Присъда по дело №557/2014 на Окръжен съд - Бургас

                                    МОТИВИ

 

КЪМ ПРИСЪДА №144 от 14.08.2014г. постановена по НОХД №557/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

 

Окръжна прокуратура-гр.Бургас  е повдигнала обвинение  спрямо подсъдимия И.Б.И.,***, постоянен адрес - гр. Б., кв. „Д. Е.“, ул. „З. З.“ №** ,за това,че:На 02.08.2012 г., около 19:20 часа, на главен път Е87, клас „1-9”, около км.201-ви, в посока гр. Б. - к.к. ”С. б.”, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки” ГСХР 750 с per. № ***** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата:

Чл. 21, ал. 1 „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а имено за категория „А“ мотоциклети /съгласно чл. 21, т. 1 от ППЗдв.П/, извън населено място 80 /осемдесет/ км/ч.”

чл. 42, ал. 1 „Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен: т.2 след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Чл. 116 ’’Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухте, които се движат с червено бял бастун и към престарелите хора”и предприел изпреварване с превишена скорост, без да се убеди, че има видимост и достатъчно разстояние да завърши маневрата безопасно, като при завършващата фаза на маневрата, завръщайки се в своето платно със скорост 109 км.ч. допуснал ПТП с пресичащия от дясно на него пешеходец Т. З. Т. ЕГН **********, с което деяние причинил по непредпазливост смъртта на Т. З. Т. ЕГН **********, настъпила вследствие на остра анемия причинена от разкъсване на съдовете на ляв долен крайник-престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1, чл. 42, ал. 1,т. 2 и чл. 116 от ЗДвП

 

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение,със същата фактическа обстановка ,каквато е описана в обвинителния акт и същата правна квалификация на деянието.

   В хода на съдебното производство бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители  по делото пострадалите от престъплението С.Г.Т. ***,ЕГН: ********** и А.Т.Т. *** с ЕГН:**********.  Съдът прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявените от А.Т.Т., ЕГН ********** *** и С.Г.Т., ЕГН ********** *** граждански искове против подсъдимия И.Б.И. ,с които претендират И.Б.И.   да им заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер от по 100 000 лева за всеки един от двамата граждански ищци, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Гражданските ищци и частни обвинители се представляваха от повереникът им – адв. Тодор Чинев, надлежно упълномощен.

 

По искане на подсъдимият И.И. съдебното следствие протече по реда на Глава 27 от НПК,при хипотезата на чл.373 ал.2 вр.чл.371 т.2 НПК.Подсъдимият И.И.  направи самопризнание на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата  относно фактическите обстоятелства,при които е извършено престъплението. Защитата Пледират  за налагане на наказание лишаване от свобода ,чието изтърпяване  да бъде отложено на основание   чл.66 ал.1  от НК.Не възразяват да бъдат уважени предявените граждански искове като основателни и доказани,като молят съда при преценка на техния размер да  отчете фактът на съпричиняване от страна на пострадалия Т. на вредоносния резултат,което следвало да занижи претендирания от гражданските ищци размер на гражданските искове.

Представителят на обвинението предлага съдът да наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години лишаване от свобода,което след редукцията съгласно чл.58а ал.1 НК бъде определено на около 2 години и 7 месеца,изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за максимално предвидения в закона срок .Прокуратурата предлага подсъдимият да бъде лишен от правоуправление за срок  от около 10 години,предвид данните за множество административни нарушения по ЗДП.Веществените доказателства да бъдат върнати на подсъдимия,както и да се уважат гражданските искове като основателни съобразно съществуващата константа практика в тази насока.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци молят съда да осъди подсъдимият на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години което след съответната редукция с 1/3  , същия да изтърпи ефективно.Искат лишаване от право да управлява МПС  за по-продължителен период от време,както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер като основателни и доказани,както и разноските по делото.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

 

Съдът като анализира доказателствата по делото,направеното от подсъдимия самопризнание ,намира,че самопризнанието на подсъдимия по фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт  и наличните по делото доказателства,обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,каквато е описана в обвинителния акт,по който е образувано досъдебното производство.

 

Подсъдимият И.Б.И.  е водач на МПС категория В и М,на когото са отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност, считано от 16.07.2010г. Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №70151/16.07.2010г. на Началника на група в сектор ПП към ОД на МВР-Бургас, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДв.П, свидетелството за управление на подс.И.  било иззето /л.78 ДП/  поради отнемането на всички контролни точки.От тогава до деня на извършване на престъплението И. не е възстановил правата си на водач.Същият е придобил правоспособност да управлява автомобил през 2004г,като за периода от 2004г. до отнемането на свидетелството му за правоуправление има констатирани множество административни нарушения на правилата на ЗДП- 21 броя.  С Решение по НАХД №1943/03.12.2012г ***,влязло в сила на 03.01.2013г. същият е признат за виновен за извършено на 30.10.2011г. престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.5 ал.1 ЗДП,вр.чл.40 ал.1 ЗДП, като И. е нарушил отново правилата на ЗДП и е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено глоба в размер на 1000 лв. Същият е бил и  лишен от правоуправление за срок от 3 месеца.Следователно подсъдимият,въпреки загубата на правоспособност и отнемане на свидетелство за правоуправление през 2010г.е управлявал МПС и през 2011г. и е продължавал да допуска нарушения на правилата за движение,за което е била ангажирана наказателна отговорност.

 

През лятото на 2012 г. подсъдимият И.Б.И. работил в к.к. „С. б.”, като готвач в ресторант „П.”. Същият имал придобито свидетелство за управление на моторно превозно средство, вкл. за  мотоциклет, но към 02.08.2012 г. на водача,както се констатира по-горе са  били отнети всички контролни точки.Въпреки това обстоятелство, подсъдимият пътувал ежедневно от гр. Бургас до работното си място с личния си мотоциклет марка „Сузуки” ГСХР 750, с per. № ****, представляващ пътно превозно средство категория „А” /л.77/, съгласно чл. 21, т. 1 от ППЗдв.П.

На 02.08.2012г., както обичайно, И. потеглил за работа, управлявайки собствения си мотоциклет.

Около 19.30 часа, подс. И. се намирал извън населено
място, пред комплекс „С. д.” в близост до к.к „С. б.”.
Пътният участък в тази част бил прав без наклон, а платното за движение с ширина осем метра, разделено с единична прекъсната линя M3 на две ленти по четири метра.

В дясно по посока гр. Варна на платното за движение бил изграден банкет с ширина 2,50 метра, а в ляво банкет с ширина 2,80 метра и канавка на 1.30 под повърхността на пътя.

Асфалтовата настилка била суха без неравности, времето ясно, а видимостта добра. Движението било сравнително интензивно и в двете ленти на пътното платно.

Подсъдимият И. управлявал мотоциклета си в дясната лента, застигнал попътно движещите се автомобили и предприел маневра за изпреварването им. При завършване на маневрата, престроявайки се в първоначалната си лента, подсъдимият възприел пешеходеца Тодорин Т. да пресича отдясно наляво пред него не на обозначено за това място. Скоростта на движение на мотоциклета към този момент била 109 км.ч. в нарушение на установената максимална скорост за извън населено място от 80 км/ч, съгласно чл. 21, ал1  от Здв.П

Виждайки пострадалият, И. веднага завил кормилото
наляво, за да премине пред него и да избегне сблъсъка, но не успял.

Мотоциклетът ударил с предната си дясна и с предна дясна
странична част, лявата част на пешеходеца. След сблъсъка мотоциклетът запазил посоката си на движение, преминал косо през пътното платно и левия банкет, попаднал в канавката и спрял на около 38 метра в нея.

Преди произшествието пешеходецът Т. Т. се движил попътно пред мотоциклета по десния банкет по посока гр. Варна. Когато наближил намиращият се в близост павилион за продажба на риба, разположен на отсрещната страна на пътя, решил да пресече платното, но не на обозначеното за това място. Неговото поведение било възприето от св. М. Г. работещ като продавач в този търговски обект. Същият очаквал пешеходецът да се приближи към павилиона, но изведнъж чул силен трясък и видял тялото на пешеходеца да лежи от другата страна на пътя, както и моториста в канавката до търговския обект.

Непосредствено след ПТП-то пострадалият Т. бил адекватен и откаран с пристигналата на място линейка, но смъртта му настъпила сравнително бързо на 02.08.2012 г. следствие кръвозагубата.

Непосредствена причина за смъртта на Т. според извършената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза №236/2012 г. /л.45-47/ е острата анемия, причинена от разкъсването на съдовете на ляв долен крайник.

При огледа и аутопсията на трупа на Т. З. Т., вещото лице извършило цитираната по-горе експертиза е установило травматична ампутация на ляво стъпало и част от подколеницата, охлузвания и кръвонасядания по тялото, лицето и крайниците, кръвонасядания на меките черепни покривки, фрактура на ребра в ляво по една фрактурна линия с кръвонасядане на гръдната клетка, кръв в лява гръдна кухина, остра анемия на вътрешните органи и др.

Разкъсването на съдовете на левия долен крайник са били причинени от силен удар на съответната височина от твърд тъпоръбест предмет, а гръдната травма от удар с или върху твърд тъп предмет. Останалите увреждания са следствие от триенето по терена.

От извършения анализ на кръвта на подс. И., обективиран в протокол № 651/2012г. /л.75/ за химическа експертиза, не се установява наличие на етилов алкохол. В изпратените за изследване проби от кръв взети от трупа на Т. Т., също не се доказва наличие на етилов алкохол, изхождайки от приложения на л.72 от досъдебното производство протокол за химическа експертиза №700/2012 г.

От ПТП-то наранявания получил и подсъдимият И..Видно от приложените епикризи от Неврохирургично отделение-гр.Бургас от 02.08.2012г.на подсъдимия се поставя диагноза:фрактура компресивна ВТХ 4-5-6/на гръдни прешлени/ с травма на гръбначен мозък.Установена контузия  на шиен миелом.Има ограничени движения на четирите крайника,невъзможен седеж и походка.Препоръчва му се режим без физическо и психическо напрежение,да се избягват стимулиращи и възбуждащи напитки.Изписва се с препоръка да продължи рехабилитация в амбулараторни и санаториални условия.Видно от приложените по делото медицински епикризи за проведена рехабилитация   от 12.12.2012г. от СБРНК Поморие се установява проведена рехабилитация във връзка с последици от счупване на гръбначен стълб, ограничени активни движения в 4-те крайника,повече в дясно.Намалена мускулна сила в крайниците.Походка-затруднена с помощни средства.Хипотрофия на мускулите на 4-те крайника.Препоръчва се щадящ двигателен режим и периодично физиолечение.

Видно от представеното по делото  Решение на ТЕЛК от 06.02.2014г.за се установява,че подсъдимия в резултат на ПТП-то е получил тежки здравословни увреждания,изразяващи се в травма на нервите и гръбначния мозък на ниво гръден кош.Същият се намира в състояние след фрактура на Т 4-6 с контузия на гръбначния мозък,горна дясна монопареза средна степен,пирамидна симптоматика за долни крайници.В резултат на тези увреждания видно от горепосоченото Решение на ТЕЛК от 06.02.2014г. на същия има дадена 82 % трудова неработоспоспособност.

 

Причината за настъпилото пътнотранспортно произшествие е управлението на превозното средство от подсъдимия И.с превишена
скорост за движение. От своя страна, пешеходецът  Т. е пресичал извън пешеходна пътека и навлязъл по интензивно натоварено с движение в летния сезон  пътното платно на около 57-58
м. пред мотоциклета.

Видно от извършената по делото комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.60/, мотоциклетистът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието, ако скоростта му на движение не е била по-голяма от
разрешената от 80 км/ч. При тази скорост, подсъдимият е имал
възможност да предотврати произшествието като продължи движението зад пешеходеца,т.е.  като заобиколи отзад  и продължи в своята пътна лента.

Избраната от подсъдимия И. скорост за движение е била превишена съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като с това си поведение, същият нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно ”При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а имено за категория „А”-мотоциклети /съгласно чл. 21 ал.1 от Здв.П/, извън населено място 80 /осемдесет/ км/ч.“,като И. е управлявал с 109 км/ч.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна  престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно на 02.08.2012 г. около 19:20 часа, на главен път Е87, клас „1-9”, около км.201-ви, в посока гр. Б. - к.к. ”С. б.”, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки” ГСХР 750 с per. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата:Чл. 21, ал. 1 ”При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а имено за категория „А”-мотоциклети /съгласно чл. 21, ал.1 от Здв.П/, извън населено място 80 /осемдесет/ км/ч.” и предприел изпреварване, като при завършващата фаза на маневрата, завръщайки се в своето платно със скорост 109 км.ч. допуснал ПТП с пресичащия от дясно на него пешеходец Т. З. Т. ЕГН **********, с което деяние причинил по непредпазливост смъртта на Т. З. Т. ЕГН **********, настъпила вследствие на остра анемия причинена от разкъсване на съдовете на ляв долен крайник.

Изложените фактически и правни изводи се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал – показанията св.С.Т.,А.Т.,Г. П.,Т. Г.,М. Г.,З. Д. и Р. С., изготвените комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинска експертиза,химически експертизи, извършения първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие, справки за наложени административни  нарушения по ЗДП,справка за съдимост, събраните писмени документи,медицинска документация за получени телесни увреждания на подсъдимия И./епикризи и Решения на ТЕЛК/.

 

Вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия  И. нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП,съгласно която разпоредба: ”При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, а имено за категория „А”-мотоциклети /съгласно чл. 21, ал. 1 от Здв.П/, извън населено място 80 /осемдесет/ км/ч.”Подсъдимият И. като водач на гореописаното МПС-мотоциклет не е изпълнил така вмененото му от закона задължение.Безспорно е установено по делото,че скоростта на движение ,избрана от подсъдимия ,в качеството му на водач на МПС /мотоциклет/ в извън населено място  е била 109 км/ч в момента на удара-скорост значително надвишаваща разрешената максимална такава от 80 км/ч.Движението с тази именно скорост е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.От нея  е зависела  възможността на водача в сравнително спокойна обстановка да реагира своевременно и адекватно спрямо  пешеходеца Т. . В момента,в който е възприел опасността според приетата по делото комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза ,подсъдимият е имал възможност да избегне удара като спре чрез задействане на спирачната система и намаляване на скоростта или да премине отзад зад  пешеходеца и да продължи в лентата си за движение,което не е сторил.

Отчетеното от съда съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от пострадалия,не е изключващо отговорността на подсъдимия и следва да се отчете само като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието,защото допуснатите  от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата  не изключват причинно-следствената връзка между допуснатото от подсъдимия грубо нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и съставомерния резултат./В тази насока Решение №153/03.04.2008г. по н.д.№№103/2008г на трето н.о. на ВКС/.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 НК.Подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен съгласно чл.21 ал.1 ЗДП с оглед особеностите на конкретния случай и установената от комплексната автотехническа и съдебномедицинска  експертиза обективна възможност на подсъдимия да възприеме пешеходеца своевременно и  избегне удара като намали скоростта си от 109 км/ч на 80 км/ч и пропусне пешеходеца да продължи движението си пред мотоциклета или да продължи движението си,но да  заобиколи отзад пешеходеца.

Неоснователни са възраженията на защитата ,че произшествието е било непредотвратимо,тъй като пешеходецът е бил в опасната зона на И..Когато пешеходеца предприел пресичането ,мотоциклета се намирал на около 57,80  метра от мястото на удара.Това разстояние според експертите е по-малко от опасната му зона за спиране от определената му скорост от 109 км/ч - 91,70 м. и от скорост 80 км/ч- 58,37 метра.Вещите лица посочват,че мотоциклетистът е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието ,ако скоростта му на движение не е била по-голяма от  79,66 км/ч. /тази разлика от 4 стотни съдът не отчита ,че е от значение в конкретния случай при преценка за възможността за предотвратяване на произшествието и приема за идентична с  допустимата скорост от 80 км/ч/ ,т.е безспорно това означава,че ако подсъдимият е управлявал с допустимите  80 км/ч същия е можел да спре и да пропусне пресичащия пешеходец.Превишената му скорост е попречила безспорно И. да реагира своевременно и адекватно на създалата се пътна ситуация,можел е и да заобиколи отзад пострадалия Т. и да продължи движението си и пак да предотврати настъпилите вредни последици. Тези обстоятелства мотивираха съда да приеме,че не е налице и случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Подсъдимият е управлявал мотоциклета с превишена скорост и е действал виновно /небрежно/,поради което не може да бъде оправдан,както несъстоятелно пледира защитникът.От друга страна съдът отчита,че подсъдимият е  управлявал мотоциклета с отнето свидетелство за правоуправление,т.е без да има право да управлява МПС.Същият в обясненията си пред съда посочи,че много бързал за работа и затова превишил скоростта.На въпроса на съда защо не ползва друг транспорт,за да ходи на работа в друго населено място,след като от 4 години е лишен от правоуправление,същия посочи,че нямало друга възможност да пътува до работа в С. б..Това твърдение на подсъдимия е индикация,че същия всеки ден е проявявал престъпна небрежност,като е ходил на работа в С. б. с мотоциклета си без да има право да управлява МПС.Това е демонстрация на една проява от негова страна на силно изявена  престъпна упоритост.Същият много добре е осъзнавал,че е с отнета правоспособност в продължение на един много дълъг период от 4 години,като не е предприел  действия да си възстанови правоспособността поради неясни причини,/глобите му са платени видно от справките на КАТ/,а съвсем безочливо си е управлявал МПС-то,което поведение е недопустимо и е проява   на  пълно незачитане на правилата за движение и по принцип законите в Република България.

Съдът призна подсъдимият И. за невинен и го оправда да е извършил нарушения по  чл. 42, ал. 1, т.2 от ЗДв.П.,както и нарушение по  чл. 116 от ЗДвП.

 

Съгласно чл. 42, ал. 1 „Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен: т.2 след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Съгласно Чл. 116 ’’Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено бял бастун и към престарелите хора”

По делото не се установява,че извършената от подсъдимия И. маневра изпреварване не  е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.Това е така ,защото произшествието се случва след пълното приключване на предприетата от И. маневра по изпреварване ,в неговата си дясна лента,а не по-време на самата маневра ,като съдът не констатира противоправно поведение от страна на подсъдимия   по време на извършване на маневрата,които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Относно вмененото нарушение по чл.116 ЗДП,настоящият съдебен състав счита,че тя е обща разпоредба,която също не е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.Тази разпоредба  е насочена по принцип към уязвите участници в движението /малки деца и хора с трайни увреждания,престарели хора/,към които като участници в движението следва да се проявява завишено  внимание.

 

Съдът отчита фактът на съпричиняване от страна на пострадалия Т. .Същият е предприел пресичане на натоварено пътно платно,на необозначено за това място /липса на пешеходна пътека/.Според приетата комплексна експертиза пострадалия е имал възможност да възприеме подсъдимия и да го изчака да премине и едва след това да предприеме пресичането.

 

 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За това престъпление законодателят е предвидил наказание към момента на извършване на деянието-до 6 години лишаване от свобода.Съдът намира,че наказанието следва да бъде определено над средния предвиден размер за престъплението.Съответно на установеното за деянието,дееца и целите визирани в чл.36 от НК е наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК,тъй като подсъдимият направи изявление по чл.371 т.2 НПК и съдебното следствие протече съобразно това изявление по реда на съкратено съдебно следствие ,съобразно чл.58а ал.1 НК така определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3.На подсъдимия И.  следва да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА  лишаване от свобода,изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от пет години.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия ,съдът взе предвид като отегчаващи отговорността му следните обстоятелства:високата степен на обществена опасност на деянието,предвид факта,че в резултат на транспортните престъпления в последните години често  се причиняват освен тежки телесни увреждания, така и смърт и то на млади хора.Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете също многобройните нарушения /21 броя/ на подсъдимия на правилата за движение по ЗДП,посочени в справката от КАТ,както и предходно осъждане за нарушаване правилата за движение при управление на МПС,в резултат на което е причинил средна телесна повреда,поради което е бил освободен от наказателна отговорност.Съдът отчете като изключително отегчаващо обстоятелство фактът,че И. е лишен от правоуправление и загубил правоспособност преди повече от 4 години,въпреки това той демонстративно продължил да управлява МПС и да допуска нарушения,както през 2011г.,когато причинява средна телесна повреда,така и през 2012г ,когато вече причинява смърт.Тази негова престъпна упоритост и незачитане законите на Република България съдът отчита като негативна част от неговите характеристични данни.Тези многобройни нарушения обосновават извод за една завишена степен на обществена опасност на личността на дееца.

  От друга страна съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства  чистото съдебно минало на подсъдимия И.,младата му възраст,трудовата и семейна ангажираност,с малко дете..Съдът взе предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия И. след ПТП-то,което съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и от съществено значение при индивидуализация на наказанието и определяне начина на изпълнение на наказанието.

Предвид това съдебният състав счита,че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК  ще бъдат постигнати като изпълнението на наказанието  лишаване от свобода от 2 години и 8 месеца  бъде отложено за изпитателен срок от 5 години,тъй като ефективното му изтърпяване не е адекватно предвид тежкото здравословно състояние на подсъдимия,като и съдът намира,че именно с това наказание   в достатъчна степен ще се постигне  личната и генерална превенция предвид  гореизложените обстоятелства.

На основание чл.343г от НК и като съобрази разпоредбите на чл.37 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от право да управлява МПС  за срок от 5 години.Този срок е почти в максимално предвидените граници посочени в чл.49 ал.2 НК предвид отчетените многобройни административни нарушения на правилата за движение допуснати от И.,както и предвид обстоятелството,че същия въпреки загубена правоспособност да управлява МПС осъществява тази дейност в продължение на четири години по демонстративен начин,игнорирайки правилата и законите на страната и проявявайки престъпна упоритост.Множеството му нарушения и преценката на административните органи да му отнемат  свидетелството за правоуправление мотивира съдебния състав сериозно да ограничи занапред подсъдимия от това му право,за да има време да се превъзпита към спазване на правилата по ЗДП.

 

Определеният размер на тези наказания  съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта,обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и адекватни да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия.Тези наказания от друга страна ще въздействат и предупредително и възпитателно и на другите членове на обществото.

 

ОТНОСНО ГРАЖДАНСИЕТЕ ИСКОВЕ:

 

Съдебният състав намери,че предявените граждански искове  са основателни до уважения за всеки един от двамата пострадали размери.Над сумата от 60 000 лв. за А.Т. и над сумата от 30 000 до 100000 лв. за С.Т. , съдът прецени,че исковете са неоснователни и недоказани.Съдът отмери размерът на обезщетенията вземайки предвид показанията на св.В. И. ,както и цялата съвкупност от събрания доказателствен материал,както и съгласно съдебната практика в тази насока.

    Съдът осъди подсъдимият И.Б.И. да заплати на А.Т.Т.,в качеството му на пострадал от престъплението – син на починалия Т. Т.,   ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  за претърпените от смъртта на баща му Т. З. Т.  неимуществени вреди в  размер на  60 000 лв./шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 02.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск за неимуществени вреди до предявения размер от   100 000 лв. /сто  хиляди лева/ отхвърли като недоказан.Съдебният състав прецени,че този размер в достатъчна степен ще репарира претърпените от пострадалия А.Т. /син на пострадалия/ болки и страдания в резултат на смъртта на неговия баща.Съдът при определяне размера на неимуществените вреди взе предвид ,че пострадалия А.Т. е  на 18 години и точно на прага на живота същия остава без подкрепа на баща си,както финансово така и морално.Тази възраст безспорно е трудна такава за всеки един младеж и той безспорно точно сега би имал изключителна нужда от баща си.

 

       Съдът осъди   подсъдимият И.Б.И. да заплати на майката на починалия Т.  З. Т.,   ОБЕЗЩЕТЕНИЕ  за претърпените от смъртта на сина й Т. З. Т.  неимуществени вреди в  размер на  30 000 лв./тридесет  хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането-02.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск за неимуществени вреди до предявения размер от   100 000 лв. /сто  хиляди лева/ отхвърля като недоказан.Съдебният състав прецени,че този размер ще репарира в достатъчна степен претърпените от майката на пострадалия Т. болки и страдания,която е загубила сина си във възраст ,в която тя би имала нужда вече от неговата помощ и подкрепа във всеки един аспект на живота.Съдът определи обезщетение по отношение на С.Т. в съответствие  Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС ,което поставят възходящите лица /в случая майка/ в кръга на най-близките на пострадалия лица ,предвид което тя следва да бъде обезщетена в качеството си на пострадал.

 

         Съдът постанови да бъдат върнати на подсъдимия  И.Б.И., , иззетите като веществени доказателства вещи,както следва:,Мотоциклет марка Сузуки ГСХР 750 с рег. №А ***1 бр. шлем от каска,1 бр. каска,2 бр.стелки за обувки,1 чифт обувки;

 

         Съдът осъди  подсъдимият И.Б.И. ***, да заплати в полза на ВСС  по сметка на Окръжен съд Бургас  сумата от 3 600лв.  /три хиляди и шестотин лева/ , представляваща държавна такса изчислена върху  уважената част от присъдените обезщетения за неимуществени вреди на двамата граждански ищци.

 

      Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият И.Б.И., да заплати  в полза на  държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от  649,72 лв.  / шестотин четиридесет и девет  лева и седемдесет и две стотинки / , представляващи разноски по досъдебното производство,както и .да заплати на частните обвинители и граждански ищци  С.Г.Т. ***,ЕГН: ********** и А.Т.Т. *** с ЕГН:**********,  направените  разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв./хиляда и двеста лева/ .

 

    Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: