Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 17.12.2019
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№277 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
05.12.2018 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба от Г.М.В., М.П.Т.
и М.М.П., и тримата чрез адв. Ф.И., с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр.
София са предявени искове по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ с
петитум:
-ответникът
да заплати в полза на първите двама ищци по 1 000 000 лв. като
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие смъртта на П. М.П., настъпила на 18.08.2016 г. при ПТП –
застрахователно събитие по полица №BG/02/***, във връзка с което е завадена щета №***, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 31.05.2018 г. до окончателното им изплащане.
-ответникът
да заплати в полза на първите двама ищци 884.50 лв. като обезщетение за
претърпени от тях имуществени вреди вследствие смъртта на П. М.П., настъпила на
18.08.2016 г. при ПТП – застрахователно събитие по полица №BG/02/***, във връзка с което е завадена щета №***, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 31.05.2018 г. до окончателното им изплащане.
-ответникът
да заплати в полза на третата ищца 500 000 лв. като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на
П. М.П., настъпила на 18.08.2016 г. при ПТП – застрахователно събитие по полица
№BG/02/***, във връзка с което е завадена щета №***, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 31.05.2018 г. до окончателното им изплащане.
С
разпореждане №2060 от 06.12.2018 г. съдът е оставил без движение исковата молба
и е дал указания на ищците да уточнят фактическата обстановка, да представят
доказателствата във връзка с допустимостта на исковете и да внесат следващите
се ДТ. Съответното съобщение е връчено на 12.12.2018 г. и на 18.12.2018 г.
ищците са депозирали молба, в която се уточнява, че във връзка с процесното ПТП
е образувано н.о.х.д. №37/2017 г. по описа на Силистренски Окръжен съд срещу С.С.В..
Ищците са поискали да бъдат освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
заплащането на определените от съда държавни такси.
С
разпореждане от 19.12.2018 г. съдът е изискал служебно и на 04.01.2019 г. по делото
е представена присъда №15 от 22.03.2017 г. по н.о.х.д. №37/2017 г. по описа на
Силистренски Окръжен съд, с която С.С.В. е признат за виновен за нарушаването
на чл.5 от ППЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и за неспазване на пътен знак В
26, в резултат на което е допуснал процесното ПТП и е причинил по
непредпазливост смъртта на П. М.П..
Представено е и решение №258 от 20.10.2017 г. по в.н.о.х.д. №268/2017 г.
по описа на Варненски Апелативен съд, с което въззивната инстанция е отменила
присъдата само в частта и относно вида на затворническото общежитие и в частта и, с която е наложено наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“. Налице е и решение №7 от 02.02.2018 г.
по н.д. №1201/2017 г., с което ВКС е оставил в сила решението на Варненски
Апелативен съд.
С
определение №40 от 10.01.2019 г. съдът е постановил на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК, че ищците не дължат такси и разноски в производството.
С
разпореждане от 19.12.2018 г. съдът е изискал служебно информация от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД и на 17.01.2019 г. е постъпила такава, според която М.М.П. не
е отправяла претенция за заплащане на застрахователно обезщетение.
Препис от
горепосочената информация е връчен на ищците и в молба от 24.01.2019 г. се
заявява, че М.М.П. не е отправила претенция по чл.380 от КЗ, защото към
22.05.2018 г. това не е било правно възможно. Същата поддържа иска си. Г.М.В. и
М.П.Т. са заявили, че не са били канени по никакъв начин от застрахователя да
получат конкретни обезщетения.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ,
допустимостта на прекия иск зависи от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи
служебно.
С оглед на
това, съдът е счел, че предявените от Г.М.В. и М.П.Т. искове са допустими, доколкото са налице и
общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, и
допълнителните /специални/ предпоставки - в случая започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предявеният
от М.М.П. иск е счетен за недопустим, тъй като има данни, а и същата признава,
че не е отправяла до ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД и писмена
застрахователна претенция по чл.380 от КЗ. С разпореждане №167 от 24.01.2019 г. исковата молба на М.М.П. е
върната, поради недопустимостта на предявения с нея иск, а производството по
делото в съответната му част е прекратено. Разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила на 07.02.2019 г.
Ищците Г.М.В.
и М.П.Т. твърдят, че на 18.08.2016 г., на път IV 21 403, между с. ***и с. ***, област Силистра, при
управление на лек автомобил марка ***, с ДК № ***, водачът С.С.В. нарушил чл.5
от ППЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и не спазил пътен знак В 26, в резултат
на което допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на тяхната дъщеря П.
М.П..
Ищците
твърдят, че с влязла в сила присъда №15 от 22.03.2017 г. по н.о.х.д. №37/2017
г. по описа на Силистренски Окръжен съд, С.С.В. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, предл. 1, във вр. с ал.1,
б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК – причиняване по непредпазливост на
смъртта на П. М.П. при управление на МПС
без да е правоспособен водач, със скорост над разрешената, загубвайки контрол
върху автомобила.
Твърди се от
ищците, че към момента на процесното
ПТП лекият автомобил *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД, съгласно полица №BG/02/***.
В исковата
молба се твърди, че смъртта на П. М.П. е прекъснала надеждата на ищците за
радост и помощ в оставащите до смъртта им дни.
Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД на
07.02.2019 г. и в указания срок – на 21.02.2019 г. е изпратен по пощата
отговор, в който не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
полица №BG/02/***.
Ответникът
твърди, че С.С.В. не е причинил деликт, резултат от който да е смъртта на П. М.П..
Оспорва механизма на ПТП, както и механизма на получаване на травмите на П. М.П..
Намира, че последната има изключителен принос за смъртта си, като се е возела
без обезопасителен колан в неизправен лек автомобил, управляван от неправоспособен
водач. Твърди, че ако П. М.П. е била с обезопасителен колан, по време на
преобръщането на автомобила е нямало да
изпадне от него и горната част на тялото и да бъде затисната от купето.
Освен това,
ответникът твърди, че ищците са били в лоши отношения с дъщеря си.
Според
ответника, ищцовите претенции са завишени по размер и следва да бъдат
редуцирани с оглед приноса на П. М.П., който се определя поне на 90 %. Счита,
че както са претендирани, обезщетенията ще имат наказателна, а не обезщетителна
функция.
Препис от
отговора на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД е връчен на ищците за
допълнителна искова молба на 28.02.2019 г. и в указания срок – на 12.03.2019 г.
такава е депозирана по делото. Ищците твърдят, че вече има влязла в сила
присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, относно неговата
противоправност и относно виновността на дееца. В т.вр. считат, че въпросите за
механизма на ПТП, неговият вредоносен резултат и причинната връзка между
деянието и вредата не могат да бъдат пререшавани от гражданския съд.
Според
ищците, претенциите им съответстват на принципа за справедливост.
Препис от допълнителната
искова молба е връчен на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД на 28.03.2019 г. за
допълнителен отговор и в указания срок по пощата е изпратен такъв. Според
ответника, „влязлата в сила присъда не доказва основанието на иска по чл.45 от ЗЗД“. Пред гражданския съд следва да бъдат доказани вредата и причинната
връзка. Ответникът се позовава на съдебната практика, обективирана в решение
№55/30.05.2009 г. по т.д. №278/2008 г.
на ВКС, I т.о. и решение №29/14.05.2016 г. по т.д. №94/2015 г. на ВКС, I т.о., според която поведението на пострадалия не е предмет на изследване в
наказателното производство, освен ако съпричиняването не съставлява елемент от
фактическия състав на престъплението.
В о.с.з. на
18.11.2019 г. процесуалният представител на ищците – адв. Ф.И. е пледирал за
присъждане на обезщетенията така, както са поискани с исковата молба, но ведно
със законната лихва не от 31.05.2018 г., а от 18.08.2016 г. по арг. от чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Представени
са писмени бележки по съществото на спора. В тях се сочи, че не е била доказана
по делото причинна връзка между поведението на водача на автомобила С.С.В. и
поведението на пътничката П. М.П., т.е. не е било доказано съпричиняване на
смъртта на П. М.П., налагащо намаляване на претендираните обезщетения.
Акцентира се на заключението на ВЛ, че смъртта на П. М.П. би могло да настъпи и
при поставен от нея предпазен колан. Моли се да бъде отчетено, че като гостенка
на П.С. в с. ***, П. М.П. не е могла да знае „всички негативни факти от живота
на водача на автомобила С.С.В..
В о.с.з. на
18.11.2019 г. процесуалният представител на ответника – адв. В.А. е пледирал за
отхвърляне на предявените искове – изцяло или частично, като при определяне
размера на обезщетенията бъде приложен принципа за справедливост и бъде уважено
възражението за съпричиняване.
Представени
са писмени бележки по съществото на спора. В тях се сочи, че не бил доказан твърдяния
от ищците механизъм на процесното ПТП. Ответникът счита, че изключителният
принос на П. М.П. за смъртта и, изключва неговата отговорност като
застраховател. Пояснява, че този изключителен принос прекъсва причинната връзка
между поведението на водача на автомобила и настъпването на смъртта на П. М.П..
Алтернативно сочи, че приносът следва да бъде определен на 90 % и съобразно
него следва да се редуцират претендираните обезщетения. Намира за безспорно
установено, че поставянето на предпазен колан от П. М.П. би осуетило изпадането
и от автомобила при преобръщането му и претърпяването на телесните увреждания,
довели до смъртта и. Моли да бъде отчетено, че според показанията на св.Б.К., П.
М.П. е знаела, че С.С.В. е употребил алкохол и че е неправоспособен водач на
МПС.
За
недоказана се сочи „изключителната емоционална връзка“ между П. М.П. и нейните
родители, която само връзка би могла да обуслови присъждането на обезщетения в
размери, по-големи от обичайните в сходни случаи. Иначе казано – не е
достатъчна само формалната родствена връзка, нужно е да се докаже извънредно
дълбока и трайна емоционална връзка между П. М.П. и нейните родители. Според
ответника, не е доказано поддържането на каквито и да било отношения между П. М.П.
и нейните родители, които да са прекъснати със смъртта и. Оспорва се
последователността и обективността на гласните доказателства, ангажирани от
ищците.
Ответникът
сочи още в писмените си бележки, че липсват доказателства за направените от
ищците разходи за погребение в размер на 884.50 лв.
Ответникът
намира, че съгласно новия КЗ, законната лихва се дължи най-рано след изтичане
на 3-месечния срок за произнасяне на застрахователя по заявлението на ищците, а
в случай, че не са били представени изисканите от застрахователя документи – от
предявяване на исковете в съда.
Не на
последно място, според ответника, лимитът на застрахователно покритие не е
самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетенията.
В о.с.з. на
18.11.2019 г. адв. В.А. е претендирал направените разноски, съгласно списък по
чл.80 от ГПК, в т.ч. и адв. възнаграждение в размер на 37 836 лв. с ДДС.
В о.с.з. на
18.11.2019 г. адв. Ф.И. е възразил срещу размера на адв. възнаграждение,
платено от ответника, като прекомерен и е поискал той да бъде редуциран до
минималния по Наредбата.
В писмените
си бележки адв. Ф.И. е заявил, че всички направени от ответника разноски следва
да си останат в негова тежест, тъй като той, нарушавайки чл.496, ал.1 от КЗ, е
дал повод за предявяване на исковете.
В о.с.з. на
18.11.2019 г. адв. Ф.И. е заявил, че също претендира адв. възнаграждение.
В писмените
си бележки адв. Ф.И. е уточнил, че то да бъде определено съобразно чл.38 и
чл.36 от ЗА. Моли в т.вр. да бъдат съобразени писмените доказателства, сочещи,
че ищците не разполагат със средства да му платят предварително адв.
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от у-ние за раждане
№223036/18.05.1993 г., че ищците Г.М.В. и М.П.Т. са
родители на П. М.П., родена на *** г.
Не е спорно и е видно от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег. №362р-7192/19.08.2016 г., както и от препис от протокол
за оглед на ПТП от 18.08.2016 г., че на
последната дата на път IV-***, между с. ***и с. ***, област Силистра, в
посока към с. ***, се е движел лек автомобил марка *** модел ***, с ДК № ***,
управляван от С.С.В., когато около 17.30 часа на около 300 метра от табелата за
с. ***се е ударил в бетонни блокчета, разположени вляво от посоката му на
движение и се е обърнал по таван. В автомобила са пътували П.В.С. и П. М.П..
Последната е загинала при ПТП.
Не е спорно и е видно от съобщение за смърт №54 от
19.09.2016 г. г., че в резултат на ПТП тялото на П. М.П. и изпаднало от
автомобила и е било притиснато от купето, което е довело до несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма.
Не е спорно и е видно от проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ /на стр.98 от делото/, че към
18.08.2016 г. процесният лек автомобил *** е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД, съгласно полица №BG/02/***.
Не е спорно и е видно от присъда №15 от 22.03.2017 г.
по н.о.х.д. №37/2017 г. по описа на Силистренски Окръжен съд, с нея С.С.В. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.3, б. „б“, предл. 1, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1
от НК – причиняване по непредпазливост на смъртта на П. М.П. при управление на МПС без да е
правоспособен водач на МПС – нарушение на чл.5 от ППЗДвП, със скорост над
разрешената – нарушение на забраната, въведена с пътен знак В 26 по чл.47, ал.3
от ППЗДвП, загубвайки контрол върху автомобила – нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В мотивите
на присъдата е посочено, че максимално разрешената скорост е била 30 км/час, а
процесният автомобил се е движел с около и над 73.4 км/час, което е нарушило
устойчивостта му в завоя и е довело до загуба на управлението, поднасяне наляво
и удар в бетоновите блокчета. Оборудването на автомобила с предни гуми с
различна ширина и височина е посочено като още едно нарушение на правилата за
движение, което влошава устойчивостта на автомобила. Това нарушение е отчетено
като отегчаващо вината обстоятелство при определяне вида и размера на
наказанието.
В мотивите
на присъдата е посочено също, че в кръвта на С.С.В. не е установено наличието
на алкохол. Казано иначе – липсва квалифициран състав на престъплението по
чл.343, ал.3, предл.1 от НК.
Наказателният съд е стигнал до извода, че няма
доводи за наличието на съпричиняване от страна на П. М.П., защото липсата на
поставен от нея предпазен колан не е в пряка и непосредствена връзка с
допуснатото от С.С.В. ПТП.
Видно от решение №258 от 20.10.2017 г. по в.н.о.х.д.
№268/2017 г. по описа на Варненски Апелативен съд, с него въззивната инстанция е отменила присъдата само в частта и относно
вида на затворническото общежитие и в
частта и, с която е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“.
Налице е и решение №7 от 02.02.2018 г.
по н.д. №1201/2017 г., с което ВКС е оставил в сила решението на Варненски
Апелативен съд.
Съгласно правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В случая няма данни
съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалата да е
елемент от състава на престъплението. То е изследвано от наказателния съд с
оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и на размера на
наказанието, т.е. като евентуално смекчаващо вината обстоятелство.
Тук е
мястото да се отбележи, че по арг. от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, следва да
се прави разграничение между допринасянето на пострадалия за настъпване на
самото ПТП и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него. Придобилият
гражданственост термин „съпричиняване“ илюстрира първата от посочените хипотези
- допринасяне за настъпване на произшествието. Използваният в чл.51, ал.2 от ЗЗД термин „допринасяне за настъпването на вредите“ касае втората хипотеза –
когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с
поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата.
След като съпричиняването
на общественоопасните последици от страна на пострадалата не е елемент от
състава на престъплението, влязлата в сила присъда на наказателния съд няма
задължителен характер за гражданския съд относно това съпричиняване.
Съгласно Решение № 33 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1787/2018 г., IV г. о., ГК, фактът на съпричиняване подлежи на
самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд
не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното
производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния
съд в мотивите на присъдата. С оглед принципа за непосредственост и равенство
на страните в процеса, с проекто-доклада на ответника е указано, че следва да
докаже наличие на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на П. М.П.
и настъпването на ПТП, респ. на смъртта и.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД е поискало събирането
на гласни доказателства и допускането на комплексна експертиза.
Св. С.С.В. твърди, че
към момента на ПТП е изкарал шофьорския курс, взел е успешно изпита за придобиване
правоспособност за управление на МПС и е чакал издаване на свидетелство за
управление на МПС. Твърди, че П. е знаела за тези обстоятелства. По делото не
се събраха доказателства, които да опровергаят тези свидетелски показания.
Обстоятелствата, за които те се отнасят, повишават степента на доверие у
пострадалата относно възможностите на свидетеля като водач на МПС. Съвсем
безотговорно би било, ако тя е знаела, че С.С.В. никога не участвал в обучение
за кандидат-водачи на МПС или че е участвал в такова обучение, но не е успял да
положи успешно изпита за придобиване правоспособност за управление на МПС, и
въпреки това се е качила в управлявания от него автомобил.
Св. С.С.В. твърди, че
преди ПТП не е употребявал алкохол. Обратното не е установено по надлежния ред
в наказателното производство и деянието, извършено от С.С.В., не е било
квалифицирано като извършено в пияно състояние.
Съгласно Решение № 150 от 22.11.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1147/2010 г., II т. о., ТК, предвид
обхвата на задължителната сила на присъдата за гражданския съд, в гражданското
производство не може да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на
виновния за произшествието водач - напр. управление на МПС след употреба на
алкохол. Ето защо следва да бъдат игнорирани показанията на св. Б.П.К., който твърди, че когато с В.М.
отишли на язовира, заварили П. и С. „доста пийнали“; че останали на язовира
около 30 минути, през което време П. и С. пили бира в присъствието на П..
Св. С.С.В. твърди, че
процесният автомобил е бил оборудван с предпазни колани, но на 18.08.2016 г. на
тръгване от язовира нито той, нито двамата му спътници П. и П. са поставили
тези колани. Свидетелят твърди, че П. е седяла на предната дясна седалка, а
прозорецът и е бил отворен. П. се е возел отзад.
В о.с.з. на
15.07.2019 г. след разпита на св. С.С.В. е постановено
от съда за безспорно между страните, че П. М.П. е била по време на
процесното ПТП на предната дясна седалка без обезопасителен колан.
В о.с.з. на
18.11.2019 г. ВЛ д-р С. К. е уточнил, че процесният
автомобил е с две врати. В приложеното н.о.х.д. №37/2017 г. на Силистренски
Окръжен съд е налице справка в Централната база на КАТ, от която е видно, че лек автомобил
марка *** модел ***, с ДК № *** е с първа регистрация 02.02.1998 г. Този модел
действително е с две врати и с неотваряеми задни прозорци, което обстоятелство
може да обясни защо возещият се отзад П. не е изпаднал от автомобила при
преобръщането му.
Видно от заключението – в неговата автотехническа част, за лекия автомобил ударът в предпазните блокчета е страничен, кос, с
преимуществено действие на ударните сили в лявата му предна част. При това
положение преносната инерционна сила при удара за всички в автомобила, вкл. и
за пострадалата П., е насочена надясно и се стреми да измести телата им надясно
спрямо надлъжната ос на автомобила. Ако човек не е закрепен с предпазен колан
по време на такъв удар, той ще придобие инерционна сила, която ще го отклони в
посока обратна на посоката на ударния импулс. Използването на предпазен колан
ограничава придвижването по инерция на намиращите се в автомобила хора.
Ефективността на предпазния колан зависи от местоположението на човека в
автомобила и от типа на ПТП – челен сблъсък, страничен удар, преобръщане и пр. Използването
на предпазни колани намалява риска от смърт при ПТП на водача и пътниците на
предната седалка с 40-50 %, а на пътниците на задната седалка – с 25 %. Обикновено
водачът на МПС има по-малко наранявания при ПТП от пътниците на предната
седалка. В о.с.з. на 18.11.2019 г. ВЛ е
разяснило, че е така, защото водачът на МПС е фиксиран за устройството за
управление.
Според заключението – в неговата автотехническа част, при страничен удар използването на колан от водача ще намали вероятността
от смъртта му с 1.8 пъти, а при преобръщане – 5 пъти. В о.с.з. на 18.11.2019 г. ВЛ е разяснило още, че в процесния случай
начинът, по който се е завъртял автомобилът, е извел навън пътника на предната
дясна седалка. Ако автомобилът се беше завъртял на другата страна, инерционните
сили щяха да действат първо върху водача на МПС, като не бива да се забравя, че
той е фиксиран за волана и педалите.
Експертното
заключение в неговата автотехническа част и внесените от ВЛ уточнения в о.с.з.
обясняват защо водачът С.С.В., който също е бил без колан при ПТП, не е
изпаднал от автомобила при преобръщането му.
От заключението – в неговата автотехническа част е видно още, че дори и инерционните сили да не са довели до изпадане от
автомобила на намиращите се в него хора, те водят до преместване на хората
вътре в купето, т.е. до контакт с възли и части от вътрешния интериор на
автомобила и външни наранявания. При скорост по-голяма от 40 км/час, времето на
протичане на удара е от 0.05 до 0.1 секунди. Това обяснява големите стойности
на получените при удар с такава скорост закъснения, които са предпоставка и за
вътрешни разкъсвания. Според ВЛ инж. П. Д.,
при процесното ПТП използването на колан от пострадалата не би я предпазило
напълно от посочените външни и вътрешни увреждания.
Видно от заключението – в неговата медицинска част, при преобръщането на автомобила П. М.П. е изпаднала от него през
отворения прозорец на дясната врата. Автомобилът се е приплъзнал върху пътя и е
притиснал главата на пострадалата, при което и е причинена насъвместима с живота
черепно-мозъчна травма – смачкване на главата с охлузване и разкъсване на
меките черепни обвивки, многофрагментарно счупване на черепа, счупване на
носните кости,, разкъсване на мозъчните обвивки, размачкване, разкъсване и
изпадане на пътя на главния мозък. Според ВЛ
д-р С. К., ако пострадалата е била с колан, е нямало да изпадне от
автомобила и да претърпи установената като причина за смъртта и черепно-мозъчна
травма. Поради многообразието от фактори, не е възможно да се конкретизира дали
и какви увреждания би получила пострадалата при същия механизъм на ПТП и
поставен колан.
От заключението – в неговата автотехническа част става
ясно също, че предната лява гума на автомобила е
била марка „***“ 185/55/15 с протектор 6 мм, а предната дясна гума – „***“
195/50/15 с протектор 5 мм. Според ВЛ инж. П. Д., Наредба №Н-32/16.12.2011 г.
не допуска на една ос гумите да са с различен размер, защото това влошава
управляемостта и устойчивостта на автомобила.
По делото
обаче не се събраха доказателства П.
М.П. да е знаела или да е могла да разбере за наличието на това нарушение на
изискванията за техническа изправност на ППС.
В заключение
– съдът намира, че от всички заявени от ответника форми на съпричиняване,
безспорно се доказаха бездействие на П. М.П., а именно – неизползването на
обезопасителен колан по време на движение на МПС, което съставлява нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и съгласие на П. М.П. да се вози в автомобил, управляван
от водач без свидетелство за управление на МПС.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г.
на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съгласно Решение № 210 от 17.04.2019 г. на ВКС по н.
д. № 931/2018 г., III н. о., НК, за да е налице съпричиняване е необходимо
с поведението си пострадалият не само да е нарушил правило за движение, но да е
допринесъл за развитието на причинно-следствения процес.
В процесния
случай с неизползването на обезопасителен колан П. М.П. не е допринесла за
настъпване на ПТП, но има принос за развитието на причинно-следствения процес,
в частност – за изпадането и от автомобила и притискането на главата и върху
пътя, респ. за претърпяването на несъвместимата с живота черепно-мозъчна
травма. На основния релевантен въпрос дали и доколко неизползването на
обезопасителен колан е от значение за настъпване смъртта на П. М.П., е даден
категоричен експертен отговор. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на
процесното ПТП е установено, че бездействието на пострадалата се намира в пряка
причинна връзка с нейната смърт.
Колкото до
съгласието на П. М.П. да се вози в автомобил, управляван от водач без
свидетелство за управление на МПС, то само по себе си не съставлява
правонарушение и не се установи по делото да е в причинна връзка със смъртта и.
Дори и да беше обратното, подобен принос би бил незначителен с оглед
конкретната фактическа обстановка, коментирана по-горе по повод показанията на
св. С.С.В..
Не се
установиха останалите заявени от ответника форми на съпричиняване, а именно –
съгласие на П. М.П. да се вози в неизправен автомобил, управляван от пиян
водач.
За
установяване съществуването на процесните неимуществени вреди ищците са
поискали и съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.
Св. М. И. е семеен приятел на ищците и е познавал дъщеря им П.
от бебе. Твърди, че те са били в добри отношения. П. била студентка и ходела на
студентски бригади в чужбина. Родителите и работели и я подпомагали финансово.
Смъртта на П. ги „побъркала“. М. получил удар. Затворили се и спрели да общуват
с хората.
Св. Н.Ц. е приятелка на П. и сестра и. Твърди, че семейството
им било много сплотено. Живеели заедно, в едно домакинство в гр. ***. П. била
студентка и учела в гр. ***. За родителите и смъртта и била „голям шок“ – все
едно сърцето им било изтръгнато. Според свидетелката, те не са и няма да
преживеят загубата на дъщеря си.
С
оглед така събраните свидетелски показания, съдът намира за доказано
съществуването на добри отношения между
загиналата при ПТП П. М.П. и ищците по настоящото дело, съответни на обичайните родствени отношения между
дете и родители. Не се установи нито че отношенията между пострадалата и
родителите и са били лоши, нито че те
не са поддържали никакви отношения
помежду си. Към момента на процесното ПТП П. М.П. е
била пълнолетна и вече се е била еманципирала в някаква степен от родителското
семейство. Била е студентка в друг град и е пътувала самостоятелно извън
чужбина, т.е. водела е самостоятелен живот, детайлите от който, особено
интимните, съвсем естествено може и да не са били достояние на нейните
родители.
В процесния
случай, за да бъдат материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ищците не е необходимо да доказват, че е съществувала
„трайна и дълбока емоционална връзка“ между тях и дъщеря им П. М.П.. Още с Постановление №4/25.05.1961 г. ПВС е
приел, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани най-близките на
пострадалия – неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, ако се
установи, че те действително са претърпели вреди.
Съдът намира
за доказано съществуването на процесните неимуществени вреди – загубвайки внезапно
23-годишната си дъщеря, Г.М.В. и М.П.Т. са загубили надеждата си за радост и
помощ в живота си. Ищците са загубили дъщеря си в разцвета на младостта и и в етап
от живота и, в който обичайно човек се реализира социално, създавайки семейство
и професионално, започвайки работа. Казано по друг начин-ищците са били лишени
от възможността да се радват на реализацията на дъщеря си и да разчитат на нейната
морална и материална подкрепа.
Смъртта на П.
М.П. е настъпила по жесток начин и е сломила родителите и. Те са се изолирали
от света и хората. Страданието им ще бележи живота им до края.
Съгласно задължителните указания по
приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени с т. II на Постановление №4/23.12.1968 г. на ПВС, общите критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са:
възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което
търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Извън
общите критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са
релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието
„справедливост” по смисъла на чл.
52 от ЗЗД,
е конкретна и зависи от спецификите на
разглеждания правен спор / в т.см. виж Решение
№ 205 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 218/2010 г., II т. о., ТК, Решение №
55 от 14.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 362/2011 г., II т. о., ТК и др./.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени още силата на душевната болка на ищците и продължителността
на страданието им. Според съда, едва ли има по-тежка душевна травма от загубата
на дете. Не съществуват безотказни и общодействащи компенсаторни механизми за
преодоляване на подобна загуба. Дори времето, което по принцип е добър лечител,
може само да прикрие външния израз на вътрешното страдание. То се проявява в
постоянна потиснатост и в дискомфорт при осъществяване на обикновени ежедневни
дейности. В случая се установи, че ищците са се затворили и нямат желание да
общуват. Не рядко душевната травма е съпроводена от влошаване на физическото
здраве на страдащия. Нещастният човек не се храни добре, не спи достатъчно,
апатичен е към собственото си състояние, съпротивителните му сили са сломени.
Стресът е признат фактор за отключването на множество заболявания. В случая не
се установиха конкретни негативни последици на душевната травма върху
физическото здраве на ищците. Гласните доказателства не установяват конкретни
негативни последици в общото здравословно състояние на ищците. Липсват и
писмени доказателства в тази насока.
Съдебната практика е наложила като
допълнителен критерий и икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната.
Икономическата конюнктура е видима от определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или
към третото увредено лице. Този лимит обаче е само един от обективните
критерии, които съдът съобразява при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди по справедливост съгласно чл.
52 от ЗЗД.
В случая
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че обезщетението за претърпените от всеки един от ищците неимуществени
вреди следва да бъде определено в размер на 180 000 лв. Този размер следва да бъде редуциран до 120 000 лв., с оглед установеното
по делото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при
ПТП П. М.П., която се е возела по време на ПТП
без предпазен колан. Наличието на този вид съпричиняване обосновава
приложението на установеното в практиката съотношение 1:2 между приноса на
пострадалия и приноса на деликвента.
За установяване съществуването на
процесните имуществени вреди ищците са представили заявка от 19.08.2016 г. за погребението на П. М.П. до Траурна
агенция „***“ /на стр.101 от делото/, на гърба на която подробно са
посочени траурни услуги и траурни стоки на обща стойност 884.50 лв. и е
отбелязано, че сумата е платена от ищцата Г.М.В..
Това отбелязване не изключва споделянето на разходите за погребението между
двамата родители, т.е. съдът намира ищците за солидарни кредитори.
Според константната
практика на съдилищата /виж например Решение
№ 381 от 10.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 399/2008 г., III н. о./,
разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД
е относима както към причинените неимуществени вреди, така и към имуществените
вреди, което означава, че при установен принос на пострадалия, се намалява
както дължимото обезщетение за неимуществени вреди, така и дължимото
обезщетение за имуществени вреди. С оглед горепосоченото съотношение 1:2 между
приноса на пострадалата и приноса на деликвента, обезщетението за имуществени
вреди следва да бъде редуцирано до 589.67
лв.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че на основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3
от КЗ
в полза на ищците следва да бъдат присъдени:
- по 120 000 лв. за всеки ищец
като обезщетение за неимуществени вреди и
- 589.67 лв. общо за двамата ищци
като обезщетение за имуществени вреди.
Обезщетенията
се дължат ведно със законната лихва върху тях, считано от 26.08.2018 г., когато
е изтекъл срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Претенцията за законна лихва от
31.05.2018 г. до 25.08.2018 г. е неоснователна. Следва да се отбележи, че е
недопустимо едва в хода на пледоарията си по същество процесуалният
представител на ищците да променя от 31.05.2018 г. на 18.08.2016 г. началната
дата, от която се претендира законна лихва върху обезщетенията.
Исковете за разликата от
120 000 лв. до претендираните от всеки ищец 1 000 000 лв., както
и иска за разликата от 589.67 лв. до претендираните за двамата ищци общо 884.50
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При този
изход на спора по същество ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД следва да бъде
осъдено на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски Окръжен
съд 9 623.59 лв., явяващи се ДТ
върху цената на уважените искове.
Г.М.В. и М.П.Т.
не са направили разноски по делото. Адв. Ф.И.
е предоставил на ищците безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай
и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на адв. Ф.И. сумата от 6 341.79 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената
част на исковете.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД е направило разноски в общ размер на 38 676 лв., в т.ч. и адв. възнаграждение с ДДС в размер на 37 836 лв. Видно от приложената
проформа-фактура, данъчната основа е 31 530 лв. Такова е минималното адв.
възнаграждение за защита при интерес 2 000 000 лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.6 от Наредба №1/09.07.2004 г. При това положение възражението на адв. Ф.И.
за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение е неоснователно.
Несъстоятелно е другото възражение на адв. Ф.И., а
именно – че всички направени от ответника разноски следва да си останат в
негова тежест, тъй като той, нарушавайки чл.496, ал.1 от КЗ, е дал повод за
предявяване на исковете.
С оглед изхода на спора по същество
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г.М.В. и М.П.Т.
следва да заплатят в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД сумата от 34 025.53 лв., явяваща се
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г.М.В. от гр.
***, с ЕГН: ********** сумата от 120 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
вследствие смъртта на дъщеря и П. М.П., настъпила на 18.08.2016 г. при пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от С.С.В., с ЕГН: ********** като водач на лек
автомобил марка *** модел ***, с ДК № ***, със задължителна застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ“ на автомобилистите, сключена със
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр. София, с ЕИК: ***, съгласно полица
№BG/02/***, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 26.08.2018 г. до окончателното му изплащане, а
иска за разликата от 120 000 лв. до 1 000 000 лв., претендирана
като обезщетение, както и за законна лихва върху обезщетението за периода от
31.05.2018 г. до 25.08.2018 г. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на М.П.Т. ***, с
ЕГН: ********** сумата от 120 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие смъртта на дъщеря му П. М.П., настъпила на 18.08.2016 г. при пътно-транспортно
произшествие, причинено виновно от С.С.В., с ЕГН: ********** като водач на лек
автомобил марка *** модел ***, с ДК № ***, със задължителна застраховка „ГРАЖДАНСКА
ОТГОВОРНОСТ“ на автомобилистите, сключена със
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр. София, с ЕИК: ***, съгласно полица
№BG/02/***, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 26.08.2018 г. до окончателното му изплащане, а
иска за разликата от 120 000 лв. до 1 000 000 лв., претендирана
като обезщетение, както и за законна лихва върху обезщетението за периода от
31.05.2018 г. до 25.08.2018 г. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г.М.В. от гр.
***, с ЕГН: ********** и М.П.Т. ***,
с ЕГН: ********** сумата от 589.67 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди – разходи
за погребение вследствие смъртта на дъщеря им П. М.П., настъпила на 18.08.2016
г. при пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от С.С.В., с ЕГН: **********
като водач на лек автомобил марка *** модел ***, с ДК № ***, със задължителна
застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ“ на автомобилистите, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр. София,
с ЕИК: ***, съгласно полица №BG/02/***, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 26.08.2018 г. до
окончателното му изплащане, а иска за разликата от 589.67 лв. до 884.50 лв.,
претендирана като обезщетение, както и за законна лихва върху обезщетението за
периода от 31.05.2018 г. до 25.08.2018 г. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 9 623.59 лв.,
явяващи се ДТ върху цената на уважените искове.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр. София, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат
Ф.П.И. от Плевенска Адвокатска колегия сумата
от 6 341.79 лв. като адв.
възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Г.М.В.
от гр. ***, с ЕГН: ********** и М.П.Т.
***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в
полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „***“АД-гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 34 025.53 лв., явяваща се
направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: