РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000321 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260004/06.01.2021г., постановено по търг. д. №174/2019г.
по описа на Окръжен съд Стара Загора, „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ... e осъдено да
заплати на Р. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** сумата от 100 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка; разкъсно-контузна рана на
главата вдясно теменно-слепоочно; счупване на лявата и на дясната лопатки;
спукване на главичката на лявата мишнична кост; счупване на дясната
седалищна кост; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците; множество охлузвания по крайниците; хипотрофия на бедрената
мускулатура на дясното бедро; както и преживени душевни болки и
страдания - органично емоционално лабилно (астенично) разстройство;
емоционално-волева промяна на личността, което състояние не подлежи на
лечение и е необратимо, както и негативни емоции, в резултат на
претърпяното ПТП на 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази
1
сума, считано от 23.08.2016г. - датата на увреждането, до окончателното
изплащане на сумата, като искът в останалата част до претендирания размер
150 000лв. е отхвърлен. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди -
293.78лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 23.08.2016г. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата. „ЗК Л.И. е осъдено да заплати по сметка
на Окръжен съд Ст. Загора сумата 470,90лв. - разноски по делото, както и в
полза на адв. Ж.З. от АК - С.З. сумата 3 220лв. - адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата съобразно уважената част на исковите
претенции по посочена банкова сметка. Р. ИВ. ИВ. е осъден да заплати на
„З.К.Л.И.“ АД сумата 732,33лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
– Р. ИВ. ИВ., в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 100 000лв. до пълния претендиран размер – 150 000лв.
Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано. Доводите в тази насока се свеждат до неправилна преценка на
данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно
– нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че при
правилна оценка на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд не е съобразил характера на
претърпените увреждания, както и степента и интензитета на претърпените
болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, както и
липсата на възможност за пълно възстановяване. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. С
въззивната жалба се предявяват писмени доказателства – присъда по НОХД
№40/2019г. на РС Ч.. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответник – жалбата ЗД „З.К.Л.И.“ АД, в представения отговор на
въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Претендира сторените разноски. Не предявява доказателствени искания.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
2
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустими, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1
от КЗ /отм./.
Ищецът в първоинстанционното производство – Р.И., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./,
а именно: На 23.08.2016г., около 04:25ч., по автомагистрала „Т.“, в посока от
запад на изток със скорост около 77,4 км/ч, в дясната активна лента за
движение на южното платно се движел т.а. „М....“ с рег. № ... управляван от
водача Б.А.Ч.. В зоната на км. 180+300, в землището на гр.Ч., товарният
автомобил бил застигнат от движещия се също в дясната активна лента за
движение със скорост около 98 км/ч л.а. /микробус/ „М.В.“ с рег. №..., с
прикачено товарно ремарке „М...“ с рег. № ..., управляван от водача И.Й. И., с
ЕГН ***, в който автомобил пътувал и ищецът. Поради несъобразяване на
скоростта си на движение със състоянието на превозното средство и с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, както и поради натрупана умора, водачът
на л.а. „М.В.“ - И. И., възприел със закъснение движещия се пред него
товарен автомобил и не предприел своевременно маневра „изпреварване“,
поради което управляваното от него превозно средство не напуснало изцяло
дясната активна лента за движение, където по това време се намирал т.а.
