РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветелина Евг. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Търговско дело №
20205300900566 по описа за 2020 година
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и 429, ал.3 от
КЗ.
Предявени от М.. Ш. С., ЕГН ********** от гр.А. против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
50 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 01.09.2020г, датата на
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от
причинената му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния
край на дясната раменна кост и кръвонасядане по лявото бедро,
кръвонасядане и драскотина по лявата седалишна област, дискомфорт, стрес,
уплаха, унижение и срам, обикаляне по институции – полиция и съд, което е
свързано със загуба на време и средства, както и сумата общо от 1600лв,
ведно със законната лихва, начиная от 01.09.2020г, датата на предявяване на
иска, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
1
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв за
оказана му правна помощ и съдействие по ДП № 21/2017 г. по описа на РУ на
МВР - Асеновград, както и заплатено на 07.11.2019 г. адвокатско
възнаграждение от 800лв за представителство по АНД № 688/2019 г. по описа
на Районен съд - Асеновград, IV н.с., като всички вреди следствие от
препърпяно пътнотранспортно произшествие на 06.01.2017г в гр.
Асеновград, причинено виновно от Р. Р. Ш., установено с Решение № 9 от
05.02.2020г по НАХД № 688/2019г по описа на РС – Асеновград. Претендира
съдебни разноски по списък.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК ********* оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира съдебни разноски по
списък.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Ищецът посочва, че на 06.01.2017г около 15:00ч в гр. А. е претърпял
пътнотранспортно произшествие, причинено виновно от Р. Р. Ш., при
управление на служебен автомобил марка „Тойота Хиайс” с per. № ***** с
надпис „Линейка”. За инцидента е било образувано ДП № 21/2017 г. по описа
на РУ на МВР – Асеновград, а след това и АНД № 688/2019 г. по описа на
Районен съд - Асеновград, IV н.с. По него е постановено Решение №9 от
05.02.2020г, влязло в сила на 21.02.2020г, с което водачът Р. Р. Ш. е признат
за виновен и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1600 лева за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1,6. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 06.01.2017 г. в гр. А.,
обл. ПП., при управление на моторно превозно средство - специален
автомобил марка „Тойота Хиайс” с надпис „Линейка”, с per. № ***** е
нарушил правилата за движение - ЗДвП чл. 40, ал. 1: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението”; ал. 2 - „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
2
му сигнализира за опасности” и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на М.. Ш. С., изразяваща се в счупване на горния край на
дясна раменна кост, довело до трайно затруднение на движенията на горния
десен крайник за срок по-голям от 30 дни.
От преживяното ПТП ищецът е получил увреждания - счупване на
горния край на дясната раменна кост, кръвонасядане по лявото бедро,
кръвонасядане и драскотина по лявата седалищна област. Счупването на
дясната раменна кост е довела до трайно затрудняване на движенията на
горния десен крайник за срок по- голям от 30 дни и е изпитал нетърпими
болки и страдания; дискомфорт, стрес, уплаха, обикаляне по институции -
полиция и съд, което е свързано със загуба на време и средства, а предвид
здравословното му състояние за него и за неговите близки това било голямо
мъчение. Наложило се за срок от 35 дни да му бъде поставен гипс, като 4
месеца след ПТП не можел да използвам нормално дясната си ръка и се
нуждаел от грижи на близките си, а това за него било много неудобно,
унизително и срамно. Изпитвал силно главоболие от притеснение и страх.
Дори след свалянето на гипса движенията на ръката му били силно болезнени,
а всяко действие - уморително. Многократно бил призоваван да дава
обяснения по досъдебното производство, да участва в следствен експеримент
и очна ставка, като всяко едно действие го карало да изживява отново целия
ужас от произшествието. Поради това трудно заспивал, изпитвал
безпокойство и уплаха, бил в стрес и при пресичане на пътно платно се
чувствал несигурен и уплашен. Към настоящия момент изпитвал болки в
дясното рамо особено зимно време, от което болките ставали силни. Ето
защо предявява против ответника искова за заплащане на следните суми:
800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита, съдействие и процесуално представителство пред РУ А. по ДП №
21/2017 г. по описа на РУ - Асеновград.
800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита,
съдействие и процесуално представителство пред PC - Асеновград по АНД №
688/2019 г. по описа на PC - Асеновград, IV н.с.
50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
които 45000 лева за претърпените нетърпими болки и страдания, вследствие
на причинената средна телесна повреда - счупване на горния край на дясната
3
раменна кост и 5000 лева за претърпени болки и страдания от кръвонасядане
по лявото бедро, кръвонасядане и драскотина по лявата седалищна област;
дискомфорт, стрес, уплаха, унижение и срам, обикаляне по институции -
полиция и съд, което е свързано със загуба на време и средства.
В процеса ответникът е направил на първо място възражение за
неподсъдност на делото, което следва да бъде разгледано от СГС като съд по
седалището на ответника.
На второ място е направено възражение за съпричиняване от ищеца,
което следва да се разгледа в настоящото производство, тъй като неговото
поведение не е било изследвано в приключилото наказателно производство и
по този въпрос няма произнасяне с Решението по НАХД № 688/2019г по
описа на РС – Асеновград.. Оспорва и травмите по ищеца да са причинени от
удар в лекия автомобил, а счита, че са причинени при падане, тъй като
ищецът е бил употребил алкохол и се е подхлъзнал на леда, поради което е
единствано отговорен за настъпилите наравявания, респ. не следва да бъде
ангажирана отговорността на ответника като застраховател за имуществени и
неимуществени вреди. Със същите мотиви счита за неоснователна и
претенцията за лихва. Прави и възражение за прекомерност на претендирания
общ размер на неимуществените вреди.
По делото няма спор, че претенциите за заплащане на обезщетения до
застрахователното дружество са били предявени, но не са били уважени,
поради което исковете са допустими.
Съобразно заявените от страните факти с изготвения по делото проект
за доклад съдът на първо място прие, че е неоснователно възражението на
ответника за липса на компетентност на съда, както и че е сезиран с
разглеждане на три иска за сумите от 1600лв, 45000лв и 5000лв. Разпределена
беше доказателствената тежест между страните. В частта по
индивидуализация на предявените искове и по извършенто разпределение на
доказателствената тежест и на фактите, които не се нуждаят от доказване в
процеса, проектът за доклад беше ревизиран от съда в първото по делото
съдебно заседание. Там съдът изложи мотиви, че за обезщетението за
неимуществени вреди е налице предявен един иск в размер на 50 000лв, а не
два обективно съединени иска за 5000лв и за 45 000лв, в който смисъл е и
4
трайната съдебна практика, като например Решение № 4 от 07.02.2020 г. по т.
д. № 232/2019 г. на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение.
Това, че вредите са с различни проявления, не означава, че всяка от тях е
отделен иск, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт и това е
деликтът.
На второ място, предвид постъпилото за откритото съдебно заседание
АНД № 688/2019 г. на Асеновградския районен съд и постановеното по него
влязло в сила решение, се установи, виновният водач Р. Р. Ш. е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от
Наказателния кодекс. Това престъпление предвижда и наличието на нанесена
средна телесна повреда, която се явява съставомерна и е част от пределите на
решението, задължителни за настоящия състав, на основание чл. 300 от ГПК.
Поради това, съдът указа на страните в настоящото производство, че
настъпването на средната телесна повреда като последица от процеснто ПТП
не се нуждае от доказване.
В резултат от преживяното пътнотранспортно произшествие ищецът
твърди за него да са настъпили посочените в исковата молба увреждания,
които са установени с влязлото в сила решение в
наказателноадминистративния процес, както се установяват и от изслушаните
и приети по делото медицинска експертиза и автотехническа експертиза.
Нараняванията и конкретно счупването на горния край на дясната раменна
кост е наложило гипсирането на ръката на ищеца за срок от 35 дни, а след
това провеждането на раздвижване и рехабилитация. Въпреки това е
установена нестихваща болка, поради което е извършен преглед от ортопед –
травматолог и е направена пункция и поставена апликация в областта на
раменната става. Вещото лице медик дава заключение, че изпитваните от
ищеца най-силни болки са били пред първите 20 дни след счупването и в
началния етап на раздвижването. От вещото лице не са установени
медицински данни за приет алкохол от ищеца преди инцидента. При
извършения личен преглед на ищеца е установено пълното му възстановяване
с нормално протекъл възстановителен процес, но ищецът съобщавал за болки
при по-продължително натоварване на ръката, тъй като ползвал бастун и при
промяна на времето.
5
Обстоятелствата по проведеното лечение и възстановяване на ищеца се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели – неговите
съпруга и зет, като съпругата му е била непрекъснато до него, с полагане на
непрекъснати грижи по ежедневното му обслужване, тъй като ищецът не е
бил в състояние да извършва сам каквито и да било действия в ежедневието
си. Тя дава показания, че го е хранила, къпала и така е било в продължение на
35 дни докато е бил в гипс. За същия този период той не е бил в състояние да
излиза извън жилището си, защото те живеели на третия етаж, а и не можел да
се облече. Ищецът изпитвал болки и след свалянето на гипса, а и се страхувал
да излиза сам навън, като съпругата му го придружавала непрекъснато.
При така установеното, съдът намира, че получените от ищеца
увреждания са довели до преживени от него болки и страдания, повлияли са
на психиката му, като е изпитвал страх, а понастоящем понякога болките се
появява отново. Налице е възстановяване на ищеца от процесните травми,
като цялостното му състояние зависи и от други заболявания, които ищецът
има. Ето защо съдът намира, че справедливият размер за обезщетяване на
всички преживяни от него болки и страдания е в размер на 20 000лв. В този
смисъл са и Решение № 78 от 6.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1278/2014 г., II т.
о., ТК и Решение № 52 от 28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1497/2018 г., I т. о.,
ТК.
При определяне на крайния размер на обезщетение съдът следва да
обсъди и направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на
ищеца, който се е движил по пътното платно, от двете страни на което са
били разположени тротоари, почистени от снега. Това негово поведение се
установява и от разпитаните свидетели Д.Г. и Р.Ш., очевидци на поведението
на ищеца, а и от приетата по делото автотехническа експретиза, изводите на
която съдът възприема изцяло. Следователно ищецът се е движил в
нарушение на чл.5, ал.1, т.1, предл. първо от ЗдвП, който задължава всеки
участник в движението по пътищата да има поведението, с което да не
създава опасности и пречки за движението, както е нарушил и чл.108, ал.1 от
ЗдвП който го задължава да се движи по тротоара, без да е налице
изключението от това задължение по ал.2, т.1 от същата разпорадба – освен
когато няма тротоар или той е невъзможно да бъде използван. С това свое
поведенение е допринесъл за настъпването удара и получените от него
увреждания и неимуществени вреди, като конкретният принос на ищеца
6
съдът намира, че следва да определи в размер на 30%. Следователно
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20000лв, следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумата
от 6000лв, като на ищеца се присъди сумата от 14 000лв, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. За разликата до пълния предявен
размер от 50 000лв искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователен и предявения иск за обезщетение за
имуществени общо от 1600лв за заплатено адвокатско възнаграждение от
800лв за оказана му правна помощ и съдействие по ДП № 21/2017 г. по описа
на РУ на МВР - Асеновград, както и заплатено на 07.11.2019 г. адвокатско
възнаграждение от 800лв за представителство по АНД № 688/2019 г. по описа
на Районен съд - Асеновград, IV н.с. На възстановяване от застрахователя на
увреденото лице подлежат разноските, изрично уредени в чл. 429, ал. 5 от КЗ,
съгласно който застрахователят заплаща в рамките на застрахователната сума
и разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени
срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса и конкретно тези разноски има
предвид и чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ. Претендираните от ищеца разноски не са
направени в производства, установяващи гражданската отговорност на
виновния водач, а са извършени от него в качеството му на пострадал, поради
което не подлежат на възстановяване от застрахователя. В този смисъл е
Решение № 166 от 08.11.2021 г. по в. т. д. № 392/2021 г. по описа на АС –
Пловдив.
На основание чл.78 от ГПК всяка от страните има право на разноски,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът е претендирал като разноски заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2500лв, против които ответникът е направил
възражение за прекомерност. При обща цена на исковете от 51600лв,
дължимият минимален размер на възнаграждение се определя по чл.7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 830лв плюс 3% за горницата над 10 000лв – 1248лв и 20%
ДДС 415,60лв или общо 2493,60лв с ДДС. Претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение не надхвърля така изчисления размер,
следователно възражението за неговата прекомерност е неоснователно. От
7
общо дължимите му разноски от 2500лв ответникът следва да бъде осъден за
сумата от 678,30лв, по съразмерност.
Ответникът претендира разноски от 3245лв по представения списък, от
които, съобразно отхвърлената част от иска от 37600лв, има право на
2364,57лв, дължими от ищеца по съразмерност.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът застраховател следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 560лв и
разноски по съразмерност за медицинска експертиза в размер на 40,70лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД – гр. София, ЕИК *********
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК 121265177да заплати на М.. Ш. С.,
ЕГН ********** от гр.А. сумата от 14 000лв, ведно със законната лихва,
начиная от 01.09.2020г, датата на предявяване на иска, до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от причинената му средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на горния край на дясната раменна кост и
кръвонасядане по лявото бедро, кръвонасядане и драскотина по лявата
седалишна област, дискомфорт, стрес, уплаха, унижение и срам, обикаляне по
институции – полиция и съд, което е свързано със загуба на време и средства,
като всички вреди следствие от препърпяно от него пътнотранспортно
произшествие на 06.01.2017г в гр. А., причинено виновно от Р. Р. Ш.,
установено с Решение № 9 от 05.02.2020г по НАХД № 688/2019г по описа на
РС – А., като ОТХВЪРЛЯ иска за за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 50 000лв, както и иска за сумата общо от 1600лв,
ведно със законната лихва, начиная от 01.09.2020г, датата на предявяване на
иска, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение от 800лв за
оказана му правна помощ и съдействие по ДП № 21/2017 г. по описа на РУ на
МВР - Асеновград, както и заплатено на 07.11.2019 г. адвокатско
възнаграждение от 800лв за представителство по АНД № 688/2019 г. по описа
на Районен съд - Асеновград, IV н.с., като неоснователни.
8
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на М..
Ш. С., ЕГН ********** от гр.А. сумата от 678,30лв за съдебни разноски пред
настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА М.. Ш. С., ЕГН ********** от гр.А. да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК ********* сумата от 2364,57лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция по съразмерност.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД – гр. София, ЕИК ********* да заплати по
сметка на ОС – Пловдив сумите от 560лв - дължима държавна такса за
разглеждане на делото и 40,70лв - разноски за експертиза по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9