Присъда по дело №2846/2018 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 14.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 3 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.И.

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Н.Д.

2.К.И.

 

при участието на секретаря А.С. и в присъствието на прокурор А.А., като разгледа, докладваното от СЪДИЯТА, н.о.х.д. № 2846 по описа за 2018 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Я.М., ЕГН **********, роден в гр.* на ***г., настоящ адрес ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, грамотен  за ВИНОВЕН в това, че за периода от неустановена дата през м.март 2016г. до 25.11.2016г. на територията на гр. София е участвал в организирана престъпна група с ръководител с Л.М.Е. ЕГН ********** и участници Б.Б.А. с ЕГН ********** и П.Я.М. с ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а НК, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на осн. чл.321 ал.3 т.2 във вр. ал.2 вр.чл.54 ал.1 НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Я.М. със снета самоличност и ЕГН ********** за ВИНОВЕН и в това, че на 25.11.2016г. в гр.* и в гр.София, *, в лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с ДК№ *, в условията на продължавано престъпление без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, а именно амфетамин с тегло 2,18гр. с 7,2 % процентно съдържание на активен компонент амфетамин и коноп с тегло 4,73гр. с 4,52% съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, като наркотичните вещества са на обща стойност 93,78лв. с цел разпространение, като деянието е извършено от лице, което действа в изпълнение решение на ОПГ и в условията на опасен рецидив (престъплението е извършено, след като лицето е осъждано за тежко умишлено престъпление на ЛСВ не по-малко от една година и изпълнението не е отложено по реда на чл.66 НК – по НОХД с №№ 38/2009г. на ОС – София и 14745/2009 г. на РС – София), както следва:

На 25.11.2016г. в гр.*в себе си е държал с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамин с нето тегло 2,18гр. с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2% на стойност 65,40 лв.

На 25.11.2016г. в гр.София, кв.Обеля в лек автомобил Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК № *, паркиран пред бл.110 вх.Г е държал с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – коноп с нето тегло 4,73 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52% на стойност 28,38 лв.

Поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2 т. 1 и т. 4 вр. ал.1 пр.4 вр. чл. 29, ал.1 б. „а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК, му НАЛАГА наказание ЛСВ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 30 000лв., платими в полза на държавата, като на осн. чл.304 НПК признава подсъдимия П.Я.М. за НЕВИНОВЕН за това с извършеното от него деяние, отразено подробно по-горе, да е осъществил съставите на две отделни престъпления.

На осн. чл.23 ал.1 НК ОПРЕДЕЛЯ подс.П.Я.м. да изтърпи едно общо наказание измежду двете горепосочени, а именно ЛСВ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ при ПСР на изтърпяване.

На осн. чл.23 ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към горепосоченото общо най-тежко наказание изцяло и наказанието ГЛОБА в размер  на 30000 лв.

 

На осн. чл.59 ал.1 НК ПРИСПАДА от горепосоченото общо най-тежко наказание времето през което подсъдимият П.Я.М. е бил задържан начиная от 26.11.2016 г.

 

ПОСТАНОВЯВА връщане на подс.П.Я.М. с ЕГН ********** на следните вещи: парична сума в размер на 200 евро и 140 лв. 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа, модел 6310i ведно със СИМ карта и 2 бр. мобилни телефони марка Самсунг ведно със СИМ карта, иззети от подсъдимия П.Я.М.; 1 бр. електронна везна и 1 бр. лек автомобил Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК № *, ведно с 1 бр. контактен ключ.

ПОСТАНОВЯВА връщане на на Л.М.Е. с ЕГН ********** на следните вещи: парична сума в размер на 1160лв., 2 бр. мобилни телефони марка Нокиа, 1 бр. мобилен телефон марка Алкател ведно със СИМ карти, 2 бр. СИМ карти, 2 бр. мобилни телефони Самсунг и Хуауей, ведно със СИМ карти, 1 бр. мобилен телефон нокиа, 3 бр. СИМ карти, 1 бр. мобилен телефон Самсунг и 1 бр. мобилен телефон Нокиа.

ПОСТАНОВЯВА връщане на Б.Б.А. с ЕГН ********** на следните вещи: 2 бр. мобилни телефони Айфон ведно със СИМ карти, иззети от Б.Б.А..

Иззетата като ВД 1 бр. пушка марка ИЖ 58 с № П6609 ДА СЕ ВЪРНЕ на лицето П.Х.Е. с ЕГН ********** – иззета с протокол за претърсване и изземване от 25.11.2016 г.

На осн. чл. 354а ал.6 НК ОТНЕМА като предмет на престъплението следните наркотични вещества: амфетамин с нето тегло 2,18 гр. с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2% на стойност 65,40 лв. и коноп с нето тегло 4,73 гр. с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52% на стойност 28,38 лв.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред АСпНС по реда на Глава 21 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

 

МОТИВИ към присъда № /14.06.2019г., постановена по НОХД № 2846/18год. по описа на СпНС

 

 

Подсъдимият П.Я.М. е предаден на съд по внесен от СП обвинителен акт за извършени от него престъпления както следва:

- За това,че за периода от неустановена дата през месец март 2016г. до 25.11.2016г. на територията на гр.София е участвал в организирана престъпна група с ръководител Л.М.Е. ЕГН ********** и участник Б.Б.А. ЕГН **********, създадена с користна цел и с цел извършване в страна на престъпления по чл.354а НК,  за които е предвидено наказание «лишаване от свобода» повече от три години - престъпление по чл.321 ал.3 т.2, вр. ал.2 НК.

- За това, че на 25.11.2016г. в гр.София, кв.„*, като лице, действащо в изпълнение решение на ОПГ, е държал в себе си /заден десен джоб на панталона/ без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества с цел разпространение - амфетамин, с нетно тегло от 2,18 грама, с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 % тегл. на стойност от 65.40лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление /за престъпление по чл.199 НК/ на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК, и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /за престъпления по чл.199 НК и по чл.129 НК/ и поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 НК - с присъда по НОХД №25/2009г. на Софийски окръжен съд, влязла в сила на 27.04.2010г. и съгл. одобрено споразумение по НОХД №14745/2009г. по описа на СРС ,в сила от 15.04.2011г. - престъпление по чл.354а ал.2 т.1. и т.4 вр.ал.1 пр.4 вр. чл. 29 ал.1 б.„а“ и б.„б"  НК.

- За това, че на 25.11.2016г. в гр.София, кв.“*“ в лек автомобил „Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с ДК№ *, паркиран на улицата пред бл.110, вх.„Т“, като лице действащо в изпълнение на решение на ОПГ, е държал, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите високорискови наркотични вещества с цел разпространение - коноп  с нетно тегло от 4.73 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.52 % тегл. на стойност от 28.38лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление /за престъпление но чл.199 НК/ на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /за престъпления по чл.199 НК и по чл.129 НК/ и поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл.66 НК - с присъда по № 25/23.06.09г. по НОХД № 38/09г. на Софийски окръжен съд влязла в сила на 27.04.10г. и съгл. одобрено споразумение по НОХД № 14745/2009г. по описа на СРС, в сила от 15.04.2011г.- престъпление по чл.354а ал.2 т.1.и т.4 вр.ал.1 пр.4 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б НК.

Така депозираният обвинителен акт съдържа както подробно фактологическо описание на конкретната престъпна деятелност на подс. М., свързана с участието му в процесното организирано престъпно сдружение и с осъществявани конкретни престъпни действия, целени от ОПГ, така и подробни правни доводи в подкрепа на повдигнатото обвинение.Същото се поддържа в с.з. от участващия по делото прокурор, според който в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно безспорни и категорични доказателства касателно реализирана престъпна дейност от страна на подсъдимия и то за всяко едно от вменените му престъпления и поради това отправя искане за постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказание ЛСВ при превес на отегчаващите вината обстоятелства – съответно ЛСВ за срок от 6 години за предикатното престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и наказание ЛСВ за срок от 7 години и наказание глоба в размер на 30 000лв. за всяко едно от процесните престъпления по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 НК, като на осн.чл.23 ал.1 НК следва да се определи за изтърпяване едно общо наказание в размер на най-тежкото такова и на осн.чл.23 ал.3 НК следва към същото да се присъедини и наказанието глоба.  

Защитникът на подсъдимия – адв.К. изразява становище, че доказателствата по делото не са достатъчни за формиране на извод за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК и в тази насока се позовава на конкретни фактически твърдения, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели.Доводи в насока липса на извършено престъпление изразява и досежно вмененото на подс.М. престъпление, обективирано посредством деянието държане на наркотични вещества в л.а.Ситроен с ДК№ *. В същото време и касателно двете вторични престъпления, предмет на повдигнатото обвинение, защитата се съсредоточи и върху ниската стойност на инкриминираните наркотични вещества, като на тази база гради извод за липса на съставомерната цел за тяхното разпространение.При тези съображения защитата отправя искане за постановяване на оправдателна присъда и за трите процесни престъпления, а в частност относно престъплението, изразено в държане на наркотично вещество амфетамин от 2,18 гр. отправя и алтернативно искане за преквалифициране на същото по чл.354а ал.3 т.1 НК и налагане на наказание ЛСВ в минимален размер или налагане на наказание глоба до 1 000лв. на осн.чл.354а ал.5 НК, поради маловажност на случая.

Самият подсъдим в хода на съдебните прения и в предоставената му последна дума не се признава за виновен – признава факта на употреба на наркотични вещества, но не и факта на разпространение на същите и участие в ОПГ. Той отправя молба за постановяване на оправдателна присъда.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като обсъди заедно и по отделно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоначално наказателното производство по делото е било образувано и водено срещу Л.М.Е., Б.Б.А. и П.Я.М. за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 вр. ал.2 и ал.1 НК и чл.354а ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.4 НК.По отношение на Л.М.Е. и Б.Б.А. е било одобрено по реда на гл.ХХIХ НПК споразумение – съответно по НОХД № 356/18г. по описа на VI н.с. при СпНС Е. е признат за виновен в извършването на повдигнатите му и предявени обвинения за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.1  вр. ал.1 НК и по чл.354а ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.4 НК  и му е определено за изтърпяване в условията на чл.23 ал.1 НК едно общо наказание ЛСВ за срок от три години, изпълнението на което на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лв., а по НОХД № 100/18г. по описа на XI н.с. при СпНС Б.Б.А. е признат за виновен в извършването на повдигнатото му и предявено обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

Подсъдимият П.Я.М. е роден на ***г. в гр. *, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с постоянен и настоящ адрес ***.

Подсъдимият П.М. е бил многократно осъждан, като на 14.05.10г. е постъпил в Затвора – София за изтърпяване на наложено му по НОХД  № 38/09г. наказание ЛСВ за срок от 7 години и е бил освободен на 21.08.15г., поради изтърпяване.След това той се установил в с.*, където заедно със св.П.Е. живеел на семейни начала и двамата отглеждали двете си деца, които към онзи момент били на 11 и 8 години.Подсъдимият М., известен с прякора *, бил без работа и се нуждаел от пари. Той се познавал със св.Й.Т. по прякор * от 1989г. от поправителен дом – Бойчиновци, а от 1991г. двамата поддържали близки приятелски взаимоотношения.След освобождаването на подсъдимия от затвора и на неустановена по делото дата в периода края на м.08.15г. - началото на м.09.15г., св.Й.Т. го запознал със св.Л.Е., който в същия този горепосочен период на 2015г. ги наел на работа, като охрана. Към този момент св.Е. се занимавал със събиране на дългове и с разпространение на наркотични вещества.Същият ползвал апартамент в гр. София, находящ се в ж.к.*, собственост на майка му.Задълженията на подс.М. включвали освен да бъде шофьор и лична охрана на св.Е., да превозва и децата му до училище.Тези задачи, той изпълнявал както с притежавания от св.Е. л.а.Мерцедес S – класа, така и с личния си л.а.Ситроен - Пикасо с ДК № *. Във връзка с възложените му задачи, подс.М. ***, като на неустановена дата св.Е. му предоставил за ползване апартамент, собственост на родителите на неговата съпруга и находящ се в гр.София ж.к.* и именно това жилище той обитавал през 2016г.В много кратък период от време след започване на работа при св.Е., като охранители, подсъдимият и св.Й.Т. узнали, че той се занимава и с разпространение на наркотични вещества и именно поради това и като израз на несъгласието си, св.Й.Т. напуснал.Подсъдимият обаче продължил работата си при св.Е. и дори започнал да си купува от него наркотични вещества за лична употреба.  

В дейността си по разпространение на наркотични вещества и то още преди началния времеви момент на инкриминирания период св.Е. бил подпомаган от св.Б.А., който живеел в с.*. През лятото на 2015г. той се нуждаел от пари и негова приятелка от с. Владо Тричково, която познавала св.Е. и знаела, че същият дава пари срещу лихва, решила да му помогне и ги запознала.Така св.А. взел пари на заем от св.Е. и след като не могъл да ги върне, св. Е. му предложил да продава наркотични вещества, които щял да му доставя.Свидетелят Б.А. се съгласил и започнал да продава наркотични вещества още през лятото на 2015г., като отчитал получаваните парични суми на св.Е..С тази цел и с цел получаване на паричните суми от продажба на наркотици последният често посещавал с.*, като от м.09.15г. бил превозван до там лично от подс. М., който обаче не присъствал на срещите му със св.Б.А..Както вече се отбеляза по-горе, подсъдимият узнал за осъществяваната от св. Е. дейност по разпространение на наркотични вещества в течение на времето, но първоначално само и единствено си купувал от него наркотици за лична употреба.На неустановена по безспорен начин дата през 2015г. обаче той решил да се включи в дейността по разпространение на наркотични вещества и осъществявал същата до момента на задържането им.Свидетелят Б.А. и подс.М. изпълнявали определени функции и задачи, възлагани им от св.Е., който от своя страна им осигурявал наркотичните вещества и определял продажните цени.Свидетелят Б. А. изпълнявал ролята на дилър на територията на с.*, като лично продавал наркотични вещества (напр. на св.В.Х.) и набирал и още дилъри (напр. св.М.И.).Подсъдимият М. извършвал надзор над дилърите, разпределял на дози предоставените му от св.Е. наркотични вещества и осигурявал безпроблемното събиране на паричните суми, включително и чрез силови методи.

Дейността на групата продължила до 25.11.16г., когато членовете й били задържани от служители на МВР. Подсъдимият.М. ***, като непосредствено преди това паркирал управлявания и ползван от него л.а.„Ситроен“ модел „Ксара Пикасо“ с ДК № * на улицата пред вх.Г на бл.* в кв.„*“. При направения при задържането на подсъдимия личен обиск в задния му десен джоб на панталона е намерен и иззет амфетамин 2,18 грама с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 % на стойност 65.40 лв. При извършеното претърсване в неговия автомобил е намерено и иззето количество коноп /марихуана/ с нето тегло 4,73 грама и с процентно съдържание на активен компонент тетрахидро канабинол 4,52 % тегл. на стойност от 28.38 лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Гласните доказателства, разкриващи съотносими фактически обстоятелства са показанията на свидетелите Л.Е., Б.А., К. И., П.Е., Й.Т., М.И., В.Х. и свидетел с идент. № *, всички те преценени за валиден доказателствен източник.

Показанията на свидетелите М.И. и В.Х. са приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 НПК и поради това същите се ползват с доказателствена годност и следва да бъдат преценени по същество на процесния спор.Всеки един от двамата горепосочени живее в с.* и познава лично св.Б.А. от преди инкриминирания времеви период, като поради това техните показания са съсредоточени най-вече върху развиваната от него дейност.Свидетелят М.И. признава, че е разпространявал наркотични вещества (и то само марихуана) и е категоричен, че именно св.Б.А. му предлага това, като „на две-три седмици Б. ме снабдяваше с марихуана … тя предварително беше направена на дози … каквото продадях, му отчитах парите изцяло“ (т.4, л.10).Свидетелят И. излага и подробни данни относно начина и местата на снабдяване с наркотичните вещества и относно начина и местата на отчитане на получените в тази връзка парични суми.Той конкретизира и използвания за целта от св.Б.А. телефонен номер, а именно *, и периода на извършване на горната деятелност – „началото на лятото на 2016г. Б. ми предложи да продавам наркотици … за последен път видях Б. на 23.11.16г. … той ми отговори, че и без това … не съм му изкарвал добри пари“.Следва да се посочи, че тези показания не се оспориха от защитата в хода на съдебното следствие.Нещо повече – тези показания кореспондират и с изложените от свидетелите Б.А., Л.Е. и В.Х. факти, както и с приобщените към доказателствената съвкупност ВДС.Именно поради това, съдът кредитира с доверие показанията на св.М.И. и оценява същите за обективни, истинни и безпристрастни.  

Подобно на св.М.И. и св.В.Х. познава лично св.Б.А. и в рамките на инкриминирания времеви период често се среща с него и то по повод закупуване на наркотични вещества.В тази вр.той внася следното уточнение „от около една година зная, че Б. разпространява марихуана и амфетамини.В началото на 2016г. поисках от Б. да си купя марихуана … и той ми продаде едно топче … започнах да купувам по 4-5 грама … преди около три дни Б. ми даде електронна везна, за да меря марихуаната“ (т.4, л.14-15).Тук следва да се подчертае, че свидетелят е разпитан на 26.11.16г. и с оглед изложените от него времеви параметри, се установява обстоятелството, че действително св.Б.А. извършва деятелност по разпространение на наркотични вещества в рамките на целия инкриминиран период, но от преди м.03.16г., респ. започва горната деятелност в момент, предхождащ началния такъв на периода за процесното престъпление по чл.321 ал.3 НК. Свидетелят В.Х. навежда данни и за това, че именно св.Е. снабдява с наркотици св.Б. А. – „Б. също ми е казвал лично, че взима наркотика от Л.“ (т.4, л.17).Тук свидетелят уточнява източника на информация и доколкото тази информация произлиза от лице, включено в състава на процесната ОПГ, и доколкото идентични обстоятелства се описват и от свидетелите Е. и Б.А., то съдът приема горните показания на св.В.Х. за истинни и достоверни.Съдът дава вяра на коментираните свидетелски показания – същите са изключително конкретни, подробни и кореспондират с останалите доказателствени източници, в частност не само с показанията на свидетелите Б.А. и Л.Е., но и с тези на свидетел с идент.№ 226, а така също и с приобщените към доказателствената съвкупност ВДС.Също така следва да се подчертае, че свидетелите М.И. и В.Х. са разпитани по ДП както от разследващ орган, така и по реда на чл.223 НПК - тези последни показания също са прочетени в хода на съдебното следствие на осн. чл.281 ал.1 т.5 НПК и прави впечатление пълната идентичност в изложената фактология, респ. показанията им са изключително последователни и лишени от несъответствия.

Последователни и конкретни са и показанията на свидетел с идент.№ *, ползващи се с процесуална доказателствена годност, тъй като са  приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК.Този свидетел също познава лично свидетелите Л.Е. и Б.А., но за разлика от горните двама свидетели, познава и св.Й.Т. и подс.М..Той изнася следната фактическа информация за развиваната от тях дейност през инкриминирания период – „познавам Л.Е. … и Б. … зная, че те двамата по между си имат общ бизнес – разпространение на наркотици.Първоначално с наркотици започна да се занимава Л. … Б. започна …някъде от лятото на 2015г. …Б. вземаше наркотиците от Л. с цел да ги продава.Ставаше въпрос за амфетамини и трева. Л. определяше продажните цени, като се договаряха за конкретното възнаграждение, което ще получи Б. … Б. след като получи стоката си оформя дози, това го знам лично от Б.“ (т.4, л.23).В тази им част показанията на свидетел с идент.№ * съответстват на тези на свидетелите Е., Б.А., М.И. и В.Х..Т.е. налице са няколко отделни доказателствени източника съдържащи идентични факти. Разбира се, необходимо е изрично да се отбележи известното разминаване, което обаче касае само и единствено момента на започване на горната деятелност от страна на св.Б.А. и въпреки че поведението на този свидетел не е включено в предмета на доказване, то за фактологическа изчерпателност и прецизност следва да се обсъдят тези несъответствия. Съдът има предвид, че св.Б.А. признава факта на започване на дейност по разпространение на наркотични вещества през м.03.16г., св. Е. не прави такова изрично уточнение, а според св.В.Х. и свидетел с идент.№ *, дейността е започната по-рано от визирания в ОА начален момент м.03.16г. – съответно първият от тях говори за „преди около година“ и дори уточнява „началото на 2016г.“, а вторият упоменава лятото на 2015г.Съдът се доверява изцяло на последните двама свидетели и приема техните показания за обективни такива, тъй като в началото на образуване на наказателното производство се е разследвало поведението на свидетелите Е. и Б.А., което прави логичен стремежа им за прикриване на значими по делотои факти.На следващо място се допълва, че е напълно възможно и логически обяснимо всеки един от свидетелите В.Х. и свидетел с идент.№ * да узнават за дейността на свидетелите Е. и Б.А. в различен времеви момент и поради това в показанията им се наблюдава известно несъответствие.Следва обаче да се подчертае, че изготвената по делото Техническа експертиза на иззети мобилни телефони и СИМ карти заключава, че в СИМ карти, ползвани от свидетелите Е. и Б.А., а дори и в такива, ползвани от подс. М. само през 2015г. са записани в телефонния указател на всеки един от тях телефонните номера на другите двама.Т.е. тримата се познават още от 2015г. и обвързващия ги белег е осъществяване на обща дейност по разпространение на наркотични вещества.Именно поради това, съдът се доверява на свидетел с идент.№ * и приема за достоверни и най-точни неговите показания за извършване на горната деятелност от свидетелите Е. и Б.А. от лятото на 2015г.Косвено този извод се потвърждава и от показанията на св.Т. (които ще бъдат олбсъдени по-долу в настоящите мотиви) за узнаване на факта на разпространение на наркотични вещества от св.Е. в кратко време след започване на работа при него в края на лятото на 2015г.В последствие анонимният свидетел излага данни и досежно извършваната от св.Й.Т. и от подсъдимия дейност, като лична охрана на св.Е., като обаче св. Т. с прякор „Т“ „беше за кратко време и после се отказа“. Свидетелят е категоричен и относно притежавано от подс.М. знание за осъществяваната от свидетелите Е. и Б.А. дейност по разпространение на наркотични вещества, като тримата поддържат близки отношения, което се установява и от приложените по делото ВДС. Касателно подсъдимия свидетелят допълва факта на закупуване на „наркотици от Л. за лична консумация“ и факта на оказване на помощ на св.Б.А. при събиране на парични суми от лица, незаплатили му полученото наркотично вещество – „имаше шест, седем човека, които не са си платили навреме наркотика … „П“ е ходил да ги заплашва, че ще им се случи нещо лошо … като им даваше и срок“. Съдът не може да не отчете съдържаща се в показанията конкретика за реализираното от подс.М. поведение, като тази конкретика разбира се, не е пълна (липсват данни за време и за самоличност на упоменаваните лица), но тази липса се отдава на характера на обсъжданото доказателствено средство – касае се за анонимен свидетел, защитен по силата на закона, а пълната изчерпателност на описваните обстоятелства би обезсмислила тази защита.Тук съдът отново подчертава, че идентични на горните факти се съдържат и в приложените ВДС, респ. налице е още едно доказателство за обективираното от подс.М. поведение и обективният характер на ВДС се оценява за достатъчна фактор, гарантиращ достоверността на изнесената информация.Т.е. всяко едно обстоятелство, описано от свидетел с идент.№ * съответства и се подкрепя от друг доказателствен източник и именно поради това, съдът изцяло кредитира неговите показания и приема същите за истинни и достоверни.

Подробни показания в хода на съдебното следствие дава и св.Й. Т., но тези му показания значително се различават от тези, дадени по ДП, които също са приобщени към доказателствената съвкупност. Различията в заявените факти налагат един по-детайлизиран подход в доказателствения анализ.Свидетелят е категоричен и последователен само и единствено относно обстоятелството на лично познанство с подс.М. и то от преди инкриминирания период – познанството им датира от 1989г., но от 1991г. поддържат по-близки приятелски взаимоотношения.В показанията си на досъдебната фаза на наказателното производството свидетелят признава факта, че именно той запознава подсъдимия със св. Е., който ги наема двамата за лична охрана и то „преди година и половина“, респ. лятото на 2015г., което от една страна съответства на периода на излизане на подсъдимия от затвора (21.08.15г.), а от друга – съответства и на показанията на св.Т., дадени по реда на чл.223 НПК в частта „работих за Л. само един месец, края на лятото, есента на 2015г.“.Т.е. наблюдава се една последователност в показанията на свидетеля и съответствие с писмените доказателства по делото (писмо в т.8, л.10). В горепосочената част показанията на св.Й.Т. кореспондират и с обясненията на самия подсъдим, който също признава факта на започване на работа за св.Е. през 2015г.На следващо място св.Т. излага данни и за осъществяваната от св.Е. деятелност по разпространение на наркотични вещества, като описва и начина на включване на подсъдимия в тази деятелност.В тази насока той твърди „Л. се занимаваше … с наркотици – трева и амфетамини“, респ. налице е дори уточнение на конкретния вид наркотично вещество, като идентично уточнение се съдържа и в показанията на свидетелите М.И. и В. Х..Досежно подс.М. свидетелят заявява „аз напуснах работа … П. остана … в последствие П. под давлението на Л. започна да се занимава с наркотици“.Тези показания изясняват начина на включване на подсъдимия в реализираната от св.Е. дейност по разпространение на наркотични вещества, а именно „под давлението на Л.“, респ. налице са данни за мотивиране и убеждаване на подсъдимия именно от св. Е..Досежно времевия момент свидетелят се задоволява само и единствено да използва словосъчетанието „в последствие“, т.е. налице е твърдение за последователността на събитията – първоначално св. Т. и подс.М. започват работа „края на лятото, есента на 2015г.“, самият свидетел напуска след около един месец и известно време след това подсъдимият се включва в извършваната от св.Е. дейност по разпространение на наркотични вещества.Тази хронологична подредба на фактите е значима, но е необходимо да се отбележи и следното твърдение „преди около една година П. ми сподели, че Л. му е предложил да му дава наркотик с цел да ги продава.П. ми каза, че се е съгласил“.Като се има предвид, че свидетелят е разпитан на 26.11.16г., то се заключава, че подс.М. започва обща деятелност със св.Е. още есента на 2015г.При преценката за достоверност на горните показания съдът не може да вземе предвид наблюдаваната хронологична последователност, вътрешна еднопосочност и непротиворечивост и съответствие с останалите доказателствени източници.В частта относно изложения времеви момент св.Т. дори уточнява източника на тази информация – „П. ми сподели …“, респ. свидетелят узнава описаните факти лично от подсъдимия, който е пряк адресат (а поради това и очевидец) на отправеното му от св.Е. предложение за започване на дейност по разпространение на наркотици.Отчитайки както това, така и изложените вече по-горе показания на св.В.Х. за отпочване на подобна деятелност и от св.Б.А. и то към същия времеви момент, съдът гради извод, че дейността по разпространение на наркотични вещества е съвместна такава между подсъдимия и свидетелите Е. и Б.А..Свидетелят Т. също така внася уточнение относно начина на организиране и осъществяване на тази съвместна деятелност – „познавам едно момче Б. от с.* … П. … ми е казвал често, че отива при това момче да го зарежда с наркотици, които преди това взима от Л. … в началото Л. определяше твърда цена, на която да се продава наркотика … зная и лично от П. П., че също взимаше наркотици от Л. да ги продава, взимаше и за лична употреба … аз лично съм го виждал как в дома си той прави разфасовки на марихуана и амфетамини“ (т.4, л.7).Изводът за достоверност на горните показания се подсилва и от обстоятелството, че абсолютно идентични факти, но с повече подробности, се съдържат и в неговите първоначални показания, дадени пред разследващ орган – в тях свидетелят сочи конкретните продажни цени на наркотичните вещества, конкретизира адреса на местоживеене *** ж.к.Обеля и конкретизира и управляваните от подсъдимия и св.Е. превозни средства, съответно л.а.Ситроен и л.а.Мерцедес S класа.Тази конкретика не може да бъде пренебрегната, доколкото същата само по себе си е израз на достоверност на описаните факти.Разбира се, съдът е длъжен да отбележи, че в хода на съдебното следствие св.Т. изцяло отрича горните показания, твърдейки „така ме накараха да говоря органите на МВР“.Настоящият съдебен състав обаче дава вяра на показанията на свидетеля от ДП, а не на тези, изложени в съдебното производство.В тази връзка на първо място се подчертава, че на ДП свидетелят е разпитан два пъти и показанията му са последователни и непротиворечиви, като един от тези разпити е проведен по реда на чл.223 НПК и съдът е гарант за липса на оказано влияние върху свидетеля или определено физическо или психическо въздействие.На следващо място както вече се отбеляза по-горе, следва да се има предвид, че показанията на св.Т. от ДП кореспондират с останалите доказателствени източници – не само със събрани гласни доказателства, но и с приложените ВДС и с приобщените веществени доказателства.В контекстта на последното се изтъква, че в управлявания от подс.М. автомобил действително е намерена електронна везна и малки найлонови спейсчета, за които говори и самият свидетел, който не е присъствал на проведеното процесуално-следствено действие.Дори действието по разследването по чл.161 НПК е проведено от разследващ орган, различен от този, провел разпит на св.Т., а това е още един показател за липса на оказано въздействие върху свидетеля, тъй като дори и разпитващият разследващ орган не е притежавал знание относно намерените и иззети вещи в л.а. на подсъдимия.Всички тези съображения надделяват при формиране на извод за достоверност и истинност на дадените от св.Т. показания от ДП.

Показанията на св.К.И., дадени в хода на цялото наказателно производство (съдебна и досъдебна фаза) също са изключително противоречиви и поради това, съдът на първо място ще отбележи обстоятелствата, които не се оспорват от процесните страни. Съобразявайки както становището на последните, така и останалите събрани по делото доказателства (в частност приобщените ВДС) съдът приема за неоспорими и категорично доказани следните факти, съдържащи се в показанията на св.К.И. – той не познава свидетелите Е. и Б. А., но познава лично подс.М. (от 2015г.) и в рамките на инкриминирания времеви период се срещат често на територията на гр. Ботевград, а не в гр.София, като провежда с него и чести телефонни разговори и ползваният от подсъдимия телефонен номер е *; свидетелят употребява наркотични вещества, и по-точно амфетамини; той познава и св.П.Е., което живее на семейни начала с подс.М., и притежава знание за местонахождението на дома й.Пред настоящия съдебен състав св.К.И. отрича обстоятелството на придобито знание, че подсъдимият извършва дейност по продажба на наркотични вещества, но подобни показания дава по ДП. Последните са приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК и на осн. чл.281 ал.1 т.1 НПК и доказателствената им валидност предопределя задължението на съда за обсъждане и преценка за достоверност.В хода на ДП свидетелят нееднократно излага с категоричност факта на закупуване на амфетамини лично от подс.М. в периода от м.05.16г. до м.11.16г., като дори пояснява конкретния начин за това – „веднъж или два пъти в седмицата се обаждам на П. … на мобилен номер * и го питам дали може да ми даде амфетамини … той идва където се намирам аз, а понякога аз отивам при него … пакетче амфетамини … го купувам от него за 15лв.“(т.4, л.19).Идентични обстоятелства той описва и в производството по чл.223 НПК и уточнявайки, че не знае от къде подсъдимият взема наркотичните вещества, заявява „случвало се … като се обадя по телефона, той да ми каже, че … е в София при шефа, но кой е шефът аз не зная“(т.4, л.21).В с.з. свидетелят отрича всички горепосочени факти, лично разказани от него на ДП, с мотив за оказан му „натиск“ и отправени му заплахи от полицейските служители – последните са конкретизирани, като „заплашваха ме …че ако ме е страх … те ще ме пазят от него, но ако не кажа, те също са страшни, колкото него“, а заявеният „натиск“, според свидетеля, е осъществен чрез отправено предупреждение „ще ме подведат под отговорност, че ще опирам чужди пешкири … бях под стрес“.Горните действия на разследващия орган, и то така, както са описани, не се приемат от съда за оказан „натиск“ и отправени заплахи – разследващите са длъжни да разяснят наказателната отговорност на свидетеля по чл.290 НК и да му разяснят процесуалните права, включая и правно регламентираната възможност за защита по чл.123 НПК и именно това съзира съда в думите на свидетеля, цитирани по-горе.Нещо повече – прави впечатление, че горното изявление на св.К.И. за оказан му полицейски натиск е подобно по съдържание на това, изложено от св. Т., но също така прави впечатление и фактът, че тези двама свидетели са близки приятели на подсъдимия, което неминуемо се отразява на техните показания.В същото време следва да се отчете наличната вътрешна противоречивост в показанията на св.К.И., дадени в хода на съдебното следствие, и тяхното разминаване с останалите доказателства по делото.Тук се има предвид направеното от свидетеля признание за ползване на наркотични вещества и то само амфетамини, като в тази насока и отричайки показанията си от ДП, описва факта на съвместно с подсъдимия посещение на заведение, като последният също ползва наркотични вещества и свидетелят си е „поисквал … сам съм си взел, то е там пред него … каза, ако искаш, си го направи“.Именно този последен израз „си го направи“ буди недоумение, съпоставен с факта на ползване от страна на свидетеля само на амфетамини.Тук разбира се, следва да се изтъкне, че амфетамините са вид наркотично вещество, което се твърди и от други свидетели (напр.В.Х., М.И. и свидетел с идент.№ *) за разпространявано такова от членовете на процесната ОПГ. Следва да се изтъкне също така, че и самият подсъдим в обясненията си по делото признава факта на употреба на наркотични вещества, но само и единствено кокаин, а не и амфетамини, т.е. свидетелят и подсъдимият говорят за различни по вид наркотици.Също така, съдът отчита, че подобно обстоятелство на съвместно посещение на заведения в гр. Ботевград от страна на св.К.И. и подсъдимия и на „почерпка“ с наркотични вещества, не се заявява от последния.Нещо повече – подс. М. признава, че използва телефонен № * (така, както твърди св.К.И. на ДП, респ. този факт е истинен) и от съдържанието на приложените по делото ВДС се установява, че двамата провеждат разговори на тема продажба на наркотични вещества.Т.е. сравнявайки различните доказателствени източници, съдът не намира доказателствена опора на показанията на св.К.И., дадени в хода на съдебното следствие.

Свидетелят К.И. в дадените пред съда показания описва и още едно конкретно събитие, изразено в отправена му по телефона молба от подс.М. за предоставяне на парична сума на св.П.Е., която молба той удоволетворява и действително посещава дома на свидетелката в с.В и й предава сумата от 50лв.Идентичен факт се заявява и от св. П.Е., но не и от самия подсъдим.Тук съдът отново се позовава на близките приятелски взаимоотношения между св.К.И. и подс.М., като подчертава, че последният живее на семейни начала именно със св.П. Е..Поради това, съдът не дава вяра на тези показания на свидетелите К.И. и П.Е., дадени пред съда, а приема за достоверно изявлението на св.И. от ДП за получено телефонно обаждане от подсъдимия с указание „да му занеса 50лв., които му дължах за взета от мен стока напред.Тогава ги занесох на жена му П.“ (подобно поведение на св.П.Е. по получаване на парични суми от лица, закупуващи си от подс.М. наркотици се установява и от ВДС).От своя страна св.П. Е. излага и редица други факти, които следва да бъдат посочени.Тя твърди, че не познава свидетелите Б.А. и Л.Е., но знае, че през 2016г. подс.М. работи за последния, като охрана и шофьор.В тази вр. следва да се отбележи, че свидетелката говори само за 2016г., но не конкретизира с точност времевия период, докато подобна конкретизация се наблюдава в обясненията на подсъдимия, според когото периодът на изпълняване на горните задължение е от м.09.2015г. до м.03.2016г.Тук е налице известно несъответствие между горните гласни доказателства, тъй като св.П.Е. въобще не упоменава 2015г., което най-меко казано буди недоумение, доколкото именно тя е лицето, което живее съвместно с подсъдимия и дори знае, че „той работеше и не всяка вечер си беше в къщи“.Тези последни показания са резултат от личните и преки впечатления на свидетелката и съпоставяйки същите с другите гласни доказателства, анализирани по-горе в настоящите мотиви, се налага изводът, че подс.М. през 2016г., респ. през инкриминирания период действително е работел за св.Е. – факт, съдържащ се и във ВДС. Свидетелката Е. твърди, че подс.М. ползва л.а.Ситроен и „не съм намирала наркотици в колата“, но непосредствено след това изявление твърди, че два дена преди задържането на подсъдимия в колата е намерила мъжко „портмоне с тревиста маса … в малки пликчета“, като тази вещ принадлежи на св.Е., респ. в изключително кратко време свидетелката навежда различни факти, а това само по себе си поставя под съмнение показанията й.

По делото показания дават и свидетелите Л.Е. и Б.А., сочени от държавното обвинение за членове на процесната престъпна група.Техните показания са обединени от общия признак, че и двамата признават факта на извършвана съвместна деятелност по разпространение на наркотични вещества в гр.София и с.Владо Тричково и то в през инкриминирания времеви период, но отричат тази им дейност да е обща такава и с подс.М., въпреки че и двамата свидетели признават, че го познават лично.Тук съдът е длъжен да посочи и дадените от св.Е. обяснения по ДП, в качеството му на обвинено лице, които обяснения са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281 ал.2 НПК и които обяснения той потвърждава.В тези обяснения свидетелят също прави признание за извършвана съвместна със св.Б.А. дейност по разпространение на наркотични вещества, в частност на амфетамини, и то начиная „някъде месец април на 2016г.“, а началният момент на процесния период е отграничен от м.03.16г.Така направеното от свидетеля признание не намира цялостна доказателствена опора – имат се предвид анализираните по-горе в настоящите мотиви показания на св.Й.Т. и свидетел с идент.№ * (а така също и обясненията на подс.М.), които говорят за развивана дейност по продажба на наркотици от 2015г., имат се предвид дори и показанията на самия свидетел Л.Е., дадени в хода на съдебното следствие, в които показания той говори за цялата 2016г., респ. твърди, че започва извършване на горната деятелност в началото на 2016г., а не едва през м.04.16г.Разбира се, необходимо е да се отбележи, че самопризнанието на св.Е. от ДП не кореспондира и с факта на сключено от него споразумение с държавното обвинение, като се признава за виновен в извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.1 НПК за периода м.03.16г.-25.11.16г., а така сключеното споразумение е одобрено от съда и постановеното в тази вр. определение по силата на чл.383 ал.1 НПК притежава последици на влязла в законна сила присъда.Т.е. така одобреното споразумение касателно св.Е. и в частност съставомерните елементи на престъплението се ползват със сила на присъдено нещо и това трябва да се спомене, тъй като горните показания касаят именно неговото лично поведение.Съдът установява и несъответствие между изложената от св.Е. фактология на ДП и тази, която се извлича от други доказателствени източници по делото.В случая се има предвид заявения от него факт на лично ползване само на амфетамини, като именно този вид наркотично вещество предоставя за разпространение на св.Б.А., който винаги му го заплаща в момента на доставка – „на Б. го продавах за 6.00лв., а той вече за колко го е продавал не зная … не съм му давал амфетамини напред … не зная дали е продавал и коноп, но аз … с това вещество не съм го зареждал“ (т.2, л.13). В хода на съдебното следствие св.Е. заявява съвсем различни факти „на Б. съм давал наркотик напред“ (л.56).Различни факти заявява и св. Б.А., според когото „Л. ми донесе марихуана, за да я продавам … Л. ми казваше на каква цена да я продавам“ (л.116).Двамата свидетели разказват за свои лични срещи и поради това, разминаването в техните показания е озадачаващо и съдът го приема за умишлено и целенасочено.Явен е стремежът на св.Е. да прикрие обективната истина и този извод се налага и с оглед даденото от него описание за начина на запознанството му със св.Б.А. – според св.Е., „Б. беше този, който се свърза с мен … беше разбрал, че имам амфетамини за продан … с него се запознахме в средата или в края на месец април 2016г.“, а от своя страна св.Б.А. описва съвсем други събития, изразени в запознанство със св.Е. „малко преди м.03.16г.“ по повод взети от него пари на заем срещу лихва и тъй като не успява да ги върне, „Л. ми донесе марихуана, за да я продавам“.Т.е. налице са два различни доказателствени източници, излагащи съвсем различни факти, но доколкото показанията на св.Б.А. в тази им част кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, то съдът приема за достоверни и истинни именно тези показания.В случая отново следва да се направи и една препратка към показанията на св.Т. и на свидетел с идент. № *, които разказват за изградените отношения между свидетелите Е. и Б.А., като последният разпространява амфетамини и марихуана по изрично разпореждане на първия и по определени от него цени.В контекстта на горното съдът следва да се позове и на ВДС, съдържащи данни за провежданата между горните двама свидетели комуникация в насока разпространение на наркотични вещества.Т.е. установява се обстоятелството на реализиране на съвместна деятелност по разпространение и на марихуана и на амфетамини.     

На следващо място свидетелите Е. и Б.А. навеждат данни и за дейността и взаимоотношенията си с подс.М..Според св.Е., подсъдимият „работеше като шофьор при мен … през цялата 2016г. до момента, когато ни задържаха, но той не знаеше с какво се занимавам.Не съм му предавал наркотични вещества“.Във вр. с тези показания съдът подчертава, че дава вяра на твърдението за действително извършвана от подс.М. дейност по превоз на свидетеля, тъй като идентичен факт се съдържа и в показанията на свидетелите Б.А., П.Е., Т. и свидетел с идент.№ *.Последните двама свидетели (чиито показания се кредитират от съда) обаче сочат един по-различен период, датиращ от есента на 2015г., което напълно кореспондира и с обясненията на подсъдимия.Т.е. установява се определено несъответствие в събраните по делото гласни доказателства относно началния момент на започване на работа от подс.М., което обаче несъответствие се явява незначително такова, тъй като 2015г. не е включена в инкриминирания времеви период. Съдът обаче не дава вяра на изложеното обстоятелство „не съм му предавал наркотични вещества“.Същото е заявено категорично от свидетеля, но противоречи от една страна на обясненията на самия подсъдим, който признава факта на закупуване от св.Е. на наркотици за лична употреба, а от друга страна противоречи на показанията на св.Й.Т. и на приложените по делото ВДС.От значение е да се посочат и следните  показания на св.Е.: „в процес на срещите ни с П., той разбра аз с какво се занимавам … това беше някъде през месец септември на 2016г.Тогава той започна да си купува от мен амфетамини“ (т.2, л.14).Показанията на св.Е. и в тази им част противоречат на други доказателства по делото – противоречат на неговите собствени показания, дадени в съдебното производство „П. … не е знаел аз с какво се занимавам“; противоречат на обясненията на самия подсъдим, който признава факта на узнаване за реализираната от свидетелите Е. и Б.А. дейност по продажба на наркотични вещества през м.03.16г. (а не през м.09.16г.) и признава факта на закупуване на наркотици от св.Е., но не амфетамини, а само кокаин; противоречат на показанията на св.Т. и свидетел с идент.№ *, според които още през есента на 2015г. подс.М. се включва в общата на свидетелите Е. и Б.А. деятелност; противоречат и на показанията на св.Б.А., който е виждал подсъдимия през периода м.03.16г.-м.11.16г. съвместно със св. Е. при доставки на наркотични вещества.При всички тези несъответствия съдът не кредитира горните показания на св.Е..По настоящото дело той съвсем лаконично навежда и данни „напълно е възможно да съм оставял наркотици и в двете коли … възможно е да съм забравял портмонето си в колата на П., не знам“.В този им вид показанията на свидетеля не допринасят за изясняване на обективната истина, тъй като не са категорични и конкретни (няма данни за време, място и съпътстващи обстоятелства), а са хипотетични, т.е. не описват конкретен факт, а по-скоро излагат хипотетична възможност за такъв, което обяснява употребата на термина „възможно е“.

Обсъждайки взаимоотношенията между подс.М. и свидетелите Е. и Б.А., е необходимо да се отбележи и признанието на последния, че се е срещал с подсъдимия само и единствено по повод продажба от негова страна на подсъдимия на хранителни добавки.Известна подкрепа този факт намира в обясненията на подсъдимия, който заявява „от Б. взимах само хранителни добавки“ и разбира се, съдът не изключва подобна възможност, но от показанията на св.Т. и от приобщените към доказателствата ВДС се установява, че двамата поддържат взаимоотношения, базирани преимуществено на реализираната обща деятелност по разпространение на наркотични вещества.Подобни данни се извличат именно от съдържанието на ВДС, като се установява от тях и фактът на провеждани чести срещи между тях и фактът, че св.Б. А. търси съдействието на подс.М. за събиране на парични суми, неиздължени при продажба на наркотици.Позовавайки се на ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните СРС, които са изключително обективен доказателствен способ, съдът не кредитира с доверие изявлението на св.Б.А. „не съм използвал П., за да си събирам парите за наркотици … аз не съм имал случай, в който клиент да не си плати марихуаната, само В.“.Необходимо е да се посочи също така, че след като в с.з. на свидетеля се предяви съдържанието на определени проконтролирани телефонни разговори, посочени във ВДС, той изрази признание за ползване на определена кодова терминология – за паричните суми се използва изразът „документи“, а за хранителните добавки е ползван изразът „тебешир“.По-подробен анализ на изготвените ВДС ще бъде направен по-долу в настоящите мотиви, но тук съдът не може да не отбележи, че изразът „документи“ действително протича в провежданата телефонна комуникация, а изразът „тебешир“ е ползван, но с уточнението „тебешир за пушене“, а характерът и естеството на хранителните добавки не предполага обвързването им с термина „за пушене“, поради което не се приема за достоверно горното обяснение на св.Б.А..

Последният свидетел, разпитан по настоящото дело, е св.И.Д., служител на МВР сектор БОП-София.Неговите показания обаче пресъздават получена оперативна информация, която сама по себе си не представлява годно доказателство, поради което за такова не могат да бъдат прецени и дадените свидетелски показания.

В кръга на гласните доказателства по делото са включени и обясненията на подс.М., частичен анализ на които вече бе направен по-горе в мотивите.Тук отново се подчертава, че той признава факта на полагане на труд за св.Е., сочейки периода „м.09.15г.-до към март 2016г.“, което противоречи на показанията на анонимния свидетел с идент. № * и на явните свидетелите Е., Б.А., Т., К.И. и дори на св.П.Е., живееща на семейни начала с подсъдимия. Последният твърди, че не притежава знание за развиваната от св.Е. дейност по продажба на наркотични вещества, което твърдение съвпада само и единствено с това на св.Е., чийто показания са вътрешно противоречиви и несъответстващи на всички останали доказателства, дори и касателно най-малките детайли, а това от своя страна дискредитира изцяло показанията на този свидетел.Поради това и позовавайки се на количествения принцип (на единодушието на повечето свидетели), съдът приема за безспорно доказан факта, че подсъдимият работи за св.Е. през целия инкриминиран период (а и от преди това), като изпълнява всякакви възложени му задачи, свързани с подпомагане на дейността по разпространение на наркотични вещества, включая и превозваческа дейност.Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия за взаимоотношенията му със св.Б.А., с когото твърди че се запознава в с.Владо Тричков (а според свидетеля се запознават „случайно … в един ресторант в София“) и с когото се срещат и разговарят само и единствено по повод закупуването на хранителни добавки - тези обяснения не се приемат за достоверни такива, тъй като противоречат на всички останали събрани по делото доказателства, на базата на които се установява обстоятелството на поддържани между тях взаимоотношения във връзка с разпространението на наркотици.Този извод се подсилва дори и от даденото от подсъдимия описание на определено събитие „бяхме на една маса с Б. и аз извадих кокаин и той поиска да си купи, но аз казах, че ще го почерпя“ (л.150) – подобна ситуация въобще не се твърди от св.Б. А., а в същото време тя изключително много наподобява на ситуация, заявена от св.К.И., че двамата с подсъдимия са „били заедно на купон и той като извади наркотици … аз също съм си поисквал … почерпил съм се“.Т.е. тази ситуация се заявява целенасочено от подсъдимия с цел оформяне на защитна позиция, подкрепяна и съгласувана със св.К.И., но фактическото разминаване при нейното описание се явява достатъчно основание за дискредитиране на тези изявления.Подсъдимият М. навежда и данни, че през м.03.16г. узнава от св.Б.А. за извършваната от св.Е. деятелност по разпространение на наркотични вещества, което се потвърждава и от разговор с последния, като това обстоятелство го мотивира да напусне работа и „през м.03.16г. прекратих отношенията си с него … но един или два пъти, тъй като ползвах от време на време кокаин, и понеже и Л. ползваше, съм си купувал от него, но никога не съм купувал наркотици, за да ги разпространявам“.Той описва и конкретна ситуация, осъществена на територията на с.Владо Тричков пред дома на св.Б.А. и изразена в съобщаването му от страна на свидетеля, че лице с неустановена самоличност му дължи пари, като подсъдимият лично разговаря с лицето за това.В тази част на обясненията си подсъдимият изразява няколко положителни факта и един отрицателен такъв, но нито един от тях съдът не се приема за истинен.В тази вр. отново следва да се подчертае, че св.Б.А. не потвърждава обстоятелството на действително проведени с подсъдимия разговори с горепосоченото съдържание, а дори заявява, че през целия период от м.03.16г. до задържането му през м.11.16г. го вижда, заедно със св.Е. при посещенията му в с.Владо Тричково по повод доставка на наркотични вещества.Т.е. оборва се твърдението на подс.М. за прекратяване на взаимоотношенията му със св.Е. през м.03.16г. и проведени срещи след това само „един или два пъти“ и то във вр. със закупуване на кокаин от него.От друга страна св.Е. не изразява обстоятелството на лично ползване на кокаин (той твърди, че използва само амфетамини) и е категоричен, че подсъдимият работи при него през цялата 2016г. и че „някъде през месец септември на 2016г. … започна да си купува от мен амфетамини“, респ. и неговите показания не потвърждава гореописаните от подсъдимия факти.Разминаване между показанията на св.Е. и обясненията на подсъдимия се установява и касателно обективираните от тях действия на 25.11.16г.Според първия от тях, на тази дата „с П. бяхме заедно … той пожела да се видим … видяхме се отстрани на блока … аз спрях там с моя автомобил марка Форд … П. дойде и седна при мен в автомобила ми … и в този момент … ни задържаха“ (т.2, л.14), а според втория, „предния ден, преди акцията Л. имаше да ми дава едни пари за кола.Той тогава караше един раздрънкан Форд и се качи в моята кола, возих до някъде, оставих го пред тях … моята кола оставих пред блока – това е Ситроен Пикасо … видях тревата и като го попитах, той каза, че вътре има зелено и той ще мине да си го вземе.Това стана на 24 или 25.11.16г.“ (л.149).Видно е, че гласните доказателства се разминават относно няколко обстоятелства – относно повода за срещата (подсъдимият говори за даване на пари от свидетеля, което не се твърди от последния) и относно конкретно осъществените от всеки един от тях действия (подсъдимият заявява, че превозва свидетеля и го оставя пред дома му, а самият свидетел не потвърждава това, а описва съвсем други факти). Цялостното несъответствие на обясненията на подс.М. с всички останали доказателства по делото налагат извода за недостоверност на същите.Единственият заявен от подсъдимият факт, кредитиран от съда, е този на обитаване на жилище, собственост на „тъста на Л. и този апартамент се намира в кв.*“.              

За гласно доказателство по делото се ценят и изготвените експертизи, които касаят вменените на подс.М. престъпления по чл.354а НК и които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.3 НПК.Изготвени са две физико-химически експертизи – съответно едната от тях касае изследвана растителна маса с нето тегло 4,73грама и представляваща коноп със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52 % (т.4, л.75-л.77), а другата експертиза изследва няколко обекта, а именно сива електронна везна, иззета от л.а.Ситроен с ДК № * (този на подсъдимия) и открити следи от канабиноиди, включително  тетрахидроканабинол, амфетамин, пирацетам, лидокаин и кофеин, друга сива електронна везна, иззета от адрес гр.София *, с наличие на следи от кофеин, една кутия от компактдиск и една лъжица със следи от бяло прахообразно вещество и следи от амфетамин, 71 броя цели жълти цилиндрични таблетки и прах от такива с общо нето тегло 17,92 гр.,със сходен количествен и качествен състав, съдържат 3,4-метилен диоксиметамфетамин и с процентно съдържание на активен компонент 37,1 % тегл. и бежово вещество на бучки и прах с нетни тегла съответно 40,02 гр., 9,54 гр., 4,88 гр., 2,18 гр. и 0,40гр. (общо 57,02 гр.) със сходен външен вид и с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 % тегл. (т.4,, л.92-л.95).Според експертизите, 3,4 метилен диоксиметамфетамин, тетрахидроканабинолът, конопът и амфетаминът са поставени под контрол в Списък 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. В кръга на доказателствата е включена посредством прочит на осн.чл.283 ал.3 НПК и СОЕ, даваща заключение за стойността на иззетите по наркотични вещества, като съдът отбелязва само тази част, касаеща вменените на подс.М. престъпления по чл.354а ал.2 вр.ал.1 НК – според експертизата, стойността на процесната марихуана с тегло 4,73 грама възлиза на 28,38лв., а тази на амфетамините е 65,40лв.

Към доказателствената съвкупност е приобщена и Техническа експертиза (т.5, л.28-л.71), чието заключение дава информация за съдържанието на многото иззети в хода на ДП мобилни телефонни апарати и СИМ карти.Прави впечатление, че редица от тези вещи са ползвани преди инкриминирания период, т.е. преди м.03.16г., но въпреки това съдът отбелязва съвсем лаконично следните установени факти: тел. № * е записан в телефонния указател на св.Е. под името „П.“ (т.5, л.47); от този телефонен номер свидетелят получава текстови съобщения още от м.09.15г. и по-точно такова е налично от 26.09.15г.; в телефонен указател на ползвана от подс.М. СИМ карта на Виваком, а и в СИМ карта на М-тел, са вписани няколко телефонни номера на името на св.Б.А. и по-точно тел. №№ * и *; вписан е и тел.№ *под името „*“, като този номер по данни от делото принадлежи и се ползва от св.Е. (т.5, л.52); в СИМ картата на подсъдимия фигурира и тел. № * на името на св.К.И. и тел. №№ * и * на името на св.П.Е. (записани, като „жена ми“).Т.е. самият факт на вписване от страна на подсъдимия в телефонния си указател на телефонните номера на свидетелите Е. и Б.А. и то още през 2015г. е признак за подържани между тях периодични отношения, което оборва обясненията на подс.М. и показанията на св.Б.А. за провеждани между тях само една-две инцидентни и случайни срещи.

Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, на които съдът дава вяра, изцяло кореспондират с писмените такива и с писмените доказателствени средства.Същите са приобщени по делото по реда и условията на чл.283 НПК и представляват валиден доказателствен източник.Доказателствената годност на писмените доказателствени средства се предопределя не само от обстоятелството на тяхното предявяване на процесните страни на осн. чл.283 НПК, но и от обстоятелството, че са съставени от оправомощени длъжностни лица, притежаващи качеството на разследващ орган по см.на чл.411в ал.2 НПК, и съдържат всички законноизискуеми реквизити.Доказателствената годност на самите писмени доказателствени средства предопределя и доказателствената годност на ВД, иззети в резултат на описаното в тези протоколи действие по разследването.В кръга на писмените доказателствени средства, ценени от съда, са включени редица Протоколи за извършени претърсвания и изземвания.В условията на предварително дадено на осн.чл.161 ал.1 НПК от СпНС разрешение са реализирани редица процесуално-следствени действия по отношение на подс.М., като тук съдът визира три Протокола от 25.11.16г. - за обиск на подсъдимото лице, за претърсване на собствения му лек автомобил и на обитаваното от него жилище, находящо се в гр.София, и изземване на вещи, съотносими към предмета на доказване.В Протокола за обиск от горната дата (т.3,л.7-л.8) изрично е вписан фактът на намиране и изземване на мобилен телефон, парична сума в различна валута и копюри (в общ размер от 270 евро и 140лв.), 6 бр. самозалепващи се прозрачни полиетиленови пликчета и две бучки вещество, поставени в две отделни полиетиленови пликчета.Собственото на подсъдимия превозно средство също е обект на претърсване, като съставения за целта протокол (т.3, л.68-л.69) носи подробна информация досежно намерените и иззети вещи -   иззет е 1 бр. оранжев калъф, ведно с находящите се в него 8 бр. самозалепващи се полиетиленови пликчета, съдържащи растителна маса, иззета е една електронна везна и е иззет и самият автомобил Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК № *.При претърсването на обитаваното от подсъдимия жилище в гр.София ж.к.* също са намерени и иззети редица движими вещи, подробно и изчерпателно конкретизирани по вид и количество в съставения протокол, а именно иззети са 1 бр. лъжица със следи от прахообразно вещество, 2 СИМ карти на Виваком, 1 СИМ карта на М-тел, 2 бр. мобилни телефони марка Самсунг, множество полиетиленови пликчета и парична сума от 1 500 евро.С оглед съдържанието на горните три протокола, съдът извлича данни не само за конкретните вещи, приобщени като ВД по настоящото дело, но и данни касателно тяхното конкретно местонахождение – в тази насока следва изрично да се посочи, че действията по разследването, изразени в личен обиск на подс.М. и в претърсване на ползваното от него превозно средство и изземване на вещи са реализирани на територията на гр.София и това обстоятелство е отразено и в самите протоколи.Една част от тези вещи са обект на изготвените експертизи, като тук се подчертава, че именно иззетото при обиск на подсъдимия вещество на бучки представлява амфетамин 2,18 гр. с процентно съдържание на активния компонент 7,2 %,  а иззетата при претърсване на л.а Ситроен с ДК № * растителна маса е коноп с тегло 4,73гр. и с 4,52 % съдържание на тетрахидроканабинол.Т.е. съдът гради извод, че именно на територията на гр.София подсъдимият държи и то самостоятелно всички гореописани движими вещи, включая наркотични вещества, а доказаното обстоятелство на държане и на електронна везна, по която също са намерени следи от наркотични вещества, и множество на брой полиетиленови пликчета са показател за извършвана от подсъдимия деятелност по дозиране на наркотичните вещества.    

В кръга на доказателствено годните писмени доказателствени средства са включени и протоколите, отразяващи извършени действия по разследването касателно свидетелите Е. и Б.А. и ползваните от тях имоти и превозни средства.В протокол от 25.11.16г. за обиск на св. Е. (т.3, л.34-л.35) е вписан факта на намиране и изземване на голяма парична сума, няколко телефонни апарата и СИМ карти и прахообразно вещество, поставено в полиетиленово пликче, а в протокол от същата дата е описано извършеното претърсване на жилището на свидетеля в гр.София ж.к.* (т.3, л.37-л.39) и изземване на 2 бр. мобилни телефонни апарата, ведно със СИМ карти, 1 бр. електронна везна,  полиетиленови пликчета с множество таблетки и три бучки прахообразно вещество, като тези последни вещи са намерени в кутия, поставена между стената и голямата тръба за мръсна вода, т.е. положени са усилия за тяхното укриване.Обект на претърсване е и друг собствен на св.Е. автомобил, л.а.Форд с ДК№ *, който е ситуиран в гр.София и в който са намерени и иззети също редица предмети, като с оглед предмета на доказване по настоящото дело, съдът подчертава само иззетите бучки прахообразно вещество, поставени в кутия от цигари – това ПСД е извършено в условията на чл.161 ал.1 НПК и е вписано в нарочно съставен Протокол от 25.11.16г., респ. доколкото е спазена процедурата при извършване на действието по разследването и процедурата по чл.283 НПК за предявяване на горното писмено доказателствено средство в хода на съдебното следствие, то всички отразени в протокола обстоятелства се приемат за безспорно и категорично доказани.В допълнение съдът подчертава, че съобразно заключението на изготвената ФХЕ, коментирано по-горе в мотивите, намерените у св.Е. и иззети вещества представляват наркотични такива, в случая амфетамини и то в сравнително голямо количество, като такова вещество е открито и върху иззетата електронна везна.Т.е. съдът приема за доказан факта на владеене от страна на св.Е. и то на територията на гр.София на наркотични вещества и на вещи, ползвани за дозиране на наркотични вещества, като същите са абсолютно еднотипни с тези, владеени от самия подсъдим.

За годно писмено доказателство се ценят и приетите и приложени по делото множество писмени документи, в частност такива, предоставени от мобилните оператори и носещи информация за мобилни телефонни номера и изискани от разследващия орган документи, свързани с личността на подсъдимия - свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.Необходимо е специално внимание да се отдели на свидетелството за съдимост на подс.М. – същият е многократно осъждан, начиная от 1989г., като непълнолетен; осъждан е за престъпления с различен обект на престъпно посегателство, като следва да се подчертаят двете последни постановени против него осъдителни присъди, а именно присъда № 25/23.06.09г. по НОХД № 38/09г. на ОС гр.София, влязла в законна сила на 27.04.10г., с наложено му наказание ЛСВ за срок от 7 години при ПСР на изтърпяване за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК и НОХД № 14745/09г. на РС гр.София, производството по което приключва по реда на гл.29 НПК и съгласно съдебното определение за одобряване на сключеното споразумение, подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 1 година с ефективно изтърпяване при ПСР. От изисканата в хода на ДП справка от ГДИН (т.8, л.10) се установяват периодите на изтърпяване на наказанията, като наказанията по двете последни осъждания, които наказания са кумулирани на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК са изтърпяни от подсъдимия за периода от 14.05.10г. до 21.08.15г. със зачетен предварителен арест.Датата 21.08.15г. е изключително значима по настоящото дело, тъй като в хронологичен аспект кореспондира с момента на запознанство на подс.М. със св. Е. и започване на работа при него през м.09.15г.

     По делото е налична и информация от МВР за собствеността на определени превозни средства, която информация е инкорпорирана в нарочни писма, ведно с извадки от масива на АИС-КАТ, сектор „Пътна полиция“ (т.7), предявени в хода на съдебното следствие на процесните страни на осн.чл.283 НПК.В тази вр. се установяват следните факти: л.а. Мерцедес С320 с ДК№ * е регистриран за собствен на лицето И Г (но според гласните доказателства по делото, се ползва от св.Е.); л.а.Ситроен Ксара Пикасо с ДК№ * е собствен на подс.М.; л.а.Форд с ДК№ * е регистриран на името на П.П.; л.а.Хюндай Атос с ДК № е регистриран на името на търговско дружество „*“ ООД. (т.7, л.14-л.15). Касателно двете последни превозни средства се подчертава, че съобразно гласните доказателства по делото, същите се ползват от св.Е. и към датата 25.11.16г. са в негово лично владение, видно от писмените доказателствени средства, в частност протоколите за претърсване на двата автомобила.  

В хода на ДП са изготвени приемо-предавателни протоколи, отразяващи предаването на ЦМУ за съхранение на процесните наркотични вещества (т.7, л.28-л.29).

Изготвените веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства също притежават годна доказателствена сила, предопределена от спазване на законовата процедура, свързана с искането и получаването на нарочно разрешение за това – исканията за разрешения за използване на СРС са изготвени на 27.05.16г. от разследващ орган, доколкото самото ДП е образувано на 26.09.16г., а съответните разрешения са дадени от Председателя на СпНС при налични данни за разследване на ОПГ.В последствие с нарочно Постановление на СП от 20.01.17г. към материалите по делото са приобщени изготвените ВДС и всички съпътстващи ги документи.В изготвените и предявени на осн.чл.283 НПК на процесните страни ВДС се съдържат данни за поддържана зачестена телефонна комуникация между подсъдимия и свидетелите Е. и Б.А. и то в рамките на инкриминирания времеви период и на територията на инкриминираното място, като от ВДС се установява не само конкретното поведение на подсъдимия и двамата свидетели, включени в престъпното сдружение, но и ползваните от тях телефонни номера.Видно от съдържанието на проведените разговори и от това на изпратени текстови съобщения, горепосочените лица комуникират както по между си, така и с други лица най-вече на тема разпространение на НВ.Пример за това е разговор от 10.06.16г. между св.Е. и лице, което ползва телефонен номер № * и което заявява желание за среща със свидетеля с цел „да ти оправя тия предишните и да ми дадеш ... десет от това, нали знаеш“ (т.2, р-р 1). Въпреки че по време на разговора се ползва един прикрит завоалиран изказ, а не директен такъв, то съдът приема, че лицата обсъждат предаване на парична сума за „предишните“ и получаване на нова доза наркотични вещества.Тук следва да се отбележи, че според съда, лицето, ползващо горния телефонен номер е самият подсъдим, тъй като от следващ разговор (т.2, р-р 5), се установява, че това лице живее в апартамент, предоставен му от св.Е. (а в такъв апаратамент живее и подс.М.), и ползва към него обръщението „началник“, подобно на р-р 11 т.2, проведен с тел.№ *, който със сигурност се ползва от подсъдимия (в нарочно съобщение от този номер той си признава – пише „П съм“ – т.2, р-р 10).Горният извод за обсъждана при разговора тематика за предаване на наркотични вещества се подкрепя и от отразеното във ВДС съобщение, отново изпратено до св.Е. от тел.№ *, с искане за още една „десетка“, тъй като дори клиентите вече са приготвили 150лв.За тази доставка в последствие св.Е. се интересува „свърши ли работа“ (т.2, р-р 3), респ. осъществява контрол върху дейността на подсъдимия, а последният нееднократно му дава отчет (в тази вр. следва да се посочи р-р 37, т.2).Извършвани от св.Е. действия по контролиране на подсъдимия се установяват и от редица други проведени между тях разговори, като за пример се сочи разговор от 21.06.16г., по време на който свидетелят отправя и директно нареждане, а подс.М. отговаря „къде кажеш там идвам.Нали знаеш“ (т.2, р-р 6).От съдържанието на ВДС се извлича и факта, че подсъдимият ползва различни телефонни номера – освен горепосоченият № *, той ползва и тел.№№ * (за което сам си признава – р-р 10), * (за което дава показания св.К.И.), *** (според р-р 11, т.3) и * * (според р-л 11, т.4).Необходимо е в настоящото изложение изрично да се отбележи и разговор от 21.07.16г., отново между подс.М. и св. Е., като последният директно се интересува „има ли някакви документи за мене“ (т.2, р-р 20) – обстоятелството на използване на термина „документи“, визиращ парични суми, се заявява от св.Б.А., според когото такива указания получава лично от св.Е., респ. съдът приема, че в горния разговор св.Е. се интересува за парични суми и то такива, предназначени за него, а не за документи в буквалния смисъл на думата.Подобна тематика за „документите“ е предмет на чести разговори не само с подсъдимия, но и между св.Е. и св.Б.А. (т.2, р-р 29 и р-р 32, т.5 р-р 1), като от ВДС се извлича и фактът на провеждани чести разговори и провеждани чести срещи между горните двама свидетели (т.2, р-ри 20,24, 26, 29, 30 и 32) и на тази доказателствена база и съобразявайки показанията на св.Б.А., съдът приема за доказан факта на извършвана и от този свидетел деятелност по разпространение на наркотични вещества – показателно в тази вр. е отправеното св.Б.А. искане към св.Е. за „петдесет ... от растението“ (т.2, р-р 36) и предложението на св.Е. „искаш ли от тия големите ... неколко бройки, жълтите“ (т.5, р-р 14), респ. именно св.Е. е първоизточника на наркотичните вещества и той снабдява св.Б.А. и подсъдимия с такива.Доказан е и факта, че подс. М. също разполага със знание касателно дейността на св.Б.А. и тук съдът визира разговор от 15.09.16г., по време на който св.Б.А. уведомява св. Е. за възникнал проблем „едни тука нещо се правят на интересни“, като е уведомил за това и подсъдимия, „одеве говорих с П“.Дори следва да се посочи и разговор между подсъдимия и св. Е. от 09.07.16г., като двамата коментират поведението на св.Б. А. и визирайки го, подсъдимият ползва израза „малкия, нашия от * *, нашто момче“ (т.2, р-р 15).Този разговор е значим и в насока формиран стремеж у тримата за прикриване на извършваната дейност – „казах да си вземе един телефон чист и само от него.От нищо друго“.Свидетелят Б.А., подобно на подсъдимия, получава по телефон и указания от св.Е. – напр. в разговор от 11.10.16г., говорейки за „документи“, св.Б.А. казва „не съм минавал да ги събирам“, а св. Е. му нарежда „е па мини ги инспектирай тогава“.Също така от ВДС се установява, че св.Б.А. уведомява своевременно св.Е. за всеки възникнал проблем и в тази вр. се има предвид разговор от 19.10.16г. и думите на св.Б.А. „ходих да проуча нещата ... действа си човека ... ще ти кажа там от кой, кво взима ... колко взима“ (т.5, р-р 5).

От приобщените към доказателствената съвкупност ВДС се извличат и категорични данни за честите телефонни разговори между св.Б.А. и подс.М. с обсъждана тематика разпространение на наркотични вещества.Свидетелят ползва към подсъдимия обръщението „бат П“ (т.5, р-р 8, р-р 18), двамата посещават различни заведения и дори водят разговори с интимна тематика, което е признак за изградени добри взаимоотношения.Доказва се и обстоятелството, че св.Б.А. уведомява не само св.Е. за възникнали определени проблеми, но уведомява и самия подсъдим, като подобен коментар се наблюдава в разговор от 28.10.16г., свидетелят заявява „ще ги вида тия, акоо нещо пак се занимават, ще ги оправиме.Ма не ми се верва вече да смеят“; в разговор от 17.06.16г. и по повод оплакване от страна на св.Б.А., че не може да си събере парите от продажба на наркотици, подсъдимият казва „да хвана да ги омаам тия двамата“ (т.4,, р-р 4); в разговор от 05.11.16г. подс.М. говори за проблеми с „Ж“ (което е общоизвестен прякор на лице, разпространяващо НВ) и „да го пипнем некъде тоя.Да го наритам“, включително говори в тази връзка и за среща с други лица и споменава „нали видя миналия път“, респ. подсъдимият нееднократно оказва помощ на св.Б.А. с цел безпроблемното разпространение на наркотични вещества (т.5, р-.р 13).Т.е. реално подпомага дейността на св.Б.А., а от там и тази на св.Е..

Освен горната деятелност на подсъдимия по оказване на помощ при събирането на парични суми от продажба на наркотици, във ВДС се съдържат и данни за обективирано от него поведение по разпространение на такива.В тази насока съдът подчертава разговор от 21.07.16г. с искане за „тебеширче ... десет грама“ (т.4, р-р 33) и разговор от 09.07.16г. с отправена към него заявка „нещо за пушене имаш ли ... на колко  е грамът“, като подсъдимият задава и уточняващ въпрос „ама ти искаш да си купиш, да работиш или за тебе само“(т.4, р-р 20) – т.е. той не само реално продава наркотици, но и извършва дейност по набиране на нови дилъри. Подсъдимият разпространява наркотични вещества и съвместно със св.Б. А. – в разговор от 16.09.16г. двамата обсъждат и възможността да продадат „една тридесетка от джоджена ... тридесет такова големи“ (т.4, р-р 66).

С оглед събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в частност показанията на свидетелите К.И. и П. Е., които показания съдът не кредитира и приема за недостоверни, е необходимо да се посочат и някои техни телефонни разговори, проведени с подсъдимия, от които се извлича факта, че всеки един от тях разполага със знание за извършваната дейност от подс.М. по продажба на НВ. Касателно св.П.Е. съдът подчертава факта, че лично подс.М. я уведомява, че ще я посети едно лице и следва да му даде „четирите ... зелените ... за петдесет лева“ (т.4, р-р 24), а на 12.08.16г. след като подсъдимият говори по телефон с неизвестно на процеса лице, което му казва „ще ида при жена ти“, непосредствено след това той й звъни и й казва „приготви му на оня пет“ (т.4, р-ри 43 и 44).Относно изградената връзка и взаимоотношения между подсъдимия и св.К.И. съдът отбелязва разговор от 22.09.16г., по време на който подс.М. уведомява свидетеля „половинката имам.Другата половина – утре, ако искаш“, а в разговор от 28.06.16г. подсъдимият му предлата „една четворка“ за „три-четиредесет, петдесет лева максимум“ (т.3, р-р 4).В контекстта на тези разговори съдът приема, че двамата обсъждат доставка на наркотични вещества, което напълно кореспондира с показанията на св.К.И. от ДП.

На последно място в доказателствения анализ на приложените ВДС съдът отбелязва и съдържанието на проведен разговор между подс.М. и св.П.Е. – „Т. ми отряза нещата с тия твоите глупости, че ще ходиш в полицията, човекът не иска въобще да се занимава с мене ... но с Л. ... направиш ли ми мизерия с Л, не искам не да те виждам, да те чувам няма да искам“ (т.4, р-р 64).Т.е. подсъдимият е осъществявал в един минал период определена съвместна със св.Т. (с прякор Т.) дейност, която явно е незаконна такава, доколкото е прекратена, поради намерението на св.П.Е. „да ходи в полицията“, а по настоящем извършва съвместна деятелност със св.Е. и в тази вр. предупреждава св.Е. да не прави „мизерии“.Данните в този разговор оборват от една страна показанията на св.Е., че въобще не познава „Т.“, а от друга – оборват и дадените от подсъдимия обяснения за прекратяване на общата му със св.Е. дейност още през м.03.16г., като от този момент са се виждали само един-два пъти.

В заключение съдът подчертава и извода, че кредитира с доверие всички съдържащи се във ВДС факти, изчерпателно обсъдени по-горе в настоящите мотиви.ВДС са изготвени в резултат на легално приложен доказателствен способ СРС, който се ползва с изключителна обективност на събраната фактологическа информация.                  

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Анализът на събраните по делото годни доказателства, мотивира изводите на съда касателно конкретно възприети факти, изчерпателно посочени по-горе и включени в предмета на доказване, съгласно нормата на чл.102 НПК. С оглед на гореизложеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

        Събраните доказателства доказват по изискуемия категоричен и безспорен начин факта на осъществяване от страна на подсъдимия на престъпния състав по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.Съгласно тази разпоредба наказателно-отговорно е всяко едно лице, осъществило признаците на състава и респ. реализирало действия по участие в престъпна група.С оглед показанията на разпитаните свидетели и с оглед съдържанието на приложените ВДС,съдът приема за доказано авторството на визираното по-горе престъпление против реда и общественото спокойствие, предмет на повдигнатото обвинение, а авторството е неразривно свързано с изпълнителното деяние, изхождайки от нормата на чл.20 ал.2 НК.

За да се установи извършването на този вид престъпление, което съобразно систематичното му място в особената част на НК е насочено към засягане на правно защитени обществени отношения, свързани с нормалния обществен живот, тъй като създава предпоставки за престъпна дейност, е необходимо да се обоснове осъществяването на предвидената в чл.321 ал.2 НК форма на изпълнително деяние, а така също и да се докаже функционирането на престъпно сдружение съобразно легалната дефиниция на чл.93 т.20 НК.При преценката за наличие на трайно структурирано сдружение от три или повече лица с цел съгласувано извършване на престъпления, наказуеми с ЛСВ повече от три години съдебният състав съобрази направените фактически изводи, черпени от валидната доказателствена съвкупност.Следва изрично да се посочи, че престъплението по чл.321 НК се ползва със специфики, свързани с наличие на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие.В тази вр. се подчертава изграденото вътрешно убеждение на съдебния състав за извършване от страна на подсъдимия на съставомерното изпълнително деяние по чл.321 ал.2 НК, изразено в действието “участие” в ОПГ.Изпълнителното деяние представлява такова на формално извършване и не изисква настъпването на определен престъпен резултат.Също така характерно за изпълнителното деяние „участие в ОПГ“ е, че законът не го конкретизира в детайли, с оглед обективираните действия на дееца, а по-скоро насочва към постигането на определен резултат.Т.е. с всяко едно действие на субекта на престъплението, водещо до включването му в една организационно-стройна структура, формирана с цел съгласувано и съвместно извършване на определени предварително дефинирани по вид престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, се обективира изпълнителното деяние по чл.321 ал.2 НК. Необходимо е деецът да направи информиран избор и да се съгласи да се включи в развиваната дейност, насочена към постигане на търсената престъпна цел, в конкретния случай набавяне на имотна облага и разпространение на НВ без разрешение.

         Изпълнителното деяние „участие в ОПГ“ изисква осъществяването на активно поведение, било то вербално изразено чрез изрично волеизявление на дееца за включване в групата, било то чрез едно мълчаливо съгласие, обективирано посредством недвусмислени конглудентни действия, насочени към подпомагане на групата в предварително набелязаната цел.В конкретния случай и с оглед приетото от съда за доказано от фактическа страна, се налага изводът за реализиране от страна на подс.М. на действия, изразени във фактическо подпомагане на групата в дейността по разпространение на наркотични вещества.Тази дейността е съвместна такава на подсъдимия и на свидетелите Б.А. и Е., последният от които действа в качеството на ръководител – всяко едно от горепосочените лица осъществява конкретни действия, свързани с разпространение на наркотични вещества.Свидетелят Е. доставя наркотичните вещества, предава ги на подс.М. и на св.Б.А. и определя продажните цени, като дори и самият той се занимава с продажба на наркотици.Свидетелят Е. дава нареждания на подсъдимия и на св.Б.А. – указва им да използват при телефонен разговор израза „документи“ (според показанията на св.Б.А.), насочва ги къде да отидат, как да събират парите от продажба на наркотици (по-горе се цитираха негови конкретни думи „инспектирай ги“, адресирани към св.Б.А., т.е. към участник в групата) и ги контролира (своевременно прозвънява на подсъдимия и на св.Б.А. с цел установяване продажбата на наркотични вещества и с цел установяване на необходимост от допълнително снабдяване с такива). От своя страна подс.М. и св.Б.А. периодично се отчитат на св. Е. – уведомяват го за събраните парични суми („документи“) и за възникнали различни проблеми, възпрепятстващи общата им дейност. Всички горепосочени действия се оценяват за такива, извършвани от ръководител на ОПГ. За такива се оценяват и действията на св.Е. по мотивиране и убеждаване на подсъдимия да се включи в дейността по разпространение на наркотични вещества – св.Т. е категоричен, че подс.М. започва да се занимава с такава дейност „под давлението на Л.“, респ. дейността по сформиране на ОПГ и дейността по набиране на нови участници е характерна такава за ръководителя на групата.В контекстта на всичко гореизложено касателно конкретно обективираното от св.Е. поведение съдът се позовава не само на направеното от него самопризнание, но и на показанията на свидетелите Т., Б.А. и свидетел с идент.№ *.

На следващо място и с оглед доказаното обстоятелство на подчинение от страна на св.Б.А. и на подсъдимия на волята на св.Е. и на извършване от тяхна страна на възложени им конкретни действия, свързани с разпространение на наркотични вещества, се оценява за обективен признак на деянието „участие в ОПГ“.Свидетелят Б.А. също признава факта на продажба на наркотични вещества и това му признание напълно се припокрива с показанията на свидетелите В. Х., М.И. и свидетел с идент.№ *.Свидетелят Б.А. също сам си оформя дозите наркотик с цел продажба, който факт се извлича от изложените от свидетелите Е. и В.Х. данни за вида на доставяното наркотично вещество (а именно на бучки) и за притежание на електронна везна.Нещо повече – явен е стремежът на участниците в групата за разрастване на дейността, доколкото св.Б.А. мотивира и св. М.И. да започне осъществяване на идентична деятелност.От своя страна подс.М., след като получи от св.Е. наркотичните вещества, ги разпределя на дози, показател за което е притежаваната от него електронна везна, върху която според приетата ФХЕ, има следи от канабиноиди, включително  тетрахидроканабинол и амфетамин, и иззетите при извършеното ПСД по претърсване и изземване в обитавания от подсъдимия апартамент в гр.София множество на брой малки полиетиленови пликчета, идентични с тези, в които се поставя дозирания вече наркотик.Идентичен факт се съдържа и в показанията на св.Т., който навежда данни на база свои лични директни впечатления („ходил съм в апартамента … лично съм виждал“), респ. касае се за преки доказателства, които поради това се ползват с висока степен на доказателствена тежест.Допълнителен довод в подкрепа на горния извод досежно развиваната от подс.М. деятелност по съхранение в дома си в гр.София и по дозиране на наркотичното вещество се явява и доказаното обстоятелство на намерена, иззета и приобщена към доказателствената съвкупност кутия от компактдиск и една лъжица, също с открити по тях следи от бяло прахообразно вещество и от амфетамин.Подсъдимият също така извършва и допълнителна дейност в рамките на общата такава за престъпната група.По указания на св.Е. той доставя наркотични вещества на св.Б.А. с цел продажба и в тази връзка показанията на св. Т. са категорични „П … ми е казвал често, че отива при това момче да го зарежда с наркотици, които преди това взима от Л.“, като в контекста на горното съдът взема предвид и данните от приложените ВДС за поддържана честа телефонна връзка между подсъдимия и св.Б.А. и провеждани срещи с цел предаване на наркотични вещества.По време на тези срещи подсъдимият взема от горепосочения свидетел и събраните от продажба на наркотика парични суми и доколкото и самият наркотик произхожда от св.Е., а и с оглед гласните доказателства за даване на наркотик „напред“, се заключава, че паричните суми в последствие се предават от подсъдимия на св.Е. – т.е. налице са доказателства за извършвана от св.Е. деятелност по ръководство, а от подс.М. и от св.Б.А. по участие в ОПГ. Съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства, в частност съобразно ВДС и показанията на свидетел с идент.№ * се установява и обстоятелството на осъществявани от подс.М. принудителни действия за събиране на дължимите от продажба на наркотичните вещества парични суми.Наред с всички посочени по-горе конкретни действия, подсъдимият извършва лично и деятелност по разпространение на наркотични вещества и тук отново съдът се позовава на показанията на св.Т. („зная и лично от П. … че също взимаше наркотици от Л. да ги продава“) и на съдържанието на проконтролираните телефонни разговори, напр.по време на телефонен разговор той получава директна поръчка за „десет грама“ и поръчка за „нещо за пушене“.Т.е. доказаната деятелност, обективирана от подсъдимия в рамките на общата такава за престъпната група, е изключително разнородна – съхранение, дозиране, доставка и продажба на наркотични вещества, включая и реализиране на принудителни действия по събиране на парични суми от продажбата на наркотик.

         Съдът вече нееднократно излага по-горе мотив, че в случая се касае за обща съвместна деятелност на подсъдимия и свидетелите Е. и Б. А., като тази деятелност представлява такава на ОПГ. Дейността по разпространение на наркотични вещества се осъществява от три лица, респ. отговаря на законово въведения количествен критерий.Налице е и правно регламентираното изискване на чл.93 т.20 НК за йерархичност, трайност и устойчивост на изградените между трите горепосочени лица взаимоотношения, насочени към постигане на предварително дефинираната цел за извършване на престъпления по чл.354а НК и за набавяне на имотна облага.Досежно белега йерархичност следва да се посочи, че описаните по-горе действия на подс.М. и тези на св.Б. А. са подчинени на волята на св.Е. – именно последният доставя наркотичното вещество, той определя вида на разпространявания наркотик; той определя продажната цена и лично получава в последствие събраната от продажбата парична сума; в изпълнение на дадени от него указания подсъдимият доставя наркотик на св.Б.А.; св.Е. изцяло координира поведението на подсъдимия и св.Б.А., респ. налице е подчиненост на действията им на неговата воля.

         Изградените между подс.М. и свидетелите Е. и Б.А. взаимоотношения се характеризират и с белега трайност и устойчивост. Тук, разбира се, на първо място се отчита времевия период на извършване на съвместна дейност по разпространение на наркотични вещества, който е сравнително дълъг, а това е белег за устойчивост и трайност, респ. не се касае за еднократно съгласуване на волите за извършване на едно престъпление.Този времеви период изцяло запълва инкриминирания такъв. Нещо повече – според съда, времето на действие на ОПГ надхвърля така очертания от държавното обвинение период, а именно надхвърля времето от неустановена дата през м.03.16г. до 25.11.16г.Тези правни изводи намират своята доказателствена опора в показанията на свидетел с идент. № * и в тези на св.Т. – първият от тях говори за лично извършвана от свидетелите Е. и Б.А. дейност по продажба на наркотични вещества от 2015г., като подс.М. получава от св.Б.А. сведения за лица, незаплащащи си наркотика, и ги заплашва, а вторият свидетел уточнява, че двамата с подсъдимия започват работа при св. Е. през м.08.-м.09.15г., бързо узнават за горната му деятелност (св. Т. работи само един месец) и непосредствено след това подсъдимият се включва в тази деятелност.Т.е. свидетелите Е. и Б. А. се занимават с продажба на наркотици от лятото на 2015г., от преди инкриминирания период, а подсъдимият се включва есента на 2015г., непосредствено след момента на напускане на работа от страна на св.Т..Тук съдът дори отчита и заключението на изготвената техническа експертиза, според което заключение още през 2015г. (в СИМ карти ползвани през 2015г.) са отразени входящи за св.Е. текстови съобщения с получена поръчка за наркотични вещества, а подсъдимият още през 2015г. записва в телефонния си указател два телефонни номера на св.Б.А. и телефонен номер на св.Е. и то под името „**“.Дори от отразените във ВДС телефонни разговори между подсъдимия и свидетелите Е. и Б.А. се установява факта на създадени между тях изключително близки отношения, което само по себе си изисква време – подсъдимият говори за св.Б.А., като за „нашто момче“(т.2, р-р 15), а към св. Е. ползва обръщението „началник“ (т.2, р-р 11). Независимо, че съдът намира за доказан един по-дълъг период на действие на ОПГ, то при постановяване на своята присъда не може да надхвърли определения от държавното обвинение период на извършване на процесното престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК.

         Касателно мястото на осъществяване на престъпната деятелност следва да се отбележат следните доводи: Съобразно повдигнатото обвинение, за място на престъплението против обществения ред и спокойствие се сочи гр.София.В тази вр. се подчертава, че в рамките на инкриминирания период подс.М. и св.Е. живеят на територията на гр.София, а св.Б.А. ***, но посещава и гр. София.Голяма част от провежданите договорки и координация на дейността по разпространение на наркотични вещества се извършва също от територията на гр.София.Необходимо е също така да се изтъкне, че първоначално наркотичните вещества се доставят в гр.София и именно там се предават на подсъдимия.Подсъдимият съхранява наркотика в ползваното под наем жилище, находящо се в гр.София, и именно там разпределя същото на отделни дози.На територията на гр.София той получава и конкретни указания от св.Е., макар и да извършва и доставки на наркотични вещества на св.Б.А. ***.

         Т.е. ангажирани са безспорни доказателства за наличие на организационни, трайни и устойчиви връзки между всички лица, включени в състава на процесната група.

От субективна страна престъплението против обществения ред и спокойствие е извършено от подс.М. умишлено при форма на вината пряк умисъл.Той е съзнавал, че участва в престъпна група, чиято цел е извършване на престъпления, свързани с разпространение на наркотици и тази му цел се проявява както в неговите действия, така и в тези на останалите участници в сдружението.Всяко едно нареждане, дадено от св.Е. и адресирано до подсъдимия и до св.Б.А. е насочено към реализиране на преследваната цел – продажба на НВ, а от там и набавяне на материална облага.

         По отношение на двете вторични престъплениея по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК, вменени на подс.М. съдът подчертава следните правни доводи: Според повдигнатото обвинение, двете престъпления се изразяват в това, че на на 25.11.16г. в гр. София, в собствения си л.а.Ситроен модел Ксара Пикасо с ДК № * и в себе си (заден джоб на панталон) и без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – съответно коноп с нетно тегло 4,73грама с процентно  съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52%, на стойност от 28.38лв. и амфетамин с нетно тегло от 2,18 грама с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 %  на стойност от 65,40лв. с цел разпространение, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.Съдът приема наличието на безспорни доказателства касателно авторството на горното престъпление – отчитат се приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателствени средства, в частност два протокола от 25.11.16г. за извършен личен обиск на подсъдимото лице и за извършено претърсване на горепосочения автомобил и изземване на движими вещи, също приобщени към доказателствата по делото.Според протокола за обиск, именно в задния джоб на панталона на подс.М. е открито вещество, което съгласно изготвената ФХЕ представлява наркотично такова, в случая амфетамин от 2,18гр.  с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 %, чиято стойност, съгласно оценителната експертиза, възлиза на 65,40лв.Според протокола за претърсване на л.а. Ситроен, модел Ксара Пикасо с ДК № *, в същия са намерени и иззети редица вещи, включая и процесните НВ, а именно коноп с нетно тегло 4,73грама с процентно  съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52%, на стойност от 28.38лв. – касателно характеристиките на веществото, като наркотично такова, и касателно неговата парична стойност съдът се позовава на приложените по делото експертизи.Т.е. доказано е, че инкриминираните вещи представляват високорисково наркотично вещество.

Относно обективните съставомерни елементи „дата и място“ за двете процесни престъпления съдът отчита отново съдържанието на двата горепосочени протокола – посочената в същите дата е 25.11.16г., а посоченото място е гр.София, респ. тези данни представляват не само задължителен реквизит на самото писмено доказателствено средство, но представляват и дата и място на изпълнителното деяние.На тази доказателствена база съдът гради извод, че на инкриминираната дата и място процесните наркотични вещества се намират във фактическото владение на подс.М., поради което поведението му се оценява за такова, запълващо законово предвиденото съдържание на изпълнителното деяние по държане.Т.е. и доколкото подсъдимият осъществява самото деяние, то той се явява извършител на същото, респ. доказано е и авторството на визираното в чл.354а ал.1 НК престъпление.

По делото е доказан и отрицателния факт на липса на надлежно разрешително от подс.М. за държане на марихуана и амфетамини, който факт представлява елемент от престъпния състав на чл.354а ал.2 вр.ал.1 НК.

На следващо място съдът отбелязва и наличието на безспорни доказателства относно изискуемата специална цел за разпространение на държаните НВ – в тази вр.не може да бъде пренебрегнато доказаното обстоятелство, че престъпленията по чл.354а НК са вторични такива и целени от престъпното сдружение и тук съдът се позовава и препраща към изложените по-горе мотиви за това.Лаконично се отбелязва само, че от всички доказателствени източници се установява съществуването на престъпна група, целяща разпространение на НВ.Разбира се, доказателствата относно целената престъпна деятелност от ОПГ се явяват косвени такива относно конкретно обсъжданото престъпление по държане на НВ на 25.11.16г.с цел разпространение от подсъдимото лице.Косвено доказателство досежно целта по разпространение на процесните НВ се явява и факта, че се касае за различни по вид наркотични вещества и то именно такива, разпространявани от ОПГ, като дори към този момент подсъдимият притежава и електронна везна и множество самозалепващи се полиетиленови пликчета, сходни с тези, в които се оформят отделните дози от наркотичното вещество при неговата продажба.Въпреки това и съобразно трайната съдебна практика, горните косвени доказателства се намират в такава взаимна връзка и се отнасят към основния факт по конкретното престъпление така, че изграденият на тази база извод е единствено възможния и изключва всякакво съмнение.Т.е. налице е система от косвени доказателства, мотивиращи категоричния извод за държане на 25.11.16г. от страна на подсъдимия на наркотични вещества само и единствено с цел разпространение.

В хода на съдебното следствие са събрани и безспорни доказателства относно наличните квалифициращи елементи по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 НК, респ. в случая подс.М. извършва горните престъпления в изпълнение решение на ОПГ и в условията на опасен рецидив.Досежно съставомерния елемент по чл.354а ал.2 т.1 НК съдът отново препраща към гореизложените мотиви за съществуване на ОПГ, чийто член е подс. М..Решението на групата за извършване на престъпления по чл.354а НК е изначално такова, то е предварително дефинирано и групата извършва активна дейност именно с тази цел и с цел набавяне на имотна облага, респ. събиране на парични суми от продажба на наркотични вещества и това намерение на подсъдимия е ясно изразено в провежданите от него телефонни разговори, вписани в изготвените ВДС.

Касателно квалифициращия елемент по чл.354а ал.2 т.4 НК съдът изцяло се позовава на доказаното обстоятелство на налични предходни осъждания на под.М. и по-точно тези по НОХД с №№ 38/09г. по описа на ОС-София и 14745/09г. по описа на РС-София.Съобразно свидетелството за съдимост на подсъдимия, по НОХД № 38/09г. е постановена осъдителна присъда № 25/23.06.09г., преминала инстанционен съдебен контрол и влязла в законна сила на 27.04.10г., като подс.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.3 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 7 години при ПСР на изтърпяване.По НОХД № 14745/09г. на РС гр.София производството е разгледано и приключило по реда на гл.29 НПК и съгласно съдебното определение за одобряване на сключеното споразумение, подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 1 година с ефективно изтърпяване при ПСР.Съдебният акт по това второ дело е постановен на 15.04.11г. и същият е окончателен, респ. на тази дата съдебното определение влиза в законна сила.Следва да се посочи и доказания факт на изтърпяване на тези наказания – от изисканата в хода на ДП справка от ГДИН (т.8, л.10) се установяват периодите на изтърпяване на наказанията, като наказанията по двете последни осъждания, които наказания са кумулирани на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК са изтърпяни от подсъдимия за периода от 14.05.10г. до 21.08.15г. със зачетен предварителен арест.Т.е. се за постановени две отделни присъди, като престъпленията по горните две дела са тежки умишлени престъпления и на подсъдимият са наложени наказания ЛСВ, не по-малко от една година, и то с ефективно изтърпяване, респ. налице са изискванията на чл.29 ал.1 б. „а“ и б.„б“ НК и престъпленията по настоящото дело са извършени от подсъдимия в условията на опасен рецидив.В контекстта на този извод съдът съобрази и нормата на чл.30 НК – от периодът на изтърпяване на наказанията по НОХД с №№ 38/09г. и 14745/09г., който период е с крайна дата 21.08.15г., до момента на извършване на процесните престъпления не са изтекли 5 и повече години.

От субективна страна за престъпленията по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ НК : Подсъдимият М. осъществява престъпленията при пряк умисъл на виновно поведение.Той съзнава обществено опасния характер на престъпното деяние и обществено опасния характер на последиците от него, предвижда и желае настъпването на тези последици.Прекият умисъл на вина е наличен по отношение на всеки един от съставомерните елементи – подсъдимият съзнава, че на инкриминираната дата и място държи високорисково НВ коноп и амфетамини, предназначени за разпространение, като това му поведение е резултат на взето решение на ОПГ.Подсъдимият съзнава и липсата на притежание на надлежно издадено разрешително за горното.Той притежава и знание касателно предходните му осъждания.Това му субективно отношение най-ясно се проявава в провежданата между него и свидетелите по делото телефонна комуникация – ползват се завоалирани изрази и кодова терминология (говори се за тебешир, растения, джодженчето), често се сменят СИМ карти и е налице явен стремеж за ползване на „чист телефон“.Съзнанието на подс.М. за извършвано от него престъпление се наблюдава и при отразения по-горе телефонен разговор със св.П.Е., като й казва, че не желае да му прави „мизерии“ и да уведомява полицията, тъй като това ще се отрази негативно на отношенията и съвместната му дейност със св.Е..

В заключение за двете процесни престъпления по чл.354а ал.2 НК съдът подчертава и следното: В случая действително е повдигнато обвинение за две отделни престъпления, но решаващият съдебен състав приема, че се касае за едно престъпление, извършено в условията на чл.26 ал.1 НК, а именно като продължавано такова.В тази вр. се отчита инкриминираната дата – касае за една и съща дата, в случая на 25.11.16г., на която подс.М. държи, макар и на две отделни места, инкриминираните наркотични вещества.Не е за пренебрегване и обстоятелството, че амфетамините са държани лично от подсъдимия в неговия заден джоб на панталоните, като непосредствено преди това той се е намирал и в своя собствен автомобил (според гласните доказателства), във вътрешността на който е намерена и марихуаната, респ. наркотичното вещество, предмет второто на престъпление по чл.354а ал.2 НК.Т.е. касае се за изключително кратък период от време, изминал между двете деяния по държане на наркотични вещества, като дори в един предходен момент, а именно в момент, в който подсъдимият се намира в превозното средство, е осъществявал деянието по държане и на двете различни наркотични вещества.При това положение съдът приема за налични елементите от фактическия състав на чл.26 ал.1 НК – налице са две отделни и то идентични деяния, осъществяващи по отделно състав на едно и също престъпление, непродължителен период от време при извършване на всяко едно от тези деяния, една и съща фактическа обстановка и еднородност на вината.При тези доводи съдът призна подс.М. за виновен за извършено едно продължавано престъпление по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ вр.чл.26 ал.1 НК и приема, че не е извършил две отделни престъпления, така както му е повдигнато настоящото обвинение.

ПО НАКАЗАНИЯТА :

         При решаване на въпроса за реализиране на наказателната отговорност на подс.М. за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК съдебният състав определи размера на наказанието съобразно разп. на чл.54 НК.Материалната норма на чл.321 ал.3 т.2 НК предвижда наказание ЛСВ за срок от 3 до 10 години, респ. досежно вида на наказанието законът не предоставя възможност за преценка на решаващия съд, като такава възможност е налична само и единствено относно размера на наказанието ЛСВ.В конкретния случай на първо място се съобрази високата степен на обществена опасност на самото престъпление, но тъй като това обстоятелство е отчетено и от самия законодател при определяне на границите на предвиденото наказание, то горното се взе предвид само в насока вложените конкретни усилия от подсъдимия, който е изключително активен в своята дейност.Отчете се и продължителността на периода на съществуване на групата, нейната малка численост, конкретна деятелност и преследвана цел – извършване на престъпления по чл.354а НК, които също представляват тежки такива по см.на чл.93 т.7 НК. Съдебният състав съобрази и обремененото съдебно минало на подсъдимия – видно от изисканото актуално свидетелство за съдимост, той е осъждан нееднократно и то за различни престъпления, като непосредствено след изтърпяване на наложено му наказание ЛСВ от 7 години, той се включва в процесната ОПГ, респ. започва процесната престъпната деятелност.Т.е. въпреки предходните си осъждания и то такива с ефективно изтърпяване на наложените наказания, подсъдимият продължава да извършва престъпления и да не зачита законите на страната.При това положение съдът приема, че следва да наложи на подсъдимия наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства – да, той е осъждан многократно и явно не се е поправил, но продължителността на съществуване на процесната ОПГ и нейната численост не са големи.С оглед на всички горепосочени обстоятелства, съдът налага на подс.М. за престъплението му по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 НК наказание ЛСВ за срок от 5 години.

         Касателно конкретното наказание за престъплението по чл.354а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ вр.чл.26 ал.1 НК: Тук отново водеща е законовата норма на чл.354а ал.2 НК, като параметрите на наложеното в случая наказание са съобразени от съда с критериите по чл. 54 НК.Предвиденото от закона наказание е ЛСВ от 5 до 15 години и глоба от 20 000лв. до 100 000лв.Т.е. тук фактът на предходни осъждания на подсъдимия частично не е толкова значим, доколкото е отчетен от законодателя при визираното в нормата на чл.354а ал.2 НК наказание. Досежно конкретното наказание съдът отчете наличието на два отделни квалифициращи елемента при извършване на процесното престъпление, но отчете най-вече това, че се касае за неголеми количества наркотични вещества на сравнително ниска стойност.Разбира се, на подсъдимия не може да бъде наложено минимално предвиденото наказание, тъй като явно наложените му предишни наказания не са постигнали своята цел по превъзпитание и поправяне на дееца.При тези доводи съдът определи наказанието на подс.М. при превес на смекчаващите вината обстоятелства и му наложи наказание ЛСВ за срок от 7 години и глоба в размер на 30 000лв. 

Предвид това, че на подс.М. са наложени наказания за деяния, извършени в съвкупност, на осн.чл.23 ал.1 НК се определи за изтърпяване едно общо наказание измежду двете горепосочени в размер на най-тежкото от тях, а именно 7 години ЛСВ при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор съгл.чл.61 т.2 ЗИНС. На осн.чл.23 ал.3 НК съдът присъедини към горното наказание ЛСВ и наказанието глоба в размер от 30 000лв.

На осн.чл.59 ал.1 НК съдът приспадна при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание времето, през което подс.М. е търпял МНО „Задържане под стража”, начиная от 25.11.16г.

По веществените доказателства:

На осн.чл.354а ал.6 НК и доколкото става дума за вещества, забранени от закона и вещества, представляващи предмет на престъплението по чл.354а ал.2 НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на процесните наркотични вещества – амфетамин от 2,18гр.  с процентно съдържание на активен компонент амфетамин 7,2 % на стойност 65,40лв. и коноп с нетно тегло 4,73гр. с процентно  съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,52%, на стойност 28.38лв

Настоящият съдебен състав прецени и липсата на правно и фактическо основание за отнемане на всички останали приобщени към доказателствената съвкупност веществени доказателства.Именно поради това и доколкото не се доказа престъпния произход на намерените и иззети от владението на подсъдимия парични средства се постанови тяхното връщанеПри идентични съображения съдът постанови и връщане на всички вещи, иззети в хода на ДП от подсъдимия и от свидетелите Л.Е., Б.А. и П.Е..Съдът намира за необходимо да изложи изрични мотиви само и единствено относно постановеното връщане на собствения на подсъдимия л.а. Ситроен, Ксара Пикасо с ДК № *. В тази вр. разпоредбата на чл.354а ал.6 НК повелява отнемане в полза на държавата само и единствено на предметите и средствата на престъплението.Безспорно предмет на престъплението по чл.354а НК са наркотичните вещества.Безспорен е и фактът, че една част от тези наркотични вещества е държана от дееца в неговия личен автомобил, който обаче не може и не следва бъде третиран за средство за извършване на престъплението, доколкото последното е реализирано посредством изпълнителното деяние държане, изразено в упражнявана фактическа власт върху определена вещ, в случая наркотичните вещества.Това деяние е обвързано само от дееца, а не и от мястото, деянието се осъществява чрез въздействие върху предмета на престъплението, без значение къде се намира този предмет, респ. деянието се реализира независимо от мястото, където се намират самите инкриминирани вещи.В тази насока е и ТР № 2/13г. на ВКС, което в своята мотивна част дори уточнява, че понятието средство на престъплението е дефинирано в задължителната съдебна практика, като вещ, послужила за извършване на престъплението и използвана при извършването му.ВКС прави извод, че средство на престъплението е само онази вещ, която е пряко свързана с извършване на изпълнителното деяние, а не с други характеристики на престъплението (като конкретно местонахождение напр.).Поради това, съдът постанови връщане на горепосочения автомобил на неговия собственик.    

При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: