ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 652
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р. Н. К.
като разгледа докладваното от Р. Н. К. Частно наказателно дело №
20221110215857 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от А. К. Й. и И. И. Й., чрез адв. Д. В., техен пълномощник,
срещу постановление на прокурор при СРП от 04.09.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 15339/2020 г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. №
25074/2021 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В жалбата се релевират доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното
постановление. Изтъква се, че прокурорското постановление е изготвено повърхностно и
формално, като не става ясно срещу кого е водено досъдебното производство. Излага
становище, че в тази фаза на процеса са изследвани факти, които се явяват безспорни, но не
е обърнато внимание на действията на И. Й., довели до образуване на изпълнително дело.
Сочи, че СРП не е изследвала въпроса за “невярната декларация”, подадена от св. Й..
Твърди, че е отказана защита на И. Й., която към момента на образуване на производството
била непълнолетна. Намира, че между свидетелите Й. и Я. била сключена симулативна
сделка, с която се целяло увреждане на патримониума на Й. и дъщеря й, които да бъдат
изведени от жилището, в което живеят. В заключение, адв. В. намира, че по делото не е
изяснена фактическата обстановка и постановлението следва да бъде отменено, като се
продължи разследването по делото.
След като се запозна с доводите в жалбата и материалите по делото съдът
намери следното:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на
20.09.2021 г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 12.06.2019 г. в
гр. С. с цел да бъде набавена имотна облага е възбудено заблуждение у А. К. Й., че й се
продава 1/2 идеална част от недвижим имот без тежести, и с това й била причинена имотна
вреда в размер на 9 500 лева. В хода на досъдебното производство няма привлечен към
наказателна отговорност обвиняем.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението на
прокурора може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или негови наследници, както и
от ощетеното юридическо лице. С оглед разследваното престъпление, за което е образувано
1
ДП, А. Й. има качеството пострадала по чл. 74 от НПК, следователно същата е процесуално
легитимирана да подаде жалба срещу процесното постановление за прекратяване.
По отношение подаването на жалбата и от страна на И. И. Й., дъщеря на
пострадалата, обаче съдът намира за необходимо да посочи, че И. Й. няма качеството на
“пострадал” в досъдебното производство. Последната не е активно легитимирана да оспорва
постановлението на представителя на държавното обвинение, тъй като липсва правен
интерес за това. Тъй като престъплението, за което е образувано досъдебното производство,
има за предмет волята на лицето, което се разпорежда с имуществото си вследствие на
въвеждане и/или поддържане на заблуждение, а също и имуществото, с което деецът или
друго лице се обогатява без правно основание, се налага извода, че И. Й. не е лице, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от деянието. Така, видно и от
нотариалния акт от 2008 г. жилището, което е закупено, е собственост на нейните родители,
след развода им е поделено поравно между А. Й. и И. Й., а съобразно процесната сделка от
2019 г. 1/2 ид. ч. е прехвърлена на А. Й., следователно, същата е станала едноличен
собственик на недвижимия имот. От това категорично следва, че нейната дъщеря не е
собственик на имота, нито е участвала по някакъв начин в инкриминираната сделка или да е
въздействано върху нейното съзнание при възбуждане на заблуждението. Следва да се има
предвид още, че законът изрично е предвидил, че наследник на пострадалия може да встъпи
в правата му в процеса, но съдът е длъжен да припомни, че качеството наследник се
придобИ. едва след смъртта на наследодателя, в каквато хипотеза настоящият казус не
попада.
На следващо място, съдът не отрича постановката, че непълнолетните, каквато е и И.
Й. към инкриминирания момент, се ползват с особена закрила, но е несъстоятелна тезата да
приеме, че доколкото се твърди А. Й. да е претърпяла имуществени вреди, същите ще
намерят отражение и върху правната сфера на дъщеря й, доколкото последната се явява
трето лице за изповяданата пред нотариус сделка от 12.06.2019 г. Последно, качеството на
пострадал не би могло да се изведе и от факта, че И. Й. обитава процесното жилище,
доколкото при престъпленията срещу собствеността законът защитава правото на
собственост или законно владение, а не фактическото ползване на вещите от трети лица.
Поради изложените съображения съдът намира, че подадената от името на И. Йовчева жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, като изхождаща от процесуално нелегитимирано
лице.
Но жалбата срещу прокурорското постановление, подадена от А. Й. е допустима и
съдът дължи да се произнесе по съществото й.
Видно от представеното по делото писмо по повод връчването на постановлението за
прекратяване на наказателното производство и отбелязването в него, същото е получено от
жалбоподателката А. Й. на 16.11.2022 г., като жалбата е депозирана в СРП на 23.11.2022 г.,
поради което съдът намира, че жалбата срещу него е подадена в срок, поради което и се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В досъдебното производство по делото са проведени необходимите и възможни
следствени действия за установяване на обстоятелствата дали е извършено престъпление,
има ли причинени имуществени вреди, ако да - в какъв размер са, кой е авторът на деянието
и какъв е механизмът на деянието. Видно от материалите по досъдебното производство по
него са разпитани пет на брой свидетели, включително и А. Й., като са събрани и писмени
доказателства. Съдът намира доводите в жалбата за доказателствена непълнота, за изцяло
неоснователни. В хода на разследването са събрани всички релевантни доказателства,
свързани с конкретното деяние, като правилно извън разследването са останали действията
на св. Я. по образуване на изпълнителното дело, в следствие на издадения от св. Й. запис на
заповед. Същите попадат извън предмета на делото, доколкото нямат отношение към
2
разследваната измама. Процесните сделки по издаване на запис на заповед, последващата
наложена възбрана върху идеалната част на св. Й. от процесния апартамент и разследваното
прехвърляне на собствеността върху тази идеална част на бившата му съпруга, са безспорно
установени по делото, като техните правни последици се уреждат от правилата на
гражданското право и процес и не са предмет на настоящето дело.
По отношение обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, съдът намира, че са спазени правилата на чл. 13 и чл. 14 от НПК, уреждащи
принципни положения, от които се ръководи представителя на държавното обвинение при
постановяване на акта си. Прокурорът е събрал писмени и гласни доказателствени
източници, въз основа на които е изградил фактическите си констатации и е приел, че не се
доказва извършването на престъпление. Макар след описване на фактическата обстановка,
приета за установена, прокурорът да не е изредил всички доказателства, на които почИ.т
разсъжденията му, същите по достатъчно ясен и конкретен начин са имплементирани в
отразените факти. Освен това писмените доказателства кореспондират на изложените от
свидетелите показания в основните им части, касателно налагане на възбраната и
прехвърлянето на 1/2 ид. ч. Макар и лаконично прокурорът е извел от показанията на
свидетелите липсата на превод или предаване на парични средства срещу насрещното
прехвърляне на имот. Съдът намира, че доказателствата по делото са еднопосочни, като не
се налага детайлния им анализ, доколкото възраженията в жалбата са преди всичко насочени
срещу доказателствена непълнота и правни съображения по съществото на делото.
От събраните доказателствени материали е изводима следната фактическа
обстановка, възприета и в обжалваното прокурорско постановление :
През 2008 г. А. Й. и И. Й. закупили недвижим имот - апартамент № 13, находящ се в
гр. С., кв. “М.”, ул. “М. П. от К.” № 32, вх. Б, ет. 2, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, чрез банков кредит. Върху така посочения имот била учредена
ипотека. С Решение от 12.02.2014 г. по гр. д. № 21112/2013 г. по описа на СРС - III, г. о., 80-
ти състав бил прекратен гражданския брак между Й., а собствеността върху имота се
преобразувала в обикновена дялова съсобственост, като дяловете били равни, съответно
всяко от двете лица получило по 1/2 ид. ч. от недвижимия имот. Двамата се споразумели в
жилището да останат да живеят А. Й. и И. Й., дъщеря на Й.
През 2017 г., поради неизпълнение на задължение по запис на заповед, в полза на
поемателя П. Я., били издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. На 04.08.2017 г. била наложена възбрана върху 1/2 ид. ч. от имота,
собственост на Й., находящ се на горецитирания адрес.
След изразено от страна на А. Й. желание да придобие 1/2 ид. ч. от имота,
собственост на Й. и така да стане едноличен негов собственик, на 12.06.2019 г. в
нотариалната кантора на нотариус В. А., била прехвърлена 1/2 ид. ч. от имота на А. Йа.
Поради невъзможността Й. да присъства лично при изповядване на сделката, той
упълномощил сестра си – св. Ж. М. С. да го представлява. По повод изготвянето и
прилагането на необходимите документи по нотариалното дело, св. Й. предоставил на
сестра си декларации по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, чл. 25, ал. 8 от ЗННД,
декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и др., в която посочил, че имотът не е обременен с
тежести. За извършената сделка по покупко-продажба /прикрИ.ща дарение от св. Й. към св.
Й/ бил съставен нотариален акт № 170, том I, рег. № 9814 по дело № 159 от 2019 г., който
бил вписан в служба по вписванията с входящ № 36032/12.06.2019 г. Въпреки, че сделката
била оформена като покупко-продажба, всъщност св. Й. не платила посочената цена в
размер на 9500 лева, като такава била уговорката й с бившия й съпруг.
През 2021 г. до св. А. Й. било изпратено съобщение за насрочен опис на недвижимия
имот. По повод това обстоятелство тя установила, че върху имота имало наложена възбрана
от 04.08.2017 г., за която преди прехвърляне на собствеността не била извършена надлежна
3
проверка. Въз основа на горното, св. Й. подала сигнал за извършено престъпление до СРП.
С оглед така изложените фактически констатации следва да се заключи, че от
събраните по настоящото производство доказателства не може да се установи извършване
на престъплението, за което е водено разследването. От обективна страна изпълнителното
деяние на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК се състои във възбуждане или поддържане на
заблуждение у измаменото лице от страна на дееца. При първата форма на активно
поведение деецът създава невярна представа за обстоятелства или факти от обективната
действителност, поради което пострадалото лице се разпорежда с имуществото си, а
последица от това действие се явява резултатът, предвиден в разпоредбата - имотната вреда.
Следва да се отбележи, че ако у пострадалия не е формирана погрешната представа, той не
би извършил акт на имуществено разпореждане. Необходимо е наличието на пряка
причинно-следствена връзка между имущественото обедняване на жертвата на
престъпление и обогатяването на субекта на същото. Следователно, ако липсва акт на
имуществено разпореждане от страна на пострадалия, деянието е несъставомерно като
измама. В случая не би могло да се говори и за опит за измама, доколкото всички свидетели
споделят, че между бившите съпрузи изобщо не е имало уговорка за заплащане на
продажбената цена от страна на св. Й.
На първо място, като съобрази гореизложените правни изводи, съдът счита, че не
може еднозначно да се заключи, че деецът с конкретни свои действия е въвел в заблуждение
А. Й., от която не се установи да е получил имотна облага или да е целял получаването на
такава. Същият е имал намерението да прехвърли 1/2 ид. ч. от апартамент, находящ се в кв.
“М. л”, видно и от показанията на свидетелката Ж. С. и приложеното пълномощно. Като
вместо това да стане с договор за дарение, поради различните правни последици от вида на
сделката, е избрана формата на покупко-продажба, но без реално плащане на продажната
цена, т.е. сделката е била прикрито дарение. Освен това, макар и да е наложена възбрана
върху посочената част от имота, св. Й. е бил собтсвеник на тази идеална част и е имал
правото да се разпорежда с нея, доколкото не е бил извършен опис на имота и изнасянето му
на публична продан към датата на сделката - 12.06.2019 г. Възбраната по своята правна
същност представлява обезпечителна мярка, гаранция за изпълнение от страна на длъжника.
Разпореждането с имот, след налагането на възбрана се явява непротивопоставимо на
кредитора - взискател и не може да засегне правия му интерес, което обстоятелство се
изследва надлежно от гражданския съд в съответното производство.
Действително, покупката на имот с тежести засяга отрицателно правната сфера на
приобретателя на имота, който ще следва да се защитава по гражданскоправен ред срещу
евентуални претенции на обезпечения кредитор, в полза на който е наложена възбраната. Но
тези обстоятелства попадат извън предмета на делото, доколкото не разкрИ.т признаците на
престъпление, отделно и липсва реално настъпила вреда, а единствено е създаде опасност за
такава в резултата от евентуална продажба на идеалната част от имота на публична продан.
Сключвайки сделката по привидна покупко-продажба, св. Й. е имала възможност да
провери дали върху придобИ.ния имот има наложени вещни тежести, но не го е сторила,
като изненадващо, това не е установено и от нотариуса, изповядал сделката.
Но преди всичко, съдът споделя довода на прокурора, че в случая не е налице
престъпен състав по чл. 209 и сл. от НК тъй като липсва акт на имущесвено разпореждане,
т.е. не е престирана уговорената цена за закупуване на горепосочената идеална част от
имота. Съставът на обикновената измама по чл. 209, ал. 1 от НК предвижда, че с
осъществяване на изпълнителното деяние се засяга комплексен предмет - измаменото лице и
имуществото, с което то се разпорежда и което е преминало от неговата фактическа власт в
полза на дееца или на друго лице. Така измамата е резултатно престъпление, като е
необходимо от обективна страна да е налице настъпила имотна вреда, отрицателно
4
изменение в патримониума на пострадалия. В настоящия случай категорично от
свидетелките показания е установено, че в резултат на сделката липсва както обедняване на
А. Йовчева, така и обогатяване на И. Й. или друго лице. Видно и от разсъжденията на
държавния обвинител в тази насока, от показанията на свидетелите Ж. С., И. Й., а и на
жалбоподателката А. Й., тя не е превеждала пари на бившия си съпруг, нито му ги е давала
на ръка, независимо от вписаното в нотариалния акт. Напротив, безпротиворечиво от
изнесената от тези свидетели информация се достига до извод, че в случая не е имало
имуществено разместване и изплащане на сумата от 9 500 лева. В случая фактически е
налице дарение от страна на св. Й. на бившата му съпруга, на неговата идеална част от
съсобствения им имот, която обаче е била с наложена възбрана преди прехвърлянето й. Но
доколкото надарената св. Й. не е предоставила парична престация за придобИ.нето на тази
идеална част, тя не е претърпяла и вреда в следствие на инкриминираната сделка,
включително и във връзка с липсата на информация за тежестите върху имота. Правата на
св. Й. върху придобитата при развода им от нея 1/2 идеална част не е повлияна по никакъв
начин от възбраната върху придобитата в последствие идеална част, следователно
положението на жалбоподателката не е влошено в следствие на сделката. Дори и св. Й. да
не беше прехвърлил своята идеална част на бившата си съпруга, в хода на изпълнителното
дело срещу него отново е имало възможност за изнасянето на тази идеална част на публична
продан.
На последно място, съдът не формира изводи, че е налице измама и от субективна
страна. Освен прекия умисъл като форма на вината законодателят изрично е предвидил, че в
съзнанието на дееца следва да е формирана и користна цел, изразила се в желанието,
намерението за придобИ.не на имущество без правно основание. Доколкото обаче деянието
е несъставомерно от обективна страна и у св. Й. е липсвало каквото и да е намерение да
придобие парична сума срещу прехвърлената идеална част, съдът не намира за необходимо
да разглежда подробно този въпрос.
С оглед възражението от страна на процесуалния представител на св. А. Й., че св. Й.
е попълнил „невярна декларация”, по който факт не е взето становище от страна на
държавното обвинение, съдът счита да изложи, че след проверка на фактите по делото и
приложените доказателства, подобно поведение не се констатира. Трябва да се сподели, че
по нотариалното дело има депозирани декларации, сред които и декларация по чл. 264, ал. 1
от ДОПК, но ясно от текста на същата личи, че става дума за непогасени и подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, ерго това са публични задължения, а не такИ. с частноправен произход. Обратно, от
приобщените в хода на досъдебното производство заповед за изпълнение и изпълнителен
лист е видно, че Й. не е изпълнил задължение по договор за заем с лицето Я. и не е
установена задлъжнялост към държавата и фиска. Така и в чл. 162, ал. 2 от ДОПК
лимитативно са изброени публичните задължения, като по аргумент за противното се
приема, че останалите, непосочени в тази разпоредба, са от частноправно, гражданскоправно
естество и те не подлежат на деклариране в декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Следователно, липсват данни за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Тук е мястото съдът да допълни, че целта на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 и сл.
от НПК се корени в проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорвания акт.
В този смисъл в Решение № 16/22.04.2014 г. по н. д. № 2069/2013 г. ВКС, НО е приел, че
съдът изследва дали установените от прокурора факти се подкрепят от събраните в хода на
досъдебната фаза доказателства, дали са спазени процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Извън правомощията на съда е установяването на нови
факти и фактически положения, както и своеобразното извършване на разследване,
изземвайки функциите на dominus litis. Съдът следва да съблюдава конституционно
установените правомощия на прокурора да повдигне или откаже да повдигне обвинение
срещу едно лице. Поради това съдът не е оправомощен своеволно, престъпвайки
5
императивните правила на процесуалния закон чрез собствена интерпретация на събраните
доказателства да указва на прокурора срещу кое лице какво престъпление да бъде
повдигнато, след като интерпретира приложените доказателства. Аргументи в тази насока е
изложил ВКС, НО в Решение № 60/25.02.2003 г. по н. д. № 703/2002 г. В този смисъл и
основната част от исканията, изложени в жалбата, са неоснователни.
Във връзка с възражението на адвокат В., че в постановлението за образуване на
досъдебното производство не е посочено кой е извършителят на деянието, следва да се
посочи, че подобна типична за миналото практика е приета за противоречаща на
презумпцията за невинност. Съдът, съблюдавайки наказателноправният постулат, изводим и
от чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 6, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека
и основните свободи, намира, че преди да е проведено всеобхватно производство, в резултат
на което да се съберат доказателства за авторството на деянието, не би могло още при
образуване на наказателното производство да се излага твърдение от държавен орган,
относно извършено престъпление от конкретно лице, което няма средство за защита срещу
подобен акт.
При така достигнатия извод за несъставомерност от обективна и субективна страна
на престъплението, за което е водено досъдебно производство съдът приема, че
законосъобразно прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и жалбата на св. А. Й. се явява
неоснователна. А както съдът посочи по-горе, жалбата, подадена от името на И. Й. следва
да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Воден от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК Софийски районен
съд, НО, 17-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от името на И. И. Й. чрез адв. Д.
В. срещу постановление на прокурор от СРП от 04.09.2022 г. за прекратяване на
наказателното производство по д.п. № 15339/2020 г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. №
25074/2021 г. по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от СРП от 04.09.2022 г. за
прекратяване на наказателното производство по д.п. № 15339/2020 г. по описа на 01 РУ
СДВР, пр.пр. № 25074/2021 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1
от НК.
Определенията подлежат на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от съобщаването им на СРП и на жалбоподателите А. Й. и И. Й.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6