МОТИВИ
към присъдата по НОХД №6371 по
описа на
Варненски районен съд за 2011г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл
във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство пред първа инстанция
срещу подсъдимият Д.Г.И. по
обвинението му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 206
ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. Д.Г.И.
На 31.07.2010 г.,
в гр. Аксаково, обл. Варненска, противозаконно присвоил чужда движима вещ -
трамбовка – виброплоча "RUTTELPLATTE MIKASA MODEL 77, SERIENNNUMBER 1115, MOTOR ROBIN
EY200, 5PS", собственост на Я.Н.Я., на стойност 1000 лева, която владеел.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище,
че тъй като производството е проведено по правилата на предварителното изслушване
/чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде наложено съобразено с разпоредбата на чл.58А
от НК.
Защитникът на подс.И. моли съда да
наложи наказание при условията на чл.58А от НК.
Подс.
И. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:
На 15.07.2010 г. свид. Я.Я. закупил от свой познат,
живущ в Германия, трамбовка виброплоча "RUTTELPLATTE
MIKASA MODEL
77, SERIENNNUMBER 1115, MOTOR ROBIN EY200, 5PS", която служи за трамбоване на насипи и асфалт. Свид. Я.Я.
решил да отдава вещта под наем, като за целта дал обява във вестник
"Позвънете" и посочил телефон за връзка този на баща си - свид.
Николай Николов. Двамата свидетели решили, че наемната цена ще бъде 50 лева за
24 часа. На 30.07.2010 г. на телефона на свид. Николов се обадил подс. И.,
който казал, че ще бъде в центъра на гр. Аксаково, обл. Варна около 14.30 часа
с л.а. "Фолксваген Голф", бял на цвят, за да види трамбовката
виброплоча "RUTTELPLATTE MIKASA
MODEL 77, SERIENNNUMBER 1115, MOTOR ROBIN EY200,
5PS"
и да я вземе под наем. Свид. Я. отишъл на уговорената среща, качил се в
автомобила на подс. И., с който имало още едно лице и ги отвел до къщата на
дядо си - свид. П. ***. Свид. Я. през цялото време разговарял с подс. И. и
правил всички договорки с него. Подсъдимият пожелал да наеме машината за срок
от 24 часа, като следвало да я върне на 31.07.2010 г. Свид. Я. поискал личната
карта на подс. И., който му я дал и свидетелят записал пълните му данни - трите
имена и ЕГН-то му. Освен това, свид. Я. си записал и номера на автомобила,
управляван от подс. И. - Н 4791 АР. След като платил сумата от 50 лева, подс. И.
поискал да натоварят трамбовката виброплоча "RUTTELPLATTE MIKASAMODEL 77, SERIENNNUMBER
1115, MOTOR ROBIN EY200,
5PS" в горепосочения лек автомобил, което било
направено от свид. Я. и второто лице, което било с подсъдимия. Причината подс. И.
да не се включи в товаренето била, че както той обяснил, бил претърпял
катастрофа, вследствие на която бил с белези от рани по ръцете и лицето.
На 31.07.2010 г., след като подс.
И. не върнал наетата машина, свид. Николов започнал да го търси на използвания
от подсъдимия мобилен телефон - **********. Подс. И. му отговорил, че ще
задържи трамбовката виброплоча още един ден. След като не я върнал, свид.
Николов продължил да звъни на посочения телефон, но подс. И. започнал да го
заплашва. Посоченият телефонен номер ********** не е регистриран на името на подс.
И., но по делото са събрани доказателства, че именно той го е ползвал. Самият
той на 28.09.2010 г. е подал молба до Началника на РУП - Шумен, че ползваният
от него телефон с този номер е изчезнал. От изготвената по настоящото досъдебно
производство справка от Тлобул" е видно, че на 30.07.2010 г. първото
позвъняване от мобилния телефон на подсъдимия към мобилния телефон на свид.
Николов, е регистрирано на клетка Grivitza rq, block 56 /Shumen/, а не както подс. И. ***.
От заключението на назначената и приложена по делото съдебно-оценителна
експертиза е видно, че стойността на инкриминираната вещ е 1000 лева.
Производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, съдебно
психиатричната и оценителната експертизи,
свидетелството за съдимост и всички други писмени доказателства
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като
прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и
очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Д.Г.И.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
31.07.2010 г., в гр. Аксаково, обл. Варненска, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - трамбовка – виброплоча "RUTTELPLATTE MIKASA MODEL 77, SERIENNNUMBER
1115, MOTOR ROBIN EY200,
5PS", собственост на Я.Н.Я., на стойност 1000 лева, която
владеел.
Горното решение, съдът
взе по следните правни съображения:
Обект на
престъплението са обществените отношения засягащи имуществените права на
гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.
От обективна
страна престъплението е осъществено от
подсъдимия чрез действия по противозаконно отнемане на движимата вещ,
която владеел.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
противозаконното отнемане на процесната вещ е извършил с цел облагодетелстване
по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си и е целял настъпването на обществено опасните последици.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства – невъзстановяване на
веща, наличието
на предходна съдимост невлияеща
върху квалификацията на обвинението.
Причини
за извършване на деянието са ниската степен на
правна култура у подсъдимият, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като
не зачита законоустановения ред в страната.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази следното:
Деянието се отличава с
висока степен на обществена опасност. Относно обществената опасност и
личността на дееца
съдът отчита, обстоятелството, че И. е осъждан. По отношение на подс. И.
като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприема
невъзстановяване на отнетите вещи. Същевременно като смекчаващи обстоятелства
съдът приема обстоятелството че е съдействал за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство. Тези обстоятелства обаче в случая не са нито изключителни, нито
многобройни, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и
като взе предвид високата степен на обществена опасност на подс.И. и високата степен на
обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на
посегателствата против собствеността на територията на Р.България,
съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно
чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс. И. при условията
на чл.54 от НК при превес на отгечаващите отговорността му обстоятелства, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години – в средния предвиден в чл.206
ал.1 от НК размер. След определяне на това наказание като размер, съобразно
нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на
подс.И. да изтърпи наказание „Лишаване
от свобода” в размер на ДВЕ години, изтърпяването на което на основание чл.66
ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. Съдът намира, че са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок
определен към минималния размер предвиден в закона, а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите, както на специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: