Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи април две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 559 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. №4939/15.01.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление /съобщение/
с изх. №2491 от 12.12.2019г. по изпълнително дело №20197850400361, с което е
оставено без уважение възражение с вх. №2212/21.11.2019г. на длъжника, с което
е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и разноски, с което се иска определеното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено от 230 лв. на 200 лв. и съответно да се
редуцира и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят -
„Т.С.” ЕАД поддържа, че неправилно са включени 30 лв. адвокатско възнаграждение
на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като не са извършвани действия от процесуалния представител
на ищеца, а в срока за доброволно изпълнение е извършено плащане на дълга. Моли
съдът да отмени обжалваното постановление и да намали определения адвокатски
хонорар до посочения минимум, както и съответно да се преизчисли таксата по т.
26 от ТТЗЧСИ. Претендира направените разноски за настоящото производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Взискателят – „К.М.” ЕООД в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него
се поддържа, че освен образуване на изпълнително дело са предприети и следните
действия от страна на техния процесуален представител: изваждане на
изпълнителен лист, подадена е молба, с която се посочват други изплънителни
способи, вместо първоначално поисканите, както и конкретни банкови сметки,
които да бъдат запорирани и са подали молба, с която са изразили съгласие за
намаление на адвокатското възнаграждение с цел процесуална икономия.
Поддържа,че и към настоящия момент длъжникът не е платил. Претендират
направените по делото разноски.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба. В нея е посочено, че длъжникът не е заплатил дълга си.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №201987850400361 е образувано на 13.11.2019г. по молба с
вх. №2151 на „К.М.” ЕООД, в качеството му на взискател, чрез пълномощника му срещу
„Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
24.09.2019г. по гр.д. № 14 790/2019г. по описа на Софийски районен съд, договор
за цесия и уведомление до длъжника. Към молбата е приложен договор за правни услуги от 11.11.2019г.,
съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева,
платимо по банков път. На страница 8 от изпълнителното дело е представено
преводно нареждане от 13.11.2019г. за извършен превод на посочената сума.
На страница 2 от изпълнителното дело е
представен изпълнителния лист, който е за сумата от 316, 80 лв.
На 14.11.2019г. е подадена молба от
взискателя чрез процесуалният му представител с оттегляне на изпълнителните
способи, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело и посочване на
нов такъв.
На 14.11.2019г. е изпратена до длъжника
покана за дороволно изпълнение, в която са вписани като разноски: 230 лв. –
разноски по изпълнителното дело и 210, 44 лв. – Такси по ТТЗЧСИ.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл.
последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за
разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния
изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се
отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя единственото процесуално действие, което е извършено
е депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело.
Относно подадената молба с искане за
налагане на запори върху банковите сметки на длъжника е наложен един запор,
който пет дни по-късно е вдигнат, без да има данни за събрани чрез този способ
суми.
Не са представени в настоящото производство нито към
жалбата, нито в документите по изпълнителното дело документи, от които да се
установи, че в срока за доброволно изпълнение е извършено плащане на
задължението от длъжника, поради което настоящият съдебен състав приема, че
това твърдение на длъжника е недоказано.
Към така определения размер на адвокатско
възнаграждение следва да се включи и този определен по чл. 10, т. 2, предл. 1
от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в срока за
доброволно изпълнение не е постъпило плащане на задължението от длъжника, действително
в този случай следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай материалния интерес е над 500 лв. /това е сбора от сумата, посочена в изпълнителния лист и
разноските, дължими по изпълнителното производство, които са за сметка на
длъжника – такси за съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение за
взискателя/ и съобразно т. 10, ал. 1, т. 2, предложение 2 от посочената наредба
– адвокатското възнаграждение е минимум 60 лв.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че на взискателя се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лв.
По изложените съображения жалбата срещу
постановлението, с което са определени разноските по изпълнително дело № 20197850400361 се явява неоснователна, тъй като е определено
адвокатско възнаграждение за взискателя под сумата от 260 лв. – а именно 230
лв.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Взискателят е претендирал присъждане на
разноски за настоящото производство в размер на 200 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора, представеният
договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане /страница 11 - 12 от
делото/, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят следва да бъде
осъдена да заплати на взискателя сумата от 200 лв.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
с вх. №4939/15.01.2020г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление /съобщение/
с изх. №2491 от 12.12.2019г. по изпълнително дело №20197850400361, с което е
оставено без уважение възражение с вх. №2212/21.11.2019г. на длъжника, с което
е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение и разноски, с което се иска определеното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено от 230 лв. на 200 лв. и съответно да се
редуцира и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК - *******,
с адрес: *** да заплати на „К.М.” ЕООД, ЕИК -*******, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******№*** – чрез адвокат Н.И.на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 200
лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.