О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 343 27.07.2020г. град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от съдията Маратилов
въззивно ч.гр.д.№447 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1
т.1 във вързка с чл.124 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва се
определение на Пазарджишки районен съд №1200 от 09.06.2020г. постановено по
гр.д.№936/2020г. по описа на същия съд, с което са оставени без разглеждане
исковите претенции на И.Н.Х., ЕГН-********** и В.Д.Х., ЕГН-**********,*** чрез
адвокат П.Н., със съдебен адрес ***
против „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, с правно основание в чл.124 ал.4 от ГПК за
установяване на факт по положителен
начин-че е изтекла кратката погасителна давност от 2г. за периода 31.12.2015г.
до 31.12.2017г. в хода на изпълнително производство по изп.д.№2192/2011г. по
описа на ЧСИ Т.Л. /сега прехвърлено по изп.д.№ 272/2019г. на ЧСИ Д.Д./ като
процесуално недопустими и е прекратено
на основание чл.130 от ГПК производство
по гр.д.№936/2020г. по описа на същия съд.
Определението
се обжалва с частна жалба с вх.№11913 от
01.07. 2020г. подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от ищците в производството
пред първата инстанция чрез пълномощника си адв. П.Н. от АК-Разград с доводи за
порочност, като на първо място се сочи, че неправилно е прието от исковия съд,
че искът е процесуално недопустим. Поддържа, че предявеният иск се обуславя от
факта, че с изтичането на кратката двугодишна давност, съгласно чл.433 ал.1 т.8
от ГПК длъжникът може да поиска прекратяване на изпълнителното дело когато
взискателят не поиска в продължение на 2 години извършване на изпълнителни
действия. Твърди се, че доколкото ЧСИ не прилага служебно погасителната
давност, същата следва да бъде
установена от съда и едва тогава може да се поиска прекратяване на
изпълнителното дело; че от уважаването
на този установителен иск зависи по-нататъшното производство-прекратяване
на изпълнителното дело и от това според жалбоподателите се обуславя правният им
интерес за този иск. Поддържа още, че неправилно, незаконосъобразно и
необосновано съдът не е разгледал предявения от ищците иск и е прекратил производството,
като определението се квалифицира от жалбоподателите като незаконосъобразно, постановено
при нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано и
неправилно. Моли да се отмени обжалваното определение и делото се върне на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда поради предубеденост
на съдебния състав прекратил
производството.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Пред
Пазарджишки районен съд е иницииран исков процес с подадена искова молба с
вх.№7358 от 11.05.2020г. от ищците И.Н.Х. и В.
Д.Х.,*** чрез адв. П.Ц.Н. от АК Разград, с адрес *** и против „Агенция за събране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25
/гр.д.№936/ 2020г. по описа на РС-Пазарджик/,
с искане да се приеме за
установено и се присъди със сила на присъдено нещо, че е изтекла кратката
погасителна давност за периода от 31.12.2015г. до 31.12.2017г. по отношение на
ответното дружество по изп.д.№2192/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л. с район на
действие Окръжен съд гр.Пловдив.
Обстоятелствата, които са изложени за така формулирания петитум са, че ищците са длъжници за дълг към „У.К.Б.“- С. по издаден изпълнителен лист на 07.04.2011г.
по ч.гр.д.№1312/2011г. по описа на РС-Пазарджик, и в последстиве образувано
изпълнително дело №2192/2011г. на ЧСИ Т.Л., с първоначален взискател „Д.-Т.П.“
АД -с.Г. обл.Пазарджик, и присъденинени взискатели „У.Б.“ АД-гр.С. и фирма „Н.“, че след сключен договор за цесия от 31.12. 2015г. цесионер
на вземането става „АСВ“ ЕАД прехвърлено
от цедента „У.Б.“ АД.Твърди се, че от момента на сключването на договора за
цесия до образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д. на 22.10.2019г. , цесионера -взискател „АСВ“
ЕАД не е поискал извършването на изпълнителни действия до 31.12.2017г., поради
което била изтекла кратката погасителна давност /от 31.12.2015г. до
31.12.2017г./ поради което делото следвало да бъде прекратено служебно. През
2019г. взискателят поискал делото да бъде продължено с извършване на
изпълнителни действия след 4г. пълно бездействие, включително не поискано нито
едно изпълнително действие от ЧСИ Т.Л., макар и висящо по това време
изпълнително производство, като искането
да продължаване на делото било с цел обогатяване на взисателя с лихви. Твърди
се, че на практика е изтекла кратката
погасителна давност от 2 /две/ години, при което съдът следвало да констатира тази изтекла давност и да постанови със сила
на присъдено нещо, че същата е изтекла за визирания период.
С определение
№1010 от 14.05.2020г. исковият съд е оставил исковата молба без движение с
указания до ищците в едноседмичен срок да изложат конкретни обстоятелства
касаещи предмета на спора, като изрично се посочи какви последици се твърдят и
претендират като резултат от изтичане на 2-годишния срок на който се позовават;
да посочат дали се претендира, че с
изтичането на този срок изпълнителното дело е следвало да се прекрати или се
претендира погасяване на вземанията поради давност, като в този случай следва
да се посочи срока, с изтичането на който вземането се е погасило., както и да
се формулира петитум, съответстващ на тези обстоятелства и се посочи цена на
исковата претенция, като се внесе като държавна такса сумата от 50лв. Съдът изрично
е указал на ищците, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната и производството
по делото ще се прекрати.
В
законоустановения едноседмичен срок ищците са подали писмена молба с вх.№10008
от 05.06.2020г. в която се повтарят фактите и обстоятелствата изложени в първоначалната искова молба както и
се повтаря първоначалния петитум-поради бездействие на кредитора повече от
2години и непредприемане на изпълнителни действия, изпълнителното дело е
следвало да бъде прекратено служебно, което не е било сторено в случая от ЧСИ и
ищците не могат да се позоват пред ЧСИ на тази давност ако липсва съдебно
решение, което да установи този юридически факт /изтеклата кратка 2годишна погасителна давност в периода
31.12.2015г.-31.12.2017г./; че след установяването на този факт по съдебен ред,
ЧСИ пристъпва към прекратяване на изпълнителното производство на основание
издадено съдебно решение за установяване на този факт-изтекла кратка погасителна давност, като след изтичането на
този срок изпълнителното производство не е следвало да се образува а
образуваното да се прекрати. Искането е формулиерано така:Моля да установите
със сила на присъдено нещо по отношение на АСВ ЕАД, че е изтекла кратката
погасителна давност от 2г. за периода 31.12.2015г. до 31.12.2017г.
За да остави
без разглеждане исковата претенция и да прекрати производството по делото
Пазарджишкият районен съд е приел в обжалваното си определение, че заявените
искови претенции с правно основание в
чл.124 ал.4 от ГПК са процесуално недопустими на основание липсата на процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно; че ищците обосновават правния си
интерес от предявените искови претенции с твърдения, че съществува кратка
2-годишна погасителна давност, с изтичането на която се поражда правото да се иска
прекратяване на висящо изпълнително производство и се моли съда да установи със
сила на присъдено нещо по положителен начин този факт с правно значение; че правният
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на установителен
иск, за който съдът следи служебно; че правният интерес във всеки случай, се
преценява конкретно, като се държи сметка за степента и начина на застрашаване
на твърдяното от ищеца право, респективно правоотношение; че в случая ищците
претендират установяване на положителен правопогасяващ факт, но съгласно чл.124
ал.4 изр.2-ро от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването
на факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон; че в
случая липсва правен интерес от установителен иск за претендирания от ищците
факт, тъй като неговото установяване не е предвидено в нормативен акт; че от
друга страна съдът не намира за нужно да оставя повторно исковата молба без движение за уточняване дали тази
претенция не касае други спорни правоотношения, тъй като самите ищци ги
поддържат по този начин и в допълнително подадената молба по повод оставянето на исковата молба
без движение.
Тези доводи на
исковия съд напълно се споделят от въззивната инстанция и въззивният съд
препраща към тях.
Погасителната
давност представлява юридически факт с правно значение и по своя характер и естество е
правопогасяващо възражение с което се
свързва съществуването или несъществуването на едно субективно право или правно
задължение. Позовавайки се на погасителна давност страната, която го въвежда
цели да постигне изгодни за себе си прави последници-погасяване на паричното задължение
което тя е имала към друга страна чрез отричане на неговото съществуване или
преклудиране на правото на насрещната страна да предяви вземането си срещу длъжника,
позоваващ се на погасителна давност по съдебен ред, респективно настъпила в
резултат на погасителната давност недължимост на това вземане при
принудителното изпълнение като погасено и
по този начин да цели да се освободи от отговорност поради бездействието на
кредитора. Позовавайки се на погасителна давност ищецът твърди, че вземането на
ответника повече не съществува и не може
да бъде осъществено по съдебен ред или по реда на принудителното изпълнение поради настъпването/изтичането/ на тази погасителна давност,
тоест, че занапред той /кредиторът/ вече е лишен от възможноста да установи вземането
по съдебен ред и да иска принудителното
му събиране. В изпълнителният процес когато длъжникът се позовава на
погасителна давност, той иска на това основание със сила на присъдено нещо да се
установи, че вземането на взискателя/кредитора/ повече не съществува и че той повече
не му дължи нищо като предявява иск за установяване на недължимостта на
паричното вземане поради изтекла погасителна давност, тоест целта е
установяване недължимостта на паричното
вземане поради настъпило правопогасяващо
възражение-изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Погасителната
давност е основанието на което се позовава длъжника за да се добере до изгодния
за него правен резултат-че не дължи нищо на кредитора, последното/резултатът/
представляващо по принцип петитума и искането на ищеца. Тоест във всички случаи
се касае за установяване съществуването или несъществуването на едно право или
правоотношение на основание твърдяния юридически факт с правно значение/давността/
и въз основа на него извлича изгодни за себе си прави последици. Погасителната
давност като факт с правно значение представлява основанието за претендирани от ищеца права или отричани
от него права на ответника.Тоест петитума следва да представлява установяване
на признатото или отричано от ищеца право, че не дължи парично вземане поради
изтекла погасителна давност.Погасителната давност обаче не представлява такъв
факт с правно значение, който да може да се установява по съдебен ред тъй като за
него няма предвидена норма която да позволява установяване съществуването му
като юридически факт. Разпоредбата на
чл.124 ал.4 от ГПК императивно сочи, че може да се предяви иск за установяване
истинността или неистинността на един документ,както и че иск за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон. Следователно
ищецът който твърди, че този факт с правно значение се е осъществил
следва да установява въз основа на него настъпили изгодни за себе си правни
последици-несъществуване на вземането на насрещната страна като погасено по
давност или настъпило служебно прекратяване на изпълнението поради изтекла
кратка двугодишна давност. Позовавайки се на двугодишната давност длъжникът по
изпълнението може да иска изпълнението да бъде прекратено по перемция с което
се прегражда възможността за последващи в това производство извършване на изпълнителни
действия по искане на взискателя и като последица вдигане на наложените
възбрани и запори.
В този смисъл
погасителната давност няма самостоятелно съществуване сама за себе си, тя не
може да бъде обект на самостоятелно производство за установяване като факт с
правно значение по исков ред защото такъв иск не е предвиден в закона, и че в същност тя винаги е основанието за предприемане на
конкретна искова защита на накърнени права на длъжника по изпълнението чрез
отричане правото на другата страна да
реализира паричното си вземане.
Трайната и
последователна практика на ВКС на РБ е в
посока, че едно парично вземане на
кредитор към длъжника, предмет на принудително изпълнение не съществува поради
погасяването му по давност; че
индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба; че за редовността на ИМ се следи
служебно, че въведеното основание за недължимост на претендираната парична сума
е погасителна давност, като петитума е отрицателен установителен иск че ищецът не дължи исковата
сума; че изпълнението може да се оспорва чрез предявяване на установителен иск за недължимост поради
изтекла погасителна давност на вземане, предявен за принудително изпълнение в
производство пред ЧСИ / определение №324 от 04.03.2014г. на ВКС по
гр.д.№7414/2013г., трето г.о.; определение №797 от 11.11.2016г. на ВКС по
гр.д.№2911/2016г.-четвърто г.о; определение
№177 от 09.06.2020г. на ВКС по ч.гр.д.№4127/2019г., четвърто г.о и
други/.
Установяване съществуването
на изтекла погасителна давност като факт
с правно значение в самостоятелно исково производство, както се посочи е
недопустимо тъй като няма предвиден в закона ред за неговото установяване.Настоящите частни жалбоподатели
и ищци в производството пред първата инстанция могат да защитят правата си по
друг предвиден в закона процесуален ред.
Предвид
изложеното ще следва да се потвърди обжалваното прекратително определение на
Пазарджишки районен съд като валидно, допустимо и по същество правилно. Не са
налице пороци на същото изложени в частната жалба на ищците Харизанови.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение
на Пазарджишки районен съд №1200 от 09.06.2020г. постановено по
гр.д.№936/2020г. по описа на същия съд, с което са оставени без разглеждане като
процесуално недопустими исковите претенции на И.Н.Х., ЕГН-********** и В.Д.Х.,
ЕГН-**********,*** чрез адвокат П.Н. със
съдебен адрес ***, против „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК -*********, със седалище
и адрес на управление в гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25, с правно основание в чл.124
ал.4 от ГПК за установяване на факт по положителен начин-че е изтекла кратката
погасителна давност от 2г. за периода 31.12.2015г. до 31.12.2017г. в хода на
изпълнително производство по изп.д.№2192/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л., /сега
прехвърлено по изп.д.№ 272/2019г. на ЧСИ Д.Д./
и е прекратено на основание
чл.130 от ГПК производство по гр.д.№936/2020г.
по описа на същия съд.
Определението
подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 във връзка с чл.280
ал.1 и ал.2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите-ищци
пред Върховния касационен съд на Р
България.
Председател: Членове:1. 2.