Р Е
Ш Е Н
И Е
№318
03.05.2023г.,гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти
април две хиляди и двадесет и трета година, в състав
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Гергана
Тенева …………………………………………………………………….
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 836 по описа
на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на С.А.М. ***, против
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София, в частта на осъществените намаления.
В жалбата се твърди, че административният акт, в оспорената му част е нищожен, неправилен поради нарушение на закона и съществени процесуални правила, необоснован и не съответства на целта на закона.
Излагат се доводи, че административният орган не бил изпълнил задължителните указания дадени в отменително решение по адм.дело № 1159/2020г. по описа на АдмС-Хасково, поради което и решението подлежало на отмяна само на това основание, тъй като новото решение страдало от същите пороци, които са били вече установени от съда и за които са дадени задължителни указания за тяхното отстраняване.
Сочи се също, че оспореният акт били издаден при неспазване изискванията за форма и в нарушение на съществените административно - производствени правила. Оспорва се истинността на всички възприети от органа фактически констатации, касаещи налагането на санкции, намалението на оторизираната сума и сумата за плащане. Твърди се, че изводите в обжалвания акт противоречали на доказателствата по преписката и на установеното въз основа на тях действително фактическо положение. Излагат се и съображения, че уведомителното писмо е материално незаконосъобразно, тъй като не са налице фактическите и правни основания, и предпоставки за издаването му.
По изложените съображения се моли за отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен представител - адв. А., който конкретизира съображенията си, обосноваващи нищожност и незаконосъобразност на оспореният акт.
Ответникът Заместник - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител – в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност, в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С.А.М.,
като физическо лице, е подал на 02.05.2018г. заявление за подпомагане за
кампания 2018г. с УИН :26/090518/78737 по различни схеми и мерки, между които и Биологично
земеделие (Мярка
11) от ПРСР
2014-2020г. с Направление „Биологично растениевъдство“. Сред заявените за подпомагане
площи по мярката били и 54 парцела с обща площ 183,96 ха и код на дейност БРП 1
– за биологично растениевъдство в преход – за полски култури, включително
фуражни и 1 парцел с площ 0,38 ха и код на дейност БРП 2 – за биологично растениевъдство в преход – постоянно затревени
площи (ливади
и пасища). Тези парцели са били заявени за подпомагане
със заявление от 2016г. за подпомагане като такива в преход и включени в системата за контрол на
22.05.2016г.
По подаденото през 2018г. заявление е била
извършена проверка на място, разпоредена със Заповед № 364336 от 29.08.2018г. и
Заповед № 364336 от 20.09.2018г. на Началника на РТИ, резултатите от която са
обективирани в нарочен доклад, връчен С.М. на 01.10.2018г.
С Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/6504
от 02.06.2020г., издадено от Зам.Изпълнителен Директор на ДФ“Земеделие“ е
осъществен отказ за финансово подпомагане за заявените 55 парцела с код БРП 1 и
БРП 2, като е извършено намаление
на исканата за плащане сума общо със 101 555.62 лева, от които 101 460.49лв
по БРП1 и 95.13 лв по БРП2 .
С Решение №625-А от 13.12.2021г. постановено
по а.д.№ 1169 по описа на АдмС-Хасково за 2020г., процесното уведомително писмо
е отменено, а преписката върната за ново произнасяне на административния орган
по подаденото заявление, в частта на извършеното намаление на оторизираната
сума от 101 955.62 лв и отказа за изплащане на сумата над 91 849.49 лева
до пълния размер на исканата сума от
193 405.11 лева, съобразно указанията по приложението на закона дадени в
мотивната част на решението, а именно с надлежно мотивиран акт.
След връщане преписката на
заместник-изпълнителният директор, последният е издал оспореното в настоящото
производство Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г., с което е намалил
исканата сума(193 405.11лв) със 101 955.62 лева от които 101 460.49
лева санкционирани по БРП1, и 95.13 лева санкционирани по БРП2, и оторизирал за
изплащане сумата от 91 849. 49 лева.
На 25.08.2023г. С.А.М. е депозирал жалба пред
АдмС-Хасково срещу уведомителното писмо, в частта на осъществените намаления,
по мярка 11 - Биологично земеделие, направление „Биологично растениевъдство“,
код БРП1 и БРП2, общо в размер на 101 955.62 лева.
По делото,
като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения акт, сред които и представената
Заповед №03-РД/2891#2
от 16.06.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – П.Д. С.
да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Приобщени са и
приключилото адм.дело № 1169/2020г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със съдържащото
се в него адм.дело № 10657/2020г. по описа на АССГ, в които се съдържат
относими към предмета на доказване обстоятелства.
За изясняване делото от фактическа страна по делото е
допусната и изготвена съдебно-техническа
експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото.
В заключението си
вещото лице сочи следното:
Процесните площи – БЗС, за които е отказано подпомагане и
плащане за 2018г. са включени за първи път в системата за контрол и регистъра
на биоплощите на 22.06.2016г., със статус на Био/Преход, с код на дейността БРП1(биологично растениевъдство в преход-полски култури) и БРП 5(биологично
растениевъдство в преход - за зеленчукови култури).
За тях са въведени – землище, номер на парцела, - БЗС по ИСАК, номер на парцела
по КВС, площ култура, преходна култура, дата на включване в системата за
контрол.
В заявлението за подпомагане за 2018г. С.М. е заявил по мярка 11“Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ 127.73ха по БРП10, 64.56 ха по БР 14,
183.96ха по БРП 1 и 0.38 ха по БРM 2. Санкционирани за
неспазване на базови изисквания са БРП 1 – 183.96 ха и БРП 2 – 0.38ха. За тях е
отказано подпомагане и плащане за 2018г. Данните посочени в заявлението на
оспорващия за кампания 2018г. съвпадат с данните въведени от контролиращото
дружество“Биосертификейшън“ЕООД в системата за въвеждане на данни от външни
институции към ДФ“Земеделие“ РА и във връзка с това е изпратен е-мейл на
11.12.2018г. за писмено потвърждение на въведената от“Биосертификейшън“ ЕООД
информация. Заявлението за подпомагане за 2016г. е подадено от оспорващия на
09.06.2016г. и на 15.06.2016г. е подадено редактираното заявление. Срокът за
извършване на промени в получилите УИН заявления и приложените документи е до
15 юни.
В резултат на извършените административни проверки по
направление“Биологично растениевъдство“ е установено, че са изтекли минималните
периоди за преход на парцелите с код БРП 1 и БРП 2 , тъй като за кампания
2018г. те се явяват трета година в преход. Наложените санкции и редукции са
съгласно методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по
мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., одобрена със Заповед № РД
09-144 от 23.02.2017г. на МЗХ и Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019г., според която
не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по
дейност за преминаване към биологично земеделие(период
на преход), като установения размер се изключва от избираемия за
подпомагане и сумите, които са изплатени на възложителя са коректни.
Били са налице предпоставки за заявяване на процесните пощи към датата на подаване на заявлението за
подпомагане за кампания 2018г., като „био“. Не са заявени от
оспорващия за подпомаганеq като биоплощи за кампания 2018г. и не
е получено подпомагане на процесните площи, като такива за биоземеделие за
кампания 2018г.
Площите БЗС, вкл. в регистъра на биоплощите на 29.12.2015г.
са 192.29 ха , като същите са конкретизирани от вещото лице като номер и
конкретна площ на парцел за кампания
2016г. в системата ИСАК. Оспорващия е поел 5 годишен ангажимент за 378.19 ха и
това са одобрените за участие площи по направление“Биологично растениевъдство“
от мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР за 2014г.-2020г./ конкретизирани като
номер на парцел, площ на парцел и код дейност в заключението(Първоначално включените в регистъра на 29.12.2015г. 192.29
ха и това са посочените в т.6 от заключението).
Оспорващия не поема ангажимент и
не иска подпомагане за 326.1 дка- разликата от
2249 дка за които е предложил оферта за
контрол и сертификация на“Биоагричерт Италия България“ ЕООД и 1922.9 дка, за
които е поел ангажимент.
Новите БЗС с площ общо от 1859 декара(процесните) са добавени в договора и са включени в системата за контрол
на 22.06.2016г. и от тази дата започва началото на прехода за процесните БЗС-та
с подаване на Годишната производствена програма за растениевъдство – 22.06.2016г.
към контролиращото лице „Биоагричерт Италия България“ ЕООД и двегодишният срок
изтича на 22.06.2018г. Тези БЗС-та са извън първоначално заявенитe 2249 дка с договора от 29.12.2015г.
Датата на началото на преход за процесните БЗС-та, съгласно годишната производствена програма за растениевъдство от 22.06.2016г. към контролиращото лице(Биоагричерт Италия България ЕООД) е 22.06.2016г. В електронния регистър на биологичното производство е записан сключения договор с контролиращото дружество“Биосертификейшън“ ЕООД – 22.06.2016г. и края на прехода – 22.06.2018г. за съответното БЗС.
Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт,
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.149, ал.3, във вр. с ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1 т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1 т. 1 и т.2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2 т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд „ Земеделие”, чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройственият правилник на ДФ „Земеделие” установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Съгласно ал.4 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. С т.1 от Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Предвид изложеното оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.
ИАА е издаден в изискуемата писмена
форма и съдържа подпис на издателя си.
Законосъобразността на един
административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически
съображения.
Условията
и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски
дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са предмет на уреждане в Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. По реда на
същата подлежат на подпомагане и парцелите
които са „в преход“, т.е. в период на преминаване от небиологично към
биологично земеделие, през който срок се прилагат разпоредбите относно
биологичното производство.
От изготвените в уведомителното писмо
таблици и поясненията към тях е видно, е органът е мотивирал отказа си да санкционира
площ от 183.96 ха по БРП 1 и от 0.38
ха по БРП 2 и респ. да намали подлежащата
на плащане на жалбоподателя сума със 101 460.49
лв. по БРП 1 и с 95.13 лв. по БРП 2, с неспазени изисквания различни от
базовите, а именно поради липса на условията на чл.11, ал.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015г., за кампания
2018г., поради това, че са надвишени минималните периоди на преход към
биологично производство за заявените за подпомагане парцели, тъй като многогодишният ангажимент е поет на
01.01.2016г., периодът за преход за площите засети с едногодишни култури при
спазване на всички изисквания за преход към биологично производство е 2 години,
съответно за кампания 2018г. – трета поредна година заявените от жалбоподателя
парцели по БРП 1 и БРП 2 не са в преход. Следователно в обжалваното писмо са
изложени фактически съображения обосноваващи осъщественото намаление на исканата сума. Ето защо неоснователни съда
намира възраженията в жалбата, че обжалваното уведомително писмо е немотивирано
и респ. нищожно поради несъобразяване с изричните указания на АдмС-Хасково
дадени с Решение №625-А от
13.12.2021г. постановено по а.д.№ 1169 по описа на АдмС-Хасково за 2020г. Дали
и доколко по делото изложените мотиви се установяват, е въпрос по същество на
спора.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4/24.02.2015г. в действащата към датата на издаване на акта редакция подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 10, параграф 4, буква "б", Приложение II, част I, т. 1.7, подточка 1.7.1 и част II, т. 1.2, подточка 1.2.2 от Регламент (ЕС) № 2018/848.
Според съда, незаконосъобразно
административният орган е прилагал така въведените с цитирания чл.11, ал.5 от
Наредба № 4 от 2015г. изисквания по отношение заявените за подпомагане от С.М.
парцели с код на дейност БРП 1 и БРП 2. Нормата е приета едва с ДВ, бр.
38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм., бр. 32 от 2022 г., в сила от
26.04.2022 г.Същата не е съществувала към датата на депозиране на заявлението
на жалбоподателя от 2018г., нито е била относима към кампания 2018г.,
законодателят не й е придал обратно действие, а
същата разпоредба в приложимата й към този момент редакция е била със
съвсем различно съдържание. Съответно за посочената кампания тази норма, като
неотносима, е била неприложима, а органът не е имал право да преценява правото
на подпомагане на жалбоподателя съобразявайки я. В този смисъл е и сформираната
трайна практика на касационната инстанция по сходни и идентични случаи, като
настоящия, изразена в Решение № 6414 от 28.06.2022г. на ВАС по адм.дело № 2448/2022г.,
Решение № 7630 от 24.06.2021г. на ВАС по адм.дело № 13314/2020г. и др., която
настоящия съдебен състав споделя.
Общите правила регулиращи подпомагането на развитието на селските райони от Съюза, финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони („ЕЗФРСР") се съдържат в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Съгласно чл.29, пар.1 от същия, подпомагането по мярка „Биологично земеделие“ се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.В пар. 3 на същата норма е предвидено, че ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като при предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ на преходния период. Когато подпомагането се предоставя за поддържането на биологично земеделие, държавите членки могат да предвидят в своите програми за развитие на селските райони ежегодно удължаване след изтичане на първоначалния период. По отношение на нови, свързани с поддържането ангажименти, следващи непосредствено ангажимента, изпълнен в първоначалния период, държавите членки могат да определят по-кратък период в програмите си за развитие на селските райони.Плащанията, съгласно чл.29, пар.4 от регламента, се отпускат годишно и целят да покрият изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Относима към кампания 2018г. е била редакцията на чл.11, ал.4 от Наредба 4(изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.), с която е въведен същия лимитативен срок за плащания за преминаване към биологично земеделие, а именно до минималните периоди за преход, но посочени в чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Действително, посоченият регламент е отменен с чл. 11 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните списъци, но същият е бил действащ към кампания 2018г., поради което и преценката за правото на подпомагане на жалбоподателя за същата, следва да се гради на база въведените с този регламент изисквания. Чл.36, пар.1 от последния, в относимата към 2018г. редакция, предвижда че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от регламента и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти.
На национално ниво за релевантния за делото период – 2018г., както и към 2016г., когато площите за първи път са заявени като такива „в преход“, условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), освен в Наредба № 4/2015г. са били уредени и в Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (Обн. ДВ. бр. 16 от 19 февруари 2013 г., изм. и доп. ДВ. бр. 63 от 1 август 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 49 от 28 юни 2016 г., отм. ДВ. бр. 75 от 11 септември 2018г.) и в Наредба № 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Съгласно чл. 24, ал.1 от Наредба № 1 продължителността на преходния период към биологично производство при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите на чл. 23 от с.п.н.а. е: 1. най-малко две години върху земеделските площи;2. най-малко две години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури; 3. най-малко три години при многогодишни култури, различни от фуражните. Този преходен период започва да тече от датата на уведомлението до Министъра на земеделието и храните за сключения договор за контрол и сертификация за преминаване към биологично производство съгласно чл.23, ал.2, вр. с по ал. 1, т. 2 от Наредба №1. Според чл. 36, ал.4 от Наредба № 5, в относимата към релевантния период редакция, продължителността на преходните периоди е съгласно дял II, глава 5 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, като преходният период за площи, оставени под угар, е най-малко две години и същия съгласно ал.3 на същата разпоредба започва да тече от включването на парцелите в системата за контрол.
Безспорно се установява по делото, от
документите съдържащи се в административната преписка и от изготвеното по
делото заключение по СТЕ, че по мярка „Биологично растениевъдство“, направление
„Биологично растениевъдство“, жалбоподателят е заявил 54 парцела с обща площ от
183.96 ха с код БРП 1(полски
култури, вкл. фуражни)
- мека пшеница-зимна и 1 парцел, с площ 0.38 ха с код БРП 2(постоянно затревени площи(пасища и ливади))-ливади за косене.
При така установения факт, който не е спорен между страните в производството, то минималния период за преход (съблюдавайки приложимата към подпомагане към 2016г. и към 2018г.горецитираната относима за периода нормативна уредба), за така заявените площи, е най-малко две години. От приетата без оспорване от страните по делото експертиза се установява, че така заявените парцели с код на дейност БРП 1 и БРП 2 са включени в системата за контрол за първи път на 22.06.2016г. Това обстоятелство се установява и от данните за оператора представени от Министерство на земеделието и храните (приложени към а.д.1169/2020г.) и отново не е спорно по делото. Предвид това, то по делото следва да се счете за доказано, че минималния период за преход е започнал на 22.06.2016г. и е завършил на 22.06.2018г. Съответно, на 02.05.2018г., на която дата е подадено заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2018г., процесните парцели са били все още в преход и за същите се е дължало подпомагане. Вярно е, че съгласно горецитираната разпоредба на чл.29, ал.4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 плащането е годишно. Това означава че същото се осъществява веднъж годишно и следва да е съразмерно на периода, в който парцелите са били в преход. Т.е. при безспорно установеното обстоятелство, че парцелите заявени с код на дейност БРП 1 и БРП 2 са били в преход и и през част от календарната 2018г.(от.01.01.2018г., до 22.06.2018г.), то няма как да се приеме, че за същите минималният период на преход е бил надвишен, съответно за тях е било дължимо подпомагане - съразмерно на периода в който са били в преход за 2018г. Приемането на обратното становище би довело до постановяване на акт несъответен на въведените с чл.29, пар.3 от същия регламент цели, тъй като за времето през което през 2018г. тези парцели са били в преход през който въпреки че кандидата за подпомагане е поддържал практиките и методите за биологично земеделие, по никакъв начин не биха се покрили(изцяло или частично)допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициента, произтичащи от поетото задължение. Тук е мястото да се посочи, че с оглед установеното от вещото по въпрос 1, 2, 3, 7, 8, 9, 10 и и 11, от СТЕ касателно, момента на включване на парцелите по код БРП 1, БРП2, БР 14, БР 10 в системата за контрол, заявения код за дейност и датата на депозиране на заявлението за 2016г., които установявания съответстват на приобщените по делото писмени материали, то съдът кредитира същото в тези му части. В частта на отговорите по въпрос 4, 5, и 6 съдът не кредитира заключението на вещото лице, като намира същото за необосновано, непочиващо на материалите по делото и несъответстващо на приложимата нормативна уредба, а и противоречащо на дадения от вещото лице отговор по въпрос 11 .
Извън гореизложеното следва да се посочи, че многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да укаже в решенията си,че посоченият в Регламент на Комисията (ЕО)№ 889/2008г. срок е минимален, не е фиксиран като абсолютна величина и същият е предназначен да гарантира чистотата на производството. Увеличаването на периода, в който производството е в преход може да е в резултат на обективни причини и допълнително гарантира крайният целен резултат – произвеждане на биологична продукция. Съответно периода на преход, който обективно е по-дълъг от определения с дял II глава 5 от посочения регламент не води до нарушаване разпоредбата на чл. 38 , пар.3 от същия поради което и не представлява основание за отказ, а нормата на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 противоречи на изискванията на общностното право. В този смисъл Решение № 2408 от 22.02.2021г. на ВАС по адм.дело № 110/2021г., решение № 2816 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. дело № 11587/2021г.,Решение № 7224 от 15.06.2021г. на ВАс по адм.дело № 3579/2021г.Решение № 12631 от 10.12.2021г. на ВАС по адм.дело № 7790 от 2021г, Решение № 4515 от 11.05.2022г. на ВАС по адм.дело № 11658/2021г.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме, че относима
за преценка правото на подпомагане на жалбоподателя, за парцелите заявени с код
на дейност БРП 1 и БРП 2, е именно нормата на чл. 11, ал.5 от Наредба №
4/2015г.,в редакцията й към датата на издаване на оспореното уведомително
писмо, то административният акт отново е издаден в нарушение на материалния
закон. По отношение на сроковете, в който стопанството е в преход, цитираната
норма в настоящата й редакция, препраща към чл. 10,
параграф 4, буква "б", Приложение
II, част I, т. 1.7, подточка 1.7.1 и част II, т. 1.2, подточка 1.2.2 от
Регламент (ЕС) № 2018/848. Последния отново определя минимален
период за преход от две години, който период, съгласно чл.10, пар.2 от
регламента, започва най-рано след като земеделският стопанин или операторът, който
произвежда водорасли или аквакултурни животни, е уведомил компетентните органи
за дейността си, в съответствие с член 34, параграф
1 в държавата членка, в която се осъществява дейността и в която
стопанството на този земеделски стопанин или оператор е обект на системата за
контрол. Както се посочи,
земеделският производител е уведомил министъра на земеделитео и храните и
парцелите му са включени в системата за контрол на 22.06.2016. и две годишния
период на преход изтича на 22.06.2018г., при което дори и понастящем
действащата нормативна уредба да е приложима, то отново не е налице основание
за отказ от подпомагане за процесните парцели и същите правилно са заявени от
оспорващия за кампания 2018г., като такива „в преход“.
Предвид това, уведомителното писмо в обжалваната му част се явява издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на заместник-изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване със задължителните указания, в настоящото решение по тълкуването й прилагането на закона.
Предвид изхода на спора, основателна съгласно чл.143, ал.1 от АПК се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.
По делото се установява, че жалбоподателят е направил разноски в размер на 4060 лева, от които 10 лева дължимо внесена държавна такса(л.42), 3550 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.08.2022г.(л.43-гръб) и 500.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице(л.180) и същите следва да бъдат присъдени в поискания размер. Възражението на ответника за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар е своевременно заявено, но по същество неоснователно с оглед материалния интерес по делото и действителната му правна и фактическа сложност.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/6504#14 от 15.08.2022г. на Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд“Земеделие“, гр.София, в частта на осъществените
намаления на сумата от 101 555.62 лева.
ВРЪЩА преписката на административният
орган – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ - РА, гр.София за ново произнасяне по
подаденото от С.А.М. заявление за
подпомагане от 2018г. по мярка 11“Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“, код БРП 1 и БРП 2, съобразно указанията на
съда дадени в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на С.А.М., с ЕГН
********** ***, разноски по делото в размер на 4060.00 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: