Р Е Ш Е Н И Е № 1257
05.11.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св. Узунов
С участието
на секретаря П.Г. като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1477/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по две въззивни жалби : 1.Въззивна жалба от адв.Ц.Б.,
като пълномощник на Е.Г.В., последната като майка и законен представител на
малолетното дете Е. В., р.07.07.2007г., с посочен съдебен адрес:*** против
Решение № 1125/22.03.2019г. постановено по гр.д.№ 7847/ 2018г. по описа на ПРС
– ІІ бр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск
против Г.Р.С. *** да заплаща на детето си Е. В., р.07.07.2007г., чрез неговата
майка и законен представител Е.Г.В. месечна издръжка в размера на разликата от
250 лева до 900 лева на основание чл.143 СК, считано от завеждане на иска
15.05.2018г. до настъпване пълнолетие от детето или на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване
на иска и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Налице е писмен отговор от въззиваемата по
тази жалба страна Г.Р.С. ***, в който отговор се оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
2.
Насрещна въззивна жалба от Г.Р.С. ***, чрез адв.И.Х.К.,***/22.03.2019г.
постановено по гр.д.№ 7847/ 2018г. по описа на ПРС – ІІ бр.с. в частта, в която
е уважен предявеният от Е.Г.В. *** като майка и законен представител на
малолетната Е. В., р.07.07.2007г. за присъждане на месечна издръжка за
разликата от 150 лева до 250 лева на основание чл.143 СК считано от завеждане
на иска 15.05.2018г. до настъпване пълнолетие от детето или на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане. По изложени доводи в жалбата
се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на така
предявения иск.
Постъпил
е отговор по насрещната въззивна жалба от адв.Цв.Б., като пълномощник на
въззиваемата по тази жалба страна Е.В., като майка и законен представител на
малолетното дете Е. В., р.07.07.2007г., в който отговор оспорва насрещната
жалба като неоснователна.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намира следното:
Първоначалната
жалба на Е.Г.В., последната като майка и законен представител на малолетното
дете Е. В., р.07.07.2007г., чрез адв.Ц.Б. изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Насрещната
въззивна жалба на Г.Р.С. ***, чрез адв.И.Х.К.,*** изхожда от надлежна страна и
е законния по чл.263, ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
В
повдигнат спор по чл.127, ал.2 СК, иницииран от Е.Г.В., като майка и законен
представител на малолетната Е. В., р.07.07.2007г. против Г.Р.С. ***, е
постановено предоставяне упражняване на родителските права върху малолетното
дете на майката Е.Г.В., определено е местоживеене на детето при майката Е.В.,
както и определен е режим на лични отношения между детето Е. В. и бащата Г.С.,
в която част решението е влязло в законна сила. Висящ пред настоящата инстанция
е предявеният и присъден размер месечна издръжка за разликата от 150 лева до 900 лева, като в определения
размер на месечната издръжка, дължима от бащата Г.С. за малолетното си дете Е.,
р.07.07.2007г. до 150 лева, решението на районния съд е влязло в законна сила.
Безспорно
е по делото, че роденото от съвместното съжителство между страните дете Е.,
р.07.07.2007г. е на възраст към момента на подаване на исковата молба на 11
годишна възраст, ученичка в ** клас в ОУ “Душо Хаджидеков“ – гр.Пловдив.
За
да определи присъдения размер от 250 лева, дължима от бащата Г.С., районният
съд е отчел заплащането и към момента на първоинстанционното производство от
страна на бащата издръжка за детето в размер на 150 лева, като от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност е приел наличието на месечен облагаем доход от страна на ответника в
размер на 500 лева, липса на задължения към други свои низходящи, а искането за заплащане на
по-висок размер за издръжка поради
наложило се скъпо ортодонтско лечение на детето да се явява еднократен акт на
плащане на сума за лечение, поради което да не следва да се обвързва с трайно
задължение на ответника за заплащането й. При тези обстоятелства районният съд
е определил необходими средно месечно 500 лева, като е разпределил по равно
тази сума между родителите, съобразно което бащата следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лева, като в
размера от 250 лева ведно с останалите средства за ежедневните грижи за
детето са определени като дължими от майката, ведно със заплащането на
посещаваните от детето редица курсове месечно.
Въззивният
съд при съобразяване с представените по делото гласни и писмени доказателства
не споделя в пълнота изведения от първоинстанционния съд фактически и правен
извод в определения общ необходим размер от месечната издръжка от 500 лева за
малолетното дете Е. В., при което същият е разпределен по равно между родителите
на детето.
Безспорно
установено е по делото, че малолетното дете Е., р.07.07.2007г. е ученичка,
понастоящем в V клас, което посещава уроци по математика, за което се заплаща
100 лева такса, плуване за което се заплащат консумативи за около 100 лева,
английски език, за което се заплаща 255 лева на срок и за което свидетелстват
показанията на разпитаната по делото св.Г. И. К.-К., имаща преки впечатления от
отглеждането на детето от майката ищцата Е.В.. Безспорно е установено по делото
също, че малолетното дете има здравословен проблем, свързан с необходимост от
ортодонтско лечение, в каквато насока е депозирано заключение по СМЕ по делото
на в.л.Г. С.. Не се спори между страните също, че е било проведено първоначално
неуспешно ортодонтско лечение на стойност 2 500 лева, като настоящото
провеждано ново лечение е остойностено общо в размер на сумата от 4 725
лева, което е в рамките на необходимите
за това средства от 3 000 лева до 6 000 лева в зависимост от тежестта на отклонението,
съобразно депозираното заключение на вещото лице по делото.
По
отношение месечните доходи на страните по делото действително установява се, че
месечният доход на ищцата Е.В. като служител в общинска администрация при
Община Куклен е в размера на получаваното брутното трудово в размер на 620
лева, съобразно Удостоверение изх.№ 1988/ 09.05.2018г. на Община Куклен, като
безспорно установено е от представената електронна справка МДТ от 11.10.2018г.
, че същата притежава пет броя недвижими имота и един брой МПС. В действителност по отношение на ответника с
оглед представените по делото подадени до ТД на НАП - Пловдив от ответника като
упражняващ търговска дейност ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с годишен облагаем доход за
2018г в общ размер от 4 980, 67 лева, ведно с приложение №3 за доходи от
друга стопанска дейност за 2018г. с годишен облагаем доход от 7 181,25
лева, следва да се определи месечен облагаем доход от около 1000 лева. По
отношение на ответника безспорно установено е по делото видно от представената
аналогична електронна справка местни данъци и такси от 28.06.2018г. е
обстоятелството за притежавани от ответника също общо пет броя недвижими имота,
ведно с МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето, като размерът на необходимата месечна издръжка се
определя с оглед разпоредбата на чл.142, ал.1 СК съобразно нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Установен
се явява по делото комплекса от нужди на детето за неговото развитие, свързани
както с физическото му израстване и образователни потребности, така и
посещавани допълнителни курсове и спортни занимания, вкл. с оглед необходимостта
от допълнителни средства за разрешаване на възникналия здравословен проблем на
детето, обусловил нуждата от ортодонтско лечение, за което се понасят в
продължение на времето значителни разходи в посочените по-горе размери. На
второ място действително не се установяват по делото висок размер на месечни
доходи и за двете страни по делото, родителите на малолетното дете, независимо
от което установено се явява по делото, че и двете страни като притежатели на
множество недвижими имоти, от които биха могли да реализират допълнителни
доходи, вкл. от отдадения безвъзмездно според разпитания по делото св.М.
притежаван от ответника в гр.Пловдив недвижим имот, дори и да не се възприемат
показанията на разпитаната пред настоящата инстанция св.Д.У., както и не на
последно място от упражняваната от ответника търговска дейност. И двете страни
се явяват задължени за малолетното дете като единствено задължение за низходящ,
комуто същите дължат издръжка. Поради
това се приема, че материалното състояние на дължащите издръжка позволява
задоволяване на нуждите на детето, определена от настоящия въззивен съд в
размера от 600 лева месечно, както предвид ежедневните нужди за израстване на
детето, така и за неговото образователно развитие и разрешаването на наличния здравословен
проблем. Дължимата издръжка не следва да се разпредели по равно между страните,
доколкото родителят, комуто са предоставени за упражняване на родителските
права, неминуемо поема по-голяма част от ежедневните грижи по отглеждане и
отговорността по възпитание на малолетното
дете/ В този смисъл Решение № 358/ 19.12.2012г. по гр.д.№ 956/ 2011г ВКС – ІV
ГО/ . С оглед на това за като дължим от
бащата размер на издръжката следва да се определи в размер на 350 лева, а в
останалия размер до 600 лева следва да се поеме от майката ведно с преките
грижи по отглеждане и възпитание на малолетното дете. Неоснователно се намира
възражението на ответника относно получаваните месечни помощи от детето поради
раждането му на територията на Германия, доколкото с оглед възникващите
допълнителни здравословни нужди, необходими
за задоволяването им и условията за тяхното реализиране са необходими
допълнителни средства, които следва да се покриват в рамките на тези
помощи.
По
гореизложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният иск по
чл.143, ал.1 СК е отхвърлен за разликата от 250 лева до 350 лева, като в
останалата обжалвана част решението ще се потвърди.
В
необжалваните части решението е влязло в законна сила.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендират се от жалбоподателката за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, което съобразно представен ДПЗС от
29.07.2019г. и списък по чл.80 ГПК е в общ размер от 190 лева за въззивната
инстанция, а за първоинстанционното производство, съобразно представен списък
за разноски по чл.80 ГПК в размер на 300 лева – адв.хонорар и хонорар за вещо лице 120 лева,
съответно всичко възлизащо в общ размер на 610 лева. На ищцовата страна следва да се присъдят
разноски за двете съдебни инстанции съразмерно на уважената част от иска в
размер на 237,22 лева.
От
ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК също се претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции, съобразно списък на разноски по чл.80 ГПК,
представен пред въззивната инстанция за
ДТ – 30 лева, депозит за вещо лице в размер на 120 лева, адв.възнаграждение в
размер на 300 лева за производството пред ПРС, ДТ по насрещната въззивна жалба
– 60 лева, както и адв.възнаграждение в размер на 300 лева за въззивната
инстанция, съответно всичко възлизащо в общ размер на 810 лева.
Направено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за
процесуалния представител на ответника, което не се възприема за основателно
независимо от не високата степен на правна сложност на правния спор, но предвид
усложнението на спора от фактическа
страна в двете съдебни инстанции.
На ответната страна се следват направените
за двете съдебни инстанции разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в
общия им размер от 495 лева, с оглед на което следва да се присъдят разноски в
допълнителен размер съразмерно на отхвърлената част на иска в размер на 395
лева. Ответникът следва да заплати по сметка на ПОС в полза на бюджета на
съдебната власт допълнителна държавна такса върху тригодишния платеж на
увеличения от въззивния съд присъдена издръжка за малолетното дете, възлизаща в
размер на 144 лева.
Обжалваното решение за разликата от
определения над 150 лева размер на помесечната издръжка до 900 лева ще се
потвърди като правилно и обосновано, като в необжалваната част до определения
размер от 150 лева помесечна издръжка, както и в останалите необжалвани части
първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1,
пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1125/22.03.2019г. постановено по гр.д.№ 7847/ 2018г. по описа на ПРС
– ІІ бр.с. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е.Г.В., последната като
майка и законен представител на малолетното дете Е. В., р.07.07.2007г., с
посочен съдебен адрес:*** против Г.Р.С. *** да заплаща на детето си Е. В.,
р.07.07.2007г., чрез неговата майка и законен представител Е.Г.В. месечна
издръжка в размера за разликата от 250 лева до 350 лева / триста и петдесет
лева/ на основание чл.143 СК, считано от завеждане на иска 15.05.2018г. до
настъпване пълнолетие от детето или на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА, в
която Г.Р.С.,*** е осъден да заплати на Е.Г.В.,
ЕГН: ********** сумата за разликата от 237,22 лева / двеста тридесет и седем
лева и 22 ст./ до 250 лева – направени разноски съразмерно на уважената част от
иска, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г.Р.С.,*** да заплаща на Е.Г.В., ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***
в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Е. В.,
р.07.07.2007г. месечна издръжка в размер общо на сумата от 350 лева / триста и
петдесет лева/ на основание чл.143 СК, считано от подаване на исковата молба
15.05.2018г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване , ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1125/22.03.2019г. постановено по гр.д.№ 7847/ 2018г. по описа на ПРС
– ІІ бр.с. в обжалваната част, в която е уважен предявеният от Е.Г.В.,
последната като майка и законен представител на малолетното дете Е. В.,
р.07.07.2007г., с посочен съдебен адрес:*** против Г.Р.С. *** да заплаща на
детето си Е. В., р.07.07.2007г., чрез неговата майка и законен представител Е.Г.В.
месечна издръжка в размера за разликата от 150 лева до 250 лева на основание
чл.143 СК, считано от завеждане на иска 15.05.2018г. до настъпване пълнолетие
от детето или на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното изплащане, КАКТО И в обжалваната част на решението, в която е
отхвърлен предявеният от Е.Г.В., последната като майка и законен представител
на малолетното дете Е. В., р.07.07.2007г., с посочен съдебен адрес:*** против Г.Р.С.
*** да заплаща на детето си Е. В., р.07.07.2007г., чрез неговата майка и
законен представител Е.Г.В. месечна издръжка в размера за разликата от 350 лева
/ триста и петдесет лева/ до 900 лева на основание чл.143 СК, считано от
завеждане на иска 15.05.2018г. до настъпване пълнолетие от детето или на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
В необжалваните части решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г.Р.С.,*** да
заплати по сметка на ПОС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 144 лева / сто четиридесет и четири лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: