Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 02.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІІ А въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: К. МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно
гражданско дело № 4226 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 22.04.2019г., постановено по гр.д. № 32066/2017г. по описа на СРС,
ГО, 150 състав, е признато за установено по предявения от К.А.М. срещу „Б.Д.“
ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, че
в полза на ответника не съществува ипотечно право, възникнало на основание учредена
законна ипотека, вписана в том 1, акт № 46/2014г., дв. вх. рег. №
2919/07.05.2014г. на СВ – гр. Велико Търново, обективиран в нотариален акт №
673, том 4, рег. № 4135 на нотариус Т.Б., с район на действие – Районен съд
Велико Търново, върху следния недвижим имот: поземлен имот № 157029 по плана за
земеразделяне на землище на с. Раданово, с начин на трайно ползване: стопански
двор, с площ на имота 1, 642 дка, трета категория, при граници и съседи: имот №
157037 - ведомствен път на Община Полски Тръмбеш – КЕ, имот № 157030 - стопански
двор на ДПФ – МЗХ, имот № 157028 - стопански двор на Г.П.Г., заедно с построената
в имота сграда с друго предназначение, представляваща метален навес с площ от
494 кв.м.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – „Х.****“
ЕООД.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Б.Д.“ ЕАД, в която се
поддържа неправилност на изводите на първоинстанцинния съд поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди,
че към момента на вписване на ипотеката, собственик на недвижимия имот е
ипотекарният длъжник „Х.****“ ЕООД и правото му на собственост произтича от нотариален
акт за покупко-продажба от 07.05.2014г. Поддържа, че банката не е била страна в
производството по гр.д. № 1625/2014г. по описа на РС – Велико Търново, по което
е постановено решение за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба
от 12.10.2011г. и е прието за установено, че собственик на недвижимия имот е ЕТ
„Г.Г.-Р.**“. Поради тези съображения счита, че не е обвързана от силата на
пресъдено нещо по това решение. Освен това навежда съображения, че законната
ипотека била вписана в Служба по вписванията на дата, предхождаща датата на
вписване на исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 1625/2014г. по
описа на РС – Велико Търново, поради което постановеното по това дело решение е
непротивопоставимо на ипотекарния кредитор. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна К.А.М. е подал отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения.
Счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че прогласената със
съдебното решение нищожност на договора за покупко-продажба има ретроактивно
действие. Наведеният от жалбоподателя довод за действието на развалянето на
договор по чл. 88, ал. 2 от ЗЗД намира за неотносим към предмета на спора.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от третото лице-помагач „Х.****“ ЕООД, с
която първоинстанционното решение е обжалвано с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Навежда съображения, че към датата на вписване на законната
ипотека – 07.05.2014г., ипотекарният длъжник е бил собственик на недвижимия
имот въз основа на валиден нотариален акт. Освен това счита, че дори и да се
приеме, че е нарушена нормата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и ипотеката е учредена
от несобственик, то това няма да доведе до нищожност на учредената ипотека, а
само до недействителност на същата. Поддържа доводи, че прогласяването на
нищожност на прехвърлителната сделка няма обратно действие и не може да засегне
правата на ипотекарния кредитор, доколкото процесната ипотека била вписана
преди вписване на исковата молба по гр.д. № 1625/2014г. по описа на РС – Велико
Търново. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната
страна К.А.М. е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва.
Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като поддържа
становище, че прогласяването на нищожността на прехвърлителната сделка има
обратно действие, което в случая води до извод, че при вписването на законната
ипотека е нарушена императивна правна норма – чл. 167, ал. 3 от ЗЗД и ипотеката
не е породила желаното между страните правно действие.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен
е иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от К.А.М., в която се твърди, че е взискател
по изпълнително дело № 20167280400330 по описа на ЧСИ Д.К., с рег. № 728 на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд Велико Търново, с предмет принудително
събиране на парични вземания от длъжника ЕТ „Г.Г.-Р.**“, за което бил издаден
по в.т.д. № 244/2015г. по описа на Апелативен съд Велико Търново изпълнителен
лист за осъждане на длъжника да заплати сумата от 40 910 лева –
неизпълнено задължение за връщане на парична сума по договор за заем от
14.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 07.07.2014г. до окончателното изплащане. По делото били проведени действия по
принудително изпълнение и била извършена публична продан на следния недвижим
имот: поземлен имот № 157029 по плана за земеразделяне на землище на с.
Раданово, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ на имота 1, 642
дка, трета категория, при граници и съседи: имот № 157037 - ведомствен път на
Община Полски Тръмбеш – КЕ, имот № 157030 - стопански двор на ДПФ – МЗХ, имот №
157028 - стопански двор на Г.П.Г., заедно с построената в имота сграда с друго
предназначение, представляваща метален навес с площ от 494 кв.м., който
поземлен имот е с идентификатор 61279.157.29, с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-11/31.05.2014г. на изпълнителния директор на АГКК. Имотът бил възложен на
Г.Г.Г.за сумата от 49 999 лева с ДДС, която сума била внесена от купувача.
В изпълнителното производство като присъединен взискател била конституирана на
основание чл. 459 от ГПК „Б.Д.“ ЕАД въз основа на законна ипотека, вписана в
том 1, акт № 46/2014г., дв.вх.рег. № 2919/07.05.204г., с кредитополучател „Х.****“
ЕООД. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба продажната цена
подлежала на разпределение по реда, предвиден в чл. 136 от ЗЗД. В исковата
молба се сочи още, че ипотекарният длъжник „Х.****“ ЕООД не е бил собственик на
имота към датата на вписване на законната ипотека, тъй като по отношение на
него и на неговия праводател било постановено влязло в законна съдебно решение
по гр.д. № 1625/2014г. по описа на РС – Велико Търново. С посоченото решение е
прогласен за нищожен поради противоречие със закона договор за продажба на
описания по-горе недвижим имот от 12.10.2011г., сключен между Г.Г.Г.в
качеството му на ЕТ „Г.Г.-Р.**“ /като продавач/ и К.А.М. /като купувач/ с
нотариален акт № 599, том III,
дело № 428/2011г. и е прието за установено по отношение на К.А.М., М.Н.М., „А.**“
ООД и „Х.****“ ЕООД, че Г.Г.Г.в качеството му на ЕТ „Г.Г.-Р.**“ е носител на
правото на собственост върху поземлен имот № 157029 по плана за земеразделяне
на землище на с. Раданово, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ
на имота 1, 642 дка, трета категория, при граници и съседи: имот № 157037 -
ведомствен път на Община Полски Тръмбеш – КЕ, имот № 157030 - стопански двор на
ДПФ – МЗХ, имот № 157028 стопански двор на Г.П.Г., заедно с построената в имота
сграда с друго предназначение, представляваща метален навес с площ от 494
кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба от 22.07.2009г., обективиран в
нотариален акт № 148, том 1-ви, дело № 129/2009г. Ищецът твърди, че в
образуваното изпълнително дело той е хирографарен кредитор и е насочил
изпълнението към недвижимия имот, предмет на проведената публична продан, който
имот бил и предмет на вписана в полза на „Б.Д.“ ЕАД законна ипотека, като
обезпеченото вземане на банката е по-голямо по размер от продажната цена на
имота и ипотекарният кредитор следва да се удовлетвори предпочитателно. Това от
своя страна би довело до невъзможност на ищеца да удовлетвори своето вземане,
за което има издаден в негова полза изпълнителен лист. Доколкото обаче с
влизане в сила на решението по гр.д. № 1625/2014г. по описа на РС – Велико
Търново имущественото право се е върнало в патримониума на първоначалния
праводател, т.е. в патримониума на продавача ЕТ „Г.Г.-Р.**“, счита, че
последицата от обявената нищожност на договора за покупко-продажба от
12.10.2011г. е несъществуването на ипотечното право в полза на ответната банка.
В случая била нарушена императивната разпоредба на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД,
според която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването
на договора принадлежат на лицето, което я учредява. По изложените съображения
е направен извод, че ипотеката не е породила своето действие, в резултат на
което ипотекарният кредитор „Б.Д.“ ЕАД не следва да бъде удовлетворяван
предпочитателно по изпълнително дело. Ето защо е предявен иск за установяване
спрямо „Б.Д.“ ЕАД, че в нейна полза не съществува ипотечното право, възникнало
на основание учредена законна ипотека, вписана в том 1, акт № 46/2014г., дв.
вх. рег. № 2919/07.05.2014г. на СВ, обективиран в нотариален акт № 673, том 4,
рег. № 4135 на нотариус Т.Б., с район на действие – Районен съд Велико Търново,
върху следния недвижим имот: поземлен имот № 157029 по плана за земеразделяне
на землище на с. Раданово, с начин на трайно ползване: стопански двор, с площ
на имота 1, 642 дка, трета категория, при граници и съседи: имот № 157037 ведомствен
път на Община Полски Тръмбеш – КЕ, имот № 157030 стопански двор на ДПФ – МЗХ, имот
№ 157028 - стопански двор на Г.П.Г., заедно с построената в имота сграда с
друго предназначение, представляваща метален навес с площ от 494 кв.м.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е недопустимо и подлежи на
обезсилване, по следните съображения:
По
въпросите за правния интерес от предявяване на иск по реда на чл. 464 ГПК и
момента, в който възниква този интерес, е създадена задължителна практика на
ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №
756/22.12.2011г. по ч.гр.д. № 641/2011г. на ВКС, ІV ГО, определение №
159/31.03.2009г. по ч.гр.д. № 1930/2008г. на ВКС, І ГО и определение № 556 от 02.10.2014г.
по т.д. № 4610/2013г. на ВКС, ІІ ТО, в която е прието, че предвидената в чл.
464, ал. 1 ГПК защита на взискателя по изпълнителното дело възниква от момента
на присъединяването на друг взискател, от който момент се поражда и правният
интерес за взискателя да предяви отрицателния установителен иск по чл. 464, ал.
1 ГПК срещу длъжника и присъединения взискател, с когото се конкурира. С
присъединяването на нов взискател всеки един от първоначалните взискатели има
интерес да оспори с иск по чл. 464, ал. 1 ГПК вземането му, тъй като с
присъединяването възниква задължение за съдебния изпълнител да извърши
разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК, като
реализирането на защитата извън визирания в чл. 464, ал. 1 ГПК едномесечен срок
от разпределението не рефлектира върху допустимостта на иска. Ето защо всеки
един от първоначалните взискатели има интерес да оспори правото на
предпочитателно удовлетворяване при разпределение на сумите на присъединил се
ипотекарен кредитор.
Исковата
защита на взискател, който оспорва съществуваването на вземането на друг
взискател – кредитор е уредена в чл. 464 от ГПК. Оспорването може да касае
както основанието на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото
последната поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените
в изпълнителното производство суми. При оспорване и отпадане на привилегията,
заделената за присъединилия се взискател сума ще уголеми вземанията на другите
взискатели или ще бъде върната на длъжника /чл. 459 от ГПК/, от което произтича
правният интерес на взискател за предяви отрицателен установителен иск, с който
да установи несъществуването на вземането или на привилегията на присъединения
взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечение.
Съгласно чл. 464, ал. 1 от ГПК защитното средство на взискателя е отрицателния
установителен иск, който следва да се предяви срещу присъединения кредитор и
длъжника.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът К.А.М. е
взискател в производството по изпълнително дело № 20167280400330 по описа на
ЧСИ Д.К., с рег. № 728 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Велико Търново,
с предмет принудително събиране на парични вземания от длъжника ЕТ „Г.Г.-Р.**“,
в което производство по принудително изпълнение ответникът „Б.Д.“ ЕАД е
присъединен взискател по смисъла на чл. 459, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК, тъй като в
негова полза е вписана законна ипотека, по отношение обекта на която е насочено
принудителното изпълнение.
Както
вече бе посочено по-горе, според нормата на чл. 464, ал. 1 от ГПК когато един
от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той
трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира
предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане.
Разпоредбата сочи, че длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, са
необходими задължителни другари по разпореждане на закона /чл. 216, ал. 2 от ГПК/. Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните и в случаите
на задължително необходимо другарство сам предприема действия за обезпечаване
участието в процеса на всички необходими другари. Неизпълнението на това
задължение води до постановяване на недопустимо решение. Задължителното
другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който
участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото
предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството
е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка,
без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на
изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата
молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си
съгласно чл. 129 от ГПК.
В
конкретния случай първоинстанционното производство е проведено без участието на
необходим задължителен другар, а именно без участието на ЕТ „Г.Г.-Р.**“ –
длъжник в изпълнителното производство. Нарушаването на служебното задължение на
съда да следи за правилното конституиране на страните в случаите на
задължително необходимо другарство с оглед обезпечаване задължителното им
участие в процеса е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение.
В т. 6 от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г.
на ВКС, ОСГТК, постановено по тълкувателно дело № 1/2013г., е дадено разрешение
на процесуалноправния въпрос относно неучастието на необходим задължителен
другар в първоинстанционното производство. Посочено е, че ако в първата
инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в
производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като
недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане с участието на необходимия другар. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че общото предявяване на иска от
или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително,
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на
която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за
съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която
съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на задължителния необходим другар е
нарушено и първоинстанционното решение е постановено без неговото участие,
порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във
въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на
ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното
производство, освен предвидените изключения. Ако задължителният необходим другар
е ищец /активно другарство/, искът не може да бъде предявен без неговото
участие. Ако задължителният необходим другар е ответник /пасивно другарство/,
производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от
исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира
правото си на защита. Съдът следи служебно за съвместната процесуална
легитимация и ако исковата молба не е съобразена с това изискване, съдът е
длъжен да укаже на ищеца, че следва да насочи иска си срещу всички необходими
задължителни другари. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното
решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили
обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
При
съобразяване на изложеното се налага извод, че първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и делото следва да
се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на правомощието му по чл. 129
от ГПК чрез даване на указания на ищеца да насочи иска си и срещу длъжника в
изпълнителното производство – ЕТ „Г.Г.-Р.**“, който е задължителен необходим
другар в производството по иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК.
По отношение на
разноските:
По
претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС
при новото разглеждане на делото.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 99461 от 22.04.2019г., постановено по
гр.д. № 32066/2017г. по описа на СРС, ГО, 150 състав, изменено в частта му за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК с определение № 262292 от 01.11.2019г.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, след надлежно
конституиране на задължителния необходим другар по предявения иск с правно
основание чл. 464, ал. 1 от ГПК - ЕТ „Г.Г.-Р.**“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.