РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Враца, 2.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.06.2019г./
осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОЦЕВА
МАРИЯ
НИЦОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело №315 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на С.Б.Л. ***, чрез * М.М. против РЕШЕНИЕ №71/26.02.2019г., постановено по АНД
№35/2019г. на Районен съд Враца, с което
е потвърдено издаденото от ответника наказателно постановление. С касационната
жалба се твърди,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази насока.
Иска се отмяна на оспореното решение.
В с.з.касаторът,чрез *М. моли за
решение, с което се отмени решението на Районен съд Враца, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и немотивирано.
Излагат се съображения в тази насока.
Ответникът- АДФИ –София в с.з.,
чрез процесуалния си представител * Ц. счита решението на Районен съд за
правилно и законосъобразно и същото да се потвърди.
Участващият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на оспореното
решение.
Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната
жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С Решение №71/26.02.2019г. на
Районен съд Враца е потвърдено НП №
11-01-377/9.11.2018г. на Директора на АДФИ - София, с което на С.Б.Л. *** на основание чл.256, ал.1, пр.2-ро
ЗОП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 564.64
лева за нарушение по чл.17, ал.1 вр. чл.20, ал.3, т.2
вр. чл.3,ал.1, т.2 ЗОП/в редакцията на текстовете на ЗОП към
м.май 2016г./.
При разглеждане на делото първоинстанционият съд е събрал необходимите за правилното му
изясняване писмени и гласни доказателства, след анализ на които е стигнал до
извода, че от страна на касатора е осъществен състава
на административното нарушение, визирано в НП, като са изведени
обосновани правни изводи в
съответствие с установените по делото факти. Правилно и в съотвествие с доказателствата е прието, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като при съставяне на акта няма нарушение на
чл.40, ал.1 ЗАНН, при спазване изискванията на чл. 42 и чл.57 ЗАНН, като
изведените в тази насока изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. Споделят
се и изведените правни изводи на въззивният съд по
съществото на спора, без да е необходимо
същите да се повторят отново и в настоящото решение. От доказателствата по
делото е видно, че от страна на касатора е осъществен
състава на адм.нарушение визирано в НП, поради което и правилно е ангажирана неговата адм.наказ. отговорност по чл.256,
ал.1 ЗОП/отм./ с издаденото НП. Правилно
въззивният съд е приел, че не е налице маловажност на
нарушението по чл.28 ЗАНН, тъй като в конкретния случай санкционираното
нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност на обичайните нарушения
от същия вид. Нарушено е основно изискване на закона-поръчките да се възлагат
след провеждане на предвидените в закона
процедури. Правилно е определен и размера на наложеното наказание.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че НП не отговаря на
императивните изисквания на чл.57 ЗАНН, липсва ясно и конкретно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата при които е
извършено, както и доказателствата които го потвърждават. Фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП е
достатъчно ясно, същото е описано в пълнота и дава възможност на касатора да установи срещу какви факти следва да се
защитава, поради което в тази насока липсва допуснато нарушение при издаване на
АУАН и НП и за нарушителя е ясно какво нарушение му е вменено за извършено. Както
правилно е прието от АНО, в случая нарушението следва да се счита извършено
именно на посочената в АУАН и НП дата 27.05.2016г. тоест на датата на която е
извършена първата доставка на лекарствен продукт. В тази насока въззивният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав и не следва отново да се приповтарят в
решението.
Възражението на касатора за наличие на извънредни обстоятелства е също
неоснователно. В конкретния случай такива обстоятелства не са налице, видно от
данните по делото. Установено е, че така процедура не е започнала за целия
период на извършените няколко доставки на лекарствени продукти до м.септември 2017г.
При осъществения контрол по реда
на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение №71/26.02.2019г. на Районен съд Враца, постановено по АНД
№35/2019г., с което е
потвърдено НП № 11-01-377/9.11.2018г.
на Директора на АДФИ – София.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.