Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и седми юни две
хиляди и двадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 844 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл. 108
от ЗС:
Ищците
– С.О.К. (S.O. K.) и Х.О.К.
(H. O. K.), твърдят
че били
наследници
на А.О. К., роден
на ***г. и
починал на
01.10.2014г., видно от
приложено
Решение на
гражданския
съдия в
Бейрут № 385/2015г.
Наследодателят
им придобил
по силата на
Договор за
продажба на
обособена
част от общинско
предприятие
чрез търг с
явно
наддаване от
22.09.1993г. следният
недвижим
имот: обект 39,
обособена
част от ОФ
„Хранителни
стоки“, представляващ
бакалия на
застроена
площ 149,2 м2,
находящ се в
гр. София, бул. “********,
в имот
планоснимачен
№ 243, в квартал 75
по тогава
действащия
план на гр.
София.
За
сключването
на
гореописания
договор купувачът
бил
представляван
от първоначалния
ответник - Н.Л.С.,
в качеството щ
на
пълномощник
по силата на
нотариално
заверено
пълномощно №
13374 от 09.09.1993г. На 14.10.1993г.
наследодателят
на ищците,
отново чрез
пълномощника
си г-жа С., подписал
Приемателно-предавателен
протокол към
договора от
22.09.1993г.
На 13.01.1994г.
А. О.К. издал
нотариално
заверено
пълномощно
на ответника,
което
включвало
правото на
последния да
го
представлява
пред
съдебните,
административни,
стопански, финансови
и всички
други органи
и организации,
лица, власти,
институти и
учреждения
във всички
степени в
Република
България.
На 20.06.2016г.
ответникът
упълномощил
адвокат Р.Б.да
извърши
правни и фактически
действия за
деактуване
на имота като
държавна
собственост.
На 22.02.2018г.
нотариус В.Г.,
вписана в
регистъра на
Нотариалната
камара под № 340
с район на
действие
Софийски
районен съд
признала първоначалния
ответник за
собственик
на
САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда
с
идентификатор
68134.201.112.1.56, находящ
се в гр. София,
община
Столична,
област София,
район „********“, ж.к. “********,
обект
магазин.
Съгласно
издадения
нотариален
акт за
собственост
на недвижим
имот по
давностно
владение № 43,
том I, рег. № 1643,
дело № 32 от 22.02.2018г. Гореописаният
самостоятелен
обект се
намира в
сграда № 1,
разположена
в поземлен
имот с
идентификатор
68134.201.112, като
предназначението
му е за
търговска
дейност и е с
площ 149,20 м2.
След
смъртта на
наследодателя
на ищците,
наследниците
му не били
встъпили във
владение на
наследения
имот.
С
оглед
изложеното,
ищците молят
да се осъди
ответникът
да им предаде
владението
на процесния
имот на наследниците
и да се отмени
Нотариален
акт за
собственост
на недвижим
имот по
давностно
владение № 43,
том I, рег. № 1643,
дело № 32 от 22.02.2018г.
издаден от В.Г.,
Нотариус с
район на
действие - CPC,
вписана в регистъра
на
Нотариалната
камара под
рег. № 340.
Ответникът
– Н.Т.С., дъщеря
на починалата
в хода на
процеса на
01.11.0211г.
(Определение
22.07.2022г. по чл. 227 от ГПК), Н.Л.С.,
ЕГН **********, оспорва
иска:
- към
момента на
депозиране
на иска
ищците може
би били
починали,
което
означавало,
че
претенцията
е
недопустима;
- ищците
не били и
наследници
на А.О.К.;
- А.О.К.
бил
подставено
лице, като
истинският
купувач била първоначалната
ответница;
-
до смъртта си
А.О.К. не се
интересувал
от имота,
дори нямал
ключ от него;
Навежда и
други правни
доводи.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
1. Фактологията
относно
придобиването
на бакалията
не е спорна,
поне от
формална
страна:
- С
договор за
продажба на
обособена
част от
общинско предприятие
чрез търг с
явно
наддаване №
002/22.09.1993г., А.О.К.,
представляван
от първоначалната
ответница,
закупил
обекта.
Цената е 1 400 000
стари лева.
Самото
пълномощно
от 09.09.1993г. е
заверено
нотариално
(л. 22). Изготвен е
и
приемо-предавателен
протокол от
14.10.1993г., с който
г-жа Н.С., като
представляващ
купувача, е
приела магазина.
-
през 2014г. (13.01.1994г.,
като
пълномощното
е с нотариална
заверка) А.О.К.
отново е
упълномощил първоначалната
ответница да
го
представлява,
като пълномощното
е
сравнително
общо.
