложи по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК при уравнение дяловете на
останалите съделители. Имотът не следва да бъде изнасян на публична продан.
Поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Въззиваемите са претендирали разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но тъй като липсват доказателства за сторени
такива в хода на настоящото производство, не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/12.03.2019 г. по гр.д. № 1257/2017 г. на
РС – Провадия, III състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: