Р Е Ш Е Н И
Е
№ 53
гр. Пловдив, 26.03. 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №60/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда №134/09.05.2019г., постановена по НОХД №6520/2018г. по описа на ПРС, III н.с. подс.Х.Д.В. е бил признат за виновен в това, че на 26.03.2016г. в гр.П., при управление на МПС е нарушил правилата за движение- чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.21 ал.1 ЗДвП- и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.Г.К., поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.а пр.2 вр. ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно по чл.66 ал.1 НК и на лишаване от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл.343 Г НК, като е бил признат за невинен и оправдан за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
С решение №279/04.12.2019г., постановено по ВНОХД № 1272/2019г. по описа на ПОС присъдата е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП и потвърдена в останалата й част.
На 21.01.2020г. в ПРС е било депозиране искане от адв. Д.Б. като защитник на осъдения Х.Д.В. за възобновяване на наказателното дело, в което са изложени съображения за неправилно приложение на закона, за наличието на хипотезата на чл.15 НК и за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което моли да се отмени присъдата и делото се върне за ново разглеждане или да се намали наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС като се приложи и разпоредбата на чл.59 ал.4 НК.
Според представителя на Апелативна прокуратура- гр.Пловдив искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност по чл.425 ал.1 от НПК, приема за установено следното :
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Основната претенция в искането за възобновяване е за нарушение на материалния закон, свързано с отказа на съдилищата да приложат разпоредбата на чл.15 НК. Настоящата инстанция също счита, че установените по делото факти, след процесуално издържан доказателствен анализ на първия и въззивния съд, не дават основание да се приеме, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Подробни и законосъобразни съображения в тази насока, възприети и от въззивната инстанция, са изложени в мотивните съображения на районния съд, които кореспондират с постоянната и непротиворечива практика на В/К/С. Като е избрал да управлява автомобила със скорост около 80 км/ч в градски условия при ограничение от 30 км/ч преди настъпване на ПТП-то, и то след употреба на алкохол с концентрация 0,98 промила в кръвта, осъденият Х.В. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредните последици, допускайки нарушения на правилата за движение по ЗДП. Съпричиняването на вредоносния резултат е факт, правилно установен от първия и въззивния съд, но не оневинява осъдения, тъй като е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците като резултат от неправомерното управление на автомобила. За възможността за предотвратяване на произшествието, съдилищата по фактите правилно са се доверили на заключението на назначената от първоинстанционния съд петорна, на практика “арбитражна“ автотехническа експертиза, както и на разясненията на вещите лица в съдебното заседание относно причините за настъпване на инцидента. Именно поради противоречивите становища между първоначалната АТЕ/ която на практика е „оневинила“ водача на лек автомобил“ П.*“ и е послужила като основание за прекратяване на наказателното производство по делото/ и тройната АТЕ, първият съд е разрешил противоречията между експертните заключения с тази „помирителна“ експертиза, като е изложил убедителни съображения за нейната доказателствена стойност относно професионална компетентност, обоснованост, пълнота и изчерпателност на експертните съждения по поставените задачи за изследване, поради което е нямало основание да не се кредитира като правилна и от съществено значение за изясняване на правнорелевантните факти. Ето защо са неоснователни наведените в искането доводи, че съдилищата е следвало да кредитират заключението на първата АТЕ, която безспорно е била в полза на подс.Х.В.. Районният и окръжният съд, в съответствие с изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 НПК са изследвали подробно и внимателно всички обстоятелства от значение за състава на транспортното престъпление, дали са убедителен, обоснован и законосъобразен отговор на всички възражения на защитата, а фактическите си и правни изводи са формирали въз основа на правилна, пълна и обективна преценка на доказателствените източници и експертни заключения, и този надлежен доказателствен анализ позволява да се проследи начина, по който са създали вътрешното си убеждение по фактите и за приложимото право, като е ясна и разбираема волята на съда за взетото решение /присъда, въззивно решение/.
Окръжният съд е оправдал подс. Х.В. за допуснато нарушение и на чл.20 ал.2 ЗДП, тъй като е налице нарушение на специалната разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДП относно режима на скоростта. Юридическата прецизност налага да се отрази, че подсъдимият е следвало да бъде оправдан и за разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДП, тъй като пияното състояние на дееца е съставомерен, квалифициращ белег на престъплението по чл.343 ал.3 НК, а не самостоятелно нарушение на ЗДП.
Останалите доводи в искането за възобновяване касаят явна несправедливост на наложеното наказание, като се има предвид кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години на основание чл.343Г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК. И за двете наказания- лишаването от свобода и лишаването от правоуправление на МПС, и двете инстанции са изложили фактическите основания, за да определят наказанието в посочените размери, като са анализирали смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съотнасяйки ги към степента на обществена опасност на конкретното пътнотранспортно произшествие и личната степен на обществена опасност на дееца. Наказанието правилно е било индивидуализирано при условията на чл.54 НК, а за лишаването на осъдения В. от правоуправление за срок от две години/ при законова възможност да бъде и три години/, решаващо значение са имали употребата на алкохол, при това с концентрация близо два пъти по-голяма от необходимата за квалификацията “пияно състояние“ на дееца, както и превишената скорост с величина около 80 км/ч при ограничението за това кръстовище от 30км/ч. Ето защо срокът на лишаването от права не се явява завишен и като продължителност кумулативното наказание по чл.343 Г не е явно несправедливо и е в съответствие с целите по чл.36 НК.
В искането за възобновяване се възразява, че съдилищата не са приложили разпоредбата на чл.59 ал.4 НК и не са приспаднали от срока на лишаването от правоуправление времето, през което подсъдимият Х.В. е бил лишен от такова право по административен ред. Действително, след настъпване на произшествието е бил съставен АУАН и свидетелството му за правоуправление на МПС е било отнето, поради което е следвало районният или въззивният съд при проверката на присъдата да отстрани този пропуск. За осъдения остава възможността да сезира прокурора по реда на чл.417 НПК да приложи чл.59 от Наказателния кодекс.
Предвид на изложените съображения, искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение, поради което ПАС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х.Д.В. за възобновяване на ВНОХД № 1272/2019г. по описа на ПОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.