Р
Е Ш Е
Н И Е № 497
гр.Пловдив, 11. 05. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 311/ 2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от С.П.Ж., ЕГН – **********, против Решение № 4180/29.11.2017г. на ПдРС- XXI гр.с. по гр.д.№ 12236/2016г., допълнено с Определение № 2756/23.03.2017г.
на ПдРС- XXI гр.с. по гр.д.№ 12236/2016г., с
което е признато в отношенията с „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, че дължи на дружеството следните суми- 224,98 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ул.”***, за периода 01.06.2013 г. – 30.09.2015 г.; 40,03 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.07.2013 г. – 05.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.07.2016 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5507/07.07.2016
г. по ч. гр.
дело № 9453/2016 г. на ПдРС, X гр. с.; също така е осъден да заплати сумата от общо 36,41 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№ 9453/2016 г. на ПРС, X гр. с-в и сумата
от общо 373,51 лв. за разноски по
гр.д.№ 12236/2016г.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят
изцяло.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК -*********, чрез юрк.А.Т., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против С.П.Ж. е заведена искова молба, с която
посочва, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на
имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.”*** имал качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
предоставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач, доставило на ответника топлинна енергия на стойност 224,98
лв. през периода 01.06.2013 г. – 30.09.2015 г. /след допуснато изменение на
исковете, чрез намаляване, поради оттегляне, на осн. чл. 214, вр. с чл. 232 ГПК
– вж. влязло в законна сила протоколно определение от 28.02.2017 г. – л.91-94/,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължал и сумата от 40,03 лв. - обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.07.2013 г. – 05.07.2016 г. Ответникът не
изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по ч. гр. дело № 9453/2016 г. на ПдРС, X гр. с-в, била
издадена заповед № 5507/07.07.2016 г. по чл. 410 ГПК за посочените вземания /в
по – високи размери/, ведно с разноски от общо 325 лв. В срока по чл. 414, ал.2
от ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост, поради което за ищеца се
породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл.
415 от ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 06.07.2016 г. до окончателното погасяване,
както и разноските за заповедното и настоящото производство.
Ответникът
С.П.Ж. депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който
оспорва предявените искове. Оспорва
съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, предвид
липсата на писмен договор и реалното ползване на ТЕ през исковия период. Нямало
годни доказателства относно правилността и верността при начисляването и
разпределянето на ТЕ. Оспорва се годността и изправността на топломера в
абонатната станция, за който в процесния период не бил осъществен контролът по
реда на ЗИ, чрез одобряване на тип и извършване на първоначална, и последваща
проверка. Поради това и извършените измервания не можели да се считат за
достоверни, при което искът се явявал недоказан. Като собственик на средството
за измерване, ищецът не спазил законовите изисквания на чл. 44 ЗИ. Същият
системно нарушавал и изискванията на чл. 46, ал. 3 на Наредба 16-334, тъй като
при всяка подмяна, ремонт или отчитане на показанията на топломера в абонатната
станция, не е присъствал оторизиран представител на собствениците, който да
подписва изготвения протокол. През исковия период, топломерът бил негоден и
липсвал сертификат за извършена проверка. Липсвали документи за извършвани
ежемесечни отчети /верификационен картон/. Абонатната станция не функционирала
нормално, а в ущърб на потребителите, тъй като датчикът за външната температура
не бил годен да отчита правилно. Оспорва се размерът на технологичните разходи.
Оспорва се начисляването на стойности за БГВ. Твърди се, че начислените сметки
за СИ са почти два пъти по-високи от нормативно допустимите, а също и
технологично невъзможни. Не било ясно по колко и за кой компонент на ТЕ се
отнасят начислените суми. Отделно, ответникът многократно отправял уведомления
до ищеца, че не желае повече да бъде негов абонат, но без успех. Описват се
разлики между констатирани от потребителя показания на измервателните уреди и
такива за потребена ТЕ, отразени в издадени фактури, за които дружеството било
уведомено, но реакция не последвала. Горното било доказателство за
неправилността на начисленията и недължимостта на търсените суми. Преди да
започне отоплителен сезон 2012/2013 г., ответникът спрял консумацията на БГВ и
парно към жилището си. Твърди се, че счетоводните записвания на ищеца са
нередовно водени, при което се оспорва и размерът на претенциите. Приложима
била и нормата на чл. 62, ал. 2 от ЗЗП, доколкото ответникът многократно
заявявал, че не желае да ползва ТЕ. Издаването на фактури за плащане на
непоискана ТЕ, представлявало нелоялна търговска практика, която била забранена
от закона /чл.68в от ЗЗП/, при което и сумите не били дължими. Фактурите, в
които били обективирани вземанията, се изготвяли по недействителни данни –
служебно, съобразно Методиката към чл.61, ал. 1 от Наредбата и не отразявали
реалното потребление на ТЕ за процесния обект, поради което противоречали на
нормата на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от 05.04.2006
г. За исковия период, отоплителните тела в имота, не били в състояние да
отдават ТЕ, при което и търсената сума била недължима, т.к. не била начислена
на база действителна консумация на ТЕ. Сочените показатели за потребена ТЕ били
неверни и силно завишени, при неправилно приложение на нормативната уредба и
грешни изчисления. Оспорват се всички извършени измервания в абонатната
станция, т.к. топломерът не бил монтиран на нормативно определеното място – границата
на собствеността, при което същият не отчитал само ТЕ, доставена на абонатите,
а и ТЕ, която е преминала през станцията. Въведено е възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на претенцията за периода
01.12.2012 г. – 06.07.2013 г., доколкото се касаело за периодично вземане
/позовава се на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС/.
Предвид всичко изложено е направено искане за отхвърляне на исковете в цялост.
Претендирани са разноски.
В заповедното ч.гр.д.№
9453/2016г. е представен препис – извлечение от сметка на ответника за
процесния период, в която е отразено, че задълженията
са за сградна инсталация и услуга разпределение.
В
хода на производството по гр.д.№ 12236/2016г. са допуснати СТЕ с в.л. инж.И. Б.,
прието в съдебно заседание на 27.04.2017г.; СТЕ с в.л. инж. В.Ш., прието в съд.
заседание на 26.06.2017г. и ССЕ /Основно и Допълнително заключение/ с в.л. В. Ш., прието в съд. заседание на 12.10.2017г.
Районен съд –Пловдив, за да уважи
исковете в предявените размери, излага основни съображения, че според
нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка. Възражението на ответника в обратна насока е
неоснователно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. Същият е задълженото лице да заплаща продажната
цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. на III ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Исковата
претенция касае доставена ТЕ за имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.”***.
Обстоятелството, че ответникът е негов собственик, е отделено като безспорно с
доклада /Определение по чл. 140 ГПК № 1277/09.02.2017 г. –л.54 -56/.
Следователно, същият има качеството на потребител
на топлинна енергия. Предвид на тези обстоятелства, Районният съд е наложил правен извод, че между
страните по делото са налице договорни отношения по покупко - продажба на
топлинна енергия за битови нужди, с включените права и задължения, съгласно ЗЕ
и Общите условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, а според чл. 13, ал. 1, т. 1 от ОУ, купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в
чл. 34, ал. 1 от ОУ, според който – месечните дължими суми се заплащат в 30 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация, на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, са регламентирани в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
Районният
съд се е позовал на повторната СТЕ, с която изрично се обосновава, че за
процесния период, абонатната станция е работила и обслужвала сградата, в която
се намира имотът на ответника, като на последния е начислявана само ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, за проектен отопляем обем на апартамента 205
куб.м. Общият топломер в АС бил монтиран на входа й, като бил метрологично
годен и отговарял на изискванията на Наредбата за топлоснабдяване. Всички
нормативни изисквания относно поддръжката, прегледа и експлоатацията му били
спазени, като тези изводи експертът мотивира както с лични впечатления относно
състоянието му при оглед на място, така и след анализ на приетите по делото
писмени доказателства /протоколи за метрологична годност/. В о.с.з. / на л.159
гръб/ експертът допълва, че топломерът бил годен до м. ноември 2018 г., което
се установило при посещение на място и направения оглед, за което е приложен и
снимков материал към СТЕ. Посочено е, че
за периода /първоначалния исков, в който се включва и процесният/, редовно са
изчислявани технологичните разходи на абонатната станция и са приспадани от
общата подадена и измерена ТЕ за сметка на ЕВН. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, но и
такива от топлинния счетоводител относно
дяловото разпределение. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Аргументирано е,
че когато в сграда – етажна собственост, се прилага дялово разпределение чрез
индивидуални топломери /апартаментни – с каквито разполагат всички имоти в ЕС/,
ТЕ за отопление се определя по „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради
– етажна собственост” – т.7 от Наредбата за топлоснабдяването, а в случая –
според инсталирана мощност на отоплителната система. Последната се засичала от
топлинния счетоводител преди всеки отоплителен сезон, а инсталираната мощност
се подавала като справка към ЕВН и размерът й фигурирал във всяка справка
–приложение към фактурите на абонатите. Начислените от ЕВН стойности на ТЕ за
процесния период били правилни и възможни за нормално функционираща отоплителна
инсталация на сградата. От общото количество консумирана ТЕ, извлечена от
показанието на общия топломер в АС, било приспаднато количеството ТЕ за БГВ,
след което остатъкът бил разпределен на абонатите в ЕС като енергия за отопление,
отчетена по апартаментните топломери, а разликата – разпределена като енергия
за сградна инсталация. ТЕ за сградна инсталация била разпределена
пропорционално по отопляемите обеми на ЕС. Тя не се изчислявала и начислявала
конкретно за даден имот, който в даден момент ползвал ТЕ за отопление, а била
разлика между общия и апартаментните топломери, с приспадане на ТЕ за БГВ.
Допълнено е, че при определяне на сградната инсталация, не се използвала
проектната мощност на отоплителната инсталация, а инсталираната, която можела да бъде променлива величина в
периодите, тъй като имало възможност за промяна в мощностите на консуматорите в
ЕС. В случая, била използвана т.7 от Методиката, т.к. ЕС била с апартаментни
топломери. Като приложение № 1 към СТЕ, вещото лице е представило подробна
справка за начислената ТЕ за имота през
процесния период.
Районният
съд е кредитирал заключението като ясно, компетентно и безпристрастно
изготвено, доколкото вещото лице е отговорило обективно и подробно на
поставените му задачи.
Не са
споделени възраженията на ответника за неправилност на начислените
количества ТЕ за имота. Установило се е, че АС е функционирала, а топломерът е
бил в изправност и е бил годен да отчита. Не са възприети твърденията в обратна
насока, тъй като са опровергани от съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства и СТЕ. Досежно възраженията, че ответникът неколкократно
информирал ищцовото дружество, че не желае да ползва предоставените услуги, при
което не дължал заплащане на непоискана доставка, Районният съд е посочил, че чл. 139 и сл. ЗЕ урежда възможността за
прекратяване на топлоснабдяването само
при постигнато съгласие между най-малко
две трети от собствениците в сграда в режим на ЕС
/чл.153, ал.2 от ЗЕ/, като отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата /чл.153, ал.6 от ЗЕ/. Доставката на ТЕ в
сгради под режим на етажна собственост е регламентирана законодателно като
услуга, която се ползва от самата ЕС. ЗЕ изисква съгласие на ЕС както за
присъединяване към топлопреносната мрежа, така и за прекратяване на доставката
на ТЕ. По делото е нямало спор, че такава е ползвана в периода в сградата,
поради което за непоискана услуга не може да става дума. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява
вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост,
затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на
доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди енергия в общите части при доставката
на централно отопление в сградата. Конкретният размер на задълженията на
абоната се е установило от вещото лице по ССчЕ, което изчислява разпределеното
количество ТЕ за сградна инсталация, на база данните от СТЕ, тези, предоставени
от ищеца и нормативно определените цени на услугата. Вещото лице посочва, че за
процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло като размери
с претендираните в настоящото производство суми. Районният съд кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Според чл. 34, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, купувачът е длъжен да заплаща
месечната дължима сума за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Плащане не се е твърдяло и доказало. Затова, дължи
се и обезщетение за забава за процесния период в установения от вещото лице
размер.
Възражението за изтекла погасителна давност е
преценено също като неоснователно. Заявлението по чл. 410 от ГПК е постъпило в
съда на 06.07.2016 г., от когато се счита предявен искът по чл. 422 ГПК,
съобразно законовата фикция. Предвид периодичността на вземанията е приложима
тригодишната давност /чл. 111, б. „в” ЗЗД; ТР № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС,
ОСГК/, която е прекъсната на 06.07.2016
г. /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Всички задължения, чиято изискуемост настъпва
преди 06.07.2013 г. са погасени по давност, но процесните не са, тъй като
сумите за началния период 01.06.2013 г. - 30.06.2013 г. са дължими на
30.07.2013 г. /чл.34 от ОУ/.
С подадената
въззивна жалба от С.П.Ж. се възразява срещу направените
правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно.
В хода на въззивното производство е допусната СТЕ при
условията на чл.266 от ГПК с в.л. инж. В.Ш..
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на
осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателят въвежда първо основно възражение, че не е налице реална
доставка. Счита, че следва да се има предвид това, че договорът за продажба на
ТЕ е реален, следователно сметката за предоставена енергийна услуга може да се
отнася единствено и само до реално потребена топлинна енергия. Фактурите, в
които е обективирано процесното вземане обаче не отразяват реалното потребление
на топлинна енергия в процесния обект, поради което противоречат на
разпоредбата на чл.13 ал.2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от
05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги. На следващо място, с жалбата се възразява,
че многократно е уведомявал ищцовото
дружество, че не желае да му бъде доставяна топлинна енергия, тъй като в
издаваните фактури били посочвани данни, които не отговарят на обективната
истина, защото не отразяват действително изразходеното. В тази връзка
продължава да поддържа и оплакването, че издаването на фактури съставлява
нелоялна търговска практика, която е забранена от чл.68а от ЗЗП. Жалбоподателят
възразява, че неправилни са и изводите на Районния съд за изправност и годност
на средството за търговско измерване в абонатната станция. Не се е установило,
че топломерите са били годни СТИ за процесния период и че точно са отчитали
доставената до абонатната станция топлинна енергия. На следващо място,
възразява се, че Районният съд не е отчел редовността на счетоводството.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни. Договорът за
продажба на ТЕ е реален и е налице реална доставка, тъй като топлинна енергия е
налице пренос на топлинна енергия до всички общи части на сградата, които са
неделими от собствеността. По отношение на начисляваната топлинна енергия,
Районният съд е кредитирал заключението на СТЕ с в.л. В. Ш.. С експертизата е
обосновано, след извършен анализ на техническите резултати, че общият топломер
е метрологично годен и отговаря на изискванията на Наредбата за
топлоснабдяване. Експертът се е запознал не само с приложените по делото протоколи
за метрологична годност, но и извършил лично оглед на място в абонатната
станция. Посочил е, че в сграда – етажна собственост се прилага дялово
разпределение чрез индивидуални топломери /апартаментни топломери/, с каквито
са снабдени всички апартаменти. В таблица Приложение № 1 е показана справка за
начислената ТЕ за процесния имот за периода. До същата е достигнато чрез
подробни извлечения на ежемесечните показания на апартаментия топломер на
имота, както и общо консумираната ТЕ отчетена помесечно от общия топломер в АС
на блока. Ето защо, фактурите отразяват реалното потребление на абоната. Относно
размерите е взета предвид ССЕ с в.л. В. Ш., с оглед на констатацията, че за
периода 01.06.2013г. – 30.09.2015г.
счетоводството на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД е водено редовно за доставката на топлинна енергия на ответника.
Следва да се отбележи, че със заключението на СТЕ на вещото лице инж.Ш.,
прието във въззивна инстанция, са
направени констатации, че когато се използват средномесечните температури от
метрологична станция „***“ начисленията за разпределение на ТЕ за сградна
инсталация ще бъдат по-големи от тези, при използването на средномесечните
температури от метрологичната станция на ***“, при еднаква проектна мощност на
абонатната станция, в един и същи период.
По
настоящето дело е отчетено Решение на СЕС– IV състав от 05.12.2019г. по преюдициални дела
С- 708/17г. и С- 725/17г., което е относимо към процесния спор и води до
утвърждаване на правните изводи на Районния съд, включително и за повдигнатия
въпрос за нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар.
Обжалваното
решение е правилно и подлежи на потвърждаване.
Съобразно
правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на дружеството сумата
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Не са налице
основанията на чл.241 от ГПК за разсрочване изпълнението на постановеното
решение.
Обжалваемост.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава
Решение №
4180/29.11.2017г. на ПдРС- XXI гр.с. по гр.д.№ 12236/2016г., допълнено с Определение № 2756/23.03.2017г.
на ПдРС- XXI гр.с. по гр.д.№ 12236/2016г.
Осъжда С.П.Ж., ЕГН – **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК -*********, сумата 150
лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :