№ 913
гр. Шумен, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на К. В. Г., чрез пълномощника му адв. д-р М.
К. Д. - АК Варна, против Разпореждане № 260096/29.09.2022 г., постановено от Районен съд
- Нови Пазар, по ч.гр.д. 1265/2020 год., с което е върнато възражението и молба с вх. №
260809/28.09.2020 г. 23:39ч. на К. В. Г. с ЕГН- ********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен
срещу Заповед за незабавно изпълнение № 260196/04.12.2020 г. В жалбата се излагат
съображения за вероятна недопустимост, евентуално, очевидна неправилност, евентуално
неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че Заповедта за изпълнение
представлява процесуална ценна книга и е част от имуществото на длъжника, поради което
не може да бъде връчена на лице, което не е в съпружеска имуществена общност с длъжника
тъй като се нарушава неприкосновеността на частната собственост. Освен това счита, че
Заповедта за изпълнение подлежи на самостоятелно връчване, отделно от поканата за
доброволно изпълнение. Твърди, че връчването от страна на ЧСИ на Заповедта за
изпълнение, без приложен към нея на образец на възражение е съществен пропуск, водещ до
вероятна недопустимост. По отношение на молбата за възстановяване на срока за подаване
на възражение с вх. № 260809/28.09.2022 г. счита, че съдът е следвало да я разгледа в
открито заседание. Излага доводи, че същата не е просорочена тъй като е подадената по
интернет, подписана с електронен подпис макар и извън работното време на съда, но преди
изтичането на срока. Предвид изложеното, молят съда да се произнесе по съществото на
възражението и молбата, като се приеме възражението като подадено своевременно от К. Г.,
евентуално да се уважи молбата за възстановяване на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Направено е и особено искане - да се постанови спиране на изпълнителните действия по
процесното изпълнително дело.
От ответната страна по жалбата - „Банка ДСК” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявана от Д.Д.М. - изпълнителен директор и Ю.Б.Г. -
изпълнителен директор, действащи чрез пълномощника си Д.Г.Д. е постъпил писмен
отговор, в който се оспорва подадената частна жалба като считат, че същата е неоснователна
и не следва да бъде уважена. Считат, че връчването е редовно, придружено е от
приложените към него Изпълнителен лист; Заповед за изпълнение; Копие на документа въз
1
основа на който заповедта е издадена - в случая чл. 417, т. 2 от ГПК. Поканата за доброволно
изпълнение, ведно е приложените документи (вкл. и заповедта за незабавно изпълнение) е
връчена на 24.03.2021г., поради което и депозираното възражение на К. В. Г. срещу Заповед
за незабавно изпълнение е просрочено.
Шуменският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Ч. гр. д. № 1265/2020 по описа на РС Нови пазар е образувано по заявление на „Банка
ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от Д.Д.М. -
изпълнителен директор и Ю.Б.Г. - изпълнителен директор за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК. Заявлението е уважено, като срещу длъжника К. В. Г. с ЕГН-
********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
260196/04.12.2020 г.
На 24.03.2021 г. поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложените към нея
Изпълнителен лист, Заповед за изпълнение, Копие на документа въз основа на който
заповедта е издадена - в случая чл. 417, т. 2 от ГПК са връчени на лицето Р.Й., в качеството
на „живуща“ на адреса на длъжника и поела задължението да ги предаде на К. В. Г.. На
08.09.2022 г. на електронната поща на Районен съд Нови пазар е депозирано възражение от
длъжника К. Г., чрез неговия процесуален представител адв. М.Д., подписано с електронния
подпис на пълномощника на страната. С постъпила на електронната поща на съда молба с
вх. № 260809/28.09.2022 г. длъжника твърди, че е узнал за издадената заповед едва на
01.09.2022 година. С Разпореждане № 260096/29.09.2022г. постановено по ч.гр.д. 1265/2020
год., Районен съд - Нови Пазар е върнал възражението и молба с вх. № 260809/28.09.2022 г.
/неправилно посочена 2020 година в акта на съда/ на К. В. Г. с ЕГН- ********** от гр. Нови
пазар, обл. Шумен срещу Заповед за незабавно изпълнение № 260196/04.12.2020 г.
Така постановеното Разпореждане, с което е върнато възражението и молбата за
възстановяване на срок на К. В. Г. с ЕГН- ********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен срещу
Заповед за незабавно изпълнение № 260196/04.12.2020 г. е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
1. По отношение на възражението:
Съгласно чл. 45 от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.)
съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на
електронен адрес за връчване се смята за лично връчване. Когато съобщението не може да
бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме -
чл. 46, ал.1 от ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който
живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адреса. Лицето, чрез което
става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката
/съобщението на адресата. Под „домашно лице“ се разбира онова лице, което живее с
призовавания в едно домакинство (така и в Решение №254/31.03.2009г. по гр. д.
№6162/2007г. на ВКС). Съгласно нормата на чл. 46, ал.4 от ГПК, с получаването на
съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Чл. 46, ал. 4
2
от ГПК урежда законова презумпция, тъй като предвижда, че получаването на съобщението
от другото лице се смята за връчване извършено на адресата. Единственото изключение от
посочено в цитирания чл. 46, ал.2 от ГПК е, че не може да се връчва на лица, които участват
по делото като насрещна страна на адресата, какъвто настоящия случай не е.
Видно от материалите по делото поканата за доброволна изпълнение, ведно с
приложените към нея документи (вкл. и заповедта за незабавно изпълнение) е връчена на
24.03.2021г. на лицето Р.Й., самопределило се като „живуща“ и която не е от кръга на лица,
които участват по делото като насрещна страна на адресата. Р.Й. е поела задължението да
предаде документите на К. В. Г.. Поради което съдът намира, че връчените на 24.03.2021 г.
чрез лицето Р.Й., в качеството на „живуща“ на адреса на длъжника, поело задължението да
предаде на К. Г., ПДИ, изпълнителен лист, заповед за изпълнение и пр. са надлежно връчени
при условията на чл. 46, ал.1 от ГПК и на основание чл. 46, ал.4 ГПК, връчването се счита за
редовно на адресата. Освен това Заповедта за изпълнение не представлява нито процесуална
ценна книга, нито материална такава. Ценната книга е документ. Тя е писмен акт, който
съдържа волеизявление, насочено към определени последици. Ценната книга в същото
време е и вещ – следователно по отношение на нея могат да възникнат субективни вещни
права. Ценната книга материализира права – най-често облигационни (право на вземане).
Във всички случаи ценните книги са numerus clausus и могат да се издават както от субекти
на частното право, така и публичноправни субекти. Такива могат да се издават от държавата
или общините. С ценните книги могат да се извършват всички познати на гражданското
право сделки и те се извършват по общите правила. Заповедта за изпълнение е съдебен акт.
Поради което още по неприемливо е твърдението, че Заповедта за изпълнение е част от
имуществото на длъжника, поради което не може да бъде връчена на лице, което не е в
съпружеска имуществена общност с длъжника, тъй като се нарушава неприкосновеността на
частната собственост.
По отношение на оплакването, че Заповедта за изпълнение не е връчена
самостоятелно, отделно от поканата за доброволно изпълнение. Оплакването е
неоснователно. Закона не поставя такова изискване. Съгласно чл. 428, ал.1 от ГПК (Доп. –
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) „Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни
доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз
основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а
когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се
дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за
образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. В ал.2 на същия
текст изрично е посочено, че “Поканата съдържа името и адреса на взискателя и
предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се
пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и
възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на
изпълнение акт.“ Видно от приложените материали ЧСИ Даниела Златева, рег. №876 с
район на действие Окръжен съд - Шумен с Покана за доброволно изпълнение с изх.
3
№6705/18.03.2021г. приложено е изпратила към длъжника по изпълнително дело
№139/2021г. - К. В. Г., и следните документи: 1.Изпълнителен лист; 2. Заповед за
изпълнение; 3. Копие на документа въз основа на който заповедта е издадена - в случая чл.
417, т. 2 от ГПК. С която е изпълнила изискванията на закона.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията на длъжника за това, че не му бил
връчен екземпляр от утвърдения образец за възражение. Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК,
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея.
Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по чл. 414а ГПК. Задължение
за съда за връчване на екземпляр от утвърдените, съгласно чл. 425 от ГПК, конкретно съгл.
приложение № 7 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед
за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, няма. Самият закон не вменява задължителното прилагане на
образец на възражението от утвърдените от Наредбата образци, което означава, че всяко
възражение, независимо от формата ако е в срок ще се приеме за допустимо. Следва да се
посочи, че изискването на чл. 425, ал.2 от ГПК за използване на съответния образец от
утвърдените с наредбата документи, важи само за заявителя, на когото съдът указва да
използва съответния или правилния образец, но не и за възразилия длъжник. Следователно
страната може да подаде възражение и в свободна форма. Съгласно чл. 414, ал.2 ГПК,
възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да
бъде продължаван. К. В. Г. е получил редовно връчената му Заповед за незабавно
изпълнение на 24.03.2021 год. Поради което срокът за подаване на възражение от него е
изтекъл на 24.04.2021 г. (сряда), съгласно чл. 60, ал.3 от ГПК. Ето защо подаденото на
08.09.2022 г. възражение от длъжника, чрез неговия процесуален представител адв. М. Д. е
просрочено, поради което се явява и недопустимо.
Предвид горното така постановеното Разпореждане № 260096/29.09.2022 г.,
постановено от Районен съд - Нови Пазар, по ч.гр.д. 1265/2020 год., с което е върнато
възражението на К. В. Г. с ЕГН- ********* от гр. Нови пазар, обл. Шумен срещу Заповед за
незабавно изпълнение № 260196/04.12.2020 г. е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
2. По отношение на молба с вх. № 260809/28.09.2022 г.:
Разпореждане № 260096/29.09.2022 г., постановено от Районен съд - Нови Пазар, по
ч.гр.д. 1265/2020 год., с което е върната молба с вх. № 260809/28.09.2022 г. 23:39ч. на К. В.
Г. като недопустима е правилно, но по други съображения, които са следните:
С разпореждане № 260091 от 09.09.2022 год. Новопазарския районен съд по ч.гр.д. №
1265/2020 год. е указал на възразилия длъжник К. Г. в едноседмичен срок от уведомяването
да изложи обстоятелства свързани със срока на узнаването на процесната Заповед за
изпълнение, с оглед преценка за редовност на възражение по чл. 423 от ГПК. Това
съобщание му е връчено на 21.09.2022 год. чрез адв. М.Д. АК Варна. На електронната поща
на НПРС в 23:39 ч. на 28.09.2022 год. е постъпила молба с вх. № 260809/28.09.2022 г.
подписана с електронния подпис на пълномощника на страната. Срокът за извършване на
4
това действие изтича на 28.09.2022 год. в 24:00 часа. Молбата е изпратена по електронен път
на електронния адрес на съда, посочен в официалната му интернет страница. Молбата,
ведно с електронното писмо, чрез което е изпратена, са подписани чрез квалифициран
електронен подпис от адв. М.Д. АК Варна, от която по делото е представено пълномощно.
Същите представляват електронни документи по смисъла на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Подписани са с квалифициран
електронен подпис, поради което представляват валидно писмено изявление. Молбата е
изпратена на 28.09.2022 год., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл.102б от ГПК,
съгласно която:
„Чл. 102б. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Съдилищата са
длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма.
(2) Съдилищата не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се
извършват процесуални действия, когато:
1. са спазени изискванията на Регламент/ЕС/ № 910/214 и на Закона за електронния
документ и електронните удостоверрителни услуги;
2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът
изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления.“
Видно е, че са спазени изискванията на закона в срок, поради което в действителност
не е било налице неизпълнение на дадените указания, предпоставка за прилагане на
санкцията – връщане на молбата.
Независимо, че е попадена в срок депозираната молба е процесуално недопустима.
Правното средство за защита на длъжника в заповедното производство е подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение пред заповедния съд, в законоустановения за
това срок. Макар и основен, този способ за защита не е единствен. Гражданският
процесуален кодекс предоставя на длъжника по заповедта за изпълнение, който е бил лишен
от възможност да оспори вземането, допълнителна възможност да реализира защитата си. Тя
се осъществява посредством депозиране на възражение пред въззивния съд по реда на чл.
