Определение по дело №5071/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2018 г. (в сила от 20 октомври 2018 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720105071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №4755

Гр. Перник, 01.10.2018 г.

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в закритото съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година,                         в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05071 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,                  бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника си юрк. С.Д.срещу В.И.Г. ***, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3 346,92 лв., представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит                       № 240157 от 09.01.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, сумата от 762,81 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.02.2017 г. до 08.09.2017 г. и сумата от 218,68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. дело № 02110/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съединени с евентуални осъдителни искови претенции за същите суми.

При служебно извършената проверка за допустимостта и редовността на исковата молба, съдът е констатирал, че същата е нередовна, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК                           с Разпореждане от 27.07.2018 г. е дал указания на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен от получаване на препис от разпореждането с указанията, като уточни основанието, поради което началната дата от периода, за който се претендира вземането в размер на сумата от 218,68 лв., представляваща лихва за забава е 09.02.2017 г. /предвид твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, че това вземане се дължи при забава в плащането на месечната погасителна вноска от деня, следващ падежната дата и с оглед сочената такава – 09.02.2017 г./, а в случай, че началната дата от периода на това притезание е друга, да посочи същата, като уточни и дали размерът му остава същият, както и да представи доказателство за внесена по сметка на Районен съд – Перник държавна такса за разглеждане на исковете в общ размер от 86,57 лв. /изчислена като разлика между дължимата от 173,14 лв. и внесената в заповедното производство в размер от 86,57 лв./. С разпореждането съдът е предупредил ищеца за неблагоприятните правни последици от неизпълнение в срок на дадените указания – връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Препис от разпореждането с указанията е връчено на ищцовото дружество на 17.08.2018 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му – л. 68 от делото. В указания едноседмичен срок, изтекъл на 10.09.2018 г., нито към настоящия момент, по делото не е представено доказателство за внасяне на определената държавна такса, нито уточнение на претенцията за лихва, а с това и за изпълнение на дадените на ищеца указания.

Съдът намира, че неизпълнението на указанието към ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да внесе определената държавна такса, дължима за разглеждане на всички предявени от него претенции, е основание за връщане на исковата молба при условията на                     чл. 129, ал. 3 ГПК, а като последица от това и за прекратяване на производството по делото в неговата цялост. За да достигне до този извод съдът съобрази изричната разпоредба на чл. 128,             т. 2 ГПК, въвеждаща като основание за редовност на исковата молба прилагането на документ за внесена държавна такса, както и разпоредбата на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, предвиждаща като основание за връщане на исковата молба невнасяне на държавната такса по делото при дадени от съда указания в тази насока.

В допълнение, съдът намира за необходимо да отбележи, че самостоятелно основание за връщане на исковата претенция за сумата от 218,68 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2017 г., е неизпълнението от страна на ищеца на указанията на съда, дадени на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за уточняване началния момент от периода, за който се претендира това вземане, с оглед твърдяното основание за дължимостта му.

Като последица от прекратяване на производството по настоящото дело следва да бъде обезсилена и Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по                  ч. гр. дело № 02110/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е именно съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването следва да се постанови едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Това разрешение следва от задължителните за съда разяснения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед основанието за прекратяване на производството – бездействието от страна на ищеца, както и етапа на производство, на последния не се следват разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба с рег. № 19483/20.07.2018 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,                  бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 05071/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд, ГО, I-ви състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1611 от 30.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 02110/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

При влизане в сила на настоящото определение, ч. гр. дело № 02110/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, да се върне на съответния състав, заедно с препис от настоящото определение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: