РЕШЕНИЕ
№ 2539
гр. С., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20221110205041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „ПР.СТ. 2021”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „О.“№131, етаж: партер, представлявано от управителя В.ИЛ. срещу
наказателно постановление (НП) №29-2100009/25.01.2022 г. на изпълняващ
длъжността директор на Дирекция „Международна трудова миграция” (Д
„МТМ”), с което на дружеството е наложена на основание чл.79, ал.4, във вр.
с чл.75а, ал.2 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ)
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
С жалбата се твърди, че акта за установяване на административно
нарушение и НП са съставени при съществено противоречие на
административнопроизводствените правила на ЗАНН, при извършване на
проверката и съставянето на акта за установяване на административно
нарушение е нарушена разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН, при издаването на
НП е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е взета предвид действителната фактическа
обстановка. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно, явно
1
необосновано и постановено при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила.
Съдът е разгледал производството по делото при условията на чл.61, ал.4
от ЗАНН, тъй като дружеството-жалбоподател е нередовно призовано на
посочения от него в жалбата адрес.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, доколкото е установено, че
гражданинът на третата страна З.Я. няма осигурен достъп до пазара на труда,
а за положения от него труд са извършени плащания на трудови
възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се
прави възражение за прекомерност, ако се претендират разноски от другата
страна.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
По повод на постъпило запитване в Д „МТМ“ при Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ (И А„ГИТ“) от чужда институция във връзка с
дейността на „ПР.СТ. 2021“ ЕООД и законността на наетите в нея работници
била извършена проверка на „ПР.СТ. 2021“ ЕООД от инспектори при Д
„МТМ“ при ИА „ГИТ“, като сред проверяващите бил и свидетеля Л.Б.. При
извършената проверка по документи на дружеството било установено, че
същото като местен работодател било сключило трудов договор
№005/21.07.2021 г. с лицето З.Я. (Z. JA.), който е гражданин на Република
Сърбия, роден на ------- г. със служебен номер от регистъра на НАП ------ на
длъжност „работник строителство“ на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.67,
ал.1 от КТ на пълно работно време от 8 часа и основно месечно
възнаграждение в размер на 1 200 лв. Съгласно приложената заповед за
командировка на З.Я. (Z. JA.) в чужбина №04/01.09.2021 г., работникът З.Я. е
бил командирован от своя работодател на строителен обект на адрес: гр. ТР.
ИТ., бул. „Р.С.“№20 за период от 27 дни, считано от 03.09.2021 г. със задача:
„ремонт на фасада“. С посочени в заповедта за командировка разходи за
същата за сметка на „ПР.СТ. 2021”ЕООД. Установява се от приложената
отчетна форма относно явяване/неявяване на З.Я. (Z. JA.) за м. септември
2021 г., че работникът има отработени 20 дни. Видно от платежната ведомост
2
на дружеството за м. септември 2021 г. работникът З.Я. (Z. JA.) е удостоверил
с подписа си, че е получил в брой сумата от 931, 18 лв. (нето) за отработени
от него 20 дни. На същия видно от представен разходен касов ордер от
23.09.2021 г. са заплатени командировъчни срещу подпис в размер на 525
евро.
Установява се от писмо на Агенция по заетостта, изпратено до ИА „ГИТ“, с
вх. №21097122/19.11.2021 г., че не постъпвало заявление за издаване
разрешение за работа на граждани от трети държави, както и не е
предоставяно становище на същата относно наличие или липса на основания
за предоставяне достъп до пазара на труда за лицето З.Я. (Z. JA.). Установява
се от изложеното в писмените обяснения в хода на проверката на
упълномощен представител на дружеството, че няма информация за
наличието на документ за достъп до пазара на труда.
Съставен бил протокол № ПР2141126 от 21.12.2021 г. за проверката, която е
била осъществена в периода 02.11.2021 г. – 21.12.2021 г., с който са
констатирани освен посоченото и други нарушения и който е връчен на
упълномощено от управителя на дружеството лице Г.Т. на 21.12.2021 г., т.е.
на датата на съставянето му.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 21.12.2021 г. от Л. Б. – главен инспектор при Д „МТМ“
за нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ. Актът е връчен на упълномощено от
управителя на дружеството лице на датата на съставянето му, а именно на
21.12.2021 г.
Установява се от Заповед №777/04.06.20202 г. на изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“, че Л. Б. е назначен, считано от 08.06.2020 г. на длъжност
„главен инспектор“ в Д „МТМ“.
Въз основа на АУАН на 25.01.2022 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от и. д. директора на Д „МТМ“, като оправомощено
длъжностно лице въз основа на Заповед №З-0061/14.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“. Със Заповед №ЧР-891/30.12.2021 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ на Г.К.К. е наредено да изпълнява и
длъжността директор на Дирекция „Международна трудова миграция“ в ИА
„ГИТ“ до назначаване на титуляр на длъжността, но за не повече от шест
месеца, което допълнително служебно правоотношение е прекратено, считано
3
от 16.02.2022 г. със Заповед №ЧР-100/16.02.2022 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитания в хода на производството свидетел Б., които са пълни и
непротиворечиви. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не
намира помежду им противоречия, поради които да посочи кои от тях
кредитира и кои не.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, видно
от разписка та, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление на 04.03.2022 г., както и входирането на жалбата, която е
подадена на 18.03.2022 г. до съда и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
№29-2100009/25.01.2022 г. на изпълняващ длъжността директор на Дирекция
„Международна трудова миграция” намира, че същите са съставени от
оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им и това е така,
защото:
Съгласно чл.11, т.3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ” Дирекция
„Международна трудова миграция” е специализирана администрация.
Установява се от представената по делото Заповед №З-0061/14.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, че директора на Д „МТМ” е
оправомощен да издава наказателни постановления, когато актовете са
съставени от контролните органи в съответната дирекция и конкретното лице,
което е издало НП е било изпълняващо длъжността директор на посочената
специализирана администрация към датата, на която е издадено НП, т.е. в
случая е налице компетентност на конкретното длъжностно лице да издаде
обжалваното наказателно постановление, въз основа на горепосоченото
оправомощаване. АУАН е съставен от контролен орган при Д „МТМ”.
Поради което съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са съставени/съответно издадени от
4
компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискването на чл.79, ал.4
от ЗТМТ.
Не се констатират в хода на административно-наказателното производство
допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществени
такива и с които да се засягат основни права, включително това на защита на
подведеното под административнонаказателна отговорност ЮЛ, поради
следното:
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен на 21.12.2021 г. за твърдяно нарушение, осъществено на
21.07.2021 г., но което е констатирано в хода на проверка, осъществена в
периода 02.11.2021 г. – 21.12.2021 г., т.е. в тримесечния срок, а НП е издадено
в шестмесечния срок от съставянето на акта, конкретно на 25.01.2022 г.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на дружеството-
жалбоподател. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Посочено
е място и време на осъществяването на така твърдяното административно
нарушение. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства
на посочената в акта и НП правна квалификация на същото.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като от
събраните по делото доказателства се установи, че дружеството-
жалбоподател има качеството на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от
ДР на ЗТМТМ, а именно: „Местен работодател“ е физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно
и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, осъществяващо
дейност на територията на Република България, регистрирано по българското
законодателство или по законодателството на друга държава - членка на
Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария“, което е
наело на работа по трудов договор „гражданин на трета държава“.
Разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗМТМТ дава определение за понятието
„Гражданин на трета държава“ - „лице, което не е гражданин на Република
България и не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
5
пространство, или на Конфедерация Швейцария.“
Съгласно разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗМТМ: „Наказанието по ал. 1 се
налага и на работодател - физическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци - граждани на
трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага имуществена
санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.“.
В случая се касае за ЮЛ „ПР.СТ. 2021”ЕООД, което е местен работодател
и е наело гражданин на трета държава по трудов договор на работа на
21.07.2021 г., когато същият е бил сключен с лицето З.Я. (Z. JA.), гражданин
на Република Сърбия, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта. По делото бяха събрани безспорни доказателства, че
дружеството-жалбоподател не е подавало заявление за такова разрешение,
както и не е получавало разрешение от Агенцията по заетостта, което ЗМТМ
изисква за сключване на трудов договор с гражданина на трета държава З.Я.
(Z. JA.). Въпреки това трудов договор е бил сключен между дружеството и
лицето на 21.07.2021 г. и лицето З.Я. (Z. JA.), гражданин на Република Сърбия
е престирало труд, както и му е било заплащано уговореното трудово
възнаграждение от местния работодател – жалбоподател в настоящето
производство.
Предвид което състава на административното нарушение е реализиран
изцяло. Субектът на нарушението е лицето – местен работодател, в случая
лицето, което формира и реализира волята на юридическото лице.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на ЮЛ (чл. 83 ЗАНН).
Наложена е санкция на основание чл.75а, ал.2 от ЗМТМ, в която норма е
определен размера на санкцията, съответно за ЮЛ имуществена санкция, в
размер от 2 000 лв. до 20 000 лв. Съдът приема, че атакуваното НП се явява
обосновано с оглед на наложеното наказание, тъй като наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер от 2 000 лв.
При определянето на наказанието следва да се вземат всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, тежестта на нарушението и други,
които са визирани в чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Поради което и с оглед съблюдаване на принципите въведени в
6
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН размера на санкцията, която е
предвидена в закона минимална такава е правилно определен и съдът намира,
че ще бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1 от
ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като
не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което са
налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Степенна на засягане на обществените
отношения не е малозначителна, касае се за наемане на работа на гражданин
на трета държава, за когото важи специален разрешителен режим, въведен в
ЗТМТМ и се изисква за наемането на такъв от местен работодател
разрешение от Агенцията по заетостта, което е необходимо с оглед
регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети
държави Горното води до извод, че не е налице маловажност на нарушението,
предвид и което правилно е било издадено от наказващият орган НП. Съдът
намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63, ал.2,
т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите от същия вид.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на
процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явява основателна. Това е така,
доколкото административното нарушение се явява установено, в случая
следва да се приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК,
7
ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските
се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на директора на Д „МТМ“, който се е явил в проведеното
съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не е такова с фактическа и
правна сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН,
във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100
(сто лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция
по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №29-2100009/25.01.2022 г.
на изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Международна трудова
миграция”, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ПР.СТ. 2021”ЕООД, с ЕИК ------, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „О.“№131, етаж: партер, представлявано от управителя
В.ИЛ., да заплати в полза на ИА „ГИТ“, с БУЛСТАТ ---------, с адрес: гр. С.,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 сумата от 100 (сто лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8