423 от ГПК, но само в предвидените от закона хипотези. Производството по реда на чл. 423
от ГПК „Възражение пред въззивния съд“ се определя като извънредно извънинстанционно
производство, чрез което при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност
да възрази срещу заповедта за изпълнение може да реализира защитата си. Доколкото
възражението по чл. 423 от ГПК е насочено към заповед за изпълнение, която формално е
влязла в сила, в теорията и съдебната практика това производство се възприема като аналог
на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения (чл. 303 и сл. от ГПК),
чиято цел е да го замести.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, при наличие на някоя от следните предпоставки:
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (т. 1); заповедта за изпълнение не
5
му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване
на територията на Република България (т. 2); длъжникът не е могъл да узнае своевременно
за връчването поради особени непредвидени обстоятелства (т. 3); длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее (т. 4). Общото между регламентираните четири хипотези е, че в тях са посочени
обстоятелства, които са попречили на длъжника в срок да предяви възражението си по чл.
414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Функционално компетентният въззивен съд,
пред който се подава възражението е окръжният съд, в чийто район се намира районният
съд издал заповедта за изпълнение. Възражението може да бъде подадено в едномесечен
преклузивен срок от момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за
изпълнение. Спазването на този срок има отношение към допустимостта на депозираното
възражение, за което съдът следи служебно. В тежест на длъжника е да установи, че е
спазил законоустановения срок, като докаже момента, в който е узнал за издадената заповед.
Ето защо, в практиката си ВКС приема, че производството по възстановяване на
срок по чл. 64 от ГПК не е приложимо спрямо срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, по следните
съображения: „Основанието по чл. 64, ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия от
страната законов срок е доказване, че пропускането му се дължи на особени, непредвидени
обстоятелства, които тя не е могла да преодолее. В специалната норма на чл. 423, ал. 1, т. 4
от ГПК законодателят е предвидил възможността за страната, която поради същите
обстоятелства не е могла да оспори вземането, да подаде възражението пред въззивния съд.
След като визираните в хипотезата на специалната права норма на чл. 423, ал. 1, т. 4 от ГПК
предпоставки за подаване на възражението пред въззивния съд, са същите и за
възстановяване на срока по чл. 64, ал. 2 от ГПК, поради което специалната норма изключва
приложението на общата.“ В същия смисъл е Определение № 908/ 22.12.2011 година
ч.т.дело №846/2011 година Върховният касационен съд, както и Определение № 619 от
15.07.2010 год. по ч.т.д. №404/2010 год. на ВКС, І т.о., постановено на основание чл.274,
ал.3,т.1 ГПК, поради което формиращо задължителна съдебна парктика по разрешение с
него процесуален въпрос.
Независимо, че длъжника не е възразил по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК, а е направил
искане за възстановяване на срок по реда на чл. 64 от ГПК /неправилно навсякъде сочен от
процесуалния представител на длъжника като чл. 46, ал.2 от ГПК/, тъй като в нея се
навеждат доводи за ненадлженото връчване на заповедта следва молбата за възстановяване
на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК да бъде квалифицирана като
възражение, подадено по реда на чл. 423 от ГПК.
Съгласно чл. 423, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, следва да подаде възражението си по ттози ред. Както беше
обсъдено и посоччено и в пункт първи от настоящите мотиви на съда длъжника е получил
редовно връчената му Заповед за незабавно изпълнение на 24.03.2021 г. и който срок за
подаване на възражение от длъжника е изтекъл на 24.04.2021 г. (сряда), съгласно чл. 60, ал.З
ГПК. Следавателно така депозираната молба с вх. № 260809/28.09.2022 г. е подадена след
6
преклузивния срок, поради което и Разпореждането, с което е върната като просрочена е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
3.По отношение на особеното искане:
Направено е и особено искане - да се постанови спиране на изпълнителните действия
по процесното изпълнително дело. По направеното искане Шуменския окръжен съд не
следва да се произнася, тъй като той не е компетентния съд. Съгласно чл. 420 от ГПК по
искането за спиране на изпълнителното производство се произнася съдът, който е
постановил незабавното изпълнение, в случая това е Районен съд гр. Нови пазар.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 420, ал. 5 от ГПК – когато компетентен да се
произнесе е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, какъвто казус не е
настоящия. Поради което това искане не следва да се разглежда.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260096/29.09.2022 г., постановено от Районен съд
- Нови Пазар, по ч.гр.д. 1265/2020 год., с което е върнато възражението и молба с вх. №
260809/28.09.2022 г. 23:39 ч. на К. В. Г. с ЕГН- ********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен
срещу Заповед за незабавно изпълнение № 260196/04.12.2020 г.
Оставя без разглеждане направеното особено искане - да се постанови спиране на
изпълнителните действия по процесното изпълнително дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7