Р Е
Ш Е Н
И Е260302/2.7.2021г.
гр. ЯМБОЛ 02.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в закрито
заседание на ........02.07.2020г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря ......................................Й.П...............................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Д.……………….……...гр.дело N .300.... по описа
за 2021 год.
и за да се произнесе взе предвид
следното......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на Л.В.Б. *** ЕАД, с която желае да се постанови
решение, с което:
- На основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД
да бъде осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ –Я." ЕАД, да заплати сумата от 3680 лева, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември
2017г.. заедно със законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения,
считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
на основание чл.245, ал.2 КТ, във вр. с чл.86 ЗЗД да бъде осъдена „ТОПЛОФИКАЦИЯ – Я." ЕАД, да
заплати сумата от 1282,64 лева, представляваща
мораторни лихви за забава за неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
за месец април 2017г. -174,03 лева; за месец май 2017г. -170,07 лева; за месец
юни 2017г. -166,24; за месец юли 2017г. -162,28 лева; за месец август 2017г.
-158,32 лева; за месец септември 2017г. -154,49 лева; за месец октомври 2017г.
-150,52 лева и за месец ноември 2017г. -146,69 лева;
- На основание чл.224, ал. 1 от КТ да бъде осъдена ТОПЛОФИКАЦИЯ
– Я." ЕАД, да заплати сумата от
510 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се
направените разноски.
Ищецът твърди, че от представената трудова книжка през периода 02.06.2010
г. - 01.03.2018 г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на
длъжността "***".
Трудовото му възнаграждение било договорено в размер на МРЗ, като през 2017г.
то е било 460 лв., а през 2018г. -510 лева. В ответното дружество работил до
01.03.2018г. на посочената длъжност.
За периода 01.04.2017г. -
01.11.2017г. не му било изплащано трудово възнаграждение. Поради това сключили
с работодателя Споразумение за уреждане на финансовите им отношения, като
работодателят обещал да му заплати дължимото неизплатено трудово възнаграждение
за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2017г.,
от по 460 лева за всеки месец, или общо в размер на 3680 лева. В това споразумение бил определен срок за
плащане да 31.12.2017г.
Освен това, към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение твърди, че не бил
използвал платения си годишен отпуск, поради което при прекратяване на ТПО му
било начислено обезщетение за неизплатен годишен отпуск в размер на 510 лева./съгл. уточнителна молба от
11.03.2021г./.
Ищецът твърди, че при
пожар, който възникнал в дома му били унищожени посоченото споразумение, както
и трудовия договор, анексите към него и заповедта за прекратяването му. Поради
тази причина не може да ги представи към исковата молба.
Въпреки сключеното споразумение, трудовото
възнаграждение и обезщетението , които работодателят дължи не са били заплатени
до този момент.
Претендира на
основание чл.245, ал.2 КТ ,във вр. с чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи заплащането
на мораторна лихва за забава, считано от датите когато са станали изискуеми
вземанията до предявяване на настоящия иск, както следва: за трудовото
възнаграждение за месец април 2017г. -174,03 лева; за трудовото възнаграждение
за месец май 2017г. -170,07 лева; за трудовото възнаграждение за месец юни
2017г. -166,24лв.; за трудовото възнаграждение за месец юли 2017г. -162,28
лева; за трудовото възнаграждение за месец август 2017г. -158,32 лева; за
трудовото възнаграждение за месец септември 2017г. -154.49 лева; за трудовото
възнаграждение за месец октомври 2017г. -150,52 лева и за трудовото
възнаграждение за месец ноември 2017г. -146,69 лева или общо 1282,64 лева.
В съдебно заседание исковете се
поддържат изцяло.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ е
неоснователен.
Твърди се, че в молбата не е посочено за кои години е
неползваният платен годишен отпуск, нито колко дни е този отпуск.
Посочва, че дружеството няма задължения за неизплатени
трудови възнаграждения, обезщетения , включително и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск към ищеца Л.В.Б..
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетения, включително и обезщетение за неползван платен годишен отпуск и
лихви за забава.
Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни. В
съдебно заседание възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
В подкрепа на исковете си ищецът е представил заверено
копие от стр.*** и *** на трудовата си книжка, където е отбелязано, че е
назначен като *** при ответното дружество на 02.06.2010г. на 8 ч. продължителен
работен ден до 01.03.2018г., когато ТПО с ответника е прекратено на
осн.чл.328,ал.1,т.3 от КТ с последно месечно възнаграждение от 510 лв.
По негово искане по делото бе назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че при проучването при
„Топлофикация-Я.“ЕАД не е установило данни за извършени плащания на трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период. На база трудовата книжка на ищеца
и данни от Персоналния регистър на НОИ вещото лице е изчислило на Л.В.Б. трудово
възнаграждение за периода м.04-м.11.2017г. в размер на общо бруто – 3680лв. и
нето от 2765.43лв. Вещото лице е изчислило и лихвата за забава върху трудовото
възнаграждение. При изслушването ме в с.з. вещото лице поясни, че при разговор
с *** на ответното дружество, както и със счетоводството в гр.С., му било
обяснено, че дружеството не разполага с ведомости на работни заплати, поради
некоректно предаване на документите. Поради това е направила справка в
персовалния регистър на НОИ и е установила, че работодателя „Топлофикация“ е
подал декларация обр.1за ищеца за претендирания период, от който се установява
осигурителния доход, както и отработените дни, на база на които е направила
изчисленията по заключението. Съдът изцяло кредитира заключението на
експертизата като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл. 128 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ , чл.245,ал.2 от КТ вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По иска по чл.128 от КТ:
Съгласно цитираният текст
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От представените по делото
писмени доказателства /трудова книжка/ съдът установи, че ищецът е бил в
трудово-правни отношения с ответното дружество от 02.06.2010г. до 01.03.2018г.
Претенцията на ищеца е за
неизплатени трудови възнаграждение за периода месец 04,05,06,07,08,09,10 и 11
2017г. Според заключението на ССчЕ трудовите вазнаграждения на ищеца за този
период са начислени, но поради липса на запазени ведомости за заплати, не е
установила тези възнаграждения да са заплатени. Т.к. в доказателствена тежест
на ответника бе да установи, че е заплатил претендираното трудово
възнаграждение на ищеца, т.к. доказателства за това не бяха представени, то
съдът приема, че тези възнаграждения не са били изплатени на ищеца и са
дължими. С оглед на това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца трудово
възнаграждение за посочения период в размер на
3680лв. в брутен размер. При това положение следва да се разгледа
направеното възражение за изтекла давност.
Действително давността за
вземанията е тригодишна, съгласно чл. 111, б. “а” ЗЗД и
чл.358,ал.1,т.2 от КТ, доколкото се касае за плащания представляващи част от
трудовото възнаграждение. Същата започва да тече към момента на изискуемостта
на вземането, съгласно чл. 114 ЗЗД. Следователно, за всяко месечно задължение
за плащане на трудово възнаграждение изискуемостта настъпва в края на месеца, за
който се дължи, на основание чл. 270 КТ – респ. м.май 2017 г. до м. декември 2017г.
Исковата молба е подадена в съда на 28.01.2021г. след изтичане на тригодишния
давностен срок, поради което направеното възражение е основателно, като искът
следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяване на вземането за
неизплатени трудови възнаграждение по давност.
Претенцията за лихва за забава
върху неизплатените трудови възнаграждение като акцесорна, следва да се
отхвърли предвид неоснователността на главното задължение и поради изтичане на
тригодишния давностен период.
По искът по чл.224,ал.1 от КТ:
Преди да се произнесе по основателността на претенциите за обезщетение
съдът следва да разгледа правопогасяващото възражение на ответното дружество за
изтекла давност. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, искът за
заплащане на обезщетенията, свързани с прекратяване на трудово правоотношение, се
предявява в 3-годишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало
изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ).
В настоящия случай вземането на ищеца за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
е станало изискуемо от момента на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.03.2018г. От този
момент е започнал да тече тригодишният давностен срок. Към датата на
предявяване на иска – 28.01.2021 г., същият не е бил изтекъл, поради което
възражението на ответното дружество за погасяване по давност на вземанията на
ищеца за обезщетение е неоснователно.
От доказателствата по делото по никакъв начин не се установи дали при
прекратяване на ТПО е било определено обезщетени по чл.224,ал.1 от КТ в размер
на брутното такова в размер на 510лв. Ищецът не представи заповед за
прекратяване на ТПО и споразумение с ответника, като останаха недоказани твърденията
му за унищожаване поради възникнал пожар в жилището му. Не се събраха
доказателства и за размер на иска. С оглед на това тази претенция се преценя от
съда като неоснователна.
При този изход на делото на осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените от него разноски по делото в размер на 500лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.В.Б., ЕГН ********** *** ЕАД, с ЕИК *** искове по
чл. 128 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ , чл.245,ал.2 от КТ вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.В.Б. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Я.“ ЕАД направените по
делото разноски в размер на 500.00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: