Р Е Ш Е Н И Е  № 689

 

гр. Сливен, 15.06.2018 год.

               В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

              СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви граждански състав в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

              при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 3 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:   

   

              Производството е образувано по молбата  за допускане на развод по взаимно съгласие с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК. Движи се по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.

 

              В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 16.07.1985 г. в гр. С., който е първи по ред и за двамата. От брака си имат родена дъщеря Д. Д. И., родена на *** г., която е навършила пълнолетие.

           Сочи, че след сключване на брака заживели в гр. С. в собствено жилище, находящо се на ул. "Ц. С." № ., ап. ., но през 1993 г. заминали цялото семейство в Гърция, като след няколко месечен престой се завърнали в България.

               Излага аргументи, че през 1997 г. заминала отново в Република Гърция, като през 2000 г. дъщеря им започнала обучение в гръцко училище и завършила средното си и висше образование. Твърди, че съпругът и категорично заявил, че желае да живее в България.

               Твърди още, че ответникът поддържал връзка с дъщеря им, но не проявявал грижи и внимание за нейното развитие.

               Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. Заявява готовност за сключване на споразумение по реда на чл. 49, ал. 4 от СК. Желае предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. С., бул. "Ц. С." № ., ет. ., ап. .. След прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име И..

                При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита предявеният иск за допустим и основателен. Сочи, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като е записано, че брака е сключен през 1985 г., а в действителност е сключен през 1983 г. Не оспорва, че страните са във фактическа раздяла. Няма претенции към ищцата. Желае предоставяне на семейното жилище, тъй като той живее в България и има нужда от него, а ищцата живее в Гърция. Не се противопоставя да запази фамилното име И..

                 В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. Представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 23, том І, рег. № 238, дело № 20/2018 г., Вписан в службата по Вписвания под Акт № 166, том ІV, дело № 693/2018 г., представляващ семейна имуществена общност.

                В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.  

                След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

                Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на 16.07.1985 г. в гр. С., който е първи по ред и за двамата. От брака си имат родена дъщеря Д. Д. И., родена на *** г., която е навършила пълнолетие.

                Установи се, че след неразбирателство ищцата заминала през 1997 г. за Република Гърция, като през 2000 г. дъщеря им започнала обучение в гръцко училище и завършила средното си и висше образование. Съпругът и категорично заявил, че желае да я последва и останал да живее в България.

                Страните престанали да поддържат контакти, в следствие на което взаимно се отчуждили един от друг.

                Семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. "Ц.С." № ., ап. ., но през 1993 г. страните продали на 09.03.2018 г., да което е представен Представя нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот  № 23, том І, рег. № 238, дело № 20/2018 г., вписан в службата по Вписвания под Акт № 166, том ІV, дело № 693/2018 г.

              След прекратяване на брака ищцата желае да продължи да носи брачното фамилно име И. и предвид изразеното съгласие на ответника в отговора на исковата молба, съдът следва да постанови ищцата да продължи да носи брачното фамилно име И..

               По почин на ищцата е разпитана една свидетелка, която е бивша нейна колежка. Същата дава показания, че след раждането на детето, З. заминала да живее в Гърция с детето. Бащата не поддържа контакти нито със съпругата си, нито с детето.  Разяснява, че ищцата се е страхувала от съпруга си, в зависимост от състоянието му. Ищцата сама издържала детето си, което към момента е пълнолетно, завършило е образование в Гърция.

               Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото, гласни и писмени доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира изцяло.

               Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

               Предявеният иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ГПК е допустим и основателен. Безспорно се установи, че брачното съжителство между страните е продължило повече от десет години.

      Налице е формално съществуващ брак, който не е в интерес на страните  и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е преустановила всякакви духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак, съществуващ само юридически  и като такъв  не е  нито в техен интерес, нито в интерес на  обществото. Същият не може да бъде заздравен, видно от събраните по делото доказателства. Съдът не следва да се произнася по отношение предоставяне на семейното жилище, тъй като по време на процеса същото е отчуждено от трето лице.

      След прекратяване на брака ищцата ще продължи да носи семейното фамилно име И..

С оглед изхода на процеса окончателната д.т. в размер на 60 лв. следва да бъде внесена от страните поравно по сметка на СлРС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                                

                          Р       Е      Ш      И   :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният с акт № 473 на 16.07.1985 г. в гр. С., граждански брак между З.Д.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Д. от АК - Сливен и Д.С.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, чрез адв. Р. ***, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл. 49 от СК.

         След прекратяване на брака З.Д.И., с ЕГН ********** ще запази брачното си фамилно име  И..

 

ОСЪЖДА З.Д.И., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на СлРС окончателна държавна такса в размер на 30 лв.  

 

ОСЪЖДА Д.С.И., с ЕГН ********** *** да заплати в полза на СлРС окончателна държавна такса в размер на 30 лв.  

                                             

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: