Мотиви към Присъда № 109/10.06.2021
по НОХД № 55/2020 г. по описа на Софийски военен съд
Подсъдимият бивш редник Я.Ц.Д. от военно формирование хххх (сега уволнен) е
роден на *** *** хххх. Живее в гр. хххх. Българин е и притежава българско
гражданство. Има завършено средно образование. Не е осъждан. ЕГН **********.
Наборната си военна служба отбил във
в.ф.хххх през ххххг. След уволнението, подсъдимият редник Я.Ц.Д. работел в частния сектор. На
10.02.2003 г. постъпил на военна служба в БА във в.ф. хххх. Последно заемал
длъжност като „Младши шофьор в 1-во понтонно-мостово отделение на 2-ри взвод
„Плаващи мостове“, в понтонно-мостова инженерна рота на ххх инженерен батальон
в ххх инженерен полк във в.ф.хххх .
Подсъдимият бивш редник Я.Ц.Д. се проявил като дисциплиниран и честен
военнослужещ. Показвал добри резултати при изпълнение на функционалните си
задължения. Умеел да работи в екип. Бил награждаван, както и му били налагани и
дисциплинарни наказания.
Подсъдимият бивш мл. инсп. Д.Ц.Д.
- служител на Затвора гр.
ххх (сега уволнен) е роден на *** ***. Живее в гр. хххх,. Българин е и притежава
българско гражданство. Има завършено средно образование. Не е осъждан.
Притежава ЕГН **********.
Изпълнявал длъжността „Технически сътрудник Ш-степен
(водни съоръжения) II-ра категория в Затвора – хххх. Бил общителен и коректен
с колегите си и с лишените от свобода при изпълнение на функционалните си
задължения.
С обвинителен акт, внесен за
разглеждане в Софийски военен съд по реда на чл. 46, ал.2, т.3, чл. 246 и чл. 247,
ал.1, т.1 от НПК, Военноокръжна
прокуратура - София е предала на съд
подсъдимите бивш редник Я.Ц.Д.
от военно формирование хххх, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и младши инспектор Д.Ц. Д. – бивш служител на Затвора - хххх, за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК
Повдигнатите обвинения, при
възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка се поддържа от участващия
по делото прокурор от ВОП - София и след приключване на съдебното следствие.
В обвинителната си реч в
съдебното заседание по делото, проведено на 10.06.2021 г. прокурорът изтъква
доводи, че деянието на подсъдимите е доказано от обективна и субективна страна
по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Представителят на прокуратурата пледира
подсъдимите бивш редник Я.Ц.Д.
и бивш младши инспектор Д.Ц. Д. да бъдат признати за виновни в
извършване на престъпленията по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во във вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, като на всеки един
от тях му бъде наложено наказание в минимален размер предвиден в материалния
закон, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на наложеното наказанието да
бъде отложено. Алтернативно пледира, в случай, че съдът преквалифицира деянието
за всеки един, като маловажен случай, да освободи от наказателна отговорност
подсъдимите и да им наложи административно наказание по чл. 78а от НК, за всеки
от тях, в минимален размер предвиден в материалния закон.
Защитата на подсъдимите адвокат
Нинов и самите подсъдими бивш редник Я.Ц.Д. и бивш младши инспектор Д.Ц. Д. оспорват частично фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и твърдят, че по делото не се доказва
по безспорен начин от обективна и субективна страна, че престъпленията не са
извършени от подсъдимите. Считат, че са станали жертва на престъпление, което
не са извършили. Пледират да бъде постановена оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвиненията.
Съдът като взе предвид и обсъди
събраните и проверени в хода на съдебното следствие по делото доказателства –
обясненията на подсъдимия редник Я.Ц.Д. дадени в съдебното производство по делото,
проведени на 11.01.2021 г и подсъдимия бивш младши инспектор Д.Ц.Д., дадени в
съдебното производство по делото, проведени на 11.01.2021 г., както и му
допълнителни обяснения от 15.04.2021 г., свидетелските показания на инсп. М.
Стефанов Телбис и допълнителният му разпит, проведен в с.з. по делото на
25.02.2021 г. , инсп. Йордан Иванов Иванов и допълнителният му разпит, проведен
в с.з. по делото на 25.02.2021 г., мл. автоконтрольор Людмила Х. Ц., мл.
автоконтрольор А.М. Й., разузнавач М. И. М., м-р С. В. Н., В. Д. К., мл.
инспектор М. Д.Д., ст. Серж. И.А. Т., редник Е. Г. Т., Д. Л. М., В. Ц. Г., Т. И.Т.,
М. В. С., И. К.Р., М. Г. Д., П. А. П.,М. И. Д., поставянето в очна ставка по
реда на чл. 143, ал.1 от НПК на подсъдимия Д.Ц.Д. и свидетелят Й. И. И.,
поставянето в очна ставка по реда на чл. 143, ал.1 от НПК на подсъдимия Д.Ц.Д.
и свидетелят М. С. Т., физико-химичната експертиза, приета в с.з. на 26.10.2020
г. и разпита на експерта Н. К.К., приложените писмени доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и доводите и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 22.01.2020г. подсъдимият бивш
редник Я.Ц.Д. ползвал почивка. Той и брат му подсъдимият Д.Ц.Д. били любители
риболовци и през свободното си време ходели до река Дунав за да ловят риба. За
целта двамата стопанисвали на брега на река Дунав, в местността
„Химико-технологичен комбинат“ (ХТК) край землището на град Белене, държаните от тях там лодка и фургон.
Подсъдимите Я. и Д. Д. ползвали л.а. „ВАЗ“
2107 с рег. № хххх. Този лек автомобил бил собственост на свидетеля В. Д. К., Ц.
В. К. и П. В. К. които с нотариално заверено пълномощно от 11.10.2019 г. в
кметството на Кулина вода , общ. Белене, обл. Плевен, упълномощили свидетеля по
делото М. Д.Д. да управлява личният им автомобил марка ВАЗ модел 2107 с рег. № хххх,
както и да го регистрира в КАТ и всички застрахователни агенции в страната и
чужбина, да получава суми за застраховки на автомобила, да плаща данъци, да го
спира от движение и да снема автомобила от отчет, да го продава на когото
намери за добре и за сума, която уговори с купувача, да го продаде сам на себе
си и да договаря сам със себе си.
Свидетелят по делото М. Д.Д. бил колега и приятел с подсъдимия Д.Ц.Д.. Познавал се с двамата братя от деца и
заедно ходели на риболов. Ползваният от него лек автомобил предоставил да братята, като ползвали всеки
ден или през ден автомобила, за да ловят риба. Колата се ползвала предимно от
подсъдимия Я.Д. и нощувала пред дома му.
В 4.00 ч. на 22.01.2020 г.
надзорният състав на Затвора – гр. хххх бил вдигнат под учебна тревога от
служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, като времето за
пристигане на наличния състав на служителите на затвора бил два часа.
Подсъдимият бивш мл. инспектор Д.Ц.Д. *** в 05.40 минути. В 06.34 часа
началника на подсъдимия Д.Д. му разпоредил да провери има ли риба при рибарите
и ако има да закара в служебния стол за осигуряване на предстоящия празник на
пенитенциарната система. Подсъдимият Д.Ц.Д. се прибрал в дома си, за да изчака
брат си, с кого да отидат заедно до р. Дунав, за риба.
Същият ден, 22.01.2020 г.
подсъдимият редник Я.Ц.Д. не бил на работа във в.ф. хххх и около 07.00 ч. сутринта натоварил рибарските си принадлежности в л.а. „ВАЗ“ 2107 с рег.№ хххх,
който нощувал пред дома му и отишъл да вземе брат си подсъдимия Д.Ц.Д., който живеел в къща,
находяща се в съседство на неговия дом. Подсъдимият Д.Ц.Д. бил облечен с
рибарски дрехи, качил се в колата и се отправили към река Дунав. Автомобилът
управлявал подсъдимият военнослужещ Я.Ц.Д., а брат му седял на предната дясна
седалка на лекия автомобил.
Двамата подсъдими стигнали местността „ХТК“
край град Белене, където се намирал фургонът им. Там спрели с автомобила на
самия бряг на р. Дунав, където разтоварили такъмите, които се намирали в
багажника, в лодката си.
През времето на престоя си там,
те се намирали на брега на реката или вътре с лодката си. През това време
нямало други хора в близост до тях, като единствено вътре в реката на
разстояние от тях се намирали други риболовци - св. И. К. Р. и св. М. Г. Д., с които се поздравили, без да влизат в
контакт с тях.
Към 10.00 часа приключили с
риболова и натоварили улова в багажника на л.а. „ВАЗ 2107“. Тръгнали по обратния път да се прибират към
града.
Автомобилът би управляван от
подсъдимия бивш редник Я.Ц.Д., а на дясната предна седалка до него се возел
брат му подсъдимият Д.Ц.Д.. Автомобилът се движил към гр. Белене по ул.
„Фердинанд Дечев“, в посока центъра.
Непосредствено преди това, в
докладна записка на майор С. В. Н., ххх в отдел „РРП” при PC „Военна
полиция” - хххх официално регистрирал оперативни данни, че военнослужещият Я.Ц.Д. осъществявал контакти в района на
местността „ХТК“ c криминално проявен за нелегално разпространение на наркотици. Също така, от
справка, изготвена от служител на сектор „Оперативно обслужване на местата за
лишаване от свобода“ имало постъпили данни с информация за това, че подсъдимият
мл.инспектор Д.Ц.Д. внасял забранени вещи, предмети и наркотични вещества на
територията на затвора, където работи и
ги предава на лишени от свобода, срещу заплащане, което следвало да бъде
установено. По тази причина на 21.01.2021 г. било осъществено взаимодействие на
служители от група „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ и
служители от РС „Военна полиция“ – гр. хххх, за наличие на конкретна
информация, че на следващия ден - 22.01.2021 г. сутринта две лица -
военнослужещ и служител от Затвора –гр. хххх, прибирайки се от местността „ХТК“
– гр. Белене ще превозват наркотични вещества и поискали съдействие от
служители на ОД на МВР – гр. Плевен. Дежурния на ОД на МВР – Плевен изпратил на
място автопатрул на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен в състав свидетелите
младши автоконтрольор Л. Ц. и младши автоконтрольор А.Й..
Около 10.40 часа на кръстовището между
околовръстен път за град Белене и ул. „Фердинанд Дечев“ в града, автомобилът
„ВАЗ“ 2107 с рег. № хххх, управляван от подсъдимия Я.Ц.Д. бил спрян за проверка
от автопатрула. Полицейските служители извършили проверка на документите за
самоличност и свидетелството за правоуправление на МПС. Тъй като констатирали,
че липсва технически преглед на автомобила, съставили фиш за това нарушение. С
полицейските служители от автопатрула бил и св.М. М. - разузнавач в сектор
„Противодействие на криминалната престъпност“ в ОД на МВР-Плевен.
Съдействието на полицаите от ОД на МВР-Плевен
било поискано от свидетеля по делото старши инспектор Й. И. - началник група
„Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ отдел „Криминална
полиция“ към ГДНП, във връзка с проверка на получена оперативна информация за
противоправна дейност на двамата братя Я. и Д. Д.. Свидетелят по делото старши
инспектор И., придружаван от св. инспектор М. Т.- разузнавач в сектор
„Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ се намирали в
непосредствена близост до автопатрула по време на проверката и след като се
представили, се присъединили към проверяващите.
Подсъдимите Я.Д. и Д.Д. слезли от
автомобила, за да бъде той проверен. Свидетелите И. и Т. се насочили за проверка към багажника на МПС-то, където след като го
отворили открили две касетки с различна по вид жива риба и една касетка с
рибарски такъми.
В хода на последвала проверка на
купето на автомобила, свидетелят инспектор Т. забелязал в кожен джоб на предна
дясна врата прозрачна найлонова свивка с неправилна форма. Издърпал я от там и
се натъкнал на съдържанието ѝ, което включвало полиетиленови топчета със
суха тревиста маса. Извикал колегата си св. старши инспектор И., който
окончателно издърпал найлоновата свивка и забелязал, че под нея имало друга
идентична такава.
Попитал подсъдимият военнослужещ Я.Д.,
какво има в найлоновото пликче. Подсъдимият Я.Д. отговорил, че това били боклуци – „…найлонки
от закуски…“. Свидетелят старши инспектор И. поставил на предната дясна
седалка откритата и извадена от вътрешния страничен джоб на дясната врата найлонова
свивка, в която имало няколко свити найлонови топчета, с увита суха кафява
растителна маса вътре в тях.
Тъй като подсъдимият Я.Д. бил
военнослужещ, на място били повикани органите на Регионална служба „Военна
полиция“ – ххх. След пристигането им, бил проведен на място полеви наркотест и
така откритата в държане на обвиняемите растителната маса реагирала на
наркотичното вещество „Canabis“. От джоба на предна дясна седалка на л.а. „ВАЗ 2107“ с рег.№ хххх била
открита, респективно протоколирана и описана, втора прозрачна найлонова свивка,
съдържаща 7 (седем) бр. топчета със суха тревиста маса, реагирала идентично при
направен полеви наркотест на „Canabis“.
След проверката на
автомобила, управляван от подсъдимия Я.Д.
и возещия се пасажер на предната седалка подсъдим Д.Д., и откритите нелегално
държани от двамата братя - близнаци в колата им, без валидно разрешително за
това, наркотични вещества на кръстовището в гр. Белене, органите на РС „Военна
полиция“- ххх проверили и фургона,
ползван от двамата обвиняеми на брега на р. Дунав, като там не били открити
наркотични вещества.
От заключението по извършената физико-химична и оценителна експертиза по делото става ясно, че иззетата растителна маса е наркотичен коноп
(марихуана) с общо нето тегло 7.604 гр. с концентрация на активния наркотично
действащ компонент /ТНС/ от 2.2 % до 4.6 %. Съгласно Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на марихуаната с тегло 7.604 гр. е 45.62
(четиридесет и пет лв. и шестдесет и две ст.) лв. Конопът (канабисът,
марихуаната) имат наркотично действие, като нямат легална употреба, пазар и
производство и са поставени под контрол (забрана) съгласно Списък I на Единна
конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от Република
България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн.
ДВ бр. 68/ 02.08.2013г. Тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I
- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. с чл.З, ал.2 от ЗКНВП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена, тъй като се подкрепя изцяло от събраните по
делото доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 от НПК и чл. 284 от НПК. Тя се доказва от обясненията на подсъдимия редник Я.Ц.Д. дадени в съдебното производство
по делото, проведени на 11.01.2021 г и подсъдимия бивш младши инспектор Д.Ц.Д.,
дадени в съдебното производство по делото, проведени на 11.01.2021 г., както и
му допълнителни обяснения от 15.04.2021 г., свидетелските показания на инсп.
Митко Стефанов Телбис и допълнителният му разпит, проведен в с.з. по делото на
25.02.2021 г. , инсп. Й. И. И. и допълнителният му разпит, проведен в с.з. по
делото на 25.02.2021 г., мл. автоконтрольор Л. Х. Ц., мл. автоконтрольор А.М. Й.,
разузнавач М. И. М., м-р С. В. Н., В. Д. К., мл. инспектор М. Д.Д., ст. Серж. И.
А. Т., редник Е. Г. Т., Д. Л. М., В. Ц. Г., Т. И. Т., М. В. С., И.К. Р., М. Г.
Д., П. А. П.,М. И. Д., поставянето в очна ставка по реда на чл. 143, ал.1 от НПК на подсъдимия Д.Ц.Д. и свидетелят Й. И. И., поставянето в очна ставка по
реда на чл. 143, ал.1 от НПК на подсъдимия Д.Ц.Д. и свидетелят Митко Стефанов
Телбис, физико-химичната експертиза, приета в с.з. на 26.10.2020 г. и разпита
на експерта Нина Крумова Кунова, приложените писмени доказателства, прочетени
на основание чл. 283 от НПК и
приобщените веществени доказателства по чл. 284 от НПК.
Обясненията на подсъдимите бивш редник Я.Ц.Д.
от военно формирование хххх и младши инспектор Д.Ц. Д. – бивш служител на Затвора – ххх са едновременно доказателствено средство и средство за защита. В хода на
съдебното следствие по делото проявяват много добро процесуално поведение за
установяване на обективната истина по делото, но не дават обяснения, за това,
как наркотичното вещество е попаднало в автомобила, с който те са се
придвижвали от река Дунав към град хххх. Твърдят, че са „натопени“, но не
конкретизират кой и по какъв начин ги е поставил в това положение. Не сочат
доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което съдът го намери за
голословно и не го прие.
Също така, при преценка на
достоверността на дадените от тях обяснения, съдът отчете двояката им функция,
произтичаща от статута им на основно доказателствено средство, като съобрази и
това, че те са и средство на защита, необвързано със задължение за изясняване
на обективната истина, а предоставено на лицето, привлечено към наказателна
отговорност за упражняване по неговото усмотрение. Съгласно разпоредбата на чл.
55, ал.1 НПК подсъдимите Я. и Д. Димитрови имат право да дават такива
обяснения, каквито намерят за нужно. Следователно, законодателят ги е освободил
от задължението да говорят истината.
Изхождайки от това принципно положение, настоящият съдебен състав подложи обясненията им на внимателна и
критична преценка, в следствие на която намери, че следва да ги кредитира
частично. Ето защо, обясненията им в частта, в която твърдят, че „са натопени“
е наивно, недостоверно и неподкрепено от доказателствената съвкупност по
делото. В останалата част обясненията им
са достоверни и правдиви, тъй като за едни и същи факти и двамата подсъдими
дават идентични изявления, които изцяло се подкрепят от установената от съда
фактическа обстановка.
Съдът дава вяра изцяло на
показания на разпитаните устно и непосредствено пред съда свидетели инсп. М. С.
Т., инсп. Й. И.И. мл. автоконтрольор Л. Х. Ц., мл. автоконтрольор А.М. Й.,
разузнавач М. И. М., м-р С. В. Н., В. Д. К., мл. инспектор М. Д.Д., ст. Серж. И.
А. Т., редник Е. Г. Т., Д. Л. М., В. Ц. Г., Т. И. Т., М. В. С., П. А. П., М. И.
Д., тъй като същите са единни, непротиворечиви и взаимно свързани, още повече,
че по делото не се съдържат данни, които да поставят под съмнение заявеното от
тях.
По отношение на свидетелите И. К.
Р., М. Г. Д., съдът внимателно обсъди показанията им, като ги съпостави с
останалата доказателствена съвкупност. Същите съответстват на установената от
съда и доказателствата по делото фактическа обстановка, с изключение на
заявеното от тях, че докато са били на риболов в река Дунав, по същото време по
което там са се намирали и подсъдимите лица, са забелязали неустановено по
делото лице, което е било в близост да техния автомобил. Същевременно в
показанията си пред съда са категорични, че не видели това лице да отваря или
влиза в автомобила на подсъдимите лица. Изхождайки от данните по делото за
приятелски отношения между подсъдимите и тези свидетели, съдът намира
обясненията им в тази част за неверни, като целят единствено да оправдаят
поведението на подсъдимите лица във връзка с намереното наркотично вещество в
автомобила. Поради изложеното, съдът не кредитира показанията им единствено в
посочената част, като останалото за което свидетелстват в хода на съдебното
следствие по делото е достоверно и
логично, още повече, че по делото не се съдържат данни, които да поставят под
съмнение заявеното от тях.
Съдът кредитира и заключението на
физико-химичната експертиза, приета в с.з. на 26.10.2020 г. Разпитана в хода на
съдебното следствие експерта Н. К. К. дава ясно, конкретно и компетентно
заключение, което не се оспорва от страните и съдът го кредитира изцяло, тъй
като безспорна се установява, че иззетата растителна маса е наркотичен коноп
(марихуана) с общо нето тегло 7.604 гр. с концентрация на активния наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол (ТНС) от 2.2 % до 4.6 %. Съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на марихуаната с тегло
7.604 грама е 45.62 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки).
Съдът кредитира и всички приобщени към
доказателствената съвкупност писмени и гласни доказатества по делото, тъй като
подкрепят изцяло установената от съда фактическа обстановка.
След преценка на основния въпрос
по предмета на доказване по чл. 102, т.1 НПК, касаещи извършените престъпления
и участието на подсъдимите бивш редник Я.Ц.Д. от военно формирование хххх, и младши
инспектор Д.Ц. Д. – бивш служител на
Затвора – хххх в тях, съдът намери, че при така установената фактическа обстановка от
обективна и субективна страна следното:
Досежно обстоятелството има ли
извършено престъпно деяние по чл.354а, ал.3, пр.
2-ро, т.1, пр.1-во във вр. с чл.20 ал.2 от НК и извършено ли е то от
подсъдимия бивш редник Я.Ц.Д., съдът намери, че при така установената фактическа обстановка от обективна
и субективна подсъдимият е извършил деянието, което следва да бъде
преквалифицирано. Ето защо съдът прие, че подсъдимият бивш редник Я.Ц.Д. е извършил
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 във вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 22.01.2020
г., около 10.40 часа в град Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“, в съучастие като
съизвършител с младши инспектор Д. ***, без надлежно разрешително държал в
страничен джоб на предна дясна врата на л.а. „ВАЗ 2107“ с рег. № хххх
високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 7.604 грама с
процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол от 2,2% до 4,6 %
на стойност 45,62 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки), като
случаят е маловажен.
Досежно обстоятелството има ли извършено престъпно деяние
по чл. 354а, ал.3, пр. 2-ро, т.1, пр.1-во във вр. с чл.20 ал.2 от НК и
извършено ли е то от подсъдимия бивш младши инспектор Д.Ц.
Д., съдът намери, че при
така установената фактическа обстановка от обективна и субективна подсъдимият е
извършил деянието, което следва да бъде преквалифицирано. Ето защо съдът прие, че подсъдимият бивш младши
инспектор Д.Ц. Д. е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 във вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като на 22.01.2020
г., около 10.40 часа в град Белене, на ул. „Фердинанд Дечев“, в съучастие като
съизвършител с бивш редник Я.Ц.Д. от военно формирование ххххх (сега уволнен),
без надлежно разрешително държал в страничен джоб на предна дясна врата на л.а.
„ВАЗ 2107“ с рег. № хххх високорисково наркотично вещество – марихуана с общо
нетно тегло 7.604 грама с процентно съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол от 2,2% до 4,6 % на стойност 45,62 лв. (четиридесет и пет
лева и шестдесет и две стотинки), като случаят е маловажен.
Несъмнено
разпоредбата на чл. 354а от НК охранява важни социални ценности, свързани със
здравето на гражданите. Тяхната значимост е призната принципно от законодателя
при криминализиране на държането, като форма на изпълнителното деяние, на
високорискови наркотични вещества. При всяко престъпно посегателство върху тях
от съществено значение е степента на засягане на обекта на деянието, а тя
корелативно е свързана със всички обективни и субективни характеристики на
конкретното деяние.
Държането
се изразява в осъществяване на фактическа власт върху наркотични вещества от
страна на лицата, като за съставомеррността не е необходимо наркотичните
вещества да се намират постоянно у тях. Достатъчно е деецът да има такова
фактическо отношение към нарокитичното вещество, че да може да упражнява
контрол върху тях и да извършва фактически действия с тях, съзнавайки, че те са
във фактическата му власт. Поради
изложеното съдът счита, че от обективна страна наркотичното вещество се е намирало у
подсъдимите Я. и Д. Д., който са упражнявали реално фактическа власт върху
количеството марихуана, след като са го държали по начин, неразрешен от закона.
Изпълнителното деяние е извършено от
подсъдимите лица Я. и Д. Д. с действие. На процесните дата и място същите
държали под техен контрол и съответно осъществили фактическа власт, при това на
достъпно, но достатъчно надеждно и скришно място – в джоб на страничната дясна
врата на ползвания от тях автомобил, найлонови пакети на топки с тревиста маса,
представляваща наркотично вещество.
Възражението на защитата, че няма доказателства за
разпространение на наркотични вещества, съдът намира за недопустимо, тъй като с
обвинителния акт няма повдигнато обвинение за разпространение по смисъла на
ал.1 на чл. 354а от НК, поради което извън предмета на делото е да се обсъжда
от правна страна реализиране на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
354а, ал. 1, пр. 5 от НК
"разпространение" на наркотични вещества. Още повече, че за да е
налице "разпространение" по смисъла на закона, е необходимо да бъде
установено възмездно или безвъзмездно разпореждане с наркотични вещества, без
надлежно разрешение в полза на трето лице. Такова обвинение по делото въобще
липсва.
Относно възражението на защитата че не са приложени
специални разузнавателни средства, с които да бъде установена съпричастност на
подсъдимите към извършеното деяние, включително не са разпитани свидетели с
тайна самоличност, няма дактилоскопни следи върху найлоновите свивки и топчета,
съдът намери за неоснователно и го остави без уважение. Съгласно чл. 172, ал.1
и ал.2 от НПК органите на досъдебното производство могат да използват специални
разузнавателни средства, когато това се налага при разследване на тежки
умишлени престъпления, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат
установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни
трудности. В конкретния случай дали държавното обвинение ще използва СРС-та е
от тяхната изключителна компетентност и липсата на веществени доказателствени
средства, изготвени при използване на специални разузнавателни средства не може
да доведе до колебание в извода, че деянието е извършено от подсъдимите лица и
същото е доказано по безспорен начин по делото.
Относно възражението на защитата, че наркотичната
вещество съзнателно е подхвърлено, съдът намери за голословно, без подкрепа в
доказателствената съвкупност поп делото, като аргументи в тази посоча изложи
по-горе в мотивите си. Поради това съдът
остави без уважение това възражение на защитата.
Относно възражението, че по делото е използвана
оперативна информация, която съдът не може да провери, съдът намери за
несъстоятелно. Съдът е длъжен в изпълнение на разпоредбата на чл. 13 и чл. 14
от НП да предприеме всички мерки, за да осигури разкриване на обективната
истина по делото със средствата и способите на НПК, както и вземе решението си
по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранното и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Настоящият
съдебен състав извърши съдебно следствие по общия ред, като изследва със всички
доказателства и средства установяването на фактите и обстоятелствата по делото,
без да им придава предварително определено сила и след като ги провери по реда
и със способите на НПК. Освен наличието
на оперативна информация, съдът обоснова правните си изводи след съпоставка с
многобройните писмени и гласни доказателства по делото и ги съпостави поотделно
и в съвкупност с доказателствената маса. По тези съображение съдът не прие
възражението, че вината на подсъдимите се извлича единствено от оперативни
данни по делото и го остави без уважение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимите Я. и Д. Д. са съзнавали
общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици и
пряко са го целели. И двамата подсъдими Я.
и Д. Д. са съзнавали вида на наркотичното вещество, от което са били направени
топчетата, това, че е забранено притежаването на марихуана и въпреки това са
държали в лекия автомобил саморъчно направени найлонови топчета с коноп
(марихуана).
Относно възражението, че липсват доказателства за
съучастническа дейност, съдът счита, че от субективна страна обединяващ момент
на съизвършителство е наличността на конкретен общ умисъл на дейците. Двамата
подсъдими Я. и Д. Д. са се придвижвали в лекия автомобил, управляван от
подсъдимия Я.Д., а в непосредствена близост до другия подсъдим Д.Д., вътре в
купето на автомобила, е намерено
наркотичното вещество, а именно в кожен джоб на предна дясна врата. Въпреки
твърдението, че не знаят как наркотичното вещество е попаднало там, никой от
тях не дава адекватно обяснение в тази насока, освен, че са били „натопени“. Същевременно не посочват
конкретни лица или начин по който е възможно наркотичното вещество да е
поставено на това място. Безспорно се доказа, че и двамата подсъдими са били в
автомобила по време на проверката и в тяхно присъствие наркотика е открит, като
по този начин е осъществена формата на изпълнителното деяние „държане“. Всеки
един от подсъдимите при осъществяване на своята проява е съзнавал, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия извършите, който също е действал
умишлено и да иска или да допуска от така съчетаната дейност да се извърши
престъпление. Такъв общ умисъл може да съществува и без предварителна или
изрична уговорка. По тези съображения
съдът остави това възражение на защитата без уважение, като неоснователно.
Съдът прие, че случаят е маловажен, тъй като държаното
наркотично вещество не е значително по качествени и количествени показатели. В
случая се разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
подсъдимите Я. и Д. Д., в сравнение с другите случаи на престъпления от този
вид, което квалифицира деянието, като маловажен случай. За деянията, несвързани
с разпространение на наркотични вещества, е регламентирана отговорност и за
маловажните случаи - тези по чл. 93, т. 9 НК и че съгласно легалната дефиниция,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид и че всяко деяние,
независимо от обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва
да притежава определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави
обществено оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и
да обоснове използването на средствата на наказателната принуда обществено
приемливо. Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни
обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на
младите хора, които преимуществено консумират наркотичните вещества. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на придобиването
и държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение,
дори когато деянието представлява маловажен случай. Съдът отчете, че при
маловажните случаи на престъпления от този вид имат определена степен на
обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления,
като конкретното засягане на защитените от престъплението обществени отношения,
а именно здравето на гражданите и нарушаването на режима за придобиване и
държане на високорискови наркотични вещества.
Като смекчаващите обстоятелства
съдът взе предвид, доброто им процесуално поведение и приносът им за разкриване
на обективната истина по делото, чистото съдебно минало, това че е изолиран
случай в живота им, отличните им характеристични данни. Отегчаващи вината
обстоятелства няма.
Мотив и причина за извършване на деянието е ниското
правно съзнание на подсъдимите Я.Ц.Д. и Д.Ц.Д..
Съдът намери, че са налице са законовите предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимите да бъдат
освободени от наказателна отговорност и да им бъде наложено административно
наказание, а именно: и двамата не са
осъждани, видно от приетата като доказателство справки за съдимост на двамата
подсъдими; не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава осма, раздел четвърти от НК; от деянието няма
причинени имуществени вреди; деянието е извършено от пълнолетно лице, способно
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
за престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК се предвижда наказание
глоба до хиляда лева, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ги ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и им
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА, на
всеки един от тях.
С оглед на преквалификацията на деянието, извършено от
двамата подсъдими, съдът ги призна за НЕВИННИ и ги ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
На основание чл. 354а, ал.6 НК съдът ОТНЕ в полза на
държавата иззетите предмети на престъплението, представляващи наркотични
вещества - марихуана с нетно тегло 7,604
грама (преди анализа), предадени в Централно митническо управление, отдел „МРР
– НОП“, които разпореди ДА БЪДАТ УНИЩОЖЕНИ след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимите
бивш редник Я.Ц.Д. и младши инспектор Д.Ц.Д.
да заплатят направените по делото разноски ОБЩО в размер на 836.45 лв.
(осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и пет лева), както следва:
-
618,00 (шестстотин
и осемнадесет) лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
военен съд, като всеки от тях поотделно заплати по 309.00 (триста и девет) лева
-
218,45 (двеста и осемнадесет лева и четиридесет и пет
стотинки) лева, платими по сметка на Регионална служба „Военна полиция“ –
Плевен,като всеки един от тях поотделно
заплати по 109, 22 лв. (сто и девет лева
и двадесет и три стотинки).
На основание чл. 111 от ПАС във вр. чл. 11 от Тарифа
за държавните такси съдът указа на подсъдимите, че имат възможност в 7-дневен
срок да заплатят доброволно сумите, като
в противен случай ще дължат и държавна такса от 5.00 (пет) лева за всеки
служебно издаден изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
09.07.2021 г.
Гр. София
ПРЕДСЕДАТЕЛ: