Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 12.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                    разгледа докладваното

от съдията                            Атанасова                            АНД № 190  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

„ЕЛ И ЕМ ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.К.” № 5, представлявано от Е.Е.Т. е подал жалба до РС - гр. К.  чрез административнонаказващия орган – Началника на ОО „АА” – гр. С.срещу наказателно постановление № 42 – 0000092 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА”   – гр. С./ изпратено по подсъдност от СРС /, в която се  сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е поискано цитираното по - горе наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред настоящата инстанция  не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. М. – САК, който поддържа жалбата и моли съдът да отмени цитираното по – горе наказателно постановление, като излага подробни доводи.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, не е взела е становище по така подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните  и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

                С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на  3 000.00 / три хиляди / лева, на основание чл. 96г ал. 1, пр. 2 от Закон за автомобилните превози, за това, че на 05.12.2018 г. около 19.00 часа в гр. К., ул. „С.К.“ № 5, като превозвач притежаващ лиценз № 11934 за извършване на международен превоз на товари, същият извършва обществен превоз на товари с водач Н.И.И., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водач / не притежава карта за квалификация /, като превозът е извършен със СМR № ******* с моторно превозно средство с рег. № СВ *** ВН, с което е нарушил разпоредбата на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от  Закона за автомобилните превози.

         Нарушението е констатирано с акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г., който е съставен в ОО „АА“ – гр. С., в присъствието на управителя. По делото са приети като доказателства :  копие от Заповед № РД – 08 – 249 / 15.05.2015 г., оригиналът от акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г., СМR № ******* и други.  

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите И.Д.С. и А.Е.Н. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. От показанията на свидетелят И.Д.С., които съдът кредитира като достоверни се установява, че нарушението е извършено в гр. К., ул. „С.К.“ № 5, но нарушението е установено от актосъставителя, а не от него. Същият не е присъствал при установяване на нарушението, а е само свидетел при съставянето на акта.   

         При така установеното  от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :  

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.03.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган  с вх. № 52 – 00 – 29 – 1425 / 22.05.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение  № 259476 / 06.12.2018 г.,  намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени мястото на извършване на нарушениeто и обстоятелствата, при които е било извършено.

С оглед на изложеното липсват две от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 3 и т. 4 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „ Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началника на ОО „АА” – гр. С.наказателно постановление № 42 - 0000092 / 18.02.2019 г  се явява незаконосъобразно.

Също така съдът констатира, че не са приложени  никакви писмени доказателства, установяващи извършването на превозите от водача без документи за квалификация / карта за квалификация /. Именно този пропуск на актосъставителя е довел до съществени процесуални нарушения още в началото на административно наказателния процес, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Същото би било гарантирано само при посочване на конкретните курсове, извършени от водача Н.И.И., тяхната дестинация и време на извършването им. В този смисъл са императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Съществен пропуск представлява непосочването на конкретните дестинации, като място на извършване на нарушенията, тъй като същите имат значение за съставомерността им. В този смисъл не е коректно, като място на извършване на нарушението да се посочва седалището на самата фирма – нарушител.

Допуснатото нарушение е съществено и само по себе си е основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. От друга страна липсата на каквито и да било писмени доказателства, подкрепящи изложените в АУАН и НП факти представлява недоказаност на нарушенията. АНО задължително е следвало да изиска и приложи към административно наказателната преписка всички документи, установяващи извършването на превози от водача без карта за квалификация. Приложена е само СМR № SPV1812959, която не е на български език и има посочена дата 29.11.2018 г.

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 42 – 0000042 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА”  – гр. С., въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 259476 / 06.12.2018 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

       

         ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 42 – 0000092 / 18.02.2019 г. издадено от Началника на ОО „АА” - гр. С., с което на „ЕЛ И ЕМ ТРАНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. К., ул. „С.К.” № 5, представлявано от Е.Е.Т. на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози от ЗДвП  е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, за нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от  Закона за автомобилните превози.

         Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С.област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                

 

                                                              

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :