Определение по дело №116/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 148
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20213300500116
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. Разград , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500116 по описа за 2021 година
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл.
ГПК, и е образувано по две въззивни жалби, подадени от:
И. А. К., чрез пълномощника му адвокат М.Й. от АК – Разград,
Д. Д. Д., Д. Д. Д. и М. П. Д., всички действащи чрез пълномощника им
адвокат Димо Б. от АК – Разград,
срещу части от Решение № 19 от 23.02.2021г. по гр.д № 913/2020 г.
по описа на РС – Разград.
1. При служебна проверка, въззивният състав констатира, че
първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни задълженията си по
събиране на дължимата авансово такса за обжалване относно втората от
горепосочените жалби. По изрични указания на администриращия съд,
въззвиниците са внесли само 25 лв., но този размер не кореспондира на
половината от таксата, дължима за разглеждане на трите съединени
искове (при цена по чл. 69, ал.1, т.1 ГПК за всеки съответно 871.10 лв.,
435.55 лв., 435.55 лв.).
Жалбоподателите са ответници по искове по чл. 30, ал.3 ЗС и
следователно имат качеството на обикновени другари /чл. 216, ал. 1 от ГПК/,
защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може да бъде
различно като резултат. Затова по отношение на дължимата държавна такса е
приложима разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК. Според тази норма за
предявените в една молба искове за защита на различни интереси
минималната такса се събира от всички интереси. Следователно и тримата
жалбоподатели /визирани във втората от посочените – по горе жалби/
дължат отделни държавни такси, които са в размер на по 25 лв. всяка, с оглед
1
разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 72,
ал.2 ГПК. В този смисъл Определение № 8 от 8.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4838/2019 г., III г. о., ГК.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и
тримата жалбоподатели да дължаха държавна такса от 2% върху общата сума
на уважения размер на исковете срещу тях, то таксата би била в размер на
34.84 лв. /871.10 лв.+ 435.55 лв.+ 435.55 лв. = 1 742.20 лв. х 2% = 34.84 лв./ , а
не посочената от пъровинстанционният съд – 25.00 лв.
Ето защо, въззивното производство следва да се прекрати и делото се
върне на първоинстанционния съд за събиране на още 50 лв. държавна такса
дължима за подадената въззивна жалба от Д. Д. Д., Д. Д. Д. и М. П. Д..
2. В мотивите на обжалваното решение е посочен ответник М. П. Д.
/същите имена са посочени и в исковата молба, отговора на исковата молба
подаден от този ответник, въззивната жалба подадена от този ответник
и др./. В диспозитива на обжалваното решението обаче е посочен ответник М.
П. Д..
Поради горното е налице несъответствие между формираната воля на
съда в изложените мотиви и външното й изразяване в диспозитива на
решението.
Очевидна фактическа грешка има при външно несъответствие между
формираната в мотивите на съда действителна воля по предявените искове и
изразената в диспозитива на решението. Въззивния съд може да констатира
грешката и служебно, и да върне за поправката й делото на съда, постановил
обжалвания акт – чл. 247 ГПК. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 335 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 262/2012 г., III г. о., ГК.
Горното обуславя наличието на очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение, която следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК от
постановилия го първоинстанционен съд, поради което и настоящето
производство следва да се прекрати и делото се върне на
първоинстанционния съд. След провеждане на производството за поправка на
очевидната фактическа грешка с влязъл в сила акт, същото следва да се върне
на Окръжен съд – Разград за произнасяне по жалба.
По тези съображения и на осн. 267 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в. гр.д. № 116/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Разград.
2
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Разград за:
- събиране на допълнителна такса от 50 лв. относно подадената
въззивна жалба от Д. Д. Д., Д. Д. Д. и М. П. Д.
- поправка на допусната в Решение № 19 от 23.02.2021г. по гр.д №
913/2020 г. по описа на РС - Разград очевидна фактическа грешка.
След отстраняване нередовностите във въззивната жалба и след
влизане в сила на акта по чл. 247 ГПК, делото се върне на Окръжен съд -
Разград за произнасяне по жалбите.
Определението не подлежи на обжалване, по арг. на противното от
чл. 274 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3