Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9671 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „О.б.б.“
АД („ОББ“ АД) искова молба за признаване за установено, че Н.Н.Щ. дължи сумата
от 33 856.04 лева, представляваща непогасена главница по договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва от
12.12.2014 г. до окончателното изплащане, 6 845.80 лева договорна лихва за периода 15.11.2013 г. – 11.12.2014 г. и
671.28 лева наказателна лихва върху просрочени главници от 15.11.2013 г. –
11.12.2014 г.
Ищецът
твърди в подадената от него искова молба, че по договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 13.03.2008 г. ищецът усвоил сумата от 36 000 лева, срещу
задължение да заплаща лихва в размер на 12.25%. Уговорена била и наказателна
лихва от 5 пункта над договорения лихвен процент върху редовна главница. При
разрешаване на кредита банката начислявала първоначална такса от 1.25% върху
размера на разрешения кредит и годишна такса от 0.1% върху остатъка от
главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита.
Срокът на договора бил до 15.04.2038 г.
На
07.01.2010 г. страните подписали допълнително споразумение, с което потвърдили
актуалния размер на дълга – 36 290.79 лева и начина на погасяването му: 18
месечни вноски по 206.23 лева всяка, считано от 15.01.2010 г. на всяко 15-то
число от текущия календарен месец, а останалите 324 вноски – по 428.73 лева,
считано от 15.07.2011 г., дължими на 15-то число от месеца. Променен бил и
крайният срок на договора – 15.06.2038 г.
Страните
сключили ново споразумение на 10.08.2011 г., според което дългът на Щ. възлизал
на сумата от 35 478.02 лева, при задължение за погасяването му чрез заплащане
на 18 вноски в размер на 206.46 лева, считано от 15.08.2011 г. и 305 вноски в
размер на 485.80 лева, считано от 15.02.2013 г. Банката се задължила при точно
изпълнение на задължението за погасяване на първите 18 вноски остатъкът да се
погаси на 395 месечни вноски по 426.30 лева всяка.
На
12.02.2013 г. страните подписали допълнително споразумение № 3, като банката
предоставила гратисен период за погасяване на главницата от 15.02.2013 т. до
15.07.2013 г. включително. След изтичане на гратисния период задължението
следвало да се погаси на 299 вноски, по 486.40 лева всяка, включваща главница,
лихва и съответна част от годишната такса за управление и обслужване, считано
от 15.08.2013 г., като при неизпълнение кредитополучателят дължал такса в
размер на 5% върху размера на предсрочно погасената главница.
Ответникът
не изпълнил задължението си да заплати погасителните вноски, поради което от
15.11.2013 г. начислил наказателни лихви. На 10.11.2014 г. кредитът станал
предсрочно изискуем, като за това Щ. бил уведомен на 10.12.2014 г.
На
12.12.2014 г. „ОББ“ АД подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. По образуваното ч.гр.д. № 69154/2014 г. по описа на СРС, 87 състав
съдът постановил заповед по чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът възразил.
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането по заповедта.
Ответникът
е подал отговор, в който признава сключване на договор за ипотечен кредит и
допълнителни споразумения. При подписване на договора банковият служител му
съобщил, че не може да договоря с кредитополучателя клаузите на договора, тъй
като е типов и не подлежи на корекция. Твърди нищожност на клаузата на чл. 5,
ал. 3 от договора, даваща право на банката да променя едностранно размера на
лихвения процент; на клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора за едностранна
промяна от страна на банката на годишната такса за управление и обслужване на
кредита; клаузата на чл. 15, ал. 3 от договора – за заплащане на такса от 5%
върху размера на предсрочно погасената главница или част от нея.
Нищожността
на тези клаузи не могли да намерят приложение при промяна или увеличение на
вече договорени лихви и такси. Липсвала и възможност при погасяване на част от
задължението размерът на предоставеното обезпечение да бъде редуцирано
съобразно погасената част. Отделно от това, клаузите на договора били
предварително изготвени, поради което кредитополучателят не могъл да се
запознае с тях предварително и да влияе на съдържанието им. В този смисъл те не
били индивидуално договорени. Щ. бил поставен в неравноправно положение и
правата му на потребител били нарушени по смисъла на чл. 143, т. 3, т. 10, т.
12 и чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП.
До
15.08.2014 г. кредитът бил погасяван редовно, а останалите неиздължени суми
били малки по размер и не отговаряли на размера на исковата претенция.
Признава, че за предсрочната изискуемост бил уведомен, но не на 10.12.2014 г.,
а на по-късна дата. Оспорва, че предсрочната изискуемост е настъпила на
10.11.2014 г. и съответно за банката не е възникнало правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем преди уведомяване на длъжника, съгласно указанията в т.
18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според
уведомлението на банката, задължението на Щ. възлизало на сумата от
40 753.28 лева, поради което оспорва размера на претенцията от
41 373.12 лева.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се
спори между страните и от приложеното по делото ч.гр.д. № 69154/2014 г. по описа
на СРС, 87 състав се установява, че на 12.12.2014 г. заявителят „ОББ“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на Н.Н.Щ. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя посочените суми по приложеното
извлечение от сметка.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора, с която е разпоредил Н.Н.Щ. да заплати на „ОББ“
АД сумата от 33 856.04 лева непогасена главница по договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 13.03.2008 г., допълнително споразумение № 1 от 07.01.2010
г., допълнително споразумение № 2 от 10.08.2011 г. и допълнително споразумение
№ 3 от 12.02.2013 г., ведно със законната лихва от 12.12.2014 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 6 845.80 лева за периода 15.11.2013
г. – 11.12.2014 г. и наказателна лихва в размер на 671.28 лева за периода
15.11.2013 г. – 11.12.2014 г., както и 2 208.18 лева разноски.
Срещу
постановената на 17.12.2014 г. заповед по чл. 417 от ГПК на 18.03.2015 г.,
видно от датата на пощенското клеймо, длъжникът Н.Щ. е подал възражение, поради
което ищецът предявява иск за признаване съществуването на задължението по
заповедта от 17.12.2014 г.
По
делото е приет договор за предоставяне на ипотечен кредит от 13.03.2008 г., от
който се установява, че „ОББ“ АД е предоставила на Н.Н.Щ. сумата от 36 000 лева
за ремонт и реконструкция на описания в договора недвижим имот, като кредитополучателят
се е задължил да върне ползвания кредит чрез заплащане на 360 месечни вноски в
размер на 393.59 лева всяка, включваща главница, лихва и съответна част от
годишната такса за управление и обслужване, считано от 15.06.2008 г. В чл. 5,
ал. 1 от договора е посочен лихвеният процент – 12.25%.
По отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП,
тъй като Н.Щ. е потребител - ползвател на финансова услуга извън рамките на
своята търговска или професионална дейност, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
ответникът – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Законът забранява
прилагане на неравноправни клаузи и поради това нищожни, освен ако са
индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146 от ЗЗП е
посочено не са индивидуално уговорените клаузите – предварително изготвените,
без възможност за потребителя да влияе върху съдържанието им. В настоящия
случай договорът от 13.03.2008 г. не е сключен при общи условия, а в него се
съдържат изчерпателно съществените условия на правоотношение, характеризиращо
го като договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
Възражението на ответника, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени
е неоснователно. Договорът включва изчерпателно и ясно посочване на размера на
кредита, срока на връщане на заетата сума, лихвения процент, начина на
образуване и начисляване на първоначална и годишна такса, конкретния размер на
погасителната вноска и падежа на заплащането й.
Видно от
съдържанието на подписаните три допълнителни споразумения – от 07.01.2010 г.,
10.08.2011 г. и от 12.02.2013 г., лихвеният процент не е посочен при договаряне
на новите размери и срокове за погасяване на заетата по договора за банков
кредит сума, а в последното споразумение от 12.02.2013 г. липсва и стойността
на задълженията – подлежащата на погасяване главница, както и вноските по време
на гратисния период, с които се погасяват само лихви. След 07.01.2010 г. на
кредитополучателя не е предоставена информация за размера на лихвения процент,
в отклонение на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ). Липсва и описание на метода за изчисляване на лихвата и
условията, при които може да се променя до пълно погасяване на кредита.
Условията по тези споразумения не отговарят на изискването за добросъвестност
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и водят до неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателя. В чл. 5, ал. 3 банката има право
едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от размера на
инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което
уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася
информация за това в банковите салони. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП
неравноправна е клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. По
смисъла на цитираната клауза понятието „пазарни условия” не може да бъде
разчетено. То не е определено чрез своите характеристики или параметри, според
които може да се направи обективна преценка дали изменението на пазарните
условия налага актуализация и на годишния лихвен процент. Годишният лихвен процент
е обвързан и с основания лихвен процент на БНБ. Към 13.03.2008 г. този лихвен процент
е бил 4.83% и считано от 01.01.2009 г. е белязал значително понижение, за да
стигне до 0.39% в началото на 2010 г. За периода март 2008 г. – януари 2010 г.
инфлацията е 5.5%. Така известните обективни критерии за определяне на размера
на лихвения процент не обосновават увеличаване на размера на лихвения процент
от 12.25% към момента на сключване на процесния договор през март 2008 г. до
15.55% към датата на първото споразумение – 07.01.2010 г. Макар и конкретно
непосочен в споразумението (което допълнително обосновава извод за
недобросъвестност на доставчика на финансови услуги), неговият размер е
определяем на базата на броя и размера на вноските за погасяването му.
Не е
налице основание за увеличаване на лихвения процент по кредита и през 2011 г., тъй
като инфлацията отново е 5.5%, а основният лихвен процент – 0.18%. Завишаване
на лихвения процент до 18.17%, (освен че е същият не е конкретно посочен в
споразумението, в нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ) е във
вреда на потребителя. Изложеното се отнася и до третото по ред споразумение,
съдържащо скрита клауза за лихвен процент от 16.66%.
Неясно остава как
и по какви причини и въз основа на какви критерии, били те обективни или
обусловени от вътрешнобанкови финансови показатели, „ОББ“ АД е увеличавала лихвения
процент, според който се определя възнаградителната лихва, дължима от
потребителите на финансови услуги. Установява се, че подобно неконтролируемо
нарастване на лихвения процент на непредвидено в договора и споразуменията
основание е прилагано от банката и по този начин на практика се е стигнало до
извънмерна възнаградителна лихва, оскъпяваща кредита и накърняваща правата на
потребителя.
В случая не е
налице изключението, предвидено в чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като липсва
посочена в договора основателна причина за промяна на лихвения процент без
предизвестие и задължение на доставчика на финансовата услуга да уведоми потребителя
за промяната, съчетано с право на последния да прекрати договора. Подобно право
за кредитополучателя не е предвидено нито в договора, нито в допълнителните
споразумения. Вместо това, в чл. 15, ал. 3 от договора от 13.03.2008 г. е
договорена такса върху предсрочно погасена главница или част от нея. Безспорно
тези уговорки не позволяват на Щ. да погаси предсрочно задълженията си, когато
промяната на лихвения процент води до финансово неизгодно за него ползване на
заетата сума.
Не са налице, по
гореизложените съображения и изключенията по чл. 144, ал. 3 и 4 от ЗЗП, поради
незаконосъобразност на клаузата и промяна на цената на кредита на основания,
които не са извън контрола на банката и неясно посочен метод на промяна на
цената.
Неравноправната
клауза следва да бъде зачетена при определяне на размера на дължимите от ответника
вноски. Като съобрази нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1 от договора,
относима към промяната в лихвения процент, съдът достигна до извода, че Н.Щ.
дължи онази договорна лихва, която е определена съобразно чл. 5, ал. 1 от
договора за кредит от 13.03.2008 г. – при лихвен процент от 12.25%.
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР №
4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски, правото на
банката да получи вземането е предпоставено от надлежно извършено уведомление
до длъжника, че е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това потестативно право следва да бъде упражнено от страната, на която то
принадлежи преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК е приложено уведомление до
Н.Н.Щ., според което банката го уведомява, че упражнява правото си да направи
целия кредит предсрочно изискуем. Ответникът не оспорва, че подписът под
уведомлението е положен от него, но възразява относно датата, на която същото е
подписано – 10.12.2014 г. С оглед дадените задължителни указания в цитираното
тълкувателно решение, от значение за надлежно упражненото право на банката да
направи кредита предсрочно изискуем е достигане на изявлението й до неизправния
длъжник преди датата на подаване на заявлението в съда. Доколкото подписаното
от ответника уведомление е представено със заявлението, съдът приема, че към
12.12.2014 г. ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост,
поради което дължи целия непогасен размер на остатъка от главницата.
Установява
се от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в
погашение на задълженията по процесния договор Щ. е заплатил на банката сумата
от 19 363.42 лева. Неоснователни са възраженията му за извършени
допълнителни плащания в хода на процеса. Действително, такива са били
направени, но са отнесени за погасяване на задължения по друг договор за
ипотечен кредит – от 01.08.2007 г.
Тъй като
съдът прие, че задълженията са погасени с извършените плащания в размер на
19 363.42 лева, които следва да се зачетат по погасителен план към
договора от 13.03.2008 г., то с тези суми са извършени плащания на 926.39 лева
главници и 19041.37 лева договорни лихви. Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (стр. 7) размерът на останалата незаплатена главница възлиза на
сумата от 35 073.61 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес и извлечението от счетоводните книги, според което главницата е в размер
на 33 856.04 лева, установява се искът по чл. 422 от ГПК да е изцяло
основателен.
Незаплатените
договорни лихви за периода 15.11.2013 г. – 11.12.2014 г. са на стойност
4 940.21 лева, поради вземането на ищеца следва да се установи в този
размер.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от договора за банков кредит, при забава на плащането на месечните
анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над
договорения в чл. 5, ал. 1 лихвен процент. Според изчисленията на в
съдебно-счетоводната експертиза за периода 15.11.2013 г. – 11.12.2014 г. наказателната
лихва е на стойност 29.70 лева.
В
горепосочените размери съдът намира исковете за основателни, а за горниците за
договорни и наказателни лихви съответно от 6 845.80 лева и 671.28 лева –
не недоказани.
С оглед
изхода на спора, на ищеца се държат сторените от него разноски, съразмерно на
уважената част от иска. Налице са доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 871.63 лева и адвокатско възнаграждение на стойност 2 204.93
лева с ДДС по банкова сметка *** „П. и П.“. Представителят на ответника е
възразил за прекомерност на претендираното възнаграждение. Изчислено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 8 и §2а от Наредба № 1/2004 г., същото възлиза
на сумата от 2 245.43 лева. Тъй като възражението е неоснователно и
прекомерност на адвокатския хонорар не се установява, от общия размер на
сторените от ищеца разноски ответникът дължи сумата от 2 887.15 лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 2 072.23
лева, дължими от Н.Щ., съгласно заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 17.12.2014
г., постановена по ч.гр.д. № 69154/2014 г. по описа на СРС, 87 състав и
съразмерно на уважената част от иска.
Установяват
се незаплатени задължения от страна на ищеца и на ответника за депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250 лева от всеки,
поради което следва да бъдат осъдени да ги заплатят, на основание чл. 77 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че Н.Н.Щ., ЕГН ********** дължи на ищеца
сумата от 33 856.04 лева главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 13.03.2008 г., ведно със законната лихва от 12.12.2014 г. до окончателното
изплащане, договорна лихва в размер на 4 940.21 лева за периода 15.11.2013
г. – 11.12.2014 г. и наказателна лихва върху просрочена главница за периода
15.11.2013 г. – 11.12.2014 г. в размер на 29.70 лева, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 69154/2014 г. по
описа на СРС, 87 състав, като отхвърля иска за договорна лихва за горницата до
6 845.80 лева и за наказателна лихва за горницата до 671.28 лева.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.Н.Щ., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 887.15 лева разноски за настоящото производство и 2 072.23 лева разноски по ч.гр.д.
№ 69154/2014 г. по описа на СРС, 87 състав.
Осъжда, на основание чл. 77 от ГПК, „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 250 лева депозит за експертиза по делото.
Осъжда, на основание чл. 77 от ГПК, Н.Н.Щ., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева
депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: