Определение по дело №51/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивен протест на прокурор при Районна П. К. против определение №54/19.08.2009 година по ЧНД № 612/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.87 от НК П. Я. П. от Г.К. е реабилитиран относно осъжданията му по НОХД №628/2000 г. по описа на РС-К., НОХД №203/2001 г. по описа на РС-К. и НОХД №136/2003 г. по описа на РС-К.. Твърди се, че обжалваното определение е постановено при нарушение на закона – неправилно били тълкувани и приложени основанията за реабилитация по чл.87, ал.1 от НК, като някои от фактическите изводи били лишени и от доказателствена основа. За да се постанови съдебна реабилитация, когато били налице няколко осъждания, какъвто бил и настоящия случай, следвало да са налице условията за реабилитация за всяко едно от осъжданията. По отношение на молителя П. П. се установило, че не били налице всички условия по чл.87 от НК за всяко едно от осъжданията му. При извършеното умишлено престъпление, предмет на НОХД №628/2000 г. на РС-К., П. П. не бил възстановил причинените с престъплението неимуществени вреди в размер на 1000 лева, без да има за това уважителни причини. Не следвало да се приеме, както необосновано бил заключил районния съд, че прекратяването на изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по НОХД №628/2000 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /не поискването от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години/ е уважителна причина осъденият да не възстанови причинените с престъплението неимуществени вреди. Твърди се, че не били представени доказателства при извършеното от П. умишлено престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, предмет на НОХД №203/2001 г. на РС-К., причинени ли са били имуществени вреди и съответно вещите, предмет на грабежа били ли са върнати, респ. заместени в хода на наказателното производство. При липсата на такива доказателства, съдът не следвало да приеме, че е изпълнено условието по чл.87, ал.1, т.2 от НК по отношение на това осъждане. Не били налице всички условия по чл.87 от НК и по отношение на осъждането на П. по НОХД №136/2003 г. по описа на РС-К.. Трите години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение било отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, изтичал на 28.12.2011 г., т.е. не била налице първата фактическа предпоставка по чл.87, ал.1 от НК. Твърди се, че срока на наложеното с присъдата наказание започвал да тече от влизане на присъдата в сила и включвал размера на наказанието „лишаване от свобода” и срока, за който било отложено наказанието и едва след изтичането на тези срокове започвал да тече и срока за реабилитация, а не както бил приел съдът, че с изтичането на срока на наложеното наказание, започвал да тече и тригодишния срок по чл.87, ал.1 от НК. С оглед изложеното се твърди, че протестираното определение е неправилно и се иска отмяната му, като вместо това се постанови съдебен акт, с който молбата на осъдения П. П. за реабилитация се остави без уважение.

В съдебно заседание представителят на О. П. К. поддържа П. и моли същия да бъде уважен.

Ответникът по П. не се явява в съдебно заседание, но чрез пълномощника си – А.Я. счита П. за неоснователен. Счита също, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при извършената служебна проверка на обжалваното определение и във връзка с доводите изложени в П., установи следното:

С определение №54/19.08.2009 година по ЧНД № 612/2009 година, Кърджалийския районен съд е реабилитирал П. Я. П. от Г.К. относно осъжданията му по НОХД №628/2000 г. по описа на РС-К., НОХД №203/2001 г. по описа на РС-К. и НОХД №136/2003 г. по описа на РС-К.. Съдът е приел, че за всяко едно от осъжданията са налице предпоставките за допускане на съдебна реабилитация, тъй като след осъжданията по цитираните присъди молителят П. не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода” или друго по-тежко наказание. Налице били и доказателства, че П. е имал добро поведение. Бил изтекъл и изискуемият тригодишен срок по чл.87, ал.1 от НК. Нанесените имуществени вреди от престъплението по НОХД №136/2003 г. на КРС били платени. По отношение на присъдените по НОХД №628/2000 г. неимуществени вреди съдът е приел, че са налице уважителни причини, поради които молителят не е заплатил присъдените вреди, тъй като било видно от съобщението на държавния съдебен изпълнител, че изпълнителното производство по издаденият изпълнителен лист е прекратено предвид обстоятелството, че взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Т.е. в случая била приложима разпоредбата на чл.87, ал.2 от НК. По отношение на имуществените вреди причинени от извършеното престъпление по НОХД №203/2003 г. на КРС, първоинстанционния съд отново е приел, че са налице особените изисквания на чл.87 от НК.

Изложените доводи от районния съд не се споделят единствено в частта им относно наличието на доказателства сочещи уважителни причини за невъзстановяването на причинените вреди от извършеното умишлено престъпление по чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, предмет на НОХД №628/2000 г. на КРС.

Безспорно е в случая, че се иска съдебна реабилитация, която се допуска при наличието на кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.87 от НК: 1.В течение на три години от изтичането на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, осъденият да не е извършвал друго престъпление наказуемо с „лишаване от свобода" или с по-тежко наказание; 2.Осъденият да е имал добро поведение и 3. При умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди.

Молителят, настоящ ответник по П. е осъден както следва:

С влязла в сила на 01.06.1995 г. присъда №41/18.05.1995 г. по НОХД № 66/1995 г. по описа на КРС, е осъден на наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, като за това осъждане П. е бил реабилитиран по право;

С влязла в сила на 16.01.2002 г. присъда по НОХД №628/2000 г. на КРС, за извършено на 12.02.2000 г. престъпление по чл.129, ал.1 и 2 от НК, е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. По същото наказателно дело П. П. е осъден да заплати на С.А.Д. от Г.К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди;

С влязло в сила на 10.04.2003 г. определение по реда на 414ж от НПК по НОХД №203/2001 г., постановено от РС-К. на същата дата, за извършено на 17.01.2000 г. престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, П. е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години. Видно от приетия като доказателство протокол от проведеното производство по реда на гл.ХІІ от НПК, причинените от престъплението имуществени и неимуществени вреди са били възстановени на пострадалия;

С влязла в сила на 28.12.2005 г. присъда №4/04.05.2005 г. по НОХД №136/2003 г. на КРС, за извършено през месец февруари 2001 г. престъпление по чл.210, ал.1,т.2 и 5, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, П. е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и е осъден да заплати солидарно с Г.Ж.И. от Г.К. на В.Й.А. претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 5566 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2001 г. и сумата от 470 лева, представляваща направени от пострадалата разноски по делото. Видно от приложеното по делото съобщение от частен съдебен изпълнител от 22.11.2008 г., изпълнителното производство е приключило на основание напълно издължаване.Или, по НОХД №136/2003 г. на КРС присъдените суми за причинени от престъплението имуществени вреди са възстановени.

От приетите като доказателства по делото служебна бележка от 20.07.2009 г., изд. от държавен съдебен изпълнител при КРС и разпореждане на публичен изпълнител при АДВ от 23.10.2007 г., се установява, че срещу П. П. няма образувани и непрекратени изпълнителни дела в Съдебно-изпълнителна служба при РС-К., както и няма образувано производство за принудително събиране на публични държавни вземания.

При тези данни настоящия съдебен състав счита, че първата предпоставка по смисъла на чл.87 от НК, а именно да са изминали три години от изтичане на срока на наложените с присъдите наказания, е налице, както правилно е преценено от първоинстанционния съд. Изложените доводи в тази насока се споделят напълно и не е необходимо преповтарянето им. С оглед изложените в П. доводи, следва да се посочи, че изтичането на срока на наказанието „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено, не включва и изтичането на определения изпитателен срок, както се твърди в П., тъй като изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК не е вид наказание по смисъла на раздел ІІ, гл.ІV от НК, а срок, през който на осъденият е дадена възможност да покаже, че се е поправил и превъзпитал и съответно, ако в този срок не е извършил друго умишлено престъпление, той няма да изтърпи и условно наложеното наказание „лишаване от свобода”. Обратното разбиране описано в П. и поддържано от представителя на О. П. – К. във въззивното производство, би поставило в по-благоприятно положение осъдените ефективно на наказание „лишаване от свобода” отколкото тези, прÞ които изпълнението на такова наказание е било отложено при условията на чл.66 от НК, което безспорно не е смисъла и логиката на закона. В тази връзка следва да се посочи, че при съвпадането на 3-годишния срок по чл.87, ал.1 със срока по чл.66, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, правото на условно осъденото лице да иска да бъде реабилитирано от съда, при никакви хипотези не би могло да се реализира преди изтичането на изпитателния срок.

По делото са представени и доказателства, че П. П. след осъжданията е имал добро поведение. Т.е. налице е и следващата изискуема предпоставка по чл.87, ал.1, т.1 от НК.

Липсват обаче доказателства, че осъденият П. е възстановил на пострадалия С.Д. причинените от умишленото престъпление по чл.129, ал.1 и ал.2 от НК, предмет на НОХД №628/2000 г. на КРС неимуществените вреди в размер на 1000 лева. Прекратяването на образуваното изпълнително дело през 2009 г., въз основа на изпълнителния лист издаден по НОХД №628/2000 г. на КРС, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, т.е. поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, не води до погасяване или недължимост на самото вземане. Не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че прекратяването на изпълнителното дело е уважителна причина за неплащане от страна на осъдения на присъденото обезщетение. Няма изискване в закона присъденото обезщетение да бъде събрано принудително, съответно когато това не бъде сторено, да отпада задължението на осъдения. Още повече, когато се иска реабилитация за осъждания, молителят следва да е демонстрирал поведение и желание да направи всичко възможно да възстанови причинените вреди, а не поведението му да е поставено в зависимост от поведението и действията на пострадалия - взискател. От осъждането на П. по цитираното наказателно дело е изминал един значителен период от време, през който няма данни осъденият да е нямал възможност да изпълни задължението си. Напротив установява се, че след посоченото осъждане, той е извършил плащания, които значително надвишават сумата от 1000 лева, с които е следвало да репарира неимуществените вреди от извършеното от него престъпление по чл.129 от НК. Следва също така да се посочи, че в молбата за реабилитация на П. е посочено, че представя доказателства, че е възстановил причинените вреди от извършените от него умишлени престъпления, каквито доказателства липсват за обсъжданото осъждане, като в същото време не се сочат уважителни причини за не възстановяването на тези вреди. От описаното следва извода, че не е налице третата предпоставка по чл.87, ал.1, т.2 от НК за постановяване на съдебна реабилитация, а именно: при умишлено престъпление деецът да е възстановил причинените вреди. Достигайки до обратния извод, за наличие на всички изискуеми по чл.87 от НК предпоставки за съдебна реабилитация, първоинстанционния съд е допуснал неправилно приложение на закона, поради което и постановения от него акт се явява неправилен. Това от своя страна прави П. основателен, поради което следва да се постанови решение, с което проверяваното определение на РС-К. да бъде отменено и молбата на П. П. за реабилитация по реда на чл.87 от НК, следва да се остави без уважение

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА определение №54/19.08.2009 г., постановено по ЧНД № 612/2009 г. по описа Кърджалийския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за реабилитация на основание чл.87 от НК на П. Я. П. с ЕГН *, от Г.К., У.” №4, относно осъжданията му по НОХД №628/2000 г., НОХД №203/2001 г. и НОХД №136/2003 г., и трите по описа на Районен съд – К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.