РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Павликени, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Административно
наказателно дело № 20214140200337 по описа за 2021 година
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №***467/20.10.2021г на
Началника на РУ ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177ал.1 т.3 б.
А от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на Л. Г. Г. от гр.*** са наложени
адм. наказания глоба от 100лв. за нарушение по чл. 102.ал.1 т.1 от ЗДвП и
глоба от 10лв. з нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно
заседание се навеждат се доводи, че не е извършил твърдяното нарушение,
деянието, описано в АУАН и НП е несъставомерно. Жалбоподателят моли
съда да отмени наказателното постановление.
Ответникът по жалбата, редовно призован,не изпраща представител, не
изразява становище.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,съдът
установи следното:
На 04.10.2021г е съставен АУАН, съгласно който на на същата дата в
15.52 в гр.П. на бул. „***“ срещу №** Г. като ползвател на товарен
автомобил *** с рег № ***, собственост на М. Д. Г., като го предоставя на
непълнолетния си син М. Л. Г. и също че не носи контролен талон към
свидетелство за управление на МПС.АУАН е подписан от Л. Г. с отбелязване
1
, че има възражения, но не са посочи какви. Л. Г. е подписал АУАН и е
получил препис от него. В законовия 3-дневен срок не е направил писмени
възражения по акта.
На основание на съставения АУАН е издадено НП №***467/20.10.2021г на
Началника на РУ ***, с което са наложени глоби на Л. Г. съответно 100лв. за
нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и 10лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП. НП е връчено на Л. Г. на 21.10.2021г. В законовия срок е постъпила
жалба против постановлението.
Съдът намира , че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок.
По делото се установява, че по сигнал от ***, че непълнолетно лице, което е
ученик в ПГ** „***“ управлява бял джип *** с рег № *** и че това лице е
на училище. Св.А.Н.- ***, С.Г.-*** и Х.П.- *** в РУ *** извършили обход на
района на гимназията със служебен автомобил, управляван от св.Н., видели
автомобила, паркиран на паркинга пред гимназията и спрели на друг
паркинг – на ул.“***“ с видимост към бул „***“, по който процесният
автомобил би следвало да мине от гимназията. Чакали повече от час и
видели процесния автомобил да се движи по бул „***“ към центъра на града,
тръгнали след него, като след паркинга на „***“ му подали сигнал със стоп-
палка и джипът спрял. Тримата служители на РУ *** слезли от служебния
автомобил и видели момче да управлява автомобила. Представили се,
поискали документи на момчето и на автомобила. Момчето не си носило
лична карта , но си казало годината на раждане, от което се установило, че
момчето е непълнолетно/ ненавършило ** години/и то се обадило на баща си.
На място дошъл Л.Г.. Представил документ за самоличност, преди това синът
му представил на служителите на РУ *** свидетелство за регистрация на
МПС с талон. Отишли до РУ ***, а после до гаража на Л.Г. / установява се,
че той притежава *** и е извършвал ремонт на автомобили на полицията/,
където Л.Г. по нареждане на служителите на РУ *** смъкнал
регистрационните табели на джипа. От документите за регистрация на
автомобила и от справка на таблета, служителите на РУ *** установили, че
собственик на този автомобил е бабата на непълнолетното лице М. Д. Г.. Не е
представено пълномощно от собственика на автомобила за ползване на
автомобила.
Има противоречия между свидетелските показания относно къде е съставен
2
АУАН - в РУ *** както твърди актосъставителя или пред гаража на Л.Г.
според показанията на св.Г. и П.. Според последните там са съставени 2
АУАН срещу Л.Г.. Има и противоречия относно дали Л.Г. е направил
възражения по АУАН. Актосъствителят твърди, че Л.Г. не е направил
възражения, но „негова практика“ била да пише, че има възражения като
отбелязва с „тикче“ на определното за това място. Св.П. също твърди,че
Л.ЖГ. не е правил възражения по актовете. Св.П. няма спомен за проверка на
контролен талон на товарния автомобил. Твърди,че не е имал проблеми с
Л.Г.. Св.Г. твърди,че Л.Г. е направил възражения на паркинга на полицията
като бил заявил, че детето с негово знание е отишло в училището. Св.Г. и
св.П. твърдят, че целта им била да заловят нарушителя.
В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че товарният автомобил е на
майка му и се ползва само в почивни дни в присъствието й, като той няма
пълномощно от нея.Автомобилът заедно с колите на Л.Г. се държат в гаража
му, който е за 6 автомобила. Съставили му 2 АУАН., не е писал възражения
по тях.
По делото е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
Л.Г. е правоспособен водач с издадено СУМПС, имал е издадени 4 бр фишове
и 6бр. НП от 2000г-2016г. Част от глобите не са платени.
За да е извършено едно административно нарушение, то следва да е
осъществено както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия
случай съдът намира, че нарушението не е осъществено нито от обективна,
нито от субективна страна. Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП визира три
различни качества, които може да има лицето, извършило
административното нарушение. Съгласно същата – „на водача, собственика
или упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя МПС на
водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, или на неправоспособен водач.” Водачът е санкциониран за това,
че като ползвател е преотстъпил на неправоспособното лице- негов син да
управлява МПС, като така възприетата от АНО фактическа обстановка не се
обосновава от събраните по делото доказателства. По делото не се събраха
никакви доказателства Л.Г. да е ползвател на процесния автомобил. Липсва
издадено пълномощно от собственика на автомобила за него. Съдът намира,
че той не е имал качеството на ползвател. Също така липсва и твърдяното
3
„предоставяне“ на автомобила на сина му да го управлява. По делото се
доказа къде е държан процесния автомобил, което изключва съзнателно
предоставяне на непълнолетния да управлява автомобила. Съдът не
кредитира показанията на св.С. Г. относно заявеното от Л.Г., че е дал
автомобила на сина си, тъй като това не е документирано по надлежния ред
при съставяне на АУАН. Съдът намира, че Л. Г. не е извършил нарушение по
чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да бъде отменено издаденото НП в тази част
за налагане на наказание за това неизвършено нарушение. Също така не се
събраха никакви доказателства относно неносене на контролен талон за
свидетелство за управление от Л. Г.- същият не е бил собственик, водач,
упълномощен ползвател на автомобила. Съдът намира, че той не е бил
длъжен да носи контролен талон за автомобил, който не оправлява, не е
упълномошен зда ползва или не е бил собственик. Следователно не е
извършил нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и следва да бъде отменено
издаденото НП в тази част за налагане на наказание за това неизвършено
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №***467/20.10.2021г на
Началника на РУ ***, с което на Л. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. *** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177ал.1 т.3 б. А от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП са наложени адм. наказания глоба от 100лв. за нарушение по чл.
102.ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба от 10лв. з нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС в 14-дневен
срок от съобщението на страните
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4