РЕШЕНИЕ
№1605/23.9.2022г.
гр.
Пловдив, 23.09.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на четиринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря
СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 425 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Оспорва
се Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10-0375573 от
28.01.2022 г., на и.д началник дирекция „Оперативни дейности“ –Пловдив, главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка – Запечатване на търговски обект –
офис на траурен обект „Епсилон“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № ** и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС
Жалбоподателят
„ПЕГАС 2013“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, ул.
„Раковски“ № 23, представлявано от Г.Д.Д., моли да се отмени заповедта поради необоснованост,
а от там и законосъобразност. Според жалбоподателя, така изложените мотиви за
обосноваване на продължителността на ПАМ са бланкетни и по никакъв начин не
кореспондират с конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на
срока на ограничението. Развиват се подробни съображения за несъответствие на
приложената ПАМ с целта на закона, както и за нарушаване на принципа на
съразмерност, установен в чл. 6 на АПК.
Ответникът
по жалбата началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, предствляван от юрк. З. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно
приложения по делото списък с разноски. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в становище във връзка с подадената жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
За
допустимостта:
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес,
поради което същата е ДОПУСТИМА.
По
същество:
Установява
се от приложената административна преписка, че при извършена проверка от страна
на органите по приходите на 22.01.2022г. в 13,00 часа е извършена проверка на
търговски обект, представляващ офис на траурен комплекс „***“, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „***“ № **. Същата е обективирана в Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0375573/22.01.2022г., съставен от А.Е.на длъжност старши инспектор по
приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГДФК, при ЦУ на НАП и от Г.Ф.на
длъжност инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, ГДФК,
при ЦУ на НАП. Проверката е извършена в присъствието на К. Д., продавач-консултант
.
В
рамките на проверката е прието за установено, че от страна на жалбоподателя, в
качеството му на лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в
търговския обект е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), модел
"ДАТЕКС" ДП 150, с индивидуален номер (ИН) на ФУ № ДТ826539 и номер
на фискалната памет (ФП) № 02826539, регистрирано в НАП с рег. № 4178444 на
30.04.2019 г. В хода на проверката е осъществена контролна покупка на 1бр.
мраморна ваза на стойност 25лв., която е платена и приета в брой от Д., като
същата не издава фискален бон от намиращото се и работещо в обекта фискално
устройство и/или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. При проверката са събрани като доказателства
дневен отчет от ФУ за 22.01.2022г., справка от КЛЕН за 22.01.2022г., от
00,00,00ч. до 14,01,59ч., опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката на търговския обект, договор за техническо обслужване
на ФУ, свидетелство за регистрация на ФУ, справка на всички действащи трудови
договори. Направени са констатации и за установена положителна касова разлика в
размер на 120,70 лв., в която сума е включена и контролната покупка извършена
от органите по приходите между разчетена касова наличност към момента на
проверката от ФУ в размер на 314,10лв., и фактическата наличност на паричните
средства, съгласно приложен опис от 434,80лв. В описа на паричните средства
служителят Д. е декларирала, че разликата в касовата наличност се дължи на
неотчетени приходи.
Приетото
за установено от фактическа страна се квалифицира като нарушение по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се
явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за
прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС от страна
на ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.
Спор
по така установената фактическа обстановка не се формира между страните и в
хода на съдебното производството не са ангажирани нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална
компетентност, съгласно приетите по делото заповеди № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г.
и № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него
лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания.
Административният орган, действа при условията
на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва
да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи
съответни мотиви, което в случая е сторено.
В
конкретния случай принудителната административна мярка е наложена на
"ПЕГАС 2013"ЕООД за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006
г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка
от ФУ при извършено и получено плащане в брой за срок от четиринадесет дни. По
делото е безспорно установено, а и това не се оспорва от жалбоподателя, вкл. и
от събраните по делото доказателства, че при извършена контролна покупка от
страна на органите по приходите на 22.01.2022 г. на стойност 25 лева от
търговеца не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят
на клиента издадената фискална касова бележка.
От
така изясненото от фактическа страна може да се направи извод, че при
установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният
орган при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага
спрямо обекта, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява
продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства
в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
По
отношение направеното възражение относно срока, за който е предприета мярката,
с оглед спазване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и целта на закона, този
състав на съда намира, че не е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
за мотивираност на административния акт, съгласно конкретиката на казуса.
Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на
срока, административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта
с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност,
като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при
правилно приложение на материалния закон.
В
съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на
основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно
регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки
следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на
административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъизмерими с
преследваната цел.
В
случая административният орган е издал индивидуален административен акт, като е
съобразил точно установените, релевантни за тази си преценка факти като:
размера на неотчетената единична продажба – 25 лева/който не е незначителен/, установената
положителна касова разлика в размер на 120,70 лв., в която сума е включена и
контролната покупка извършена от органите по приходите между разчетена касова
наличност към момента на проверката от ФУ в размер на 314,10лв., и фактическата
наличност на паричните средства, съгласно приложен опис от 434,80лв., местоположението
на търговския обект – на оживено място с постоянен и интензивен човекопоток,
даващи възможност за реализиране на значителни обороти. Освен това, съставеният
на 22.01.2022 г. протокол, подписан от служителя, извършил конкретната
продажба, е без възражения по констатациите. Все в тази насока следва да се
посочи, че за това нарушение е съставен АУАН от дата 07.02.2022 г., подписан от
търговеца без възражение.
С
оглед на това, точна е мярата при извършената преценка за наличието на баланс
между личните и обществени интереси. Или, в случая съразмерността на мярката,
преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени
интереси, не се явява нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й/около средата/ се явява напълно обоснован, като не се засягат
права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която тя се налага.
Ето
защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без
противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта,
оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен
административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
По
разноските,при посочения изход на спора, на ответната администрация се дължат
разноски за осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100 лв.
Водим
от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ПЕГАС 2013“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с. Ягодово, ул. „Раковски“
№23, представлявано от Г.Д. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-10-0375573 от 28.01.2022 г., издадена от и. д.
Началник на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект
– траурен комплекс „**“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***“ № **, стопанисван
от „ПЕГАС 2013“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ПЕГАС
2013“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Ягодово, ул. „Раковски“ №23,
представлявано от Г.Д. да заплати на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Административен Съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: