Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
14.07.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение, на първи юли,
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 147 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по в.гр.д. № 147/2020 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на страните срещу
части от решение № 914 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, както следва:
По въззивна
жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, подадена чрез
адв. В.А., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която дружеството е осъдено
да заплати на Н.И.Х. сумата 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Р.И.Х. - негов брат, починал в резултат на ПТП на
23.11.2016 г., около 20 ч., на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до
магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, настъпило по вина на Т. И.Х., при управление на
л.а. „Ауди, ДК № В 9667 РТ, ведно с обезщетение за забава върху главницата,
считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ
и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му
част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част
с отхвърляне на иска изцяло, евентуално за горницата над сумата от 5 000
лв. Молил е и за присъждане на разноските. Изложил е съображения, че вследствие
на неправилна оценка на доказателствата по делото, съдът достигнал до
неправилни изводи, че ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на брат си, доколкото не била доказана трайната и дълбока
емоционална връзка и страдания, надхвърлящи по интензитет присъщите за тази
родствена връзка. Евентуално, обезщетението не било определено в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗД в справедлив размер, а било завишено, както и било
присъдено в нарушение на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.
101/2018 г.) над допустимия максимален
размер от 5 000 лв. и при неотчитане на приноса на пострадалия съгласно чл. 51
от ЗЗД.
С писмения си отговор Н.И.Х., чрез адв. С.С.,
е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователност е молил за
отхвърлянето й.
По насрещна
въззивна жалба на Н.И.Х., подадена чрез адв. С.С., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г.
по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по
чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за разликата над присъдения размер обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000 лв. до
претендирания размер 80 000 лв. Със съображения за неправилността на решението,
като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) при определяне
на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, е молил за отмяната
му в тази част, за уважаване на претенцията за неимуществени вреди за горницата
над 50 000 лв. до претендираните
80 000 лв., както и за присъждане на сторените по делото разноски.
ЗД „БУЛ ИНС” АД е подало писмен отговор, с който е
оспорило насрещната въззивна жалба по съображения за правилността на решението
в отхвърлителната му част и е молило за оставянето й без уважение и за
присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта на
отхвърлената претенция за обезщетение за забава за периода 23.11.2016 г. – 02.07.2018 г., вкл.
Пред настоящата инстанция страните не са изпратили
представители.
Производството пред
окръжния съд е било образувано по искова молба на Н.И.Х. ***” АД, за заплащане на сумата 80000 лв., представляваща обезщетение
за претърпeни неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат смъртта на Р.И.Х., негов брат, починал при ПТП на 23.11.2016 г.,
на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до маг. „Тросметал“, Западна
Промишлена Зона, настъпило по вина на Т. И.Х. при управление на л.а. „Ауди“, ДК № В 9669 РТ,
в който е бил пътник на задна дясна седалка, ведно с обезщетение за забава
върху главницата, считано от 23.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ищцецът е поддържал, че отговорността на виновния за смъртта на брат му водач, е
ангажирана по
нохд № 508/2018 г., по описа на ВОС, НО, с влязла в сила
осъдителна присъда. Обосновал е
отговорността на ответника с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Х.
автомобил, обективирана в полица № 02116003000669 като произшествието попада в
границите на периода на валидност. Твърдял е, че в резултат на смъртта на неговия брат
му били нанесени дълбоки и непоправими морални щети, че между
тях е съществувала силна духовна и емоционална връзка, двамата са били много
близки, били едно задружно, сплотено семейство и няколко месеца преди
настъпване на произшествието продължавали да живеят в едно домакинство при
родителите си, като си помагали в ежедневието. След загубата на брат си се затворил в себе си, спрял да яде и пие
вода, искал да умре, затворил се в себе си, станал неспокоен, сънувал кошмари.
Ответникът
„ЗД „БУЛ ИНС” АД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска и е молил за
отхвърлянето му по подробни съображения. Евентуално, при уважаване на иска е настоявал за съобразяване на принципа
за справедливост, при отчитане на въведеното ограничаване на отговорността на
застрахователя до размера на 5000 лв. и редуциран със степента на съпричиняване
- наведено
своевременно възражение по чл. 51 ЗЗД. В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е депозирал
допълнителна искова молба със становище по
възраженията в отговора, а в срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал
допълнителен отговор, с който е поддържал изложените доводи и възражения.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното: Не е било спорно между страните, че с влязла в сила Присъда №
50/12.06.2018 г. по н.о.х.д. № 508/2018 г., на
ВОС, НО,
Т.
И.Х. е признат за виновен в това, че на 23.11.2016 г., около 20 ч., на
крайезерен път с.Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, преди
десен завой, управлявал МПС - л.а. „Ауди, ДК № В 9667 РТ, нарушил
правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Д.С.М. и Р.И.Х.,
поради което на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК, му е наложено наказание. Според заключението на вещото лице медик по комплексната съдебно
автотехническа и медицинска експретиза, причината за смъртта на Р. Х. е
черепномозъчната травма с контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вдлъбнато счупване на черепния покрив, като в причинна връзка с контузията на мозъка,
продължителното залежаване в състояние на будна кома, е развилата се двустранна
гнойна абсцедираща бронхопневмония, която е и непосредствената причина за
смъртния изход, настъпил по-късно - на 18.08.2017г.
Присъдата, на основание чл. 300 ГПК, е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, поради което установени са по делото деликта, противоправността,
вината, вредата и причинната връзка. Налице е валидно, към датата на
произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди“, ДК № В 9669 РТ, обективирано в
полица № 02116003000669. Ищецът е заявил
писмено, на 03.07.2017 г., претенцията си пред застрахователя, но отговор не е
получил към датата на завеждане на иска – факт, обосноваващ допустимостта на
производството пред съда. Ищецът Н.Х. е брат на починалия Р.Х. (установено с удостоверението за родствени
връзки № УРВРЗ-1/26.06.2018 г.).
Предявеният иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е
пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с
което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”.
Установено е по делото настъпилото застрахователно събитие
на 23.11.2016г., както и че то представлява покрит от застрахователното
правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие,
регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
с цел синхронизиране на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащо, че при
смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за
неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г.
и ППВС №5/69г. (между които
не са братята и сестрите на починалия и е прието, че с оглед развитието на обществените
отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава
членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните
изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на
чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984 г. От момента
на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и съответно
са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, ищецът е придобил качеството увредено лице по см.
на КЗ /отм./, което е материално-правно
легитимирано да претендира тяхната обезвреда.
В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено
е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че
в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия).
Материалната активна легитимация е поставена в зависимост от доказването на житейска
ситуация, която да е причина за особена близост, оправдаваща лице непопадащо в
кръга на най-близките да получи обезщетение, а не от степента
на родство. В настоящия случай наличието на "особена близост" и изключителните негативни емоционални преживявания на
ищцеца са доказани с показанията на свидетелите С.А.Х.(майка на ищеца)
и Л.Г.И. (приятелка на ищеца от около 5 години). От
доказателствата се установява, че ищецът е най-малкия от трима братя ( Т., Р. и Н.) в
семейството на С.и И.Х. като разликата между тримата братя е от по две години. Към датата на смъртта, Р.е бил на 20 години, а ищецът Н. – на 18 години. Според
свидетелката Х. Н. и Р. били много
близки и един без друг не можели.
Постоянно се търсели и си помагали. Заедно живеели през цялото време и
преди и след катастрофата. Докато Р. бил девет
месеца в будна кома преди да почине, Н. го гледал, грижил се за него, хранел
го, давал му лекарства. Според свидетелката Л.И., братята били много близки и имали силна връзка. Те
живеели в една стая през цялото време. Когато разбрал за трагедията с Р., Н. цяла седмица не спал и не се хранил. Тежко изживял
загубата, често говорел за брат си,
съжалявал и плачел, станал изнервен, бил
съсипан. Когато наближавал помен, сънувал кошмари, будел се и плачел вечер.
Понастоящем продължавал да се буди нощем и да плаче, ходел на гроба и дълго престоявал
там. Показанията на свидетелите за понесените от ищеца неимуществени вреди,
обсъдени по-горе, са последователни,
непротиворечиви и взаимноподкрепящи се, като впечатленията им са лично и
непосредствено добити, не са опровергани от насрещната страна и няма основание
за съмнение в достоверността им, поради което и се кредитират от съда. С тях е
установено по делото, че смъртта на Р. е трагедия, отразила се тежко на ищеца в психоемоционален план, че отношенията на братята са сравними с тези на посочения по-горе кръг
най-близки лица и е резултат от
изградената приживе трайна и дълбока близост между двамата братя. Изложеното налага извода, че между въззиваемия и
неговия брат е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна
връзка и въззиваемият е понесъл морални болки и страдания от смъртта му,
надхвърлящи обичайните такива, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда
на чл.52 ЗЗД. В този смисъл
неоснователни са оплакванията на ответника във въззивната жалба за липсата на
матералноправна легитимация с оглед липсата на изключителност на търпените
морални страдания.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия
и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки
конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което
е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или
смърт. Починалият е бил много млад човек (на 20 години) и с ищеца са имали
силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка, живели са заедно и са
били неразделни, включително и в деветте месеца на будна кома и до смъртта на Р. От загубата на брат си, Н.Х. е претърпял значителни
болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните
негативни емоционални изживявания при родствена връзка от този вид (в седмицата
след инцидента не спял, не се хранел, грежил се за него докато е бил в кома,
след това страдал от загубата му като често плачел, сънувал кошмари и се будел
нощем, престоявал дълго на гроба му).
Съобразявайки интензитета на претърпените неимуществени
вреди за ищеца от смъртта на брат му, обстоятелствата при които се е случило
(много тежък пътен инцидент и след това продължителна будна кома), съдържанието
на съществувалата между тях трайна емоционална връзка, младата възраст на
пострадалия (20 г.) и неочакваното прекъсване на живота му, необратимия
характер на събитието, понесените морални болки и страдания и продължителността
на същите, включително и това, че занапред
ищецът ще живее без близкия човек, обществено-икономическите условия в страната
към момента на проявление на вредите, нивата на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент и съдебната практика по
подобни казуси, съдът намира, че обезщетението следва да се определи в размер
на 50 000 лв.
Възражението на въззивника за ограничаване размера на
обезщетението е неоснователно, предвид следните съображения:
Настоящият състав
намира, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018
г.) противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от
посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември
2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1
последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане
— минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR
за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1
000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Изводът за наличието на противоречието на цитираната преходна норма на КЗ се
основава на произнасянето на СЕС, извършено с негово Решение от 24.10.2013г. по
дело С–277/12г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в
Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията
на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са
задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. -
РБългария съгласно чл. 633 от ГПК. /така Определение № 701/09.12.2019 г. по
гр.д. № 681/2019 г., ВКС, ІІ т.о./. При това положение и нормата на § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ не следва да се прилага.
По възражението за съпричиняване от
пострадалия, поради непоставянето на предпазен колан:
Според заключението на вещите лица по
изслушаната пред първата инстанция комплексна експертиза, пострадалият Х. е пътувал на задна дясна
седалка и при настъпване на първия удар тялото му е политнало напред към гърба
на задна дясна седалка, след което, при втория удар, е политнало наляво към вътрешността
на задна лява врата и е изпаднало от седалката. Предвид конкретното разрушаване
на купето на автомобила в участъка на задна лява и дясна седалка и падането на
тази част под равнището на асфалтовия път в отводнителния колектор, запълнен
частично с вода, според вещите лица е технически невъзможно да се предвиди
изхода на събитията при прикрепено тяло за задната седалка, независимо дали е
било с поставен правилно обезопасителен колан, или последният е бил с разрушен
в частта си ремък към момента на ПТП. Вещото лице – инженер е посочило, че от
техническа гледна точка не би могло да се каже абсолютно категорично, че
пострадалият не е бил с поставен колан, а в случай, че пътниците са били
прикрепени към задната седалка, след разкъсването на купето, то те са щели да
попаднат в колектора и да са налице условия за удавяне. В съдебно заседание,
вещото лице – медик, е пояснило, че травматичните увреждания при пострадалия
биха настъпили и при поставен и при непоставен предпазен колан, защото
нанесените травми са главно в дясната половина и са в резултат на повторния
удар, на рикошета. Първоначално тялото е политнало напред и след това надясно,
където пострадалият е получил травмите в областта на главата, които били
основни травми, а те биха настъпили и с предпазен колан. Освен това, дори ако
пострадалият е бил с колан, при тези травматични увреждания той не би могъл да
се измъкне и при престой във водата би настъпила смърт от удавяне. Следователно,
пострадалият не е допринесъл с
поведението си за настъпване на фаталния резултат и възражението за
съпричинавяне по чл. 51 от ЗЗД е неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лв., ведно със законните лихви
от 03.07.2018 г. до кончателното изплащане, като за горницата над 50 000
лв. до 80 000 лв. той следва да бъде отхвърлен.
Оплакваниеята във въззивните жалби са
неоснователни, а като постановяващо идентичен на настоящия резултат по делото,
решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Застрахователят е бил сезиран от
ищеца с искане за изплащане на обезщетение
на 03.07.2018 г., поради което от тази дата се дължи и законната лихва върху
него по арг. чл. 429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ. В тази насока е и съдебната
практика – решение № 167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС II т.о. и решение №
128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/18 г. ВКС, I
т.о.
Страните са поискали присъждане на разноски с въззивните
си жалби, но ищецът няма депозирани доказателства да е сторил такива. Поради
неоснователността на въззивните жалби, разноски за държавна такса не се следват.
Подадената по пощата от застрахователното дружество чрез адв. Г. молба – списък по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие с уговорен и платен адвокатски хонорар и
доказателство за регистрация по ДДС са постъпили по делото след приключване на
откритото съдебно заседание, в което е даден ход по същество, но съгласно
приложението на нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът не се смята пропуснат, когато
изпращането на молбата за разноските е станало по пощата в срока до
заседанието, разноски за адвокатско възнаграждение следва да му бъдат присъдени
съразмерно с резултата (в тази насока
изрично Определение № 11/09.01.2020 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 4131/2019 г., IV г.о.). Съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК за
сумата от 1 680 лв., договора за правна помощ и защита, удостоверяващ
уговорено и платено възнаграждение от 1400 лв. и регистрация по ДДС (общо 1680
лв.), на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 630 лв., представляваща съразмерната част от разноските за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. №
439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ с които съдът: - ОСЪЖДА
„ЗД
„БУЛ ИНС”“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА
ЗАПЛАТИ на Н.И.Х., ЕГН **********, с местожителство ***, сумата 50 000 лв.
(петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Р.И.Х., ЕГН **********,
негов брат, починал в резултат на ПТП на 23.11.2016 г., около 20 ч., на
крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, настъпило
по вина на Т. И.Х., ЕГН **********, при управление на л.а. „Ауди, ДК № В 9667
РТ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.07.2018 г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ; ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
за разликата над присъдения размер
обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лв.
до претендирания размер 80 000 лв.
(осемдесет хиляди лева); ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН **********, с
местожителство *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от
Стоян Проданов и Крум Крумов, сумата 1517.25 лв. (хиляда
петстотин и седемнадесет лева 25 ст.),
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК; ОСЪЖДА „ЗД
„БУЛ ИНС”“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 2000 лв. (две хиляди лева), дължима държавна такса,
както и сумата 5 лв. (пет лева), за служебното издаване на изпълнителен лист,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Х., ЕГН **********, с местожителство *** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, сумата от 630 лв., представляваща съразмерна с резултата част от
сторените разноки за адвокатско възнаграждение (с ДДС) за производството пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: