Р Е Ш Е Н И Е № 304
гр.Кюстендил, 09.12.2021год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието
на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 296 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Д.И.С. в качеството си на кмет на
Община Невестино, чрез процесуалния си
пълномощник адв. Д.З., е подал касационна жалба срещу решение
№ 260218 от 03.08.2021г. на Районен
съд - Кюстендил по АНД № 493/2021г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 70/24.03.2021г., издадено
от директора на РИОСВ - гр.София. Изложени
са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се компетентността на
издателя на НП и редовността на процедурата по съставяне и връчване на
АУАН с твърдения, че актът е връчен на лице, което не е надлежно упълномощено
от нарушителя. Претенцията е за отмяната на
оспореното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, наведените в жалбата оплаквания и предявеното искане
се поддържат от пълномощника на касатора адв. З. в представеното писмено
становище.
Ответникът -
Регионална инспекция по околната среда и водите - София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване пред
районния съд, е Наказателно
постановление № 70/24.03.2021г., издадено
от директора на дирекция “Контролна
и превантивна дейност”,
упълномощена да изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по
околната среда и вдодите – София със
заповед № РД-115/23.10.2018г. на директора на РИОСВ – София, с което на Д.И.С. в качеството
му на кмет на община Невестино, на основание чл.166, т.3 във вр. с чл.14,
ал.4 от Закона за опазване на околната
среда, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 2000,00лв.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана в посоченото му качеството на кмет на Община Невестино, за това, че при
извършена на 21.09.2020г. проверка от длъжностни лица при АНО във връзка Предписание № 80/14.08.2020г., издадено от директора на РИОСВ-София на осн.
чл.14, ал.4 ат ЗООС, е констатирано неизпълнение на същото, тъй като двете
нерегламентирани сметища в поземлени имоти с №№ 81284.73.10 и
81284.73.6 в землището на с. Четирци,
община Невестино, не са почистени.
Въз основа на приобщените по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че във връзка с искане на Районна прокуратура – Кюстендил, на 10.08.2020 г. експерти на РИОСВ - София извършили проверка в землището на с. Четирци на Община Невестино, при която в поземлени имоти с №№ 81284.73.10 и 81284.73.6 - общинска частна собственост, са установени изхвърлени отпадъци – растителни, строителни, битови, производствени и смесени, като са образувани нерегламентирани сметища. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № ККФОС-СЙ-7/10.08.2020г., а поради това, че последната е извършена без да присъства кмета или представител на общинската администрация, на основание чл.14, ал.4 от ЗООС е издадено предписание № 80/14.08.2020г., с което на кмета на Община Невестино са дадени предписания да почисти незаконните сметища и отпадъците да бъдат предадени за последващо третиране на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО за съответната дейност, като е предоставен срок от един месец за изпълнение. Предписанието е получено на 18.08.2020г., а с писмо от 11.09.2020г., кметът на Община Невестино е поискал от директора на РИОСВ удължаване на срока за изпълнение, за което няма данни да е уважено.
На 21.09.2020 г. е извършена проверка по последващ контрол, при която длъжностните лица при РИОСВ констатирали, че нерегламентираните сметища не са почистени - в поземлените имоти са намерени растителни, строителни, битови, производствени и смесени отпадъци, за които е установено, че са стари, т.е. че са съществували при предходната проверка, във връзка с която е съставен КП и е издадено предписанието. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № ККФОС-СЙ-13/21.09.2020г.
Предвид горните факти и обстоятелства, сочещи на извършено административно
нарушение по чл.166, т.3 от ЗООС вр. с чл.14, ал.4 от ЗООС, на кмета на Община
Невестино е съставен АУАН № 159/30.09.2020г., който е връчен на В. Р. Т. в
качеството на пълномощник, удостоверено с пълномощно с рег. № 2369/18.08.2020г.,
видно от което Д.И.С. *** упълномощава Василена Росенова Таскова да го представлява
пред всички държавни и общински институции, включително и с правото да получава
от негово име издадени книжа и документи, актове и наказателни постановления.
Към административнонаказателната
преписка е приложена документацията,
релевантна за фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, вкл. заповед № РД-115/23.10.2018г.
на директора на РИОСВ-София, с която на
осн. чл.14, ал.2 от ЗООС вр. с чл.4, ал.1, и чл.6, ал.2 от Правилника за
устройството и дейността на РИОСВ, оправомощава Р. Б. П.-М. на длъжност директор на дирекция “Контролна и превантивна дейност” да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ –София в
случаите на отсъствие на директора по обективни причини, вкл. и с правомощието да издава наказателни
постановления.
Към материалите по делото са приобщени писмените
доказателства, събрани в хода на административната проверка. С оглед изясняване
на релевантите за спора факти, въззивният съд разпитал длъжностните лица,
извършили проверката, които с показанията си потвърждават обстоятелствата относими към състава на
нарушението.
С оглед на събраните доказателства и установените въз основа на същите фактически обстоятелства, съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на процедурата, при безспорно установено административно нарушение, извършено чрез бездействие от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. По подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
Решението е правилно. При разглеждане на спора районният съд е спазил
принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и
със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства
е извел правилен
извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, както и за съставомерност и доказаност на
релевираното деяние.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователно е наведеното в жалбата оплакване за ненадлежно връчване на АУАН. Обратно на поддържаната от касатора теза, настоящият касационен състав счита, че са спазени процесуалните правила по чл.43, ал.1 от ЗАНН относно реда за връчване на съставения АУАН, с което е обезпечена възможността на нарушителя да реализира правото си на защита. Безспорно е по делото, че акта е връчен на лицето В. Р. Т. в качеството на пълномощник на нарушителя. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления, включително на упълномощен представител и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от нарушителя, т.е. съществува процесуална възможност за връчване на АУАН на упълномощено лице. Нормативната уредба на института на предявяване на АУАН и връчване на препис от него – чл. 43, ал. 1 - 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму. При препращането от чл. 84 от ЗАНН и по правилото на чл. 180, ал. 2 и 3 от НПК, тази възможност следва да се счита за разрешена. В случая, видно от приложеното по делото пълномощно с рег. № 2369/18.08.2020г., Д.И.С. *** упълномощава В. Р. Т. да го представлява пред всички държавни и общински институции, включително и с правото да получава от негово име издадени книжа и документи, актове и наказателни постановления. Анализът на съдържанието на пълномощното обосновава изводи за изрично съгласие на упълномощителя за получаване на АУАН от друго лице. Следва, че връчването на съставения акт на пълномощника на нарушителя е законосъобразно и в административнонаказателното производство не е допуснато соченото процесуално нарушение.
Правилни са констатациите в оспореното решение за наличие на материална компетентност на издателя на НП, а доводите в жалбата в обратен смисъл, са неоснователни. Видно е, че НП е издадено директора на дирекция “Контролна и превантивна дейност” при РИОСВ – София, оправомощена от директора на РИОСВ – София със заповед № РД-.115/23.10.2018г. Независимо от употребения израз „оправомощаване“ , анализът на съдържанието на заповедта в контекста на мотивите в ТР № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по т.д. № 4/2002г., сочи на изводи за приложение на института на заместване, което се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, както е по настоящия казус. С издадената заповед, директорът на РИОСВ е определил директора на дирекция “Контролна и превантивна дейност”, т.е. подчинено нему лице, да изпълнява правомощията му, вкл. да издава НП в случаи на отсъствие. Горната възможност е изрично предвидена в разпоредбата на чл.6, ал.2 вр. с ал.1, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ. От изложеното следват изводи за наличие на материална компетентност на издателя на оспореното НП, упражняващ правомощията на директора на РИОСВ при условията на заместване. В този смисъл следва да се коригират мотивите на районният съд, който неправилно е приел, че се касае за делегиране на правомощия.
Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на въззивната инстанция за доказано противоправно деяние. Административното наказание е наложено на основание чл.166, т.3 от ЗООС, според която норма, с наказанията по чл. 165, а именно „глоба“ от 2000 до 20 000 лв., се наказват лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или чл.157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена глоба за това, че в качеството си кмет на община Невестино не е изпълнил предписание № 80/ 14.08.2020г. на директора на РИОСВ, като не е почистил нерегламентираните сметища, замърсени с отпадъци. Налице е идентичност на субекта на задължението по предписанието, което е ИАА, и на субекта на административното нарушение. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката на 21.09.2020г., който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Анализът на данните сочи на изводи за безспорна установеност на релевантния факт - бездействие на кмета на общината във връзка с изпълнението на предписанието, а наложеното за деянието административно наказание е в минималния определен от законодателя размер.
Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
С оглед на горното, оспореното
въззивно решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което касационната
инстанция го оставя в сила.
Водим от изложеното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260218 от 03.08.2021г. на
Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 493/2021г.,
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.