Решение по дело №271/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 115
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20192110200271
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                              15.11.2019г.                     гр.А.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 А.ки Районен съд в публично  заседание на 15.10.2019г / петнадесети НОЕМВРИ  две хиляди и деветнадесета / година, в състав:

                                                               Районен съдия:Мария Дучева

СЕКРЕТАР:..  Яна Петкова

ПРОКУРОР:.................................

 като разгледа докладваното от съдия Дучева  АНД № 271/2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д.П.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв.С.К., съдебен адрес:***,  против НП № 18-0237-000388/ 23.10.2018г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУП- А., с което на основание чл.179, ал.2 , пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, а също така на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лева за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.

Жалбоподателят Д.П.Д., редовно призован, не се явява . За него в с.з. се явява адв. С.К. с надлежно адв.пълномощно по делото, поддържа жалбата в частта относно искането за пълна отмяна на НП. Твърди, че НП страда от сериозни пороци, които се отразяват на неговата законосъобразност.

Административно - наказващият орган Началник Група към  ОДМВР-Б., РУП- А., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Районна прокуратура А., редовно призована, не изпраща представител.

            Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

            Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 24.09.2018г свид.Ж.Ж., И.И. и В.С. били на служба, когато около 19,00ч в ОДЧ бил получен сигнал, за ПТП, при което единия водач е напуснал произшествието. Свидетелите пристигнали на място в с.Р. и установили т.а. *** с рег.№***, собственост на „***“ , по който автомобил имало видими щети от ПТП. В резултат на ПТП също така била съборена оградата на близък имот. Заварените на място хора, уточнили, че автомобилът е бил ударен от л.а. „***“ с рег № ***, управляван от жалбоподателя Д.Д.. По данни на намиращите се на място  лица, след ПТП Д. се прибрал в дома си – на няколко метра. При посещение на имота свид. Ж., И. и С. установили жалбоподателя, който след тест с алкотест Дрегер се установило, че е употребил алкохол. Последния не отрекъл, че е участник в ПТП, което е напуснал, като твърдял, че с пострадалия са се разбрали относно щетите.

При тази фактическа обстановка и при установяване на прекия извършител на деянието свид. Ж. пристъпил към издаване на АУАН № Д- 0652559/24.09.2018г, при връчването на който нарушителя не вписал  възражения.

         Въз основа на АУАН на 23.10.2018г АНО издал атакуваното НП № № 18-0237-000388/ 23.10.2018г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУП- А..

                  Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                 Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи.  Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

                Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                    Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон (видно от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016). НП е редовно връчено лично на нарушителя на 29.07.2019г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

                        За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН относно задължителното минимално изискуемо съдържание на АУАН и НП. При издаване на НП е нарушена нормата на чл.42,т.9 ЗАНН, съгласно който в АУАН се вписват „имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер“. Липсата на тези данни и в текста на НП е нарушила правото за защита на понеслия имуществени вреди от нарушението и поставило съдът в невъзможност да го призове като свидетел за с.з. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого. В текста на НП също е посочени , че са причинен имуществени вреди, но от разпита на свидетелите става ясно, че щетите освен по уврeдения автомобил са били и върху оградата на съседен имот, чийто собственик изобщо не е посочен в текста на НП. Собственикът на пострадалия автомобил също е посочен само като „***“ , без да има данни за адрес или представляващо лице. няма също така данни по преписката да е търсен представител на това дружество, който да заяви какви щети са причинени на автомобила и дали са обезщетени.  Тези обстоятелства следва да се описани в обстоятелствената част на акта и НП, а не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства. В случая чл.53, ал.2 ЗАНН не може да бъде приложен, т.к. за да е налице пътно-транспортно произшествие следва да са посочени участниците в него. Т.е. по начина на описание на обстоятелствата в АУАН и НП, не е установено по безспорен начин съставът на извършеното нарушение, т.к. липсват съществени елементи от състава. На следващо място и за прецизност на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, която е посочена като нарушена в т.2 НП, съдържа три  отделни състава на нарушението , а именно  водач, участник в ПТП е длъжен: „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В текста на НП не е посочено, коя от трите форми на изпълнителното деяние е осъществена от нарушителя, така че той да съумее да организира адекватно защитата си. от разпитите на свидетелите и от обстоятелствената част на НП става ясно коя хипотеза се визира,но въпреки това в текста на атакуваното НП не е налице единство между словесното и цифровото описание на нарушението, като в случая цифрово описание липсва (доколкото същото е много общо и не е посочена буквата от закона, която се твърди да е нарушена). На това основание НП в частта относно посоченото по т.2 нарушение, следва да бъде отменено.

На следващо място относно посоченото в т.1 от НП нарушение също е допуснато нарушение на материалния закон, което обосновава отмяната на НП и в тази част. В т.1 от НП в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е направено пълно описание на административното нарушение.  Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено кое точно от всички изисквания жалбоподателят не е спазил. Дали се е движил с превишена скорост или скоростта е била несъобразна с  релефа, атмосферните условия, състоянието на пътя или на превозното средство. По преписката проверка реално не правена  и това е довело до немотивираността на акта на АНО. Ако АНО беше упражнил в пълна степен правомощията си и беше извършил проверка като снеме сведения от свидетелите , щеше да е наясно коя форма на нарушението е осъществил нарушителят. Вместо това АНО се е доверил на контролните органи, относно констатациите в АУАН, но не е отчел факта, че контролните органи също не са били свидетели на нарушението. Те дори не са заварили ПТП, а когато са пристигнали и двата автомобила вече са били преместени, което сочи че преценката им за причината за ПТП е субективна и не почива на разказите на очевидците. Това пък е причината да бъде цитиран целия текст на чл.20, ал.2 ЗДвП като нарушен , т.к. на практика АНО няма доказателства каква е конкретната причина за нарушението.

Това противоречие не е изчистено в хода на проверката и така е останало до съдебното следствие, където съдът също не е събрал доказателства за този факт, а в такъв случай няма право да го тълкува във вреда на нарушителя, т.к АНО е задължен да докаже съставът на адм.нарушение.

               Предвид изложеното съдът счита, че АУАН и НП страдат от съществени пороци, които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство и които налагат отмяната на атакуваното НП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът

 

                               Р Е Ш И :

         ОТМЕНЯ  НП № 18-0237-000388/ 23.10.2018г. на Началник Група към  ОДМВР-Б., РУП- А., с което на Д.П.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.179, ал.2 , пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП, а също така на осн.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100лева за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Б. в 14 дневен срок от съобщаването.

 

                                                                                      Районен съдия:………….