О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 26. 04. 2021 г
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, Х-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия Щерева в.н.ч.д. № 3556 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК, вр. Глава XXII от НПК.
Образувано
е по частна жалба на СРП срещу определение на СРС, НО, 106 състав, постановено
на 02.09. 2020 г. по н.ч.д. № 11669/20 г., с което е оставено без уважение
искането на прокурора да се наложи запор върху лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Ц200” с ДК № *****, собственост на обвиняемия по д.п. 1176/20 г. на 05
РУ-СДВР, пр. пр. № 25734/20
г. по описа на СГП Й.С.В., за обезпечаване на отнемането на вещта в полза на
Държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК и изпълнението на
кумулативно предвиденото наказание „Глоба” за престъплението по чл. 343б, ал. 1
от НК.
В
жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, като се твърди, че са налице
всички законови предпоставки за допускане на обезпечението както за отнемането
на вещта, така и за изпълнението на наказанието „Глоба”.
Въззивният
съдебен състав, като се запозна с материалите по делото, доводите на
жалбоподателя и съдържанието на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Предмет
на контрол е определение на СРС, което подлежи на въззивно обжалване, то е
атакувано в срок от активнолегитимирано лице. Затова и жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Досъдебното
производство е образувано за разследването на престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК, като на 31. 07. 2020 г. Й.В. е привлечен към наказателна отговорност за
извършването му. Събраните доказателства, както правилно е посочил СРС,
обосновават разумно предположение, че В. е вероятният извършител на това
престъпление. В този смисъл са показанията на свидетелите К.и К., както и
изготвената химическа експертиза, изследвала концентрацията на алкохол в кръвта
на водача В. в инкриминирания ден, в който се счита, че е управлявал МПС.
Поради
това, в принципен план, неговите права на обвиняем могат да бъдат ограничавани
с мерки за процесуална принуда, вкл. чрез налагане на обезпечение върху
собственото му имущество. В случая от справка от ОПП-СДВР се констатира, че
лекият автомобил, върху който се иска налагане на запор, е собственост на
обвиняемия.
Въззивният
съдебен състав споделя разбирането на първоинстанционния съд, че е
незаконосъобразно налагането на запор върху тази движима вещ, както за
обезпечаване на бъдещото й отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК,
така и за да може да бъде изпълнено наказанието „Глоба”.
Разпоредбата
на чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК е неприложима в хипотезите на извършено
престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, тъй като лекият автомобил, който е бил
управляван от дееца, не е средство на престъплението, а негов предмет. Средство
на престъплението е вещ, която се намира извън обществените отношения, които
престъплението охранява, и не е елемент на последното, докато предметът на
престъплението е елемент от самото обществено отношение, като без въздействието
върху него би било невъзможно извършването на посоченото престъпление – в
случая против транспорта. Тези постановки на общата част на НК не са нови за наказателната доктрина и
теория, в който смисъл уместно СРС се е позовал на ТР № 18/77 г. на ВС.
Предметът
на престъплението от своя страна, се отнема само в предвидените в Особената
част на НК случаи, какъвто не е този по чл. 343б от НК, поради което и в това
наказателно производство държавните органи нямат правомощие да отнемат лекия
автомобил на обвиняемия, дори той да бъде осъден за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
При
това положение е ясно, че запорирането на автомобила би се явило произволна
принуда спрямо неговите права.
Посочената
вещ не следва да се запорира и заради бъдещо наказание „Глоба”, което е
предвидено да се налага като кумулативно с лишаването от свобода. Това е така,
както защото липсва възможност да се прецени съразмерността между размера на евентуалното
бъдещо вземане на държавата срещу
обвиняемия за глоба и този на имуществото, върху което евентуално би се
насочило принудителното изпълнение, доколкото не са ангажирани доказателства за
стойността на автомобила, но и защото не е доказана обезпечителна нужда – т.е.
че съществува реална опасност при налагане на наказание „глоба” обвиняемият да
не може да я заплати. Прокуратурата не е представила доказателства за
притежаваното от В. имущество, нито за неговите доходи, което би било основание
да се обсъжда наличието на такава опасност.
По
изложените съображения оспореното определение на СРС трябва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 106 състав, постановено на
02.09. 2020 г. по н.ч.д. № 11669/20 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.