№ 18193
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110115830 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу ответника
В. К. Х. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в
размер на сумата от 2203,53 лв., представляваща цена на ползвана топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 68, находящ се в гр.София, ж.к.
Дружба, бл. 228, вх.А, ет. 11, аб. № 272709, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/25.10.2022г./ до плащането, сумата от 369,11 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
03.10.2022г., сумата от 56,02 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /25.10.2022г./ до
плащането, както и сумата от 12,09 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57766/2022 г. по описа на СРС, 77
състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД навежда твърдения, че е
доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети
на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. К. Х. чрез назначения му особен
представител е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия през
процесния период. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
не оспорва исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото
разпределение за сградата, в която се намира процесния апартамент в
съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По делото не спорно, че процесния имот е бил топлофициран през
процесния период и че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорният по делото въпрос е дали между страните е съществувало
валидно договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват
2
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Настоящият съдебен състав намира, че от анализа на приетите по делото
писмени доказателства (Заповед за настаняване от 17.04.2001 г., Договор за
наем от 02.01.2004 г. и Допълнително споразумение към него от 03.01.2005 г.,
Договор за наем от 15.07.2005 г. и Заповед за прекратяване на наемно
правоотношение от 02.11.2011 г.) не може да се направи извод, че е налице
първия елемент от фактическия състав, обуславящ основателността на
исковете, а именно – наличие на валидно облигационно правоотношение
между ищцовото дружество и ответника, за доставка на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот и то по отношение на процесния период.
Дори въз основа прекратения договор за наем да се приеме, че
ответникът е ползвал имота през исковия период със съгласието на
собственика Столична община, обстоятелството, че действителният ползвател
на услугата е трето лице /в случая ответникът в качеството на наемател/, не
обуславя извод за възникването на договорно правоотношение с него при
липса на данни, че между ответника и доставчика е сключен изричен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект. Собственикът
или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на
етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на
топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по
отношение на държателите на имота въз основа на облигационно
правоотношение. Действително, Общите условия за продажба на топлинна
енергия предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на
топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото
обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да
има изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма.
Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота
Столична община, нито са ангажирани доказателства за същото. Ищецът не е
ангажирал доказателства и за сключването на изричен писмен договор с
третото ползващо се лице /наемател на топлоснабдения имот/ за доставка на
топлинна енергия /подаване на молба-декларация за откриване на партида на
името на ответника/. Установяването единствено на факта, че е открита
индивидуална партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало
служебно или въз основа на искане, съответно по чие искане, не може да
обоснове извод за възникването на договорно правоотношение между
3
страните.
С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е
установено при условията на пълно и главно доказване и предвид направеното
изрично възражение в тази насока, че ответникът е имал качеството клиент на
топлинна енергия през исковия период. Ето защо предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че В. К. Х., ЕГН **********, с адрес. гр.София, ж.к. Дружба, бл.
228, вх.А, ет. 11, ап. 68 ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б сумата 2203,53 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия
за топлоснабден имот – апартамент № 68, находящ се в гр.София, ж.к. Дружба,
бл. 228, вх.А, ет. 11, аб. № 272709, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /25.10.2022г./
до плащането, сумата от 369,11 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г.,
сумата от 56,02 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /25.10.2022г./ до плащането, както
и сумата от 12,09 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 31.10.2019г. до 03.10.2022г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57766/2022 г. по описа на СРС, 77 състав като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4