2. С
решение на
ливански
съдия № 385/2015г. е
потвърдена
смъртта на Н.Л.С.
на 01.10.2014г., като
той е оставил
за
наследници:
- Х.О.К.
(брат - ищец);
- С.О.К.
(брат - ищец);
- А.К.(брат)
– починал в
Бразилия на
14.09.2017г.
(Удостоверение
– л. 219. От
документа се
установява,
че родът не е
загубил
съвсем
връзка
помежду си,
съобразно
изложеното в
отговора,
което може
спокойно да
се прецени
като
признание за
неизгодно за
ответната
страна
обстоятелство
– неморалното
съмнение, за
което стана
дума по-нататък,
относно
ответниците);
- М.К.(сестра)
и
- Л.К.(дъщеря
на починал
брат – Н.К.).
Поради
особеностите
на местния
закон за наследството,
свързан с
разликата в
религиите,
наследството
е разделено
между първите
четирима.
Посочено
е
производството
е инициирано
от единия от
настоящите
ищци, като
неговия предмет
е
разглеждане
на въпроси по
гражданско
състояние.
Решението
е издадено в
съдебната
зала в Бейрут
на 09.06.2015г.
3 По
отношение на
бакалията,
към онзи
момент, е
имало
издаден акт
за държавна
собственост
№ ДИ-9200-14/1988г.
На 22.06.2016г.
е подадено
заявление,
формално от А.О.К.,
който, към
този момент,
е починал,
чрез неговия
представител
– първоначалната
ответница, за
деактуване
на имота,
като държавен.
Съответно е
издадена
Заповед №
РД-57-126/17.08.2016г. на
областния
управител.
За
имота има
неплатени данъци
до 2019г. (л. 34).
4. На 22.02.2018г.
нотариус В.Г.,
вписана в
регистъра на
Нотариалната
камара под № 340
с район на
действие
Софийски
районен съд е
признала майката
на ответника
за
собственик по
давностно
владение на самостоятелен
обект в
сграда с
идентификатор
68134.201.112.1.56, находящ
се в гр. София,
община
Столична,
област София,
район „********“, ж.к. “********,
обект
магазин.
Преди това,
на 16.02.2018г. е
изготвен
протокол за
събраните
доказателства
– били са разпитани
св.св. Н. С., Б.М., И.И.
и С.Б.; а също
така и
постановление
от 20.02.2018г. В
последния
акт, като
доказателство
е бил
приложен и
заповедта на
Областния
управител.
Тези
свидетелски
показания,
събрани пред нотариуса,
са
недопустимо
доказателствено
средство (Решение
№ 84-II от 05.05.1983г. по
гр.д. № 263-II/82г., I г.о.;
също:
Решение № 183 от
22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г.,
т.к, ІІ т.о. на
ВКС; Решение
№ 55 от 30.05.2009г. по т.д.
№ 728/2008г., т.к., І т.о.
на ВКС;
Решение № 43 от
16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г.,
т.к., ІІ т.о. на ВКС;
Решение № 66 от
12.03.2015г. на ВКС по
гр. д. № 5839/2014г., IV г.о.,
ГК; Определение
№ 374 от 01.04.2010 г. по
гр.д. № 34/2010г., ІV г.о.
на ВКС, Определение
№ 241 от 07.04.2011г. по т.д.
№ 840/2010г., I т.о. на
ВКС и
Определение
№ 134 от 24.02.2010г. по т.д.
№ 937/2009г., I т.о. на
ВКС).
Към 2019г.
данъчната
партида все
още е на
името на г-н А. К.
(л. 34).
II. Адвокатското
дружество,
представляващ
ищците, е
упълномощено
с пълномощно
– л. 8-10;
пълномощно с
заверка от
българското
консулство в
Ливан от 09.10.2020г. (л.
83); декларация,
отново със
заверка от
09.10.2020г. (л. 105-6) Искът е
предявен на
22.01.2020г. В
документацията,
докладвана в
последното
о.с.з. и
инициирана
от самите
ответници, е
видна датата
от 2023г.
В
първото о.с.з.
от 27.04.2021г.
е оспорено
пълномощното,
представено с
исковата
молба
относно
подписите на
ищците и от
темпорална
гледна точка,
а освен това
е наведен и
довод, че
ищците не
знаели нито
български,
нито
английски
език: Вадим
този извод,
тъй като
доверителите
на нашите
колеги,
ищците и
нашата
доверителка,
те са
роднини. Те
се познават.
От много години.
Те никога не
са живели
ищците в
България,
никога не са
изучавали
български
език, единствените
езици, на
които са си
общували и
които знаят,
това са
арабски,
арменски и
турски езици,
но не и
български и
английски.
Това са
близки хора,
които се
познават
знаят, кой
как може да
общува и на
какъв език.
Ние
оспорваме, че
те знаят
български и
английски език. Това,
че става
въпрос за
роднини не
попречило и
да се оспори
свидетелството
за семейно
положение (л. 107
и л. 120). Страната
няма
възможност
да оспорва като
неясен факт,
ако знае или
трябва да има
информация
за него. В
тази връзка
възражението
на ответника
нарушава
нормата чл. 3
от ГПК.
Пак в
това
заседание е
поискано да
се даде възможност
ответникът
да се снабди
с цялата
документация
по
закупуването
на имота.
Към
20.12.2020г. и
четиримата
наследници,
описани в решението
на ливанския
съдия, са
живи – Свидетелство
за семейно
положение (л. 107).
Гласни
доказателства
са допуснати
на ответника
още в
проекто-доклада
(Определение от
19.01.2021г.). Те не са
ангажирани в
първото о.с.з.,
като за това
не се сочат
уважителни
причини. В
следващото
о.с.з. от 26.10.2021г.
свидетелите
отново не са
доведени, тъй
като били
болни от Covid 19 или
в болница. Не
се
представят
доказателства
за това.
Впоследствие
са
представени доказателства,
но само за Н.С.
и Н.С..
В
следващо о.с.з.
26.10.2021г. се навеждат
преклудирани
доводи
относно
някакви
разлики в
договора за
покупко-продажба.
Излагат се
доводи, че г-н А.К.
не знаел
български,
поради което
ответницата
попълвала
документацията,
а той подписвал.
Изложеното
нито е вярно,
с оглед констатацията
на нотариуса
(л. 22 и л. 26 и
посоченото
по-долу
относно
задълженията
на нотариуса),
а и е
ирелевантно.
В
о.с.з. от 07.03.2023г. за
пореден път
се оспорват
пълномощните.
Това
се повтаря и
в последното
о.с.з.
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани са
св. А.В.и С.Б..
Показанията
и на двамата
се
недопустими:
-
налице е
процесуална
преклузия.
Ако на страна
щ се допуснат
гласни
доказателства
при условията
на довеждане,
но тя не
успее да ги
доведе,
единствената
възможност е
да се поиска
призоваване
(не се
предоставят възможности
- Р. №
315 от 07.12.2010г. на ВКС,
ІІ г.о., по гр.д. №
3555/2008г.);
- за
да се
допуснат
гласни
доказателства
е необходимо
да има начало
на писмено
доказателства
или contre lettre (чл. 165, ал. 2 от ГПК).
Такъв
документ,
съобразно
изложеното по-долу
в „от правна
страна“ – няма.
В отговора дори
и не се
твърди, че
има, а едва в
едно от
поредните
о.с.з. се
навежда
доста странния
довод, че
подобна
функция
играел приемателния
протокол;
-
голяма част
от показанията
на
свидетелите
представляват
чути
сведения от
първоначалния
ответник, което
по правната
си природа
представлява
косвен
разпит на
страната.
от правна
страна:
1. по иска
с пр.осн. чл. 108
от ЗС:
Ревандикацията
(rei vindikatio) е
иск, с който
невладеещият
собственик
иска от
владелеца на
неговата вещ
предаването
на
владението въз
основа на
своето право
на
собственост. Следователно,
за да бъде
уважен искът
ищецът
следва да
докаже, че е
собственик и
че ответникът
владее без
основание.
по
материалната
легитимация
на ищците:
Съгласно
чл. 17, т. 1-2 от
Договор
между
правителството
на Република
България и
правителството
на
Ливанската
Република за
правна помощ
по
граждански
дела Решения,
подлежащи на
признаване и
изпълнение,
1.
Договарящите
страни съгласно
този договор
признават и
изпълняват на
своя
територия
съдебните
решения,
произнесени
и влезли в
сила на
територията
на другата
договаряща
страна.
2.
Терминът
"съдебно
решение"
съгласно този
договор
означава и за
двете страни
- решение и
определение
на съда,
съдебна
спогодба и
присъда, в
частта ѝ
относно гражданския
иск.
Терминът
„иск“ се
използва
двояко: 1). за да
се обозначи
субективното
материално
право, или 2). за
да се
обозначи
искането,
отправено до
съда, да се
защити
субективното
материално
право по
исков ред.
От
гледна точка
на съдебния
исков процес
искът е
предявено
пред съда
искане да се
разреши
граждански
спор със сила
на пресъдено
нещо, за да се
защити
материалното
право, накърнено
от спора.
Искът се
предявява
във форма на
писмена
искова молба.
Тя
материализира
иска и е
условие за неговата
валидност.
В
качеството
си на искане
искът
представлява
едностранно
изявление с
двояк характер.
От една
страна, той
съдържа
правното твърдение
на ищеца, с
което той
описва
отношенията
си с
ответника, и
затова
представлява
изявление за
знание относно
действителното
правно
положение, така
както го
вижда ищецът.
Това
изявление може
да бъде вярно
или невярно
(правилно или
неправилно) и
съобразно с
това искът
може да бъде
основателен
или
неоснователен.
Но искът е не
само
изявление за
знание. Той е
и волеизявление,
насочено да
породи
определени, искани
от ищеца
правни
последици, а
именно да
възбуди
исковото
производство,
като породи в
тежест на
сезирания
съд
задължение да
връчи на
ответника
препис от
исковата молба.
От
решението на
ливанския
съд,
доколкото е
издадено
публично (в
съдебна зала)
по-скоро
представлява
производството,
което се е
развило
двустранно –
т.е.
племенницата
е била
призована, за
да се
констатира,
че не може да
наследи
починалия си
роднина; другата
по-малко
вероятна
възможност е
– това да е
решение по
смисъла на
чл. 22 от
Договора.
Официални
документи,
съставени на
територията
на една от
договарящите
страни, се освобождават
от
легализация
или други
подобни
формални
процедури,
когато се
предявяват
на
територията
на другата
страна.
По
смисъла на
този договор
за официални
документи се
считат:
-
документи,
издадени от
съд,
прокуратура
или
съдии-изпълнители;
-
документи,
издадени от
административни
органи;
-
нотариални
документи;
-
официални удостоверения,
като отметки
в регистрите,
заверка на
дати и
заверка на
подписи на
частни
документи (чл. 21
от Договора).
Съобразно
изложеното,
без значение
каква точно е
правната
природа на
решението, то
обвързва
българския
съд.
Вярно
е че наследяването
на недвижими
вещи се
урежда от
правото на държавата,
в която
вещите се
намират (чл. 89, ал. 2
от КМЧП); и че приложимото
право към
наследяването
урежда:
1.
момента и
мястото на
откриване на
наследството;
2.
кръга и реда
на
наследниците;
3.
наследствените
дялове;
4.
способността
да се
наследява (чл. 91, т.
1-4 от КМЧП).
Решението
на ливанския
съд не следва
да се признае
в частта си, в
която се
сочи, че племенницата
не може да
наследява,
тъй като това
противоречи
на
обществения
ред на Р. България
(чл. 20, т. Д от
Договора). Не
може да се
дискриминира
по
религиозен
признак – чл. 6,
ал. 2 от КРБ.
В
случая
братята са
съсобственици
не на Ѕ ид.ч., а вероятно
(ако
починалият
трети брат
има
наследници)
на 2/5 – арг. от чл. 8,
ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от ЗН. Изложеното
обаче е без
особено
значение. При
всички
случаи, дори
един
съсобстветник
може да
ревендикира
целия имот (което
прави довода
относно
възможната
смърт на
ищците, още
по-неудачен –
в писмените
бележки вече
се сочи, че
само един от
тях бил
починал).
При
предявяването
на иск от
един
съсобственик
срещу трето
на
съсобствеността
лице, останалите
съсобствениците
също не са
задължителни
другари в
процеса, тъй
като предявяването
на иск за
собственост
е действие на
обикновено
управление
на вещта
(действие,
насочено към
запазване и
охраняване
на правото на
собственост
върху вещта),
което може да
се
осъществява
от всеки
съсобственик
поотделно - Решение
№ 1711 от 14.12.2000г. по
гр.д. № 293 от 2000г. на
ВКС, Четвърто
г.о., Решение № 179
от 08.06.2012г. по гр.д.
№ 1241 от 2011г. на ВКС,
Първо г.о,
постановено
по реда на чл. 290
от ГПК, по
аналогия се
прилага
приетото в
Тълкувателно
Решение № 91 от
01.10.1074 г. по гр. д. № 63
от 1974г. на ОСГК
на ВС.
Доводът за
обратното,
изложен в
о.с.з. от 27.04.2021г. (л. 139)
е неоснователен.
В тази
връзка
доводите на
ищците в
същия смисъл,
изложени в
молба от 12.10.2020г. (л.
81) следва да се споделят
изцяло.
Решението на
ливанския съд
трябва да се
използва
основно като
еквивалент
на удостоверение
за
наследници.
Или,
праводателят
на ищците е
придобил
магазина.
Съгласно
нормата на 84 от
Закона за нотариусите,
Българските
консулски
длъжностни
лица в чужбина,
при спазване
на
съответните
разпоредби
на
Гражданския
процесуален
кодекс и ако
документът е
съставен на
български език,
могат:
1.
да
удостоверяват
датата,
съдържанието
и подписите
на частни
документи,
които не подлежат
на вписване и
са
представени
от български
или чужди
граждани;
2.
да
удостоверяват
верността на
преписи и извлечения
от документи,
представени
от български
граждани;
3.
да съставят
нотариални
завещания на
български
граждани.
Удостоверяването
на датата,
съдържанието
и подписа на
частен
документ,
който не подлежи
на вписване и
е представен
от чужд
гражданин, се
извършва
само ако документът
е
предназначен
да произведе
действието
си на
територията
на Република
България.
Нотариусът
прочита
удостоверението
(чл. 579 от ГПК).
Така, до
доказване на
обратното от
страна на
ответника, а
такива доказателства
не са
ангажирани, в
консулската служба
съдържанието
на
документите
е било
прочетено на
лицата,
представили
изявленията
за заверка,
на език,
който
разбират. Отделно
от това –
доводът е
преклудиран,
тъй като не
сторен в
отговора. Там
се оспорва само
момента на
изготвяне на пълномощните,
и се прави
доста
некоректния
довод, съобразно
посоченото
по-горе, че
може би
ищците са
починали.
Ако
ищците са
били живи към
момента на
депозиране
на иска (а
това със
сигурност е
така), то
доказателствената
тежест да се
установи
нещо
различно е на
ответника. При
евентуална
смърт би се
стигнало до
конституиране
на
наследници,
съобразно
случилото се
с насрещната
страна, но
искът е
допустим
изначално.
Предвид
последно
представена
от ищците документация,
решаващият
орган намира,
че ищците все
още не са
починали и към
момента на
даване ход по
същество.
Допълнителните
доводите,
изложени от
ответника, в
последното
о.с.з. целят
само и
единствено
шиканиране
на процеса,
поради което
не следва да
се обсъждат. Както
бе посочено,
представени
са официални
документи,
инициирани
от ищците
като в тях се
съдържа и
дата (2023г.).
От
изложеното
следва, че
материалната
легитимация
на ищците е
установена.
по
материалната
легитимация
на ответника:
1. За
привидната
(симулативната)
сделка е
характерно,
че се
извършват
външно изявления,
които по
съдържание и
форма
отговарят на
изискванията
за даден вид
сделка, но участниците
в нея
уговарят, че
не желаят
правните
последици на
сделката. При
всяка симулативна
сделка
липсва
волеизявление,
насочено към
пораждане на
определено
правно действие
в областта на
частното
право. При
този вид
сделки зад
обективираното
изявление
липсва
адекватно
вътрешно
волево решение.
Следователно
привидната
сделка е
специален
случай на
съзнавана
липса на воля
или съгласие
за пораждане
на правните
последици на сделката.
С тези сделки
правните
субекти целят
да създадат
едно
привидно
правно състояние
за пред трети
лица.
Последните
въз основа на
привидната
сделка
трябва да
повярват, че
тя е породила
правните си
последици и да
ги зачитат в
отношенията
си със
страните по
нея.
Например,
кредиторът
трябва да повярва,
че неговият
длъжник е
прехвърлил
вещта на
приобретателя
по
привидната
сделка, поради
което той
няма право да
насочи изпълнението
за вземането
си върху тази
вещ. Уговорката
за привидния
характер на
сделката
остава тайна
за третите
лица, за да
могат те да
бъдат
заблудени
относно
действителното
правно
положение на
страните по
привидната
сделка.
Привидността,
поради
своята
специфика, е
предвидена
като отделно
основание за
нищожност по
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Привидната
сделка се
сключва по
реда, предвиден
за
действителните.
По
съдържание
волеизявленията
трябва да
включват
съществените
белези на
дадения вид
сделка и да
не противоречат
на
повелителни
правни норми
и на добрите
нрави, защото
иначе ще
бъдат
нищожни по
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и няма да
могат да
породят целеното
от страните
привидно
правно отношение.
Ако законът
предписва
форма като
условие за
действителност,
тя също точно
трябва да се
спази, както
е в случая (съобразно
твърденията
на ответника),
ако сделката
трябва да
създаде
привидност,
че се
прехвърлят
вещни права
върху недвижими
имоти, тя
трябва да се
сключи с
нотариален
акт, като се
платят и
изискващите
се за това
държавни и
местни такси.
Изявленията, които
участниците
в
симулативната
сделка
правят при
сключването
щ, са
предназначени
за третите
лица и за
длъжностните
лица, които
оформят
сделката.
Участниците
в привидната
сделка
помежду си се
уговарят, че
не желаят правното
действие на
сделката.
Тази уговорка
се пази в
тайна от
третите лица
и от
държавните
органи.
Независимо
дали
участниците
в сделката си
имат доверие
или не,
споразумението
за
привидността
на техните
волеизявления
следва да се
оформи в
писмен
документ, наричан
обратно
писмо (contre lettre).
Този документ
е необходим,
за да се
установи привидният
характер на
сделката по
съдебен ред
по искане на
една от
страните.
Това изискване
е предвидено
в интерес на
правната сигурност,
тъй като има
опасност и
при действителни
сделки
страната,
която иска да
се освободи
от правните
си
задължения,
да твърди че
сделката е
привидна.
Писменият
документ,
който трябва
да се
представи
пред съда според
чл. 134, ал. 2 от ГПК,
трябва да
изхожда от страна
по сделката
или да
удостоверява
нейни
изявления
пред
държавен
орган и да
прави
вероятно
твърдението
на другата страна
по сделката,
че тя е
привидна. От
съдържанието
на този
документ,
който се
редактира
свободно,
трябва да се
разбира, че
страните не
желаят
последиците
на сделката.
Писменият
документ
може да се
състави и
даде преди
сключване на
сделката, по
време на сключването
щ или след
това, ако
страните си
имат доверие.
Привидната
сделка е
нищожна по
право, без да
е необходимо
съдът да
обяви това.
Всяко заинтересовано
лице може да
предяви
отрицателен
установителен
иск, за да се
установи с
влязло в сила
решение, че
сделката,
поради
привидния си
характер, не
е породила
правните си
последици.
Изискването
да се
представи
обратно писмо
като начало
на писмено
доказателство,
за да са
допустими и
свидетелски
показания за
установяване
на
привидността,
важи само за
страните по
сделката и за
техните
правоприемници.
Съчетанието
на привидна и
прикрита
сделка
намира
приложение и
при фигурата
на
подставеното
лице. Във френската
и немската
литература и
практика това
явление се
нарича „сламен
човек“.
Между
подставеното
лице и
скритото
пълномощно
има
принципна
разлика. И
двете фигури
се използват
главно при
придобиване
на права.
Скритият
пълномощник
извършва от
свое име
правни
действия,
възложени му
с договор за
поръчка или с
комисионен
договор за
сметка и в
интерес на
доверителя -
другата
страна по
договора.
Подставеното
лиие не
участва в
правната
сделка по
придобиването
на права, то
единствено
„услужва“ с името
си, за да се
прикрие този,
който сключва
сделката и
придобива
правата.
Подставеното
лице се
използва,
когато един
правен субект
иска да
сключи
сделка, която
да породи
права и
задължения
за него, но
има интерес
третите лица
да не знаят,
че той е
страна по
правоотношението.
В тези случаи
той се споразумява
с друг правен
субект -
подставеното
лице, да
използва
неговото име.
Между
подставеното
лице и
лицето, което
се прикрива с
неговото име
не възниква
представително
правоотношение,
защото
упълномощаването
е нищожно.
Интересното
в случая, че
според
довода на ответника,
привидната
сделка е на
упълномощаването,
упълномощителят
е бил
сламения
човек, а
лицето, което
реално
придобива –
привидният
пълномощник.
Според
Решение
№ 94 от 31.03.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5791/2014
г., IV г. о., ГК: … в
отклонение
от общата
забрана за
опровергаване
на
съдържанието
на изходящ от
страната частен
документ със
свидетелски
показания,
чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК допуска
страната да
доказва
симулацията
със
свидетели,
когато по делото
има начало на
писмено
доказателство.
ВКС посочва,
че това е
„документ, изходящ
от другата
страна и
правещ
вероятно основателен
довода за
наличие на
привидност,
т.е. документ,
който не
разкрива сам
по себе си
симулацията
(не съдържа
признание за
нея), но от
текста му
може да се
съди, че е възможно
страните по
сделката да
не са желали
настъпването
на
последиците
й и да са
направили
волеизявленията
привидно. Начало
на писмено
доказателство
е този документ,
в който
привидността
не е
призната, но
са
обективирани
други
изявления,
които създават
индиция, че е
възможно
сделката да е
симулативна.
В
съдържанието
е разликата
между
началото на
писменото
доказателство
и обратното
писмо, а не в
това, кой е
издател на документа”.
ВКС посочва в
тази връзка
Решение № 484 от
11.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 375/2010 г., IV г. о.,
ГК и Решение
№ 112 от 26.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 638/2010
г., I т. о., ТК. Или, когато
документът е
диспозитивен,
той е обратно
писмо. Когато
е
свидетелстващ
– начало на
писмено
доказателство.
В
случая няма
нищо подобно,
ангажирано
от страна на
ответника
(чл. 154 от ГПК).
Подписването
на
приемателния
протокол, но
като
представител,
с нищо не
разколебава посоченото
по-горе
(довод – л. 177)
Причината,
изложена
пред
нотариуса, а
и настоящата
инстанция, за
тази сложна
конструкция
била страх от
евентуална
повторна
национализация.
Това е
нелогично.
Към 1993г. не би
следвало
вече да има
притеснения
от подобен
политически
завой.
Отделно от това,
евентуалната
национализация
би засегнала
и
действителния
и привидния
собственик –
в крайна
сметка
спестяванията
на г-жа Н.С. биха
били
загубени или
най-малкото
трудно възстановими.
Житейската
презумпция е
точно
обратната (При
установяване
на
обективната
истина, съдът
може да си
служи и с
човешки
презумпции -
Решение № 400/13.04.55
г., по гр.д. № 1962/55 г.,
на I г.о.; неустановените
от закона
предположения
не са нищо
друго освен
заключения
на съдията за
истинност на
един оспорен
факт от
наличните
установени и
потвърдени
факти). Далечен
роднина,
идващ от
капиталистическа
държава и
разполагащ
със средства,
желае да
закупи евтино
недвижим
имот, но не е запознат
с местните
прави
порядки и не
знае или е
несигурен в
езика.
Братята
на починалия
са знаели за
имота, а в
крайна
сметка и за
издадения
констативен НА,
което
означава, че
и
твърденията
на ответника
за пълно
дезинтересиране
от
собствеността,
не са съвсем
точни.
2. за да
се придобие
недвижим
имот по
давност
(недобросъвестна
давност),
съгласно
нормата на
чл. 79 от ЗС, той
следва да се
владее 10 години. Това
предполага
както упражняване
на
фактическата
власт върху вещта
(corpus possessionis), така и
намерение за
своене - субективния
признак (animus domini).
Първата
предпоставка
безспорно е
налице. Втората
не е – през 2016г.
има
признание и
то пред
държавен
орган, че
магазинът не
е собственост
на
първоначалния
ответник.
Г-жа Н.С.,
ако е
желаела, е
могла да
защити
правата си по
съдебен ред,
ако се е
притеснявала
от реакцията
на държавата.
АДС е издаден
в предходна
икономическа
обстановка и
по-скоро не е
предполагал
претенция на
държавата,
доколкото
бакалията е била
продадена от
общината.
Правата
на
правоимащата
е могло, в
най-лошия
случай, да се
защитят по
съдебен ред,
като в тази
ситуация
дори не би
имало
причина да се
прилага
противоконституционния
мораториум -
с Решение № 3
от 24.02.2022г. на КС по
к.д. № 16/2021г.,
докладчик
съдията К.П.,
са обявени за
противоконституционни
разпоредбите
на § 1, ал. 1 от
Закона за
допълнение на
Закона за
собствеността
(обн., ДВ, бр. 46 от
2006 г.; посл. доп.,
бр. 18 от 2020 г.) и на § 2
от
заключителните
разпоредби
на Закона за
изменение на
Закона за
собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018г.).
Майката
на
ответницата
въобще не е
била принудена
от
обстоятелствата
(изискване на
администрацията)
да инициира
подобна процедура,
да нарушава
закона (тъй
като към този
момент тя не
представлява
собственика,
който вече е
починал, и тя
го е знаела). Ако
плащането на
данъци,
съобразно
довода на
ищците, е започнало
след смъртта
на купувача,
то това е
допълнителен
довод, че
първоначалния
ответник не е
своил
магазина.
От 2016г.
до датата на депозиране
на иска не са
изминали 10
години.
Така,
пасивната
материална
легитимация
не е
доказана. Не
се спори
обаче, че
както първоначалната
ответница,
така и дъщеря
щ, владеят
обекта.
Искането по
чл. 537, ал. 2 от ГПК,
не е
самостоятелн
иск, а
евентуална
последица от
уважаването
на такъв (Тълкувателно
решение № 3 от
29.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г.,
ОСГК,
докладчик
съдията
Велислав Павков). Ревандикационният
иск е
основателен,
поради което
и НА следва
да се отмени.
по
разноските:
При този изход
на делото и
на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищците
сумата от 1 884,67
лева,
сторени деловодни
разноски.
Предвид т. 1
от ТР от 6.11.2013г.,
т.д. № 6/2012г.,
доколкото са
представени
преводни
нареждания,
но не и
банкови
потвърждения
- следва
да бъде
документално
установено със
съответните
банкови
документи,
удостоверяващи
плащането, а е
сторено
изрично
оспорване, съдът
не може да
приеме, че адвокатското
възнаграждение
е заплатено.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
на
основание чл.
108 от ЗС по иска
предявен от С.О.К.
(S.O. k.), роден на ***г.
в Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република Ливан,
с паспорт ****** и Х.О.К.
(H.O.K.), роден
през **** в
Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република
Ливан, с
паспорт №*****,
общ адр.: ул. Д.,
Сграда А. А.р, С.Е.Б.,
Бейрут -
Ливан, общ
съд адр.: гр.
София ул. „****** - АД „К.
и Т.“, вписано в
Регистъра на
СГС по ф.д. № 207/2017г.,
БУЛСТАТ ******
представлявано
от
Управляващите
съдружници
адв. Б.Е.К., ЕГН **********,
карта № SAK ********.,
личен номер *********и
Е.В.Т., ЕГН ********** -
адвокат от
САК, личен №*********,
карта № *********., тел. *********, по иска
предявен
срещу Н.Т.С., ЕГН **********,***
1000, ул. „*********, ап. 3,
чрез адв. Н.Д. и Р.П.,
дъщеря на
починала в
хода на
процеса на
01.11.0211г. Н.Л.С., ЕГН **********, че
ищците са съсобственици
(поне на 2/5 ид.ч.)
на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в
сграда с
идентификатор
68134.201.112.1.56, находящ
се в гр. София,
община Столична,
област София,
район „********“, ж.к. “********,
обект
магазин (съгласно
НА № 43, том I, рег.
№ 1643, дело № 32 от
22.02.2018г. гореописаният
самостоятелен
обект се
намира в
сграда № 1,
разположена
в поземлен
имот с идентификатор
68134.201.112, като
предназначението
му е за
търговска
дейност и е с
площ 149,20 м2); и
СЪЖДА Н.Т.С.,
ЕГН **********,*** 1000, ул. „*********,
ап. 3, чрез адв. Н.Д.
и Р.П., да
предаде на С.О.К.
(S. O. K.), роден на ***г.
в Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република Ливан,
с паспорт *******и Х.О.К.
(H. O. K.), роден
през *** в Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република
Ливан, с паспорт
№ ***** общ адр.: ул.
Д., Сграда Ал А.,
С.Е. Б., Бейрут -
Ливан, общ
съд адр.: гр.
София ул. „********** -
АД „К. и Т.“,
вписано в
Регистъра на
СГС по ф.д. № 207/2017г.,
БУЛСТАТ *******
представлявано
от
Управляващите
съдружници
адв. Б.Е.К., ЕГН **********,
карта №*********.,
личен номер *********и
Е.В.Т., ЕГН ********** -
адвокат от
САК, личен №*********,
карта № *********., тел. *********,
владението
върху
описания
недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в
сграда с
идентификатор
68134.201.112.1.56, находящ
се в гр. София,
община Столична,
област София,
район „********“, ж.к. “********,
обект
магазин.
ОТМЕНЯ на
основание чл.
537, ал. 2 от ГПК
Нотариален
акт за
собственост
на недвижим
имот по
давностно
владение № 43,
том I, рег. № 1643, дело
№ 32 от 22.02.2018г.
издаден от В.Г.,
Нотариус с
район на
действие - CPC,
вписана в регистъра
на
Нотариалната
камара под
рег. № 340.
ОСЪЖДА
на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, Н.Т.С.,
ЕГН **********,*** 1000, ул. „*********,
ап. 3, чрез адв. Н.Д.
и Р.П.,
да заплати на
С.О.К. (S.O.k.),
роден на ***г. в
Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република Ливан,
с паспорт ******и Х.О.К.
(H. O. K.), роден
през ******в
Бейрут,
Ливан,
гражданин на
Република
Ливан, с
паспорт № ********,
общ адр.: ул. Д.,
Сграда А. А., С. Е.Б.,
Бейрут -
Ливан, общ
съд адр.: гр.
София ул. „********, - АД
„К. и Т.“, вписано
в Регистъра
на СГС по ф.д. №
207/2017г., БУЛСТАТ********,
представлявано
от
Управляващите
съдружници
адв. Б.Е.К., ЕГН **********,
карта № SAK ********.,
личен номер *********и
Е.В.Т., ЕГН ********** -
адвокат от
САК, личен №*********,
карта № *********., тел. *********,
сумата от 1 884,67 (хиляда
осемстотин
осемдесет и
четири лева и
шестдесет и
седем
стотинки) лева,
сторени
деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: