№ 159
гр. гр. Добрич, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500294 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от М. ЕНЧ. АНДР. от гр.Д. срещу решение №681/20.07.2020
г.,поправено с решение №260097/28.09.2020 г. и решение №260063/26.01.2021
г.,респ. допълнено с решение №260064/27.01.2021 г.,по гр.д.№3665/2019 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която е постановено,че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака между съпрузите М. ЕНЧ. АНДР. от
гр.Д. и КР. Л. АНДР. от с.А.,общ.С.,обл.С. имат двамата съпрузи,респ. в
частта,с която искът на въззивника за присъждане на месечна издръжка в
полза на роденото от брака дете Д.М. А. е отхвърлен в частта за горницата от
180 лв до 250 лв.Според въззивника първоинстанционното решение е
нищожно,тъй като не била ясна волята на съда,чиито съждения били
нелогични.В обжалваната част решението било недопустимо,тъй като съдът
се произнесъл по вина на въззивника за разстройството на брака при липса на
заявена такава от насрещната страна.Първоинстанционният акт бил и
неправилен в атакуваната част поради необоснованост.Съдът не мотивирал
виновно поведение на въззивника като съпруг и баща,а оправдал
1
множеството брачни провинения на съпругата.Не изложил мотиви относно
квалификацията „слаби характери“ за двамата съпрузи,въз основа на която
приел,че и двамата имат вина за развода.Изводите на съда не кореспондирали
със събраните доказателства.Не били взети предвид противоречивите
обяснения на въззиваемата,противобрачното й поведение,изразяващо се в
липса на грижи за роденото от брака дете,напускане на семейното жилище
без знание и съгласие на съпруга,изневярата й.В същото време не били взети
предвид усилията на въззивника за заздравяване на брачната връзка чрез
даване втори шанс на въззиваемата,допускането й отново в семейното
жилище в името на имащото сериозни здравословни проблеми тяхно общо
дете.Не били преценени правилно сериозните усилия на въззивника по
грижите за детето,които били несравними с тези на майката.В частта на
произнасянето по иска за издръжка съдът не бил преценил нуждите на
детето,грижите и разходите на въззивника за отглеждането му и неговото
лечение.Неправилно били преценени доходите на двамата родители и
средствата,нужни за детето.Настоява се за прогласяване нищожността на
решението или за обезсилването или отмяната му в атакуваните
части.Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата КР. Л. АНДР. не е подала отговор на жалбата и не изразява
становище по нейната допустимост и основателност и в хода на въззивното
производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
23.07.2020 г.,а жалбата е подадена на 06.08.2020 при изтекъл за страната срок
за въззивно обжалване на 06.08.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодните за него части.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Не отговаря на действителността
2
становището на въззивника,че волята на съда при изграждане на правните му
изводи била неясна.Решението е допустимо в обжалваните части като
постановено по предявените допустими искове.Неправилно е становището на
въззивника,че първоинстанционният съд недопустимо се бил произнесъл по
вина на същия за настъпилото разстройство на брака при липса на
претендирана и заявена такава от насрещната страна.Достатъчно е сезирането
на съда с искане за произнасяне по въпроса за вината от страна на
въззивника-ищец с исковата молба,за да дължи съдът разглеждане на този
въпрос.Съдът се произнася по въпроса за вината,ако някой от съпрузите е
поискал това /чл.49 ал.3 от СК/,т.е. е достатъчно само единият от съпрузите
да сезира съда с такова искане.Съдът не дължи само едностранчиво
произнасяне по искането на ищеца за установяване вина на другата страна за
разстройството на брачните отношения,а при въвеждане на въпроса за вината
в предмета на спора от която и да е от страните в брачната връзка е длъжен да
извърши всеобхватна и цялостна преценка на поведението на всеки от
съпрузите и да прецени наличието или не на вина на всяка от двете страни.
Първоинстанционното решение е правилно в атакуваните му части и
следва да бъде потвърдено,като съображенията за този извод са следните:
В исковата молба,по повод на която е образувано гр.д.№3665/2019 г. на
ДРС,ищецът М. ЕНЧ. АНДР. е изложил множество противобрачни прояви на
ответницата КР. Л. АНДР..От началото на брачното съжителство през 2002 г.
до 2003 г. съпрузите живели добре,като от 2003 г. били във фактическа
раздяла.Между тях имало непрекъснати конфликти поради поведението на
ответницата,която винаги търсела поводи за скандали,отказала да върши
домакинската си работа-отказала да готви и започнала да купува суха храна
само за себе си и детето,но само когато имала пари,тъй като не работела
постоянно;отказала да пере дрехите на съпруга си;не участвала със средства в
семейния бюджет.Съпрузите живеели и спели в отделни стаи.Ответницата
започнала да се кара с родителите на ищеца,с които обитавали общо
жилище,поради което последните се принудили да се преместят в друг имот в
кв.Рилци,но въпреки това отношенията между съпрузите не се подобрили.В
края на месец май 2008 г. ответницата заживяла с друг мъж в разградско
село,но само след седмица го напуснала и отишла заедно с роденото от брака
дете в с.А.,обл.С. в дома на родителите си.След това същата отново се
прибрала при ищеца,но му заявила,че не желае да има нищо общо с
3
него.Съпрузите продължили да живеят в различни стаи.Ответницата нямала
постоянна работа-работела сезонно в к.к.“А.“,а впоследствие отишла да
работи в чужбина-за по няколко месеца в Чехия и Германия,но се връщала
без спестявания.Общото им дете се разболяло през 2016 г. от остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми,но
ответницата не участвала активно в лечението му,не искала да стои с него при
престоите му в болница,не знаела нито какви лекарства са му изписани,нито
как трябва да се приемат от детето.На 27.09.2019 г. ответницата напуснала
дома им в гр.Д. и отишла при родителите си в с.А.,а след това заминала за
Германия,за което ищецът разбрал от детето,като оттогава до датата на
предявяване на исковете ищецът нямал никакви вести от нея.
Ответницата КР. Л. АНДР. не е подала отговор на исковата молба.В
откритото съдебно заседание на 26.02.2020 г. пред ДРС същата е изслушана
от първоинстанционния съд.Съпругата е заявила,че твърденията на съпруга
й,че именно тя предизвиквала скандалите с неговите родители и че не се
грижела за детето им,не отговарят на действителността.Същата споделя,че
между двамата съпрузи постоянно имало скандали,а родителите на съпруга й
и самият ищец я тормозели психически и я обиждали.Потвърдила е,че
двамата не си говорят повече от 10 години,поради което и не го осведомявала
за пътуванията си в чужбина.Проблемите им датирали от самото начало на
брачната връзка.Признава,че през 2008 г. избягала в Разградско и опитала да
заживее с друг мъж,но безуспешно.Върнала се в гр.Д. заради
детето.Твърди,че постоянно полагала грижи за детето,според възможностите
си купувала дрехи,обувки,телефон и пр.Детето се хранело ту при нея,ту при
баща си.
По делото е събран доста оскъден доказателствен материал,при
обсъждането на който обаче се обосновава извод за съвместна вина на
двамата съпрузи за разстройството на брачната връзка.От показанията на
единствената разпитана по делото свидетелка Д.В. А.,майка на ищеца,чиито
показания с оглед близката й родствена връзка с последния очевидно следва
внимателно да се преценяват откъм достоверност,става ясно,че от 2000 г.
около пет години в едно жилище в гр.Д. живели „млади“ и „стари“ и между
тях непрекъснато имало скандали.Според свидетелката ответницата нарочно
ги провокирала да й правят забележки.Потвърждава се и признатата от
4
съпругата нейна извънбрачна връзка през 2008 г.Но свидетелката споделя,че
синът й и К. не се разбирали,постоянно се чувала „гюрултия“,т.е. скандали
между тях.Постоянно се карали за дреболии,не се сработвали,не се разбирали
за най-обикновени неща-напр. дали да купят легло.Съпругата ходела в
чужбина,но се връщала без парични средства,като се налагало съпругът да й
изпраща пари да се прибере.Съпругата не перяла съпруга си,не помагала в
домакинската работа.Същият сам се перял,сам боядисвал дома
им.Свидетелката не потвърждава изложеното от ищеца,че съпругата му не се
грижела за детето.Напротив заявява,че,когато детето се разболяло,майката
стояла с него в болницата.
Горните показания навеждат,че двамата съпрузи са били активни
участници в скандалите между тях,не са положили усилия да намерят общ
език за разрешаване на най-елементарни битови проблеми,постоянно са
избухвали и са си отправяли взаимни обиди.Така в съдебно заседание на
26.02.2020 г. пред ДРС съпругът М.А. признава,че е гонил съпругата си от
дома им,когато са се карали.И двамата са изпадали в драстични състояния
при постоянните скандали-повишавали са си тон;съпругът гонил съпругата от
дома им,като са допускали тези конфликти да се случват пред очите на
роденото от брака дете Д..В социалния доклад,изготвен от ДСП-гр.Д. /изх.
№ПР/Д-ТХ/147-001/28.10.2019 г.-на лист 53 от делото на ДРС/,се съдържат
изявления пред социалния работник на сина на страните Д.,който към датата
на изготвяне на доклада е на 17 години,ученик в 11 клас,т.е. във
възраст,когато личността е вече оформена и детето е достатъчно зряло да
извърши собствена преценка въз основа на наблюденията си на поведението
на двамата си родители.Според детето и двамата съпрузи са виновни за
влошените отношения между тях.Същото споделило,че е било свидетел на
скандалите им и това се е отразило върху неговото психическо
състояние.Детето заявило,че за него двамата му родители са със „слаби
характери“,но в социалния доклад не се съдържа пояснение на това негово
становище,нито в хода на производството по делото страните са се
съсредоточили върху изясняването на горното понятие и не са искали
събиране на доказателства в тази връзка.Детето Д. е изслушано по делото,но
не е пояснило това си становище.Независимо от последното обаче е
неоспорим фактът,че почти целият брачен живот на съпрузите е преминал в
ежедневни конфликти,като в тях активните страни са две и за разразяването
5
на скандал е нужно участието на двама души.Двамата съпрузи с обидно и
грубо говорене помежду си са довели брачната си връзка до крах.Очевидно е
липсвало разбирателство,като за това не може да се обвинява само
съпругата.Между двамата е имало прояви на пълно неуважение един към
друг,довели до студенина в отношенията,пълно незачитане на брачния
партньор,съвместно живеене под един покрив в различни стаи,без общи
интереси и цели.Вината за тези последици винаги е двустранна,защото
ежедневните скандали говорят за липса на положени усилия и от двамата
съпрузи да преодолеят различията си в името на семейството и общото им
дете.Детето опровергава твърдението на съпруга,че майката не се интересува
от сина им.То споделя,че постоянно има връзка с майка си и би се радвало да
я вижда по-често.Брачната изневяра на съпругата през 2008 г. е безспорна,но
съпругът не е поискал развод заради нея,а го е сторил едва през 2019 г.,което
означава,че изневярата не е била основната причина за изостряне на
отношенията.Тя безспорно е влошила отношенията между съпрузите,но
самият ищец твърди,че много преди това още през 2003 г. отношенията вече
били нетърпими и съпрузите спели в различни стаи.По-скоро изневярата на
съпругата е била следствие от конфликтните отношения между двамата,а не
обратното,а причина за скандалите още в началото на брачната връзка са били
липсата на подход един към друг,липсата на толерантност към недостатъците
на другия,неспособността за взаимни компромиси между двамата
съпрузи,тяхната неспособност да преодоляват съвместно житейски проблеми.
Предвид изложеното съдът намира,че правилно първоинстанционният
съд е постановил,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат двамата съпрузи.В тази част първоинстанционното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Въззивникът изразява недоволство и от размера на месечната
издръжка,която майката К. Л.А. е осъдена да заплаща на детето Д..Счита,че
месечна издръжка в размер на 180 лв е недостатъчна за покриване разходите
на детето,като претендира присъждане и на горницата от 180 лв до
претендирания размер от 250 лв месечно.Издръжката е присъдена от
първоинстанционния съд за период от 27.09.2019 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване,като такава причина е
настъпила на 15.07.2020 г.,когато детето е навършило 18-годишна възраст и
издръжката е прекратена.Следователно се касае за период на дължима
6
издръжка от около 10 месеца.През периода 27.09.2019 г.-15.07.2020 г. и
двамата родители нямат значими месечни доходи.Според удостоверението на
лист 11 от делото на ДРС бащата М.А. работи в „Т.Б.“ ЕООД и през периода
януари 2019 г.-август 2019 г. е получавал брутно трудово възнаграждение в
размер на 566,72 лв,т.е. в рамките на минималната работна заплата за
страната през 2019 г..Майката по нейни изявления,неоспорени от другата
страна,няма постоянна работа.През периода март-май 2020 г. е реализирала
брутно трудово възнаграждение при работодател „В.-2015“ ЕООД-гр.С. в
размер на 610 лв /служебна бележка на лист 91 от делото на ДРС/,т.е. в
рамките на минималната работна заплата за страната през 2020 г.Родителите
нямат други деца,към които да са задължени за издръжка.Не притежават
имущество на значителна стойност.Няма спор,че детето е вече голямо през
процесния период,ученик в 11 клас,че има сериозни здравословни проблеми и
се нуждае от средства освен за обичайните разходи на възрастта и от такива
за медикаменти и лечение.Следва да се отбележи,че представените от
въззивника в настоящата инстанция писмени доказателства /студентска
книжка на Д.,епикриза,рецепти и фискални бонове за закупувани лекарства/
са неотносими по спора,тъй като касаят период след навършване на
пълнолетие от Д..Те биха били относими по спор за присъждане на издръжка
по чл.144 от СК.
За определяне размера на дължимата издръжка до навършване на
пълнолетие от Д. от значение са освен нуждите на издържания,също така и
податните възможности на дължащия издръжка.Податните възможности на
майката не са големи,поради което присъдената от първоинстанционния съд
издръжка в размер на 180 лв месечно /над минималната от 140 лв по чл.142
ал.2 от СК към началната дата на присъждане на издръжката-27.09.2019
г.,респ. от 152,50 лв през 2020 г./ е съответна на нуждите на детето и
възможностите на майката.В отхвърлителната част относно издръжката
решението на ДРС също е обосновано и законосъобразно,поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора /развод по вина на двамата съпрузи/ и съобразно
разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.2 от ГПК разноски в полза на никоя от
страните не се присъждат,а сторените остават за сметка на всяка от
страните,както са направени.В този смисъл ищецът по делото-въззивник М.А.
7
няма право на разноски за първата инстанция.Поради отхвърляне на жалбата
му като неоснователна същият няма право на разноски и за настоящата
инстанция.Въззиваемата К.А. не е претендирала разноски за производството
пред ДОС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №681/20.07.2020 г.,поправено с решение
№260097/28.09.2020 г. и решение №260063/26.01.2021 г.,респ. допълнено с
решение №260064/27.01.2021 г.,по гр.д.№3665/2019 г. на Добричкия районен
съд в частта,с която е постановено,че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между съпрузите М. ЕНЧ. АНДР. с ЕГН ********** от
гр.Д.,жк „Б.*** и КР. Л. АНДР. с ЕГН ********** от с.А.,общ.С.,обл.С. имат
двамата съпрузи,респ. в частта,с която искът на М. ЕНЧ. АНДР. за осъждане
на КР. Л. АНДР. да заплаща месечна издръжка в полза на роденото от брака
им дете Д.М. А. с ЕГН ********** е отхвърлен в частта за горницата от 180
лв до 250 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8