„М....“. Така, лекият автомобил застигнал и ударил с предната си дясна част
задната лява част на товарния автомобил. Описан е подробно механизмът на
ПТП и предприетите впоследствие действия. В резултат на ПТП-то, ищецът
Р.И., който е пътувал на предната седалка на л.а. „М.В.“, получил черепно-
мозъчна травма - разкъсно-контузна рана на главата и контузия на мозъка,
водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на
3
двете лопатки; непълно счупване на шийката на лявата раменна кост;
счупване на дясната седалищна кост на таза; както и множество охлузвания
на крайниците. Описани са подробно предприетите мерки за оказване на
медицинска помощ при животозастрашаващо състояние и проведено лечение:
Първоначално пострадалият е настанен в Клиниката по анестезиология и
интензивно лечение на УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - С.З., за провеждане на
интензивно лечение и неврореанимация, а след това е бил настанен в
Клиниката по неврохирургия на болницата. Позовава се на Епикриза към ИЗ
№***, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - гр. С.З., съгласно която на
23.08.2016г. И. е постъпил в Клиниката по неврохирургия на болницата в
тежко общо увредено състояние-неадекватен и неконтактен, в кома 7-ма
степен по ГКС. Анамнезата е снета по данни на дежурен екип в СПО. При
извършен преглед са установени разкъсно-контузна рана на главата вдясно,
темпоро-париетално хирургично обработена, както и множество екскориации
по крайниците. Извършени са редица изследвания. При направена КТ на
главен мозък е установено състояние след контузия на мозъчни стрекери -
малки по размери поренцефални зони след контузионни огнища в мозъчния
паренхим на двете ГМХ - двустранно. При рентгенография на ляв хумерус е
установена фисура на ляв хумерус. При рентгенография на тазови кости е
установена фрактура на дясна ишиалгична кост. Проведено е консервативно
интензивно лечение. Назначена е медикаментозна терапия. След повече от
един месец болничен престой, на 30.09.2016г., ищецът е изписан от
отделението. Назначена му е медикаментозна терапия за дома. Поставена е
окончателна диагноза: Контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и
крайниците. Счупване на двете лопатки. Фисура /непълно счупване/ на
шийката на лявата раменна кост. Счупване на дясната седалищна кост на таза.
Контузия на мозъка. Ищецът се позовава и на Епикриза към ИЗ №***,
издадена от „МБАЛ Ц.Й.-П.“ ЕООД, съгласно която на 11.10.2016г. И. е
постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина и
рехабилитация на болницата. Изписан е с подобрение по отношение на
болков синдром и двигателната фунциолеза. От описаните многобройни и
значителни по интензитет телесни увреждания, ищецът се е възстановявал в
продължение на период от около 6-12 месеца. През този период, поради силно
ограничените си движения, пострадалият не е можел да излиза спокойно
навън, да осъществява социални контакти и да води нормален активен живот,
4
какъвто предполага и неговата младежка възраст /на 15-годишна възраст към
датата на инцидента/, а в голяма степен е бил зависим от грижите на своите
близки, тъй като освен долният крайник са пострадали и двата му горни
крайници, поради което не е можел да се обслужва сам в ежедневието.
Всичко посочено се е отразило изключително негативно на психиката на
пострадалия, който е в сравнително млада възраст.
Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в
застрахователна полица №***, валидна от 28.08.2015г. до 27.08.2016г.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 150 000лв. - застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на
23.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от тази дата, като дата на
увреждането.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът ЗД „Б.И.”АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска се свеждат до размера на претендираното
обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в
чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза
на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид
застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със сочения като ответник застраховател. Наред с
това, обаче, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
5
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази щета да е
причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,
наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената щета.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд относно наличието на гореизпроените предпоставки за ангажиране на
функционално обусловената отговорност на застрахователя, като на
основание чл.272 от ГПК препраща към подробните и изчерпателни мотиви
на първоинстанционното решение относно механизма на настъпилото на
23.08.2016г. ПТП; наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец -
извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на
вредите – водача на л.а. /микробус/ „М.В.“ с рег. №..., с прикачено товарно
ремарке „М...“ с рег. № ... - И.Й. И.; вредоносния резултат /причиняване на
неимуществени вреди на ищеца – физически и психически болки и страдания
вследствие на травматичните увреждания/; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на водача на
МПС. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред
по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед приетата като доказателство от
въззивната инстанция влязла в сила на 11.01.2021г. присъда
№26006/14.10.2020г. по НОХД №40/2019г. по описа на РС Ч.. Установен е и
специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с
чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на застрахователя,
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица №***, валидна от 28.08.2015г. до 27.08.2016г.
Установени по категоричен начин и неспорни в настоящето
производство са причинените на ищеца увреждания вследствие на ПТП-то от
23.08.2016г. – черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка; разкъсно-
контузна рана на главата вдясно теменно-слепоочно; счупване на лявата и на
дясната лопатки; спукване на главичката на лявата мишнична кост; счупване
6
на дясната седалищна кост; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема
и крайниците; множество охлузвания по крайниците. Данни за така описаните
увреждания се съдържат в приложената като писмени доказателства
медицинска документация, но конкретно в заключението от приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба, пренесен
пред въззивната инстанция спорен въпрос е относно справедливото
обезщетение за репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.226 от КЗ /отм./ пряко право е
приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично
е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл
размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени
вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства
от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите.
Така описаните критерии, изпълващи принципите на справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД са правилно преценени от първоинстанционния съд.
Действително касае се за тежки травматични увреждания, с преобладаващ
характер на средна телесна увреда. Съгласно заключението от комплексната
експертиза в медицинската й част, контузията на мозъка е причинила на
7
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота, по
смисъла на чл.129 от НК, с възстановителен период около 3-6месеца.
Счупването на лявата лопатка и спукването на главичката на лявата
мишнична кост е причинило трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл.129 от НК, с
възстановителен период, съответно – от 2 до 3 и от 3 до 4 месеца. Счупването
на дясната лопатка е причинило трайно затрудняване на движението на
десния горен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на чл.129 от НК,
със срок за възстановяване 2-3 месеца. Счупването на дясната седалищна кост
е причинило трайно затрудняване на движението на снагата с функционално
засягане и на десния долен крайник за срок повече от 30 дни по смисъла на
чл.129 от НК с възстановителен период от 2 до 3 месеца. Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК. Експертите констатират, че раздвижването след
възстановяването на костната цялост на засегнатите структури е възможно да
е протекло по - продължително, тъй като пострадалият е имал засегната
функция на двата горни и на десния долен крайници, при което не е могъл да
ползва патерици докато не са зараснали счупванията на лопатките.
Данни за силно влошеното физическо състояние на Р.И. се извеждат и
от депозираните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелката С.С. и свидетеля В.С. – съответно майка и първи братовчед на
ищеца. Свидетелката С. депозира показания, че през първоначалния период
на болничен престой у лекарския екип съществували основателни
предположения за летален изход при пострадалия. Същият бил на командно
дишане, в будна кома. Едва на 27-мия ден осъществил контакт с родителите
си, но без да комуникира, само си затворил очите при отправения от нея
въпрос – дали ги разпознава. След изписването му от болница настъпил тежък
възстановителен период в домашни условия. Синът й бил изцяло зависим от
грижите на близките си, ползвал памперси. Проведени били терапевтични
процедури в продължения на 6 месеца. В идентична насока са и показанията
на свидетеля Станев, чиито впечатления са от следболничния период на
възстановяване на ищеца. Тези впечатления, добити при посещение в дома на
пострадалия през м. октомври, са, че последният е бил почти в неподвижно
състояние, не можел да говори, както преди, заеквал. Впоследствие ищецът се
8
възстановявал, но бавно, като затрудненията в говора, затрудненията при
движение са актуални.
Доколкото неимуществените вреди по своя характер са негативни
преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, относими са данните
и за субективните възприятия и отражението на физическите болки и
страдания в психологичен, субективен аспект, които данни се извеждат от
приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от
съдебнопсихологична експертиза. Съгласно заключението на вещото лице –
клиничен психолог, е регистрирана промяна в емоционално-психичното
състояние на ищеца. От проведените тестови изследвания са установени
затруднения в концентрацията на вниманието и нарушения в паметта,
затруднено е личностното и социалното функциониране във връзка с бърза
уморяемост, понижена устойчивост на стрес, адаптационни затруднения.
При съобразяване с конкретния обем преживени болки и страдания от
ищеца – посочени по-горе и преценени като обективен критерий,
продължителността на оздравителния процес, факта, че към момента на ПТП-
то пострадалият е бил в непълнолетна възраст - на 15 години, следва да се
приеме, че присъдената от първоинстанционния съд сума от 100 000лв. е
справедлив паричен еквивалент на понесените от Р.И. страдания. Преценката
за това кои фактори трябва да бъдат взети предвид винаги е конкретна, с
оглед установените факти по делото и тяхната относителна тежест, преценена
съвкупно, като принципно тежките увреждания на здравето, респективно -
трайните последици от тях, имат относително по-голяма тежест за
определяне размера на обезщетението, докато други – например ежедневните
неудобства по време на възстановителния период, имат относително по-малка
тежест. Първоинстанционният съд правилно е преценил характера на
причинените на ищеца телесни увреждания и като последица от тях -
физически и душевни страдания, включително и наличието на клинични
симптоми, характерни за емоционално-волева промяна на личността.
Определеният паричен еквивалент от 100 000лв. е съобразен и с интензитета
на претърпените болки и страдания, както и с продължителността на
възстановителния период, забавения процес на този възстановителен период с
оглед комплексното взаимодействие на причинените телесни увреждания,
9
засягащи, както долен, така и горни крайници. Установените ежедневни
неудобства - необходимостта от чужди грижи, като второстепенни прояви
имат отношение към неоснователността на иска до размера от 150 000лв.
Следва да се има предвид, че периодът на обездвижване, както и
рехабилитационният период, е протекъл сравнително кротко време –
рехабилитационен период около 6 месеца, според показанията на
свидетелката С.. Вярно е, че, според гласните доказателства възстановяването
от получените травми не е пълно. Но не е установено регресно развитие на
възстановителния процес и нетипични усложнения. Медицинската
документация съдържа данни за подобрение вследствие съответните
проведени лечения. Като цяло лечението е проведено консервативно.
Съгласно Епикриза *** на УМБАЛ „Проф. Д-р С.К.“ АД, на проведен
клиничен консилиум е взето решение за консервативно интензивно лечение,
плавно във времето състоянието на пациента се е подобрило. Видно от
Епикриза от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина и
рехабилитация при „МБАЛ Ц.Й. - П.“ ЕООД, като ход на заболяването е
отразено – без усложнения; Настъпили усложнения – няма; Статус при
изписването: С подобрение по отношение на болковия синдром и
двигателната функцио леза; Изход на заболяването: С подобрение. Съгласно
заключението от комплексната експертиза, в Амбулаторен лист № .../...г.,
издаден от психиатър /около половин година след инцидента/, е отразена
основна диагноза : Съмнение за Органично емоционално лабилно
разстройство, а като обективно състояние – Психомоторно видимо спокоен,
контактен, цялостно ориентиран. Съгласно приетото по делото заключение на
вещо лице – психолог, при ищеца липсват типичните симптоми, по които
може да се диференцира постравматично стресово разстройство.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи, че
определеното обезщетение от 100 000лв. за претърпени неимуществени
вреди не е съобразено с действащите към момента на инцидента
застрахователни лимити, следва да се посочи: Нивата на застрахователно
покритие, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция
за икономическата конюнктура, на не са критерий, както и база за определяне
10
размера на обезщетението. Вярно е, че разпоредбата на чл.266 от КЗ /отм./
предвижда, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт: 2 000 000лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000
000лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Касае се за
минимални застрахователни суми, а не за застрахователно покритие и
фиксиран размер на обезщетение.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от
ЗЗД – по справедливост, то определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от 100 000лв.,
дори и да не е заместващо от житейска гледна точка състоянието на
пострадалия преди инцидента, съответства на предписаните от правната
норма критерий за справедливост.
Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че като е
постановил решението в горния смисъл, окръжният съд е постановил
правилно и законосъобнразно решение и същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната отхвърлителна част.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК от страна на жалбоподателя биха се дължали разноски на
въззиваемата страна. Основателно е обаче възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че по делото липсват данни за реално
заплатени такива, отразени в списъка на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно този списък въззиваемата страна претендира разноски 2 030лв. – за
процесуално представителство. Приложеното пълномощно обаче не съдържа
данни за уговорено, а още по-малко изплатено възнаграждение за
процесуално представителство. Такива данни – за реално изплатено
адвокатско възнаграждение в посочения размер и за процесуално
представителство конкретно по настоящето дело не могат да се изведат от
представената служебна бележка от ТД НАП за придобит от адв. З.Т.
11
облагаем доход през 2020г. Ето защо, разноски в полза на въззиваемата
страна не следва да се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004/06.01.2021г., постановено по
търг. д. №174/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, в обжалваната
част, с която е отхвърлен предявеният от Р. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** срещу
„З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ... иск за разликата над 100 000лв. до 150 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
претърпяно ПТП на 23.08.2016